С един приятел, когото много ценя, днес споделихме едно общо облекчение: от другата седмица Георги Първанов вече няма да е президент на България. Не че ми пука особено – в крайна сметка аз съм представиел на едно поколение, израснало под ръководството на Тодор Живков, тоест трудно могат да ме уплашат с държавен глава. Но все пак краят на Първановата декада за мен е освежаващо събитие. (more…)
Posts Tagged ‘първанов’
10 години Първанов
Friday, January 20th, 2012Кой помага на хубавата българска песен?
Tuesday, January 25th, 2011
Винаги съм се питал кой подпомага хубавата съвременна българска песен, за да е толкова хубава тя. Сигурен съм, че някой помага, защо не може чак без никаква помощ тя да е тъй сладостно омайна. Още Орфей е усещал, че не може да се справи без помощ, но с първобитния си мозък я е търсил в любовта към нимфата Евридика (която по него време може даже да е била и нимфетка) и във възхищението на дивите зверове. А дивите зверове нито сеят, нито жънат, тъй че каква ли помощ могат да окажат на митически певец от калибъра на Орфей. (more…)
На близкоизточния фронт нищо ново
Friday, November 12th, 2010
Сложна. Сложна задача постави сирийският президент Башар ал Асад пред нашата държава. От нас се очаква хем да отворим пред Сирия дверите на Европейския съюз от позицията си на негов заслужил член, хем, в качеството си на непреодолим международен фактор, да озаптим Израел да не се вихри много-много из Близкия Изток. Но изглежда тази задача е детска игра за нашата държавна глава г-н Първанов, защото тя (главата) добави и бонус: освен всичко останало, ще изнасяме и електроенергия за братския сирийски народ. Г-н Първанов знаел, че сирийците имали проблем с електричеството, а пък ние, понеже нямаме, ще помогнем. Обаче ето я и първата пречка. (more…)
Политически ексхибиционизъм в 10 точки
Friday, June 6th, 2008
Президентът се изказа в десет точки. За избирателната система. От известно време той, сякаш забравил, че през 2001 стана президент почти случайно, изглежда е обсебен от синдрома „Иван Костов”, който кара невзрачни люде да се изживяват като изключителни. Страдащите от този синдром започват да вярват, че, ако притежават някаква стойност, то тя произтича единствено от тях самите, и че рейтингът, на който се радват, не е рейтинг на институциите, които представляват, а е техен персонален рейтинг в качеството им на физически лица и природни творения, да не кажем шедьоври. (more…)
Путин за последно, обещавам!
Sunday, January 20th, 2008
Аз не съм знаел! Ако знаех какви съдбоносни ходове са правени, как до последния момент всичко е било на кантар, нямаше сън да ме хване от вълнение и напрежение! Като всеки среден лумпен обаче и аз не се интересувам особено от обществения живот и затова живеех със заблудата, че Владимир Путин е тук по повод 130-тата годишнина от руско-турския военен конфликт за контрол над Дарданелите. Малко цветя на Шипка, някоя сълза на историческа памет в плевенската панорама и хайде обратно в Москва. Обаче не било това. Путин бил тук, за да води енергийни преговори с акулите на българската дипломация. Путин бил тук, за да се бори за своята родина, да подпише три енергийни договора и, ако може, да защити руските интереси чрез тях. (more…)
Loading ...
