Първанов никога не успя да се превърне в президент на всички българи. През първия си мандат се чудеше как да вкара БСП във властта, после акушира създаването на ГЕРБ и накрая се опита сам да роди АБВ, от което нищо не излезе. Сега, в края на президентството си, готви нов политически проект – нова тройна коалиция между ГЕРБ, БСП и ДПС за следващия мандат. Лъжата, че ще бъде надпартиен президент на всички българи беше толкова наивна и прозрачна, колкото и лъжата му, че ще бъде „социален президент”, каквото и да означава това. Но пък който вярва, че президентът вдига пенсиите, трябва да се сърди само на себе си.

Първанов превърна президентската институция в реабилитиращ инструмент. Той я вкара в криминалните хроники с покушенията над съветниците си и чрез нея реабилитира знакови престъпници. Да не забравяме, че като бивш лидер на БСП Първанов забърка България в скандал с финансиране от страна на социалистическата партия на покойния Саддам Хюсеин.

За всичко това Първанов заслужава орден „Стара планина”, достатъчно обезценен именно от него самия чрез количеството и качеството на хората, на които го връчи. Нека накрая да го връчи и на себе си и да си върви. Да се върне в БСП, да я разцепи и да се коалира с ГЕРБ за следващите избори. Така поне ще се знае кой кой е, защото един от най-големите ни проблеми е подмяната – левите са десни, десните са леви, а проевропейците са проруснаци. Както и друг път съм казвал, проблемът е, че ГЕРБ, която получи добра електорална подкрепа през 2009 сама признава, че ако трябваше да сваля от власт десницата, щеше да се позиционира като лява партия. Позиционирането й като дясна е само защото трябваше да сваля от власт БСП. Ето това подменяне е страшно и мисля, че би било много здравословно, ако на първо време знаем кой кой е, пък после да правим всичко останало. Но това е тема на друг разговор.

Вчера новият президент се закле върху кръста и Библията. Наистина, той произнесе реч, която отива повече на премиер, отколкото на президент, но да речем, че това е така, защото авторите на речта му са се вдъхновявали от неподходящи образци. Важното е, че поне формално каза, че ще се опита да запази надпартийността на институцията (впъреки партийния начин, по който влезе в нея) и че се опита да очертае някакъв стратегически хоризонт пред нацията и Отечеството. Стъпвайки изцяло върху икономичестата тема, Плевнелиев каза, че ще направи така, щото през 2020 България да се изравни със среднобогатите европейски страни. За съжаление обаче всички ние знаем, че икономистите са сметнали за колко време можем да достигнем следните европейски нива на благосъстояние. При сегашните тенденции това са 70 години, а не 8, както обещава новият президент. Има, разбира се, и оптимистична прогноза, според която срокът на достигане на средните стоности на европейско благосъстояние може да бъде съкратен до двайсетина години, но това ще стане само при условие че оттук нататък ще имаме по 7-8% икономически растеж всяка година. Такъв растеж се постига единствено чрез драстично увеличаване на вътрешните и външните инвестиции в икономиката и ние трябва да пожелаем на г-н Плевнелиев да упражни специфичните си президентски правомощия така, че да се случат тези инвестиции, които да осигурят този икономичсеки растеж. И то не този растеж, защото при него стратегическата цел на новия президент ще бъде постигната не по-рано от 2032, а растеж от 10-15% годишно, за да могат да се случат нещата през 2020. Не знам, някои хора не разбраха ли, че неизпълнимите обещания имат само краткосрочен ефект, след което бързо се превръщат в разочарование и омраза! Но, както и да е… Да пожелаем на новия президент да успее по някакъв начин да предизвика така желания икономически растеж. Да му пожелаем също така да се помъчи да реабилитира сериозно ерозиралия авторитет на институцията, защото хората си отиват, поколенията се сменят, но институциите трябва да ги надживяват. Иначе обществото не е нещо много по-различно от стадо. А аз вярвам, че нашето общество е нещо много по-различно от стадо и освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

