Публичните проекти се очаква да бъдат правени от публични личности. За да стане една личност публична, тя трябва да мине през медиите. Теоретичните начини за това са два: да върши интересни и значими дела, които медиите лесно могат да превърнат в новини или друго някакво журналистическо съдържание, или пък за нея да се погрижат съответните професионалисти, които да свържат имиджа й с интересни и значими събития, които медиите да превърнат в журналистическо съдържание. Това са двата теоретични начина. Практическият е само един. Ако искаш да произведеш една публична личност, популярна дотолкова, че да стане знаме на нов политически проект, трябва да преговаряш директно със собствениците на медиите и да купиш от тях не конкретни площи и минути, а цялостното им и дългосрочно благоволение. Разбира се, преговорите със собствениците на медиите могат да минат по-лесно или по-трудно според качествата на личността, връзките и договорките й с други, вече утвърдени публични личности, делата й и потенциала (творчески и финансов) на професионалистите, които работят за нейния имидж, но в общи линии, макар и опростена, схемата е тази. Има ли някой, който да си мисли, че Бойко Борисов е самороден народен любимец и медиите само регистрират този факт? Медийният проект „Бойко Борисов”, докато стигне до спечелване на парламентарно мнозинство, беше упорито разработван и още по-упорито финансиран в продължение на 7 години. И то от неслучайни професионалисти. Та, публичните личности, от които се нуждаят новите публични проекти, са деликатна и скъпа инвестиция.

Ето защо в обществения живот скоро няма да влязат качествено нови хора. Нови – да, но не и качествено нови, защото те могат да влязат само под формата на проекти, финансирани от старите инвеститори. Освен ако не стане някакво чудо. Освен ако не се заявят със спечелена вече по някакъв друг приказен начин електорална подкрепа, който да инвестират в публичност. Затова, когато си чешем езиците за нови политически проекти, гледаме да говорим повече какви трябва да бъдат те, а не кой конкретно ще ги осъществи, за да не навлезем в накратко изложената по-горе материя. И така стигаме до питането, къде риторично, къде не, дали могат да се намерят петима души, за които да не се скараме на петата минута, да не започнем да ги наричаме ченгета, доносници, мошеници, мафиоти или, в най-добрия случай, стари курви в нов бардак. Въпросът зададе честният кръчмар (дано не ми се обиди, че го наричам така) Жоро Иванов и, признавам, би ми било много интересно да науча отговора: ще успее ли някой да направим списък от имената на петима души, за които да не се скараме до 5 минути. Мисля, че това би било интересно за всички. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Позволявам си да отправя към всички читатели на сайта следната

ПОКАНА

Моля, споделете имената на хората, на които бихте дали властта в България. Това може да е само едно име, може да са 10, може да са 100. Тези хора могат да бъдат публични фигури, а могат да бъдат и ваши лични познати. Могат да бъдат ваши роднини. Можете да сте и самите вие. Ако кандидатите ви имат някакви сайтове, давайте линкове към тях. Ако нямат, представете ги с по няколко думи и кажете защо според вас именно те трябва да получат властта.

Tweet

Преди месец-два разговарях с мой приятел, който работи в Националния демократичен институт на САЩ и в момента е на мисия в арабския свят. На молбата да ми обясни какво точно се случва там той отговори, че политиката в повечето страни била една и съща – да се поддържа негласно местният диктатор, да не го закачат задето потъпква демокрацията, дори да го оставят да тормози народа си в рамките на допустимото, срещу което той гарантира да не позволява на ислямистите и в частност на Алкайда да надигат глави в неговата страна. Ех, тази Алкайда! Не знам откъде и как се финансира, но вече си мисля, че ако се съберат трима души някъде по света, единият от тях ще е от Алкайда! Хубавото на нейните членове е, че бързо могат да се превърнат от международни терористи в опозиционери на тиранията, борци за свобода и демокрация, както се случи в Либия.

Тъй както си приличат събитията преди войните, така си приличат и събитията след тях с единствената разлика, че медиите не ги отразяват така пламенно. В началото на войната в Ирак на българска бутилираща фирма й хрумна идеята да дари вода за населението на страната. Благороден жест и чудесен повод за положителен PR. Понеже имаше връзки в администрацията на ООН, фирмата се обърна за съвет как може да се организира дарението. Неофициалният отговор, който получи, беше, че няма смисъл да се дарява вода на иракчани, защото американски фирми вече строят два бутилиращи завода на място. Помня, че България, като държава кредитор на Ирак, поиска нейни строителни фирми да участват във възстановяването. Отговорът беше, че нашите фирми могат да участват евентуално само като подизпълнители, защото основните договори вече са сключени.

