Да се поощрява ли раждаемостта?

От пръв поглед се вижда, че анкетата е манипулативна. Не би била такава, ако отговорите бяха просто „да” и „не”, но когато вкараш и обяснение на това защо си отговорил така или иначе, тогава отваряш вратата пред напиращите нюанси и двусмислици. Да се поощрява ли раждаемостта? Нека си представим отговор като „Да, но само на момичета”. Или пък „Да, но само на руси и глупави момичета”. Впрочем, както личи от анкетата по поставения въпрос хората са склонни да подкрепят варианта „да, но…”. Да се поощрява раждаемостта, НО контролирано. Какво значи „контролирано поощряване”? Все едно, няма значение, важното е че този отговор е на първо място. От друга страна само 9% от отговорилите са на мнение, че светът е пренаселен и да се пренаселва още, едва ли е най-доброто поведение от страна на „венеца на еволюцията”. Но тези 9%, както сочи и последното място, което заемат в класацията на анкетата, са на изчезване и следващата вълна на световно пренаселване ще ги заличи съвсем. Близо 1/3 от отговорилите са на мнение, че децата са богатство, следователно раждаемостта трябва да се поощрява. Наистина, това съждение би било абсолютно вярно, ако се отнасяше в права пропорция към съждението „петролът е богатство, следователно трябва да се поощрява добивът му”, но на мен „децата са богатство” ми звучи като „науката е слънце” и не мога да разбера какво точно „богатство” се явяват те: безплатна работна ръка в селското стопанство, стока за продан в Гърция, бъдещи съвестни възрастни, които ще ни гледат, когато остареем? Наследници на културата и традициите? Преносители на факлата на живота? Вместилища на Божествения Дух? Някой схоластичен счетоводител сигурно би се попитал дали едно дете (впоследствие възрастен), което допринася за обществото по-малко, отколкото обществото харчи за него, може да бъде наречено „богатство”, но схоластичните счетоводители са гадна пасмина и нас въобще не ни интересува какво биха се попитали и какво не биха! Не помня във връзка с каква статия съм пуснал тази анкета, но онзи ден чух как Кристалина Георгиева каза, че българите застаряват и надеждата ни е в раждаемостта на ромите. Както се вижда, източниците на „богатство” са неизчерпаеми.

Какви са рекламите?

Само 6% от отговорилите на този въпрос са на мнение, че рекламите са общо взето коректни, макар че според мен е именно така. Рекламите, дори не винаги талантливи, дори не винаги остроумни, са общо взето коректни и то не заради морала на създателите си, а защото по цял свят действат строги закони за осигуряването на това. Най-много хора пък са отговорили, че рекламите са обида към тяхната интелигентност. Това е така, защото (сега много внимавайте какво ще кажа!) хората, които четат този блог са много по-интелигентни от приетото за нормално. Но като интелигентни хора те не бива да се обиждат, защото трябва да знаят, че рекламите не са правени за тях. Колкото повече са хората, към които рекламата се обръща, толкова по-елементарно трябва да бъде идейното й равнище.

Малко повече от ¼ са тези, които смятат, че рекламите са безогледно манипулативни, а като към тях прибавим и 12-те процента на смятащите, че рекламите са понякога манипулативни, се оказва, че повече от една трета от хората са на мнение, че рекламите ни пързалят и ни карат да си въобразяваме неща, които не са съвсем така. Това е тъжна констатация, защото значи, че има много наплашени хора, чиято доверчивост се свива в черупката си при всеки шум, пък бил той и шумът от камбанките на шейната на Дядо Коледа.

Стамболов, Борисов и Станишев

Ето една шеговита и двусмислена анкета. Двусмислена, защото в по-разширен вариант въпросът би могъл да звучи по два абсолютно правдоподобни начина:

1. Кой е най-подходящ за премиер на България: Бойко Борисов, Сергей Станишев или Стефан Стамболов?

и

2. Кой пише най-хубави блогове: Бойко Борисов, Сергей Станишев или Иван Стамболов?

Всъщност има и трета възможност за разширен вариант на въпроса и тя е: „Кой е най-подходящ за премиер на България: Бойко Борисов, Сергей Станишев или Иван Стамболов?”, но отговорът все още витае в сферите на недостижимите национални идеали :))))))

Защо се издъни Паси?

Помня, че тази анкета вървеше в комплект с една конкретна публикация по един конкретен случай. Истината е, че според мен човекът изобщо не се издъни. Е, поядоса се малко, но най-големият му грях беше думата „простотия” в контекста на мнението му, че не всички неща в блоговете заслужават и трябва да бъдат цитирани по телевизиите. Разбира се, тогава ние, блогърите, провидяхме атака срещу свободното слово и опит за налагане на мракобесна цензура (а също  и чудесен повод да пошумим около себе си) и скочихме като един в защита и аз не знам на какво. Така че тази анкета също е манипулативна, защото не съдържа отговора „не се издъни”. Това е все едно социологическите агенции да направят допитване „Защо харесвате Бойко Борисов?” и на база резултатите от него да направят изводи за рейтинга на кабинета.

Ще се коалират ли ГЕРБ и БСП?

Види се, тази анкета е била публикувана в блога непосредствено преди парламентарните избори, когато въпросът за коалиция между ГЕРБ и БСП беше особено актуален. Признавам, че тогава аз бях на мнение че ще се коалират и продължавам да мисля, че щяха да го направят, ако резултатът на ГЕРБ не беше толкова голям, но в историята няма такива неща като „ако беше, щеше…”. Нещата са това, което са (с изключение може би само на совите на Дейвид Линч) и хората, участвали в анкетата, съвсем точно са си познали какво ще се случи.

Коя е любимата ви кухня?

Интересен и честен въпрос с трогателен и обнадеждаващ отговор. А отговорът ме обнадеждава, защото говори за горд патриотизъм – 39% от отговорилите казват, че любимата им кухня е българската и това е много добре. Странно защо испанската се радва на толкова малко поклонници, при положение че много прилича на българската. Толкова прилича, че в Кастилия и Леон и Кастилия – Ла Манча е почти същата. Но това е съдбата и на испанското вино у нас – непопулярно, макар и добро и много по-близко до вкусовите ни предпочитания отколкото италианското или френското. Излиза, че испанската кухня е два пъти по-непопулярна от японската. А за мен японската кухня е сурова безсолна риба, увита в нещо, което мирише на рибено масло. Бр-р-р… Но ако разликата между испанската и японската кухня е два пъти, то цели десет пъти е разликата между българската и сръбската кухня и тук вече извън всякакво съмнение долавяме тътена на оръдията при Сливница. Иначе много по-предизвикателен би бил въпросът „Колко разлики между сръбската и българската кухня можете да посочите?”, с изключение на шопската салата, за която не се знае дали принадлежи към сръбската кухня или към българската, защото още не е решен спорът шопите сърби ли са или българи. Мисля, че ако скоро този спор не се реши, най-добре е да приемем, че са македонци като всички останали и с това препирнята да се свърши.

Какво да е уискито?

Един според мен глупав въпрос поради очевидността на своя отговор. Все едно да питаш какви да са часовниците, при положение че за всички е ясно, че трябва да са швейцарски! Въпреки това не се посвених да го задам на читателите и, ето на, получи се една не дотам категорична картина. Честно казано, очаквах диаграма като тази на анкетата за Стамболов, Станишев и Борисов, където всички да са отговорили „шотландско” с изключение на Джефри Кийтинг и Джеймс Уорлик и то по задължение и от куртоазия, защото съм сигурен, че и те се наливат със скоч. Но докато ирландското и шотландското уиски отбелязват почти равен резултат, има и цели 46 личности, според които уискито трябва да е американско! Никога няма да се оправим…

Какво мразя най-много?

Една от любимите ми анкети. Противно на много схващания, хората се разкриват много по-добре от това, което мразят, отколкото от това, което обичат. Например, ако ви кажа „обичам беззащитните” ще оставя у вас много по-блед и неопределен образ за себе си, отколкото ако ви кажа „мразя педерасти”. Какво показва анкетата. Например кучкарите са по-мразени от пушачите. Това е така, не защото кучкарите вредят на околните повече от пушачите, а защото определено излъчват повече наглост от тях, с което дразнят принудените да наблюдават зловредното им хоби. Едно е да видиш отруден водопроводчик, захапал цигара на публично място, съвсем друго е да видиш дърта реститутка с фризиран пудел в същата градинка, в която прясно размножила се мома бута в количка малко столичанче. Софиянците пък са мразени почти толкова колкото и реститутите, което навежда на подозрението, че може би има хора, за които това са двете лица на едно и също нещо. Но като цяло не ги мразят много, а и не бива – нито софиянците, нито реститутите са направили някому нещо лошо. Изглежда най-малко злини са причинили висшистите, защото тях ги мразят най-малко. Но от друга страна, мисля си, ако въпросът не беше „най мразя”, а беше „най обичам”, то висшистите пак нямаше да се класират в челните позиции, защото те зло не са сторили, но не са сторили и чак кой знае какво добро някому. Гейовете и ченгетата се движат горе-долу в пакет. Малко по-мразени са ченгетата, може би защото е по-вероятно да те пребие ченге, отколкото гей и ченге е по-вероятно да ти пречи на бизнеса, отколкото някой ведър и неангажиращ педал. Но повече от половината хора най мразят комунистите. Това мен поне ме удовлетворява напълно.

Откъде ще дойдат пари в България?

Скучен въпрос, особено при отсъствието на предложение за отговор като „от никъде”. Но попитали сме хората и те са отговорили. Отговорили са абсолютно вярно и проникновено: от данъци и глоби от населението и от пране на наркопари. Най-малки пък са очакванията парите да дойдат от чуждестранни инвеститори и от еврофондовете. Шампион обаче е отговорът „от производство и износ”, макар че според мен тук има някакво недоразумение. Това е отговор на въпроса „откъде БИ ТРЯБВАЛО да дойдат парите в България”, а не на въпроса „откъде ЩЕ дойдат парите в България”. Че какво толкова произвеждаме, камо ли пък да го изнасяме! Ние даже боба и картофите вече ги внасяме. Всъщност не съм прав. Имаме износ и то към европейските пазари. Изнасяме роми, обаче пък напоследък взеха да ни ги връщат. К’во толко’ не им харесват?…

Кой е политикът с най-голям IQ?

За мен продължава да е тайна защо наричат квотиентът на интелигентността „коефициент за интелигентност”. Коефициентът е постоянен множител на някакъв обект като вектор, функция или нещо такова. Каква е тази непромелива на IQ и каква променлива се умножава с нея, това никой не може да ми обясни. Пък и абревиатурата е именно IQ (Intelligence quotient), а не IC (Intelligence coefficient). Но както и да е…

Д-р Лъчезар Иванов, иже нарицаемый Лъчо Мозъка, събира цели 32 гласа или 4%, което за мен не е проява на нищо друго освен на чувството за хумор на анкетираните (или на коефициента им за хумор, ако някой предпочита така). Петър Димитров пък има цели 4 гласа или 1%, което вече е проява на черен хумор. Деветнайсет души смятат, че най-умният политик е Волен (или Болен, ако прочетем името му на испански) Сидеров. Не знам от колко души се състои висшият управленски орган на Атака, но няма да се учудя, ако са точно 19. Този резултат е малко по-добър от резултата на Цветан Цветанов, но пък аз мисля, че това е напълно справедливо, защото първият наистина е по-умен от втория, па макар и съвсем малко. Яне Янев е подценен. Макар и често комичен в публичните си изяви, този човек изобщо не е глупав. Напротив, намирам го за интелигентен и много добър оратор. Но, ето на, според анкетата излиза, че е по-глупав от Сергей Станишев, което не е вярно. Станишев пък се оказва малко по-глупав от Бойко Борисов, което вече може би е вярно. Милен Велчев също е подценен. Не мога да се съглася, че е с 5% по-глупав от Ахмед Доган. С почти равен резултат, макар и скромен, са Георги Първанов и Мартин Димитров. Изглежда правдоподобно. С почти еднакъв резултат са и Царят и Бойко Борисов. И това изглежда правдоподобно. Все пак интелигентността е само количествен показател, който не измерва произхода, възпитанието и културата.

И в тази анкета има безспорен шампион, който събира почти половината гласове. Това е Иван Костов. Дали наистина е най-интелигентен, дали наистина хората мислят, че е най-интелигентен или просто блогът ми се посещава от много негови привърженици – това са все въпроси, чийто окончателен отговор не ни е дадено да знаем. Сигурен съм обаче, че сред участниците в анкетата има такива, които възприемат въпроса като „Кой е най-популярният политик?” или „Кой политик заслужава да управлява?” и отговарят на тези въпроси, а не същинския въпрос „Кой е политикът с най-голям интелектуален квотиент?”. Това може да е най-порочният, продажният и некадърният политик. Стига просто да е умен. Следващия път ще пусна анкета „Кой е политикът с най-ясна дикция?” и ще видим дали привържениците на „Гергьовден” ще отговорят „Любо Дилов”.

Tweet

Три са стълбовете, на които се крепи парламентарното мнозинство на ГЕРБ, което, както всички знаят, само по себе си е недостатъчно за мъдрото управление на страната. Според мен, за да е мъдро управлението на страната, са недостатъчни много повече неща освен абсолютно мнозинство в парламента, но това е тема на друга лекция. Тоест при такава конфигурация в парламента може да се каже, че правителството се крепи на три крака: Яне Янев, Волен Сидеров и Иван Костов. Бързам да уточня, че, макар да поставям Волен Сидеров по средата между Иван Костов и Яне Янев, изобщо не се стремя да внуша, че именно Волен Сидеров е средният крак на правителството. Нищо такова, макар че, като се замисля сега, Волен Сидеров е най-къс от тримата и спокойно би могъл да виси и да се клати между другите двама. Но, млъкни сърце! Да не тръгваме по тази метафорична пътека, защото кой знае къде би могла да ни отведе!

Миналата седмица се отрони палецът, най-дебелият пръст от крака на правителството „Яне Янев” и оттогава този крак шумно куца из всички електронни и печатни медии. Предстои да видим какво ще обясни Палецът „Тагарински”, когато рано или късно се изправи да се изказва пред журналистите, но от целия случай си заслужава да се отбележат две неща: 1.) Правителството остана само с десен и среден крак и 2.) Ако е вярно, че има каузална (причинно-следствена) връзка между оттърколването от РЗС на първия министър на държавната администрация от бившия кабинет на десния крак на настоящия кабинет, крака „Иван Костов” – Марио Тагарински – ако има връзка между това и дните на интимно затопляне на отношенията между Банкя и Сирищник, тоест между премиер и президент, тогава лошо, много лошо…

Ако искаш да говориш, кажеш ли „А”, трябва да кажеш и „Б”. Искаш ли да маршируваш гордо напред, след „леви” трябва да изпълниш и „десни”, тоест след левия крак да тръгне и десния. Не знам дали „да тръгне” е правилно да кажем или „да си тръгне” – игра на преходност и възвратност, нищо повече – но не можем да не се запитаме иде ли ред и Костов да бъде изритан от негласната коалиция на Бойко Борисов или не. Засега уж няма такава индикация, но пък и характерът на Костов не е бил така мек и сговорчив още от времената му във Висшия Икономически Институт „Карл Маркс”, но знае ли човек кога може да стане неудобен даже и със сговорчивостта си? Ако и Костов си тръгне, то правителството ще се изправи пред изключително болезнената перспектива да се крепи само на средния си крак, тоест на Волен Сидеров. И тогава задължително ще се намери някой да припомни как неотдавна Волен Сидеров и Слави Бинев пукаха балони с образа на Бойко Борисов на публични места, няколко години след като същият Волен Сидеров се беше обидил на Царя, задето не го направи депутат от НДСВ в Ямболски район. Много непостоянен среден крак, колеги, много непостоянен! На такъв ли среден крак да се опреш, когато искаш да врежеш името си в европейската история на народеца си, а всички наричат средния ти крак фашист и екстремист!

И тук идва време да опрем до темата за европейските пари, но няма да го направим. Защо – ще ме попитат най-ученолюбивите колеги, – защо няма да се спираме на европейските пари, след като те са едно от двете неща, заради които дойде това правителство, па макар на три крака. Едното беше да накажат крадливите комунисти и турци и, ако може, да ги накарат да върнат откраднатото, и другото – да отпушат потоците европейски пари, та да се влеят в живота ни и най-сетне да го направят хубав и достоен. Моят живот, колеги, си е хубав и достоен, но пак нямам нищо против да се отпушат потоците от европейски пари. Но къде са тези европейските пари?! Къде са ви европейските пари, дами и господа спасителки и спасители на нацията?! От всички европейски програми има някакво анемично движение само по ОПАК и това са спечелени преди време договори на общините, които половин година по-късно така и не могат да се организират и да започнат да ги изпълняват. Всичко останало е в застой едно, защото все още не са оправени докладите по съответствията, тоест не може да се плаща нищо друго по проектите освен няколко процента аванс, и друго, защото процедурите продължават да се организират от хора, които или искат да откраднат парите, или се водят от най-разпространения принцип в администрацията: „Защо да го правя, щом мога да не го направя?”.

Защо да не опираме до темата за европейските пари ли? Ами, колеги, няма да опираме, защото сме горд народ с развяна конска опашка над главата, сто каба гайди и десетина мускала розово масло в пояса. Не сме им приритали за европейските пари. Да си ги задържат! Имаме си други потенциални източници на благоденствие и ще разчитаме на тях. Единият източник са лихвите по кредитите. Знаем, че почти всеки изплаща някакъв кредит. Казвам „почти” злорадо, нали разбирате… Колкото по-малко плащаме, за да изплащаме, толкова по-богати ставаме, защото остава повече за нас. Ето, след като премиерът нареди на банките да намалят лихвите си, на тях не им остава нищо друго, освен да изпълнят нареждането, а на нас – нищо друго, освен да чакаме неизбежното забогатяване. И да сме благодарни. Но не на банките, а на Бойко Борисов, който им е наредил да се погрижат за нас. Друг източник за народно добруване са коледните премии, които ще раздадат частните работодатели. Те, разбира се, няма да го направят по свое желание, защото са капиталисти-скъперници, на които не им пука за кефа на наемния труд, който в частност се явява и техен гробокопач според Маркс, Енгелс и Ленин. Ще го направят отново по нареждане на Бойко Борисов. И гробокопачът ще бъде благодарен, но не на тези, които са организирали бизнеса и са отворили работните места, които той, гробокопачът, заема, а на Бойко Борисов, който е наредил на „старий вълк”* да отдели от печалбата си и да формира премии за гробокопача. Разбира се, извън всякакво съмнение е, че за да стане възможно както намаляването на лихвите, така и отпускането на коледни премии, Бойко Борисов се е погрижил предварително за печалбите и на банките, и на частните фирми. Иначе откъде те ще отчислят блага за благото на народа?… Разбира се, че се е погрижил за тях и аз, колеги, зная как. Това е станало така. Първо Бойко Борисов се е обадил на световните финансови институции и им е наредил да вдигнат кредитния рейтинг на България. После е вдигнал телефона на чуждестранните инвеститори, скръцнал им е със заби и те са се запрепъвали насам, нарамили тежките си чували с инвестиции. После е заповядал на икономическия растеж да расте по-бързо, ако обича, а на принадената стойност да позаглади косъма, защото каквато е пършива при нашата производителност на труда, за кого по-напред… И ето тук, дами и господа, опираме до обещаната в началото на лекцията тема за

Глобалното затопляне

След като се е обадил на Световната банка, Чуждестранните инвеститори и Икономическите показатели, понеже искал да е съвсем сигурен, че банките ще намалят лихвите по кредитите, а хищните частни работодатели ще отпуснат коледна премия на изсмуканите си от експлоатация служители, Бойко Борисов за пореден път е вдигнал телефона и този път е заповядал на Глобуса да се затопли. Глобусът, разбира се, се подчинил и така се е получило Глобалното затопляне, поради което и нашият премиер трябва да бъде почитан като едноличен негов автор. Всъщност именно то, глобалното затопляне, е най-великото дело на него, нашия премиер. Помислете само, колеги! Какви преимущества ни дава глобалното затопляне! То намалява необходимостта от отопление, а оттам и разходите за него. Какви ти тук енергоспестяващи крушки, какви ти алтернативни източници като например да гориш кравешки говна и от тях да правиш ток! Подгрей планетата и консумацията на ток веднага ще спадне. Няма да се изсичат гори за огрев и активистите от „Горичка.бг” ще припкат от щастие. Всъщност именно активистите от „Горичка” трябва да са първи фенове на Глобалното затопляне, защото то спасява горичките, не е ли така? Няма да има нужда от топли дрехи, защото няма да е студено. Следователно няма да се отглеждат толкова овци за вълна и като няма да ги отглеждат, тези овци няма да пърдят и да увеличават глобалното затопляне, което е лошо, защото, както се разбрахме, е хубаво да има глобално затопляне. А щом няма да има толкова много овце, няма да има и толкова много овчари. Оттам, ако прием за вярно, че овчарите са сред най-простите хора, най-простите хора ще намалеят, което ще означава единствено, че човечеството ще поумнее. Като се стопят полярните шапки, няма да има нужда от напояване на холандските ниви, защото океанът ще ги залее и вместо лалета холандците ще гледат ориз. И най-важното: като се затопли глобусът, разните там негри в Африка ще баялдисат съвсем и ще ни освободят от моралния ангажимент да им изпращаме хуманитарни помощи и калашници, за да се избиват един друг. Така ще се освободи допълнителен финансов ресурс, който ще може да се материализира под формата на тринайсета заплата за държавните чиновници. И всичко това благодарение на Глобалното затопляне, благодарение на един единствен телефонен разговор между Бойко Борисов и Глобуса!

Разбира се, трябва много да се внимава с менажирането на глобалното затопляне. Ако намалеят овцете, трябва някой друг да пърди, за да се поддържа парниковият ефект, иначе затоплянето ще се охлади и отново ще започнат да се изсичат горичките. За щастие, на този проблем решение има. Ще пърдят индийците и китайците, защото са много и се хранят главно с ориз, а от ориза се пърди. Откъде толкова ориз, ще попитате. От Холандия. Нали помните, че като ги залеят разтопените полярни шапки, те вместо лалета ще гледат ориз. Но, както казах, всичко това са деликатни процеси, които трябва да се управляват внимателно, за да не настъпи онова, за което също обещахме, че ще говорим, в началото на лекцията, а именно:

Краят на света

Според почти всички сериозни изследователи на въпроса, това ще се случи през 2012 година. Не е ясно само по какъв начин. Това, което е ясно, е, че може и да е краят на света, но няма да е краят на човека. Човекът като жилав бурен отново ще оцелее и ще продължи да краси вселената с гениалността на замисъла си. Човекът ще се превърне в някакъв особен вид енергийно същество, обаче в какъв точно вид енергийно същество, това все още никой не знае, дори най-мъдрите и просветлените, защото ще се разбере чак тогава, когато му дойде времето. Но пък хората вече започват да подготвят своята енергийност, за да са по-сигурни, че ще попаднат в списъка на достойните за трансформация. Само че, според мен, всички, които се подготвят за трансформация, хвърлят усилията си на вятъра. Това е така, защото има малка и досадна, но по съществото си фундаментална грешка в предпоставката. Думата „енергийни” погрешно се използва вместо „енергични”. В светлината на тази корекция през 2012 в спасителния списък на трансформацията ще попаднат не енергийните същества, а енергичните същества – тези, които потропвайки в ритъма я на чалга, я на кънтри, денонощно превръщат материята в енергия. Енергичните същества поглъщат огромни количества биг-бургери, дъвчат ги, гълтат ги и ги отделят, за да отворят място на нови. В този процес енергичните същества произвеждат много енергия, която им служи за две неща: да ядат още и да завиждат на неенергичните същества, като искат насила да откраднат благата, които неенергичните същества създават с мозъците си, които се нуждаят от много по-малко чалга и много по-малко пици, за да си набавят необходимата за мислене енергия: затова ги наричаме и неенерегични. Енергичните същества се плодят енергично, раждат енергични деца, които енергично крещят в ресторантите на неенергичните хора. Енергичните хора енергично питат „Каква заплата ще получавам” в случаите, когато неенергичните се интересуват „Каква работа трябва да се свърши”. Енергичните хора обичат властта, защото тя позволява на енергичността им да се разрази пълноценно. Те са енергични министри, енергични депутати, енергични активисти и цялата им енергичност е уж посветена на добруването на неенергичните, но всъщност истерично търси все нови енергийни източници за енергичността на енергичните. Енергичните хора са хищни, защото са машини за енергичност, те превръщат в енергичност всичко, до което се докоснат, а превръщането в енергичност физиката нарича ентропия, разпад на света чрез опростяване на сложните структури. През 2012 година именно енергичните, а не енергийните ще се превърнат в по-висши същества и ще напуснат този свят на толкова малко чалга и кюфтета. Лично аз, колеги, с огромно удоволствие ще седя и ще гледам трансформацията и възвисяването в други, различни от нашите, селения на всички енергични и червенобузи човеци и после с наслада ще протегна уморени нозе в опразнения от тях свят.

С това, уважаеми колеги, днешната лекция свършва. Ако сте на мнение, че няма логична връзка между трикракото ни правителство, глобалното затопляне и края на света, моля, не я четете. Не следвайте извратените криволици на моя ум, защото те не водят никъде. Недейте да си водите и записки, защото няма да ви изпитвам върху преподаденото, пък и едва ли някой друг ще го стори. Благодаря за търпението и за вниманието!

======================================================

*Смирненски, „Вълкът” 1921:

Мъглата вдига се. И цял в лъчи облян,

гърми стохилядния град,

а старий вълк – а старий свят

отива да си легне гузен и пиян.

Tweet

Преди време попитах в една анкета: „Ще се коалират ли ГЕРБ и БСП?”. Днес стана ясно, че няма да се коалират. Днес стана ясно, че не само с БСП, но и с никоя от останалите формации в Парламента ГЕРБ няма да се коалира. В анкетата 135 души бяха на мнение, че коалиция ГЕРБ-БСП ще има, докато 228 казаха, че такава коалиция няма да има. До нощта на изборите на 5 юли пропорцията беше обратна: около 55% бяха сигурни, че коалиция ще има, а противниците на такава увереност бяха съответно едва около 45%. Какво стана на изборите, та мнението на хората така рязко се промени? Стана това, че ГЕРБ спечели повече гласове, отколкото очакваше да спечели. Тогава всички с абсолютно основание си направиха извода, че с този резултат ГЕРБ може да се коалира с когото си пожелае, включително и с Иван Костов извън Синята коалиция. Така сценарият за коалиция ГЕРБ-БСП започна да става все по-малко вероятен и, съответно, везните на моята импровизирана анкета започнаха да се накланят в другата посока. Интересно ми е обаче как би изглеждала анкетата, ако ГЕРБ беше спечелил вместо 116, да речем 80 – 90 мандата, как би изглеждал парламента тогава. Но от моите приятели историци зная, че в историята предполагания от вида „какво щеше да е, ако беше еди-как-си” нямат никакво значение.

От гледна точка на малките десни формации в парламента е по-добре ГЕРБ да управлява без тях, защото иначе ги грози съдбата на НДСВ. Ако или по-точно – когато ГЕРБ започне да върви надолу, малките десни формации ще могат или да го спасят като вземат участие в един ремонт на кабинета му в средата на мандата или пък да станат естествено ядро за една нова опозиция и едно ново дясно мнозинство. Не биха могли да направят това, ако са част от коалиция и ако поемат негативите от управлението, без да са вкусили сладостите му (ако ги вкусят, пак няма да могат, ама поне ще са ги вкусили). Така че еднопартиен кабинет е добро решение, както и да го погледнеш. Не бива да забравяме и това, че откакто социалистите си преизбраха Станишев, предстоят времена на освобождаване на политическо пространство поради очакваното още по-голямо електорално свиване на БСП, пространство, което ще се заеме от партии и групи, които покажат ясна и приемлива перспектива за управление.

В началото парламентарната група на ГЕРБ ще разчита на спокойствие и мощна подкрепа от страна на малките формации. Това коленопреклонно обещаха Волен Сидеров и Яне Янев, като вторият само си направи устата да не канят от неговите хора за министри посредством SMS-и. Днес пък в Парламента Волен Сидеров каза, че през първите 6 месеца на кабинета, „каквото и да става”, Бойко Борисов може да разчита и на неговите гласове (дано новият премиер не прояви изтънченото чувство за хумор да предложи законопроект за обявяването на партия „Атака” извън закона и да очаква от Сидеров да изпълни прибързаната си клетва). Синята коалиция пък до вчера съвсем некоалиционно се беше разделила по стар свой обичай на по-светлосиня и на по-тъмносиня, като първите казаха, че ще подкрепят кабинета, а вторите – че ще се правят на интересни до последния момент. В крайна сметка подкрепиха и те, а Иван Костов каза (цитирам): „Ние подкрепяме ГЕРБ, защото това е волята на българския избирател”. Аз не помня като избиратели да сме заявявали нарочна воля ГЕРБ да бъде подкрепен от Синята коалиция, а пък ако под „воля на избирателя” Костов разбира партията, спечелила най-много гласове, то давайте да подкрепяме всеки, който спечели най-много гласове!

Камъчето, макар че физически това си е бая масивен отломък, което заплаши да разклати колата на ЕНП, се оказа Божидар Димитров. Както е основателен въпросът „Защо им трябваше на сините да се заяждат за един министър без портфейл?”, така е основателен и въпросът „Защо му трябваше на Бойко Борисов да прави Божидар Димитров министър, като никой не го харесва – ни леви, ни десни?” (аз обаче го харесвам, особено откакто си оправи зъбите). Отговорът носи екзотичното име Вежди Рашидов. Мисля, че неговото включване в състава на Министерския съвет беше съвсем правилно. Той осъществи пробив в Кърджали и като етнически турчин в кабинета би дал отговор на въпроса дали е представен етносът или не, кой ще осъществява връзката с него, кой ще защитава интересите му и прочие услуги, предлагани досега монополно от ДПС. Ако аз бях премиер и трябваше да избирам между Вежди Рашидов и Божидар Димитров за министър на културата, също бих избрал Вежди Рашидов. Така ще да е направил и Бойко Борисов, воден от отговорност за бъдещия си кабинет, но, види се, Божидар Димитров се е обидил, защото през последните години той се държа съвсем не като член на ВС на БСП, какъвто е, и си навлече всеобщата „омраза и презрение” (цитат от войнишката клетва във Варшавския договор) не само на трудещите се, но и на съпартийците си, подкрепяйки активно техния „гробокопач” (цитат от Манифеста) Бойко Борисов. Изглежда Божидар Димитров с потрепваща брадичка и напираща влага в ъгълчетата на очите е застанал пред него и глухо е проронил: „Ти ми обеща…”, на което Бойко като човек, държащ на думата си, не е могъл да измисли друго, освен министър без портфейл по въпросите на българите в чужбина. Друг е въпросът, че Божидар Димитров би могъл да бъде компетентен единствено по въпросите на историческите общности зад граница, които се самоопределят като българи, а те не са много, защото по места си нямат ДПС-та да ги бранят и другите народи си ги асимилират и възраждат както намерят за добре. Божидар Димитров трудно би могъл да бъде компетентен по въпросите на емигрантите след 1944 и особено след 1990, които са няколко пъти повече от бесарабските българи и българите от западните покрайнини, взети заедно. Пък и те нещо май не желаят да го припознаят като свой министър…

Но както и да е. Един министър без портфейл по въпросите на българите зад граница не пречи никому. Той е очевиден компромис от страна на премиера, компромис, който нито ще повлияе на политиката на кабинета, нито на приоритетите му. Затова аз, ако бях на мястото на Синята коалиция, нямаше да проявя чак такъв интерес по казуса „Божидар Димитров”. От една страна не мисля, че темата „досиета” вече интересува толкова живо някого (NB! – тук отварям възможност да се каже, че говоря като Станишев), от друга – би ми било неудобно да се държа така, сякаш съм спечелил изборите и съм на власт. По въпроса за досиетата: мисля, че, когато беше на власт, СДС имаше историческата мисия да приеме два фундаментални закона, които да променят коренно обществото: Закона за реституцията и Закона за лустрацията. Единият прие, за което съм му лично признателен, вторият обаче, по една или друга причина, пропусна да приеме. После се създаде Комисия по досиетата и се реши те да бъдат отворени. И какво като бъдат отворени? Какво като еди-кой-си е с досие, когато за него нищо не следва от това? И друго: в обхвата на този интерес попадат хора, които са сътрудничели на службите но не са били техни щатни служители, поради което са имали и досиета. Професионалните офицери от службите не се обсъждат, техните досиета не се вадят. Така с досие се оказва Тодор Колев, но Любен Гоцев – не.

Ето защо мисля, че Божидар Димитров би могъл да се направи на джентълмен и сам да се откаже от министерския пост, за да не принуждава Бойко Борисов да си създава излишно досадно напрежение със Синята коалиция. А защо Бойко не би искал напрежение със Сините ли? Ами, защото, ако не друго, то поне извън всякакво съмнение е, че Сините са десни (макар че и те са имали сиромахомилски забежки, ама нейсе!) и когато подкрепят ГЕРБ, изглежда десен и той, макар да не е съвсем. Затова Сините са нужни на Бойко Борисов – защото тяхната подкрепа го прави да изглежда десен. Изглежда, че Сините разбират това и си позволяват да се държат така, сякаш са на власт. Но пък няма лошо…

Разбира се, има съображения както в подкрепа на това да се направи еднопартиен кабинет, така и да се търси максимално широка коалиция в дясно във формат ЕНП, включително и „Атака”, макар че аз не виждам кое на „Атака” й е ЕНП-то и кое й е дясното. Една широка коалиция би намалила досадата от неизбежната перспектива за люспенето на депутати. За това че ГЕРБ има проблеми с лоялността на редовите си кадри са налице две доказателства: първата мярка на ГЕРБ по време на местните избори 2007 и първата му мярка в новия Парламент. На местните избори гръбнак на кампанията бяха едни договори между Бойко Борисов и всеки кмет поотделно, според които, ако съответният кмет се оцапа, Бойко Борисов няма нищо общо с него. С верни кадри такива договори не се подписват. В новия парламент пък първото, което се гласува, беше нов правилник, според който депутати не могат да сменят парламентарните си групи. От гледна точка на парченцето субсидия, което върви с всеки депутат, това е О.К., обаче не виждам как решава въпроса с мнозинството. Ако съм бил в ГЕРБ и вече искам да съм в ДПС, ще стана независим и ще гласувам с ДПС, толкоз. Да не говорим, че може и изобщо да не ставам независим… Та, първата ти грижа в новия парламент да е люспенето на депутатите ти също неговори добре за доверието ти в тях. Затова и, мисля си, може би Бойко Борисов трябваше да обмисли и някой коалиционен вариант, но той си знае. Ние не сме свидетели на преговорите му с потенциалните партньори и не сме наясно за мащабите на лакомията им, така че да не съдим прибързано.

Ще видим. Ще видим какво има да става. За сега е достатъчно, че предишното управление вече го няма. Няма я и старата ми анкета. Вместо нея сега има друга, която ви пита: „Коя е любимата ви национална кухня?”. Моята е италианската.

Tweet

От известно време Яне Янев се радва на доста сериозен медиен интерес. Канят го често, редовно и по всякакви телевизии и радиостанции, ако четях вестници, сигурно и там щях да го видя как казва тайни, които знае само той и от които следват големи разобличения. От това широко медийно присъствие на сладкодумния земеделец аз съм много доволен, защото съм ревностен  любител на неговите ораторски изяви. Да, наистина съм фен на това как той говори, както съм фен и на онова как говори Бойко Борисов. Така трябва да се говори пред медиите, а не като класическите политици – говорене, за което Айзък Азимов в един от романите си за Фондацията беше написал, че като са го пуснали през една компютърна програма за измерване на информацията, резултатът бил нула, защото всяко следващо изречение опровергава тезата, предпоставена от предишното и в крайна сметка се оказва, че след два часа красиви и умни изречения, ораторът на практика не е казал абсолютно нищо.

Не, Яне Янев не е такъв и затова го харесвам, но до миналата неделя не можех да си обясня що за консерватор е селският трибун, защо партията му „Ред, законност и справедливост” (РЗС) от известно време се води консерваторска,  след като, доколкото си спомням, Янев защитаваше интересите на дребните предприемачи на село, на хората, които се нуждаят от най-драстични промени в политиката на държавата в селското стопанство, следователно не са консервативни, а напротив – те са крайно радикални. Може би тази партия се води консерваторска, защото първоначално беше на съдията и левскаря Георги Марков, а всеки левскар е крайно консервативен по въпроса дали „Левски” трябва да е № 1 или не. Но едва ли. Защото Яне Янев очевидно не е чак такъв левскар, какъвто консерватор иска да бъде.

Но ето че дойде ден да разбра. Миналата неделя разбрах кое прави партията на Яне Янев консерваторска. Разбрах го, докато разхождах кучето си в градинката на НДК, където го разхождам по два пъти дневно, защото, за добро или за лошо, това е махленската ми градинка (и „Св. Георги”). Имаше някакво събитие на партията РЗС (после се разбра, че било конгрес), а на „Витошка” бяха паркирани десетки от „онези” автобуси със „спонтанно” организиралите се. В случая автобусите бяха докарали на едро делегати. Те, докато чакаха делегатската регистрация, похапваха по единично или на групи консерви, седнали на пейките или направо на тревата. „Консерватори!” – веднага ги познах аз и разбрах защо „Ред, законност и справедливост” е консерваторска партия: защото в нея членуват ревностни консерватори, готови да отворят консервите си навсякъде – на тревата, в храстите, на гарите, на автогарите, на тротоара и в двора, да ги огрибат с големи залци, само и само да не се минат да си купят храна, според тях продавана безбожно скъпо от алчните софиянци. И са много консервативни в убеждението, че е по-умно да си носиш консерви, дотам консервативни, че изповядват това убеждение непроменено, във вида, в който са го изповядвали и дедите им.

Просветлението, което ме споходи беше много по-генерално отколкото изглеждаше първоначално. Беше просветление за консерватизма изобщо и за консерваторите в България, надхвърлящи понятийно рамките на реда, законността и справедливостта. Консерватизмът над всичко! Паркът на НДК, пък и този между хотел „Хилтън” и „Спартак” е арена на традиционен консерватизъм, макар и не винаги консерваторите да го изразяват чрез домашно направени или закупени изгодно консерви. Често го правят с картофки от Мак Доналд’с, онези, които миришат на мокри чорапи, или с мазни пици, с които се снабдяват от ъгъла на „Витошка” и „Патриарха”, след което ги мляскат с напращели и лъщящи бузи, докато бодро крачат по широкия път на завоюването на големия град. Картонените триъгълници, които са били подложки на пиците, консерваторите хвърлят направо на земята и там тези картонени триъгълници с мазни петна сочат като безпрекословни стрелки устремения път на електората. След обичайното си съботно или неделно поклонение в МОЛ-а, консерваторите плъзват из парка и започват да плюскат, въпреки че в МОЛ-а има десетина заведения за тази цел. Правят го от икономическата целесъобразност, същата, от която не си оставят колите на паркинга, а спестявайки две лева, ги тъпчат по тротоарите в квартала, там, където все още не е синя зона, няма колчета и може да се мине на далавера. Когато днес отивах с кучето към „Спартак”, на една поляна се бяха разположили две щастливи розовобузи и дебелогъзи семейства консерватори с малките си. Ядяха на земята, а единият татко снимаше процеса с фотоапарат, за да не се изгуби този исторически момент за поколенията. Когато се връщах с кучето от „Спартак”, от консерваторите бяха останали десетина сини пластмасови чинии, зарязани там, където са си били, докато се е нагъвало от тях, найлонови торби с празни хартиени торби и вестници в тях, кори от яйца (вероятно заредени с варени такива от млада грижовна домакиня рано сутринта, преди фамилията да се отправи към заветния център на града), пластмасови чаши и пластмасови бутилки от бира, от големите. Подобни резултативни знаци на консерватизъм можеха да се наблюдават и около всички пейки, пък и в тревата зад МОЛ-а – огризки-паметници на средния пръст, който показваме на световната криза. То пък една криза…

И така, газейки в празни консерви и прескачайки нахапани, но недопогълнати комати, осъзнах колко консервативна е родината ми. Всички са консерватори. Червените консерватори пекат червени чушки и ги консервират на двора върху черни тенекии и червена жар. Сините консерватори консервират сини домати, а сините консерваторки с насинени от сините консерватори очи, по славянски сини, сортират сините домати на светлосини и тъмносини домати, ту ги делят, ту ги събират отново и редят ли редят в мечтите си бурканите по рафтовете на мазето. Колкото по-светлосин е един син домат, толкова по-червен е той – като сините сливи, които, когато са зелени, са червени. Това знае всеки зелен консерватор, както знае и онова, че консервите от сливи се наричат компот. Комплот е друго.

Консерваторите на Доган консервират от дясно наляво и отдолу нагоре. Те са ревностни в консервативните си практики и често, консервирайки, вървят не с лицето напред, а със задника, особено онези консерватори на Доган, които са с български произход. Царските консерватори пък са толкова консервативни, че повечето от тях са републиканци. Най-консервативните консерватори обаче са консерваторите на Бойко Борисов, защото те са способни, пък и не само способни, но и готови, пък и не само готови, но и готови с голямо удоволствие да консервират всичко. Те са опитни, те вече са консервирали и червени домати, и сини домати, и бамя за тюрлюгювеч, и трюфели за фазан по царски, правили са го редовно, законно и справедливо. Ще го правят пак и пак за всеки, който ги пожелае.

А когато консерваторите консервират всичко, ще разтворят един огромен вестник, ще го метнат върху България и всички, заедно с потните си жени и затлъстелите си деца, ще насядат наоколо. Ще отворят консервите и ще изплюскат всичко. И като изплюскат всичко, ще се оригнат.

Tweet