На Йоан Кукузел му е било още по-трудно, защото е трябвало да разчита на спонсорство единствено от страна на средновековната църква, а тя в своя идеологически апогей е била до такава степен обсебена от исихазма, че всичките й висши сановници, вместо да спонсорират Кукузел, са медитирали, втренчени в пъповете си. Фолклорът през следващите векове също не е бил подпомаган активно и съвестно, защото чорбаджиите, тези народни изедници, или са се гърчеели, или са се турчеели или просто са били стиснати и са трупали алтъни в делви и са ги зазиждали в дуварите тъй както майсторите дюлгери са вграждали сенките на либетата си, та градежът да е здрав. Затова и фолклорът ни не е нещо особено, колкото и да ни карат да се гордеем с него. И как да е хубав, като е нямало кой да му помогне, както сега се помага на „хубавата българска песен”. Именно поради това историческо отсъствие на просветени спонсори, когато Моцарт е създавал „Малка нощна музика”, нашият народен гений не е отронил нищо повече от безсмъртното:

„Крали Марко éбе

тригодишно жребе.

Он го éбе,

оно зéмя грéбе”.

Като оставим настрана че един жребец на три години си е бая кон и Крали Марко трябва доста да го е впечатлил, за да го накара да оре с копита земята от зор, песента не е нищо особено и макар да е своего рода перла в короната на блажния фолклор, не успява да заеме достойно място в световната музикално-песенна съкровищница, именно защото е безпомощна. Тоест никой не й е помогнал, както сега помага на „хубавата българска песен”.

За щастие, съвременната ни песен грижливо се подпомага и аз даже наскоро научих от кого. Слушайки радио и отдаден на безобиден дневен алкохолизъм в офиса си, попаднах на една реклама, която съвсем не започва като реклама, а като бодра песен в такт 2/4 алабреве – нали се сещате: прост двумерен ритъм „ес-та, ес-та, ес-та, ес-та…” като на германска селска сбирка, когато щастливи бауери се поклащат наляво-надясно с мазни червени бузи над тави с джолан и червено зеле с хрян и горчица. А като се напият съвсем с бира, се обръщат на столовете си и яхнали ги като дървени кончета, обикалят масата все в същия такт – „ес-та, ес-та, ес-та, ес-та…”. Това им е танцът. В този ритъм беше и песничката от рекламата, която чух по радиото, а пък текстът беше нещо от рода на: „пея за любовта, пея за младостта и за всички приятели пея”. После изведнъж песенчицата рязко спря. Толкова рязко, че се стреснах и разплисках уискито в чашата си и окапах светлия си панталон. В настъпилата тишина металически женски глас каза: “Аз съм Кичка Бодурова и благодаря на майонеза “Краси”, която помага на хубавата българска песен”. Не съм запознат с творчеството на тази жена, но откакто чух рекламата, тя ще остане за мен „Майонезената певица”!

Ето как научих кой помага на хубавата българска песен, за да е толкова хубава тя. Майонезата. Пък и ползата е взаимна, песента също подпомага майонезата, защото няма българин, който след като научи, че майонезата подпомага песента, да не се хвърли да я купува и яде, а пък в крайна сметка една майонеза се рекламира именно за да бъде купувана, мазана на филии и ядена. Само не мога да разбера дали „Краси” подпомага всяка българска песен или подпомага само песента на Кичка Бодурова. И как я подпомага – в майонеза или в пари. Сигурно ще да е в пари, защото толкова много майонеза, дори да се маже с нея от главата до петите, хубавата българска песен надали може да усвои. Пък и парите именно са помощта, която очаква не само песента, но и цялата хубава българска култура – това ще ви го каже всеки провинциален театрален деец.

Но ако майонезата подпомага само Кичка Бодурова, кой подпомага останалите? И дали ги подпомага? Аз съм сигурен, че има огромно поле за сътрудничество между стоките, които се рекламират и хубавите български песни, които се нуждаят от помощ. Например, не е трудно да се предположи, че творчеството на Веселин Маринов се подпомага къде явно, къде по-дискретно, от тоалетна хартия „Белана”. Толкова меко и човечно е то и така непроменено и жизнено преминава през годините като дълга лента от развита ролка. Песните на Лили Иванова сигурно се подпомагат пък от някой прах за пране, за да са достатъчно свежи дори и след многократна употреба – „Искаш да кажеш, че този аромат е от прах за пране, а не от парфюм?!”. За младите ни творци се грижат цели армии от кренвирши и народни колбаси, кори за баница, ароматизатори за тоалетни и омекотители за стари дрехи.

