Задължително трябва да си ляв, за да мислиш социално. Ние, десните хора, не можем да проявим социализъм с такъв размах като левите, точно както и човек, който не е музикален по природа, е осъден да пее фалшиво, колкото и старание да влага в това. Ето, нашето ляво правителство проявява такава социална чувствителност, че за нас немузикалните десни хора не остава друго, освен да преклоним глави в ням респект.

Що за бездушие е да дадеш на един пенсионер пари! Това е все едно да дадеш пари на майка си и да я пратиш сама да си купи подарък за рождения ден, като по този начин нагло й навреш в лицето своето пълно непознаване на нейните вкусове и потребности, своето пълно нежелание да отделиш време и да обиколиш магазините, мислейки си: „На какво ли ще се зарадва мама?”. Старата жена ще потътри немощни нозе към някой нов МОЛ и стиснала пликчето, което с досада и с думите „да си купиш нещо” си й тикнал в ръцете, ще си купи първото което види и ще бърза да се прибере, защото всичко я боли, а и вече я е страх да отсъства дълго време от къщи. „Харесва ли ти?” – гордо ще я попиташ, щом разбереш какво си й подарил и великодушно ще отклониш многословните й благодарности. Всичко това е непочтително, унизително и нечовечно.

Разбира се, че няма да допуснем такава нечовечност по отношение на нашите пенсионери, на нашите бащи и майки, баби и дядовци. Няма, лицемерно отчитайки затрудненото им положение, да им подхвърлим безчувствените си пари и да ги оставим сами да се оправят в този враждебен свят. Не, ние ще подложим на задълбочен анализ нуждите им и като решим кое е от най-голяма необходимост за тях, ще им го купим с парите, които иначе високомерно бихме им дали като милостиня.

Ето, Емилия Масларова с типично лявата си чувствителност е стигнала до убеждението, че едно такова крайно необходимо нещо са спа-процедурите. И почивките. След напрегнатото трудово ежедневие на пенсионера добре е да се оттеглиш за ден-два в някой луксозен курорт и да видиш кое как е, как го раздават тарикатите, пък да си направиш не една, а цели две процедури. Тук аз бих разкритикувал другарката Масларова. Не пилейте с лека ръка спа-процедурите, те са народни. Една е достатъчна. Ако си скован от артрит, ако шипове те пронизват от врата до опашката, натопи се веднъж в басейна на държавни разноски и си готов. Остава ти само да припкаш и да благославяш Партията, Правителството и Бюджетния излишък. Толкова. Който иска втора спа-процедура, да обещае, че през юни ще гласува за БСП. Естествено, той може, ако иска, и за ДПС да гласува, но тогава процедурата е друга – по-възбуждаща, но и по-болезнена.

Ето това наричам аз състрадание. Но в действията на правителството има и справедливост. Стана ясно, че над един милион пенсионери ще имат щастието да не получат пари, а спа-процедури. Обаче всички ли са еднакво нуждаещи се? Всички ли са еднакво заслужили? Тъй като сме в световна криза, спа има, но не за всички. Тогава как да изберем тези, които ще отидат на собствени разноски на спа-процедури? Много лесно: по пътя на социалната справедливост. Ще отидат най-бедните и най-онеправданите, тоест хората в старчески домове и онези на енергийни помощи, тоест онези, които са над 75 години и доходът им не е по-голям от 132 лева. Именно за тях въпросът да отидат на курорт със спа-процедури е най-жизненотрептящ. Но то е така – човешката душа, като подреди всичко останало, като отмахне досадните проблеми на ежедневието, започва да копнее за нещо по-засукано, курорти, спа…

