С един приятел, когото много ценя, днес споделихме едно общо облекчение: от другата седмица Георги Първанов вече няма да е президент на България. Не че ми пука особено – в крайна сметка аз съм представиел на едно поколение, израснало под ръководството на Тодор Живков, тоест трудно могат да ме уплашат с държавен глава. Но все пак краят на Първановата декада за мен е освежаващо събитие. (more…)
Posts Tagged ‘президент’
10 години Първанов
Friday, January 20th, 2012Обяснение на вот
Thursday, October 20th, 2011
Всеки ще гласува както намери за добре, както му диктуват убежденията, културата, образованието и възпитанието. Като избирам формата на парламентарния жанр „обяснение на вот”, възнамерявам сега да кажа как ще гласувам аз и защо именно така. Тоест доброволно ще се откажа от привилегията на тайния вот и ще изложа на показ тъмната стаичка на обществената си мотивация. (more…)
Радост моя, гордост моя
Sunday, November 7th, 2010
Тази седмица се чувствам особено. Чувствам се огромен, но не от преяждане, и се чувствам опиянен, но не от препиване. С една дума – горд. Толкова горд, сякаш България е голяма като планета и сякаш средният квотиент на интелигентност на кабинета е над 120, което не е много, но все пак е нещо. Горд не толкова за това, че южното Черноморие се очисти от 20 рибарски хижи (вероятно твърде луксозни и заснети от хеликоптер), не толкова за това, че Андрей Иванов обяви, че има само 15, а не 60 имота, дори не и за това, че пенсионната реформа ще започне след следващите избори. Чувствам се горд, защото Дилма Русеф стана президент на Бразилия! (more…)
Политически ексхибиционизъм в 10 точки
Friday, June 6th, 2008
Президентът се изказа в десет точки. За избирателната система. От известно време той, сякаш забравил, че през 2001 стана президент почти случайно, изглежда е обсебен от синдрома „Иван Костов”, който кара невзрачни люде да се изживяват като изключителни. Страдащите от този синдром започват да вярват, че, ако притежават някаква стойност, то тя произтича единствено от тях самите, и че рейтингът, на който се радват, не е рейтинг на институциите, които представляват, а е техен персонален рейтинг в качеството им на физически лица и природни творения, да не кажем шедьоври. (more…)
Loading ...