А дали пък Chivas Regal 38 Royal Salute не помага на хубавите български блогове? Я си представете, че помага!…

Tweet

Въобще, външната политика на България е ясна. На базата на енергийната си интимност с Русия, заради която Путин ни идва на крака, ще електрифицираме азиатски и африкански „демокрации”. Те пък щи ни се подмазват и ще си въобразяват, че като се отъркват о нас, се отъркват о Европейския съюз. В наше лице, дето се вика, ще виждат трамплин към слугинския вход на Европа, макар че аз продължавам да не съм сигурен дали слугините използват трамплин, когато се прибират от пазар. Какво ще спечелим от всичко това ли? Ами, и аз не знам! Може би че ще станем свидетели на окончателния и необратим исторически триумф на прогресивните сили по нашите земи… Опазил Бог!

За в-к Пари, 12. ноември 2010

Tweet

Президентът се изказа в десет точки. За избирателната система. От известно време той, сякаш забравил, че през 2001 стана президент почти случайно, изглежда е обсебен от синдрома „Иван Костов”, който кара невзрачни люде да се изживяват като изключителни. Страдащите от този синдром започват да вярват, че, ако притежават някаква стойност, то тя произтича единствено от тях самите, и че рейтингът, на който се радват, не е рейтинг на институциите, които представляват, а е техен персонален рейтинг в качеството им на физически лица и природни творения, да не кажем шедьоври. Този вид пациенти бързо забравят своите стари съратници и партиите, с които са е издигнали. Не се колебаят и да се отрекат от тях, когато те се изложат, защото се страхуват, че ще ги повлекат след себе си. Когато славата на болните от синдрома започне да залязва, те се мъчат да заглушат паниката си, като си самовнушават, че имат политическо бъдеще, защото са много популярни. И, разбира се, трескаво и налудничаво започват да търсят все нови и нови начини да станат още по-популярни.

Последният начин, който нашият президент откри (а може би все пак му е помогнал със съвет някой от неговите „интелектуалци” от кръжеца на Гранитски), е да разкритикува управлението на БСП. Сякаш няма нищо общо с него и сякаш държи в ръкава си неговата алтернатива. И за начало като едни 10 Божи заповеди ни сведе „своите” 10 точки за избирателната система. Представям си как неговият прессекретар, също като Мойсей на Синайската планина, се е явил в президентския кабинет, а там „димът се вдигаше като дим от пещ и цялата планина се тресеше силно” („Изход” 19:18). От горящата трънка се е разнесъл нечовешкия глас на президента:

-   Готови ли са десетте Ми точки за промяна в избирателната система?

-  Онези предложения на ГИСДИ отпреди десетина години ли?

- Млък! – представям си как се е засегнал на неповторимост президентът и е превърнал прессекретаря си в стълб от сол, но сетне отново го е направил прессекретар, за да има кой да сведе гениалността Му до знанието на народа. – Я да зачетеш какво сте написали там…

Представям си как прессекретарят е започнал да чете предложенията Му за реформа в политическия модел, като сигурно се е питал на ум дали това не са някакви общи приказки, колкото някой да се изкаже, та дано другите да му обърнат внимание. Вероятно президентът също се е позамислил над това, защото е знаел, че отдавна го обвиняват в политически ексхибиционизъм, тоест в готовност да обуе чорапогащник и да застане на околовръстноно, само и само да е в центъра на вниманието, да не спират да говорят за него и да не секва любовта на обикновените хора, каквото и да вложим в думата „любов”.  Позамисил се е и е решил да пипа по-внимателно:

- Чакай, чакай! – прогърмяла горящата трънка. – Прочетиго пак.

- „Като условие за участие в парламентарни и местни избори се въвежда изискването: регистрирани структури на партиите минимум в 2/3 от общините.”

- Стоп! Тук да се добави: „това не важи за партии от интелектуалци под патронажа на настоящи и бивши президенти, но не и преди 2001 година.” Давай нататък.

Прессекретарят е дал. Дал, дал, докато президентът го е прекъснал отново:

- Не, не! Това отпада цялото! На негово място запиши: „За премиер, президент и кмет на  Перник могат да се кандидатират само политици чиито малки имена започват с „гео-„ и завършван на „-рги”, а фамилиите съответно започват с „пър-„, завършват на „-в”, а по средата има „-вано-„.

