Преди месец-два разговарях с мой приятел, който работи в Националния демократичен институт на САЩ и в момента е на мисия в арабския свят. На молбата да ми обясни какво точно се случва там той отговори, че политиката в повечето страни била една и съща – да се поддържа негласно местният диктатор, да не го закачат задето потъпква демокрацията, дори да го оставят да тормози народа си в рамките на допустимото, срещу което той гарантира да не позволява на ислямистите и в частност на Алкайда да надигат глави в неговата страна. Ех, тази Алкайда! Не знам откъде и как се финансира, но вече си мисля, че ако се съберат трима души някъде по света, единият от тях ще е от Алкайда! Хубавото на нейните членове е, че бързо могат да се превърнат от международни терористи в опозиционери на тиранията, борци за свобода и демокрация, както се случи в Либия.

Тъй както си приличат събитията преди войните, така си приличат и събитията след тях с единствената разлика, че медиите не ги отразяват така пламенно. В началото на войната в Ирак на българска бутилираща фирма й хрумна идеята да дари вода за населението на страната. Благороден жест и чудесен повод за положителен PR. Понеже имаше връзки в администрацията на ООН, фирмата се обърна за съвет как може да се организира дарението. Неофициалният отговор, който получи, беше, че няма смисъл да се дарява вода на иракчани, защото американски фирми вече строят два бутилиращи завода на място. Помня, че България, като държава кредитор на Ирак, поиска нейни строителни фирми да участват във възстановяването. Отговорът беше, че нашите фирми могат да участват евентуално само като подизпълнители, защото основните договори вече са сключени.

Не искам да бъда разбиран погрешно. Давам си сметка, че Бог си е направил шега, когато е създал нашата цивилизация индустриална, а суровините за индустрията ни е оставил при другата цивилизация. Приветствам всички мерки за установяване на наше влияние там. Но именно като представител на цивилизация, основана върху ренесансовия хуманизъм и приемаща за висша ценност достойнството и значимостта на отделната личност, ми е тъжно да гледам как волните и горди западни личности биват манипулирани от собствените си медии, за да осигурят необходимото обществено мнение и да санкционират едни или други действия. Иначе казано, тъжно ми е да гледам как медиите правят хората на маймуни. Но пък може би така е справедливо, може би хората наистина са маймуни или трябва да бъдат правени на маймуни, за да бъде светът такъв, какъвто си го представяме и какъвто го желаем. Че медиите манипулират мнението на хората дори е окуражаващо, защото означава, че това мнение има все пак някакво значение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Макар и по-пищни в сравнение със застаряващите генерали от „Любэ”, хористите от „Харлем госпел хор” са по-скромни от тях в рекламната си дейност. Появиха се веднъж-дваж по телевизията, дваж-триж по вестниците и – толкова. Не такава беше кампанията на „Любэ”. В десетки телевизионни и радио-клипове на стойност стотици хиляди левове в продължение на месеци ни се набиваше горе-долу следното: техните песни са хитове, те са любимци на Путин. И двата клипа завършват със слогана: „Кой каза, че живяхме зле?”. Кой ли? Например аз. Аз казвам, че живяхме зле, защото никой не живее добре при диктатура на простотията, дори и простаците. Наистина, шефът на Лукойл Валентин Златев, който финансира изявите на „Любэ” в България, може би не е живял зле тогава, но сигурно и той живее по-добре сега, защото, най-малкото, тогава Правец не е бил негова собственост. А и много други неща. И като ще се връщаме на баналната тема за качеството на живот тогава и сега, отново опираме до една друга голяма тема, темата за

НЕРЕЛЕВАНТНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ

И по-точно не за загубата на историческа памет, не за отсъствието на спомени, а за отсъствието на релевантност между спомените и изводите, до които ни довеждат те, до изводите, които определят решенията ни в настоящето. Повечето хора, които като деца са се парили на котлон, през целия си останал живот избягват да пипат включени котлони, защото пазят спомена за това, което им се е случило, и не само го пазят, но и успяват благодарение на него да предположат, че същото ще им се случи пак и съумяват да вземат правилното решение за себе си в настоящето. Полезното решение. Същите тези хора обаче, ако са гласували за комунисти и комунистите после са ги смазали и са ги докарали до гладно скотоподобно съществуване, същите тези хора само след няколко години са готови отново да докарат комунисти на власт. Кой каза, че живяхме зле? Луканов опразни магазините, хората се редяха на опашки за мляко в четири часá сутринта и хлопаха с празни тенджери по улиците. Като стана СЪВСЕМ нетърпимо, събориха Луканов. Събориха го и след няколко години си докараха Виденов. Кой каза, че живяхме зле? Виденов изнесе на далавера всичкото зърно на държавата и разби банковата и финансовата система. Курсът долар-лев се менеше по десетина пъти дневно. Хората работиха за заплати между един и пет долара. Когато стана АБСОЛЮТНО нетърпимо, събориха и Виденов. Събориха го и след няколко години си докараха Станишев. Кой каза, че живяхме зле? Станишев имаше лудия късмет да управлява във време, когато в България влизаха пари, имаше бюджетни излишъци, защото хората си плащаха данъците, а си ги плащаха, защото икономиката за известно време беше добре и хората имаха пари – къде от собствена предприемчивост, къде от щедро предлаганите и раздавани банкови кредити. А икономиката беше добре, не защото много произвеждахме и много изнасяхме, а защото се наливаха много пари главно в строителство от видиотени британски пишман-инвеститори и руски мутри със свободни пари от наркотици и оръжие. Е, това свърши. Не можеше да не свърши и всички знаехме, че ще свърши. През цялото си управление Станишев не правеше нищо друго, освен да краде. По тази причина сега ги няма излишъците от добрата събираемост на данъци през миналите години и няма с какво да се компенсира лошата събираемост в момента. Друг е въпросът, че и правителството, което си избрахме да смени Станишевото, не изглежда особено адекватно във финансово отношение – увеличава акцизите на цигарите, загрижено за здравето на хората, но намалява бюджета в частта здравеопазване с 450 млн. лв., макар че акцизите затова са особен вид данък, защото, когато с тях се облагат стоки, вредни за здравето, то приходите от тези акцизи отиват за здраве и за нищо друго. Помня последните месеци от управлението на Станишев. Никой в държавната администрация не работеше нищо. Или поне не работеше нищо, различно от далаверите за източване на пари през обществени поръчки. Свидетел съм как никой не обърна внимание на чуждестранни експерти, които можеха да помогнат на държавата бързо да усвои няколко милиарда от европейските фондове. Просто не им обърнаха внимание. Онзи ден бях в общината и мой високопоставен приятел там ми сподели, че хората са спрели да си плащат данъците и таксите и общината няма пари. Оттам нямат пари и общинските фирми и не могат да се разплащат с контрагентите си, контрагентите им не могат да се разплащат с подизпълнителите си, а подизпълнителите не могат да плащат заплати на своите служители и работници. Къде са излишъците? Кой каза, че живяхме зле?

Лошото е, че сегашното правителство, дори да успее да изкара докрай мандата си, в което мнозина вече се съмняват, няма да успее да го повтори. А за всички нас е важна стабилността. Важно е да се намери отнякъде едно правителство, което да изкара поне два мандата, па макар и с цената на много ремонти през тях, защото четири години са изключително недостатъчни да се развият генералните икономически и политически процеси, от които се нуждаем. Лошото е, че когато сегашното правителство се компрометира дотам, че да започнем да мислим кой ще го смени, ще надигнат глава лявогласуващите и като нищо за четвърти път ще върнат комунистите на власт. Ще ги върнат с чудовищната им корупция, с безочливите им кражби и безцеремонното незачитане на обществените интереси. Ще ги върнат може би отново в коалиция с Ахмед Доган и първата им работа ще бъде да направят още едно барбекю, да дигнат с още няколко метра дуварите на сараите, да построят още няколко джамии по европейски програми и с финансиране от европейските фондове и да основат още няколко мюсюлманско-фундаменталистки партии. Ами че лошо ли живяхме, бе?!…

Това, което е отгоре, е подобно на онова, което е отдолу. Фундаментално убеждение на гностиците, доведено до практически постулат от алхимиците. Ако бушува буря в океана, то тя бушува и в чаша вода – казва същото, но по свой начин добрият стар Бил Шекспир. Значи ли това, че ако демокрацията периодично връща социалистите на власт, то периодично ще ги връща и историята, само че на по-дълги интервали? Значи ли, че ни предстои поредна „Аврора” и „Вся власть советомъ”? Значи ли, че иде нова Берлинска стена и нова Желязна завеса? Значи ли, че група „Любэ” пеят колкото за миналото, толкова и за бъдещето? И наглият въпрос на българските им продуценти „Кой каза, че живяхме зле?” дали не е грозно пророчество?…

През последните дни виждам по „Витошка” и около НДК хора с хирургически маски на физиономиите. Искат да надхитрят свинския грип. За свинския грип аз знам две неща – първо, ако сега се разболеете от грип, то знайте, че той със сигурност е свински, защото в момента друг щам не върлува и, второ, разликата между свинския грип и всеки друг грип, характерен за тази част от годината, е тази, че свинският грип протича много по-леко и безпроблемно и взима много по-малко жертви в сравнение с другите грипове. Обаче съвсем друго е онова, което медиите сториха с хората. Те ги побъркваха методично, казвайки кой кога и къде се е разболял и как после е умрял. Показваха се карти на България, където червената вълна на апокалипсиса заливаше нашата скромна територийца с неумолимостта на цунами. Стигна се дотам, че медиите биха отбой, но не знам дали някой вече ще обърне внимание на този отбой. В последните дни те казаха две ключови неща: ако се разболеете от свински грип и до 4-5 дни не ви мине, отидете на лекар. Ега ти смъртоносната инфекция, която за 4-5 дни минава сама! И второ: тамифлу ще се продава с рецепти, защото предизвиква резистентност у вируса. Така ли? Ами защо чакахте първо да се гласуват 12 милиона за закупуване на тамифлу и чак след това казахте, че не е особено подходящо да се приема? Какво му е на тамифлу – то си се продава без реклама, защото няма по-добра потребителска мотивация от масовата психоза.

Тъй както можем да ви накараме да ходите с хирургически маски по улиците, така можем да ви накараме да тръгнете и с червен карамфил в гъза!

Тъй както можем да ви накараме на се тъпчете с тамифлу и да се боцкате със скъпи ваксини, така можем да ви накараме и да върнете крайцера „Аврора”, Берлинската стена и Желязната завеса. Достатъчно е да ви доведем любимците на Барак Обама или пък любимците на Владимил Путин, а защо не и всички любимци наведнъж!…

Достатъчно е стотина пъти да ви попитаме от телевизията и радиото: „Кой каза, че живяхме зле?”…

Tweet

Тъкмо изядохме лудите крави, ядохме ги сума ти години, като последното изяждане стана под формата на изчезнал нейде из българските колбасарници ирландски внос на почернели мръвки, тъкмо изядохме кравите и се разболяха пилетата и кокошките. Вярно, не полудяха, но пък хванаха грип. Птичият грип се стовари върху света, като взе 30-40 жертви, починали незнайно от какво, може би и от него. После спря да се говори за него, както наскоро рязко спря да се говори и за озоновата дупка. След като Рош (фирма, за която се твърди, че в своята не малка част е собственост на Доналд Ръмсфелд) продаде всичките си налични количества от тамифлу, след като се изтребиха милиони здрави пилета, което пък доведе до известно преразпределяне на пазарите за птиче месо (в полза на тези, чиито пилета не се изтребиха), след това за птичия грип се млъкна. Но пък изглежда междувременно Рош произведоха нови количества тамифлу и сега актуален стана свинският грип.

От едното голо родолюбие и от единия гол янеяневски консерватизъм, на работното си място аз слушам програма „Хоризонт”. От вчера по тази програма, но не само, се говори за свинския грип. Ето до какво свеждам аз информацията за него – до няколко отчетливи подинформации, до няколко информационно-тематични гнезда:

- В Мексико има свински грип, който на пръв поглед си е грип като грип.

- На втори поглед, казват лекарите, също си е грип като грип. На тревожните и загрижени въпроси на журналистите, зададени с превъзбудени хрипове в пресъхналите гърла, докторите кротко отговарят, че ако си пиеш лекарствата, ти минава.

- Вчера в болниците бяха умрели 85 души от грип, от които обаче само 20 от т.нар. „свински грип”, от който днес се разбра, че всъщност нито една свиня не е болна. Интересно, каква е смъртността в мексиканските болници при обикновена грипна епидемия…

- Ужасно! Има болни и в Европа. По-правилно е да се каже „има болен в Европа”, защото той е един.

- Обаче: на летищата в Мексико раздават маски.

- Обаче: вече са гласувани няколкостотин милиона долара за справяне с положението. Точно както гласуваха няколко милиарда за Ню Йорк на 12 септември 2001. Хубавото на тези пари е, че обикновено който ги дава повечето ги и взима обратно. Дори да не е под формата на пликче с 50% от сумата, той казва кои фирми ще се наемат за усвояването на парите, това е съвсем официално условие и утвърдена практика. И в повечето случаи фирмите, които задължително трябва да се наемат за борба с неволите, са на този който дава парите. Ще отворя една скоба, за да кажа за метрото в София. Участъкът от Булбанк през Университета до Синьото кафе се прави от една японска фирма, посочена от японската банка, която даде парите. По този случай на 8 май тази година ще се открие метрото от Синьото кафе до Младост. Хората, които искат да отидат от „Люлин” в „Младост” с метро, ще го вземат до ЦУМ, после ще се пуснат пешачката до Синьото и от там ще го вземат пак. Именно от ЦУМ до Синьото метрото се строи от японската фирма на японската банка и затова точно там метро няма. Затварям скобата.

Аз съм интелигентен човек. Достатъчно е да ми се подадат първите два-три компонента от една последователност и аз ще я конструирам цялата въз основа на изведената от интелекта ми закономерност. Ето, сега-засега имаме три