Не искам да бъда разбиран погрешно. Давам си сметка, че Бог си е направил шега, когато е създал нашата цивилизация индустриална, а суровините за индустрията ни е оставил при другата цивилизация. Приветствам всички мерки за установяване на наше влияние там. Но именно като представител на цивилизация, основана върху ренесансовия хуманизъм и приемаща за висша ценност достойнството и значимостта на отделната личност, ми е тъжно да гледам как волните и горди западни личности биват манипулирани от собствените си медии, за да осигурят необходимото обществено мнение и да санкционират едни или други действия. Иначе казано, тъжно ми е да гледам как медиите правят хората на маймуни. Но пък може би така е справедливо, може би хората наистина са маймуни или трябва да бъдат правени на маймуни, за да бъде светът такъв, какъвто си го представяме и какъвто го желаем. Че медиите манипулират мнението на хората дори е окуражаващо, защото означава, че това мнение има все пак някакво значение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Сигурен съм, че тази фраза се е промъкнала не умишлено, а от простотия, но по някаква лукава случайност се превръща в емблема не само на телевизията, но и на повечето електронни и печатни медии. Истината е въпрос на гледна точка. Официалният девиз на новините в тази телевизия е „Всички гледни точки”, но това е лицемерна лъжа. Има медии, в това число и въпросната телевизия, които имат само една гледна точка – гледната точка на финансиращия ги субект. И тази гледна точка може да се промени само с промяната на финансиращия субект. Това е тъжната истина за океана от информация, в чиито топли плитчини се плацикаме ние, жадуващите да се гмурнем в неизследваните му хладни дълбини. И тази истина не е въпрос на гледна точка, защото истината е истина и не се променя от промяната на ъгъла, под който я наблюдаваме. Гледната точка може да промени интерпретацията на фактите, но не и самите факти, не и истината.

Въпрос на каква гледна точка са истините, че София е столица на България, че водната молекула се състои от два водородни и един кислороден атом, че кучето има четири крака и една опашка и че авторът на „Под игото” се казва Иван Вазов? Въпрос на гледна точка могат да бъдат само парите от SMS-и, събрани в сълзливи медийни акции и наистина употребени за целта, за която са били събирани. Въпрос на гледна точка може да бъде и първенството на дадена (същата) телевизия по рейтинг в момент, когато предавателят й е в профилактика и програма не се излъчва въобще. Тези неща може да са въпрос на гледна точка, но те не са истина. Колкото и скандално да звучи, въпрос на гледна точка може да бъде справедливостта, но не и истината – всеки има своя правда, обаче истината е една, независимо дали я знаем или не. Истината не е въпрос на гледна точка, защото иначе попадаме в сюжета на онзи виц за еврейското училище, където учителят наставлява децата, че 2+2 е 6, най-много 7.

Не, истината не е въпрос на гледна точка, но, за голямо съжаление, въпрос на гледна точка са начините, по които тя ни се представя. И при избора на тези начини има обширни полета за творческа изява. Лесно можем да неречем кулата от слонова кост на символистите „кула от слонски кокали”, с което изцяло да променим представата за нея, без да излъжем. Това вече е въпрос на гледна точка. Ето, днес все по тази пуста телевизия, за която говорим, един от синоптиците (френетично превъзбуден младеж) каза, че имал добра новина за зрителите – днес, видите ли, щяло да има слънчево затъмнение. Що за добра новина е това аз не знам, но ето още един чудесен пример за гледна точка към истината. Каква е бутилката – наполовина пълна или наполовина празна? Въпрос на гледна точка, разбира се. Не е нужно да пипаме истината – тя си е истина. Достатъчно е да имаме контрол над гледните точки към нея. Гледните точки са онази опора и онзи достатъчно дълъг лост, с който Архимед се хвалел, че може да преобърне света.

Tweet

Вчера в новините се появи поредната апокалиптична картина под заглавие „НАСА прогнозира най-горещото европейско лято в историята”, в която се казва:

„Предстоящото лято в Европа ще бъде най-горещото за цялата съвременна история на метеорологичните наблюдения. Прогнозата е на експерти от американската космическа агенция НАСА”

Този път ще си направя труда да запомня тази прогноза и вече съм си отбелязал в органайзера датата 10 октомври, на която ще проверя сбъднала ли се е тя или не. Защото такива прогнози разчитат именно на това – никой да не провери дали са се сбъднали или не. Те разчитат на ефекта, който ще проведат само в периода, когато са прогнози в бъдеще време. Когато настъпи моментът да се провери дали са познали или не, вече никой не говори за тях. Типични представители на този вид прогнози са прокобите за края на света. През моя живот е имало няколко, като първият край на света беше насрочен за 1987 година (той по принцип бил за 2000, но хората били станали толкова грешни и порочни, че Бог решил да го изтегли 13 години по-рано). После, разбира се дойде ред на самия милениум, а сега чакаме 2012. Светът все не свършва, но докато чакаме края му, будалите харчат луди пари да се подготвят за него, от което тарикатите стават приказно богати. Особено телевизионните пастори в Съединените щати, страната от която напоследък тръгват най-големите медийни идиотщини, психози и манипулации. Далеч не толкова безобидни колкото слуховете за края на света са манипулациите за влиянието на индустрията върху парниковия ефект. Отдавна се доказа, че това влияние далеч не е толкова катастрофално, колкото го изкарват, но това не пречи на всички държави да са наложени квоти за емисии и тези квоти вече да се търгуват като ценни книжа, предимно на американските борси.

Тази година пролетта е много студена. По планините продължава да вали сняг и през май. Но на въпроса „Що за глобално затопляне е това?” неговите апологети дават следния гениален в безочието си отговор: „Студената пролет е абсолютно закономерен резултат от глобалното затопляне, защото вследствие от него ледените шапки се топят, огромни буци лед се откъртват от тях и започват да странстват по всички морета на света, като с това свое странстване охлаждат климата. Ако нямаше затопляне, те нямаше да се откъртят, а ако не бяха се откъртили, нямаше да има захлаждане”. Ако това обяснява хладната пролет по света, то аз имам обяснение за лошото време в София напоследък: миналата седмица чистачката в офиса ми реши да размрази хладилниците и да ги почисти. За целта ги изключи и ги държа 24 часа отворени, за да се стопи ледът в камерите им. Така те охладиха климата в София и причиниха влошаването на времето. Мога да свържа с глобалното затопляне и исландския вулкан. Тъй както джезвето на котлона се затопля и кипи, така и глобусът се затопля от глобалното затопляне и кипи през дупките си, които ние наричаме вулканични кратери. Толкова е просто и ясно!

Сега гениите от NASA вещаят катастрофални жеги в Европа. Правят го в момент, когато американските финансови институции саботират еврото с всички сили. Не знам дали има връзка между двете явления, но ако има: лошо, мистър Седларов, лошо… Затова ще наблюдаваме следващите четири месеца и ако се окаже, че през тях не се е случило най-горещото за цялата съвременна история на метеорологичните наблюдения лято в Европа, ще ни се наложи публично да обвиним „експертите” от NASA или в некадърност, или в злонамереност. Ако пък познаят, както е казал дядо Вазов: „Аферим, бабо, машаллах!”.

Tweet

Дали някой се е сетил да даде на шимпанзе мобилен телефон и да му покаже как се пуска SMS? Да му покаже кое копче се натиска и да му даде или банан, или огледало, за да се види шимпанзето колко е красиво и умно, пускайки SMS? То така ще се впечатли от постижението си, че оттук нататък само като чуе „SMS” и ще пуска SMS. Дори не е нужно пазачът да идва лично пред клетката, за да каже „SMS”. Тази думичка шимпанзето може да чуе по радиото или по телевизията и пак ще пусне.

След като с облекчение посрещнахме дългоочаквания край на VIP Brother (за който не знае, това беше предаване с хора, които минават за много шик и които бяха използвани като стръв за обичащите да пускат SMS-и с повод или без повод), та след като това предаване свърши и всички решихме, че ще възнаградят търпението ни с някой весел сериал в този часови пояс, се разбра, че нищо не е свършило, ами сега ще има и концерти, за да може да продължи пускането на SMS-и. Всъщност версията на организаторите е, че с парите от тези SMS-и (или поне с част от тях защото всеки си има разходи, нали така: държавата взима ДДС, мобилният оператор печели, „звездите” взимат хонорар, че и процент от SMS-те, пуснати лично за тях, продуцентът плаща за разни неща като висящи ресторанти, плаща на телевизията, която предоставя ефир за агитация, а трябва след всичко това и да спечели добре за себе си) се подпомагат деца с един или друг проблем. Затова и колкото повече продължи агитацията за пускане на SMS-и, толкова по-добре за всички, включително и за дечицата, което пък придава на цялата история една лека обвеяност на възвишеност и благородство (по същия въпрос препоръчвам и това четиво).