- Брилянтно! Най-вече от юридическа гледна точка – представям си как е израболепничил прессекретарят.

- Ще се научиш ти… – най-вероятно е поощрил старанието му президентът и продължил да диктува.

Представям си как, когато е стигнал до въпроса за прозрачност при финансирането на кампаниите, се е сетил, че закъснява за участие по bTV, телевизията на неговия щедър приятел и верен съмишленик Краси Гергов от Правец. Скокнал и изприпкал навън, за да не му се карат.

Прессекретарят, останал сам в осиротелия кабинет, въздъхнал над суровата си съдба и за пореден път задал на Господ риторичния си въпрос: „Господи, защо ме наказа с такъв началник!”. Този път обаче Синайската планина останала безмълвна.

автор: sulla категория: 

прочетен: 1330 коментари: 21

последна промяна: 05.08.2008 23:58

Tweet

Аз не съм знаел! Ако знаех какви съдбоносни ходове са правени, как до последния момент всичко е било на кантар, нямаше сън да ме хване от вълнение и напрежение! Като всеки среден лумпен обаче и аз не се интересувам особено от обществения живот и затова живеех със заблудата, че Владимир Путин е тук по повод 130-тата годишнина от руско-турския военен конфликт за контрол над Дарданелите. Малко цветя на Шипка, някоя сълза на историческа памет в плевенската панорама и хайде обратно в Москва. Обаче не било това. Путин бил тук, за да води енергийни преговори с акулите на българската дипломация. Путин бил тук, за да се бори за своята родина, да подпише три енергийни договора и, ако може, да защити руските интереси чрез тях. Сега, в първите дни след визитата му, разбираме, че не е успял да защити Русия, поставен на колене от Георги Седефчов, който направил „голям шлем” и проводил Путин обратно по живо – по здраво. Отварям скоби, за да се запитам какъв точно голям шлем (grand slam) е направил Първанов – прибрал е всички взятки на Путин или по време на неговото посещение в България е успял да стане шампион по тенис на Австралия, Франция, Англия и Съединените щати. Затварям скобите.

Представям си с какво хапане на устни е пристигнал тук Владимир Владимирич, как са е питал: „Ще успеем ли да вземем 51%?” и как се е разбил като вълна в скалистия бряг на гордата ни непреклонност. Как е станало това? Медиите мълчат, но аз съм почти сигурен, че е станало именно по следния начин:

Поразчувстван от славеевите трели на безсмъртния (в медицинския смисъл на думата) Йосиф Кобзон, най-големият олигарх неусетно попада в коварните мрежи на българското гостоприемство. Похапва в резиденция „Лозенец” и после отива да разпусне в пиано-бар Синатра, въпреки че последният (певецът, не барът) е жалка креатура на американската империалистическа музикална пропаганда. Атмосферата е затъмнена, уискито неусетно сменя водката, но не и сельодката. Уиски със сельодка?! Брррр…..  Охраната и официалните гости се понапиват. Изведнъж под масата на Путин и Първанов пропълзява красива българска мома в национална носия. Разкопчава дюкяня на Путиния Дзеня и вади оттам обратното на фамилията му. Налапва го с наслада. Насладата скоро е споделена и от високия гост, който примижава с безизразните си сибирски очи и започва да мърка. Сдържано, по мъжки. Но ето че в един момент момата неочаквано изплюва налапаното и застава мирно до масата. Путин е неприятно прекъснат и отклонен от пътя към оргазма.

- Ну, Гога – обръща се той към Гога Първанов, – почему?

- Господин Путин – щраква капанът на нашия президент, – дали не сте склонен не на 51%, а на 50%. Да делим не по братски, а по равно. Като ще е делчев, нека поне е Гоце.

- Я знаю как вас зовут.

- Не, имах предвид Гоце Делчев.

- Извинете.

- Подпишете за 50% и свирката веднага продължава!

В един кратък миг две филмови ленти преминават пред очите на Путин. На едната е неговия живот, кариера в КГБ и пътя до върха. На другия е историята на Матушка Русь от Петър Първи, обръснал брадите на болярите, през Ленин и Сталин, обръснали ги до кръста и пратили останалото в Сибир, та чак до наши дни. Втората лента натежава и президентът гордо и непреклонно вирва недоразвитата си брадичка:

- Не! Русия ще вземе 51%!

Девойката се обръща кръгом и се отдалечава с маршова стъпка, като безизразно изтрива уста о ръкава на народната си носия.

- Сам си го изпросихте Владимир Владимирович! Преговорите трябва да продължат на друго място.

Късно през нощта. Влажно подземие. Мъждива крушка се поклаща на кабела си и гони гротескни сенки по подпухналото от бой лице на Владимир Путин. Той е вързан за стол по средата на стаята, а около него, тежко дишайки, обикалят Георги Първанов и Сертей Станишев, съблечени по ризи с тиранти и запретнати ръкави. Станишев държи в ръка сопа, на която пише: „азъ знамъ всичко”.

- Фрасни го, Серго! – садистично просъсква Седефчов.

Дмитриевич фраска Путин през ребрата и те пропукват.

- Ще подпишеш ли за 50 на 50 процента, мръсник! – изкрещява в лицето на руския президент българският такъв и от устата му пръсват слюнки.

- Нет! – надсмива се над палачите си Владимирович и намира сили да запее: „Вставай, страна огромная-а-а-а-а!…”

- Утрепи го, Серго!

Призори. Първанов замислено гледа през високото решетесто прозорче разпукването на зората. Станишев плисва кофа вода в лицето на Путин, за да го свести от нечовешкия побой, който за съжаление не е успял да придвижи в желаната от България посока преговорите за „Южен поток”.

- Мда-а-а…. – обобщава Седефчов и намята сакото си. – Явно няма да стане така. Ще трябва да прибегнем до крайни мерки.

- Налага ли се? – потреперва Дмитриевич.

- Налага се! – непреклонен е Седефчов и със стиснати зъби вдига телефона (тоест, не го вдига със зъби, вдига го с ръка, докато зъбите му са стиснати). – Изпълнявай операция „Калинка”!

- Какво е „Калинка”? – профъфля с подутата си и беззъба уста Путин.

Първанов не му обръща внимание и излиза от стаята.

- Не ти трябва да знаеш – старае се да избегне погледа му Станишев.

- Скажи, пожалуйста!

Станишев поглежда хленчещата и сополива купчинка на стола, която до вчера беше горд президент на една велика държава, и нещо дълбоко в него трепва.

- „Калинка” – казва глухо Сергей – е операция за нахлуване на български войски в Русия. До 24 часа ще сме в Москва. До 48 – във Владивосток. До седмица М-тел ще държи всички мобилни комуникации, а до месец руснаците ще ядат само кренвирши „Леки” и ще се трият с „Белана”. И знаеш ли единствено кои български фирми няма да завладеят Русия? Винпром „Карнобат” и Винпром „Пещера”, защото ще наложим сух режим!

- Не! Не-е-е! – пречупва се накрая Путин. – Ще подпиша! Всичко ще подпиша! Нека да е 50 на 50 процента!

В този момент вратата се отваря и влиза Георги Първанов с готовите договори. Путин подписва с трепереща ръка и се отпуска назад в стола.

- Ето че можело – връща се човечността в гласа на българския президент. – Хайде да се оправяме, че от 10 часà имаме тържествено посрещане на паметника на незнайния войн.

Обективите на камерите и фотоапаратите са насочени към трибуната. Националните медии предават директно. Артилеристите са готови да дадат церемониалните 21 топовни салюта. Първанов прави крачка към микрофона, поглежда мило руския си колега и казва:

- Успяхме да постигнем голям шлем!

Останалото се знае. България ще бъде световна енергийна сила. Сърбия, Гърция, Турция и Румъния ще подадат молби да ги анексираме и ние ще го направим, само че по азбучен ред, за да няма обидени. После лисабонският договор ще се влее в българската конституция и Европейският съюз вече ще се нарича България със столица София, но със строго софийско жителство, защото като заприиждат онези ми ти провинциалисти от Стокхолм, Лондон, Париж и Милано, направо не ми се мисли къде ще се паркира до НДК!

автор: sulla.blog.bg

прочетен: 1759 коментари: 18

последна промяна: 22.01.2008 23:00

Tweet