Дадено нещо е гениално, защото от една страна е просто, но от друга е многопластово. Така и Масларова едновременно е и проста, и многопластова. За това от какво са съставени повечето й пластове има най-различни схващания, но нас ни интересува само онзи пласт, в който идеята за пенсионерските курорти намира и допълнителна социална състоятелност, а именно разкриването на нови работни места. Да вникнем в икономиката на проекта. Където и да отидат пенсионерите, държавата ще го плати. Ще плати на хотелиера, на рецепциониста, на масажиста, на камериерката, на туристическата агенция, която ще оформи сделката. Така не само се подкрепя заетостта на хотелиера, рецепциониста, масажиста, камериерката и туристическия агент, но се формира и търговска печалба. Тази търговска печалба става още по-голяма, когато се удвои, а тя ще се удвои, защото едва ли много хора с доходи до 132 лева ще дадат между 50 и 100 от тях, за да отидат и да се върнат от великодушния безплатен държавен курорт – щастливците ще пътуват на собствени разноски, нали помните? И като не отидат, хотелиерите ще продадат резервациите им на други и така ще удвоят печалбата. И сега: върху печалбата търговецът (ако обича, разбира се) плаща данъци на държавата, част от които отиват за нови пенсии, друга част за нови екскурзии и спа-процедури и останалите се открадват със съдействието на данъчните. Благодарение на същата печалба търговецът увеличава собственото си и това на семейството си потребление, като по този начин формира печалба на други търговци, които разкриват работни места, внасят данъци, с които се случва същото като по-горе описаното, и увеличават собственото си и това на семействата си потребление. Пак благодарение на тази печалба търговецът отчислява едно 20-30% към възложителя, за да е сигурен, че когато догодина пенсионерите пак тръгнат на спа, правителството отново ще потърси неговите услуги да уреди нещата. Излиза, че да изпратиш пенсионерите на почивка, вместо да им раздадеш парични помощи, които те неразумно като малките деца да похарчат за храна и дрехи, е един от лостовете за съживяване на икономиката и важен фактор за поддържане на цикличността в живота на паричните потоци. Гениално!

Коментари на същата статия в DARIK News – Твърде са различни…

Tweet

Без да съм се задълбочавал в прецизни изчисления, почти готов съм да се закълна, че дефекацията заема поне една трета от темите и посланията на телевизионните реклами. Като се започне от красива девойка, която се бърше с бяло зайче, мине се през всички очистителни намеци на Активия, мине се през „Ух, че мирише!” и „Батко, ака ми се!”, за да се стигне до онзи млад господин, чието лице е по-чувствително към пешкири, отколкотго задникът му към тоалетна хартия „Белана”, същата, към която посягат умните деца на прощъпулниците си.

Може би на темата за изхождането е посветена цяла една трета от телевизонните реклами, именно за да има баланс с една от другите две трети, която пък изцяло е посветена на вещества и стоки, предназначени за прием през устата: чипс, бонбони, кроасан, козуначе, Макдоналдс (Бр-р-р-р-р!…), фикс за риба, фикс за кюфтета, „малки тайни”, кренвирши, наденицà, народна кайма и много, много други кулинарни изкушения. Така са устроени хората: щом има вхождане, трябва да има и изхождане. Хората изплюскват голяма част от  припечеленото, а после го изакват. От това, което не успеят да изакат, надебеляват и започват да заделят друга голяма част от припечеленото за отслабване. Фундаментален принос към кръговрата на природата! И така, ако се върнем на темата за рекламите и тематичното им разпределение в телевизионния ефир, трябва да се съгласим, че е съвсем справедливо, след като една трета от потреблението на хората е насочено към средства за плюскане, то поне още толкова да е насочено към средства за кензане. А пък освен справедливо, но и логично е предположението, че оставащата последна една трета от потреблението, като реакция на първите две, да е посветена на средствата за отслабване. Но тя не е, защото светът не е нито справедлив, нито логичен*. Тя е посветена на битова електроника, препарати за ерекция, бира, паста за зъби, омирисители за хора и помещения, евтини автомобили, ракия, банкови услуги срещу нечовешка лихва (обаче това се узнава едва по-късно), дамски превръзки, безплатни минути, уиски за пет лева и лепило за плочки. Както и да е…

Рекламата, която занимава мислите ми напоследък, ги занимава не с водещата клозетно-акаща тема в себе си: тази тема се подразбира и не учудва никого. Рекламата ме занимава с драматургичната си тъкан и отношението към правдоподобието в процеса на фабулирането.

Млада и, ще ми се да кажа, но не мога, красива жена хлипа безутешно. Аз като вещ литературен теоретик и тънък анализатор бих подходил към тази сцена чрез няколко въпроса:

- Къде НЕ седи и хлипа жената?

- А къде седи и хлипа?

- С какво НЕ попива тя сълзите си?

- А с какво ги попива?

- Какво крие в джоба си?

- Защо?

Ето и отговорите:

- На дивана, в будоара, на спалнята, в шезлонга, на бара, пред огледалото.

- На пода по средата на стаята.

- С копринена кърпичка, с памучна кърпичка, дори не и с ръкав.

- С тоалетна хартия.

- Мобилен телефон.

- Защото по него в следващата сцена ще се обади нейният разкаял се съпруг, за когото ще узнаем, че току-що се е изсрал, но нещо не му позволява да си вдигне гащите и да напусне санитарния възел.

Какво става после: телефонът иззвънява, мъжът признава своята грешка и безспорната правота на жената и я моли за прошка. Тя му прощава и, естествено, спира да плаче, защото може би вече няма защо. А няма ли сълзи в очите, и нуждата от тоалетна хартия не е чак толкова остра. Ето защо жената не вижда обективни пречки да върне рулото обратно в клозета, където му е мястото. Там чака мъжът, копнеещ да се изтрие и да си вдигне гащите. Един по-претенциозен от мен наблюдател би се запитал кога жената е взела хартията – дали преди мъжът и да седне на чинията или след това, в негово присъствие. И ако е второто, защо клозетът не е бил заключен, след като положението в него категорично е можело да бъде определено като „заето”. Но аз съм един сравнително непретенциозен наблюдател и няма да си задам тези въпроси. За мен е важно да знам къде, ако се наложи, да търся моята лична разридана жена – на пода с руло тоалетна хартия в ръка. Това е, разбира се, ако съм отишъл по голяма нужда. Ако, да речем обаче, съм решил да измия плочките в антрето, то тогава жена ми ще си попива сълзите с парцала. Ако съм решил да си обуя обувките, ще липсват чорапите….

А как ли би изглеждала рекламата, ако беше не комерсиална, а политическа и ако я подготвим за излъчване в рамките на наближаващата предизборна кампания?

Политически предизборен клип

„Ридаещата Емилия Масларова”

Обикновен хол в обикновен апартамент. От тавана виси кристален полилей. Виси и се люлее. Люлее се и дрънчи. А се люлее и дрънчи, защото на пода в хола, върху голия килим могъщо се търкаля Емилия Масларова. Търкаля се и ридае. Ридае и се секне във фалшиви избирателни бюлетини. Мобилният й телефон иззвънява с мелодия из филма „Чибурашка” и от другата страна прозвучава кроткият, но не търпящ възражения глас на Царя:

- Масларова, бяхте права. Да, именно вие, а не социолозите. Не ни достигат няколко хиляди гласа. Можем ли да направим нещо?

Масларова подшмръква и прощава:

- О.К.

Събира фалшивите бюлетини в урната, от която са се разпилели, и ги отнася към тоалетната. Оттам се подава ръката на Царя, за да поеме ценната хартия. Подава се някак изотдолу, което ни кара да мислим, че Царят е клекнал.

- Благодаря, Масларова.

- Ами за Ахмед няма ли да оставим бюлетини?

- Не, Масларова. Той ползỳва ибрик.

Следващият кадър е анимационен. Изобразява рисувания стадион на „зеленчуковия шампионат” от рекламата на Бондюел. Анимационни са и лидерите на тройната коалиция, които тичат по пистата. Ето, че пред тях се изправя препятствие, а именно – 5%-тна бариера. Тримата отскачат на забавен каданс и сякаш застиват във въздуха, измъчвайки ни със съмнението дали ще прескочат бариерата или не. През кадъра преминава жълт надпис с червен контур. Преминава обаче отдясно наляво, за да се запази балансът в коалицията. Надписът гласи:

ГЛАСУВАЙТЕ ЗА СТАТУКВОТО, ТО СИ Е ВАШЕ!

Макар и с известно закъснение, Бойко Борисов дава старт на надпреварата посредством три изстрела от пистолет, за който ние горещо се надяваме, че е сигнален. Запъхтян дотичва Пламен Орешарски. Влачи огромен сак, в който е бюджетният излишък. Чуди се на кого да го даде, за да го усвои. Няма на кого, защото пистолетът все пак не е бил сигнален. Публиката изпада в еуфория. Пее седесарски песни и хвърля към терена рула тоалетна хартия, които се развиват на дълги ленти и придават на цялата картина известна призрачност. Най-отгоре плющи българското знаме. Плющи, както би плющял и задникът на „една българка”, ако имаше кой да го изплющи. Ега ти рекламата…

================================================

* светът не е нито справедлив, нито логичен – или поне не и според нашите представи за справедливост и логика, които със сигурност са крайно объркани и неадекватни, но пък гордостта не ни позволява да си го признаем.

автор: sulla.blog.bg

прочетен: 1671 коментари: 7

последна промяна: 21.05.2008 19:12

Tweet