Питам се: използвани ли са всички възможности, уплътнено ли е добре медийното пространство с призиви за събиране на пари. Достатъчно ли е само по няколко часа всяка вечер просълзени водещи да събират пари за бедни и сакати? Не, отговарям си. Има още много възможности. Например новините не носят нито стотинка. Бива ли така! Колко по-икономически изгодно за всички би било така: „Днес папата е на посещение в светите земи. За да подкрепите папата, изпратете SMS с текст „папа” на номер 12345!” или пък по радиото: „Бюлетин за нивото на река Дунав в сантиметри. За Мохач изпратете SMS на 111, за Черна вода изпратете SMS на 222, за Земун изпратете на 333, за Никопол на 444…”

Дори сега като се замисля, и блогът ми е много зле организиран. Какви са тези безплатни коментари, които се пишат тук? От утре нататък всички коментари да се пращат по SMS. Парите от SMS-те ще отидат за младите момичета работещи до късни доби по клубове и барове. В техния тежък, но полезен и приятен за всички труд ще вложим парите от коментарите.

Tweet

Обадих се по телефона на Харалан, моя верен социален антрополог (ега ти професията!), споделих му, че пак съм имал видение, в което обменям мисли с американски сенатори и европейски държавни лидери, и го попитах каква е програмата за деня. Той каза, че ако всичко с плащанията към медиите е О.К., ще се отдадем на медийна активност и ме попита знам ли вече по какви въпроси ще се изказвам. Отговорих му, че не знам още, но това не е важно – след като на медиите се плаща, ще се изказвам по каквито си въпроси искам.

После един по един на работа започнаха да идват личните ми гардове. Те идват сутрин и си тръгват вечер, когато вече никой не ме гледа и никого не впечатлявам с тях. Понеже ми се стори, че погледите им не са достатъчно мрачни и безнадеждни, казах, че им намалявам заплатите и погледите станаха точно такива, каквито бяха необходими за моето тайнствено готическо амплоа.

Като казах „амплоа”, се сетих, че още не знам какъв ще го играя днес. Прав беше моят верен молекулярен орнитолог (дано не бъркам професията му), като казваше, че трябва да имаме някаква яснота относно това какво ще говорим днес на медиите. Потърсих инструкции на електронната си поща. Слава Богу, намерих! „Гамизов – започваха те, макар че, както вече казах, се чувствах с „Ъ”, – тук, в Съединените щати, сме притеснени от две неща. Първото е, че вашият президент там, в България, продължава да иска да управлява във и чрез социалистическата партия, макар че вече не му е работа. Другото, което притеснява Съединените щати, е, че тая социалистическа партия май няма да я бъде на следващите избори. Виж там онзи Борисов, понаплюй го нещо, някое там социологическо проучване ли ще разпространиш, интервю ли ще дадеш, ти си знаеш. Нали за това плащаме! Хайде, жив и здрав! Целувам те: Сергей”. Подвих коляно пред лаптопа и целунах клавиатурата, шепнейки благоговейно: „Да, милорд!”. Защото по душа и манталитет съм англо-саксонец, нали разбирате…

Привечер отидох да се покажа по телевизията, където, подкрепен от топчеста зрителка на предаването с демократични нагласи и гордо чуждоезиково самочувствие, излях възмущението си от изказването на Бойко Борисов в Чикаго, с което той обиди българските избиратели. После казах, че ще е адски тъпо, ако българските избиратели изберат Борисов за премиер, и че такъв като него може да бъде избран само от безумци, които не знаят какво ги чака, като по този начин обидих избирателите и аз. Той ги раздели на цигани, турци и пенсионери, които гласуват за пари от страх или от носталгия по младостта, а аз ги обединих в идиоти, които изобщо не знаят защо гласуват. После обидих и президента, а за Сергей не казах нищо хубаво, само му намигнах с вътрешното си око: около теб всички са лайна, само ти, Сергей, стърчиш сред тях като минзухар и хората го виждат!

Тази вечер реших да си легна рано. Охраната си тръгна мърморейки и отиде да изкара още някой лев допълнително в дискотеките в Студентски град. Видях, че ме е търсил моят верен епистоларен офталмолог (нали това работеше в крайна сметка?), но не му се обадих. Дали да се изкъпя преди лягане? Не, ще оставя тялото повмирисано, пък нека се оправя следващата душа, която ще се прероди в него утре сутринта. Легнах, загасих нощната лампа и умрях.

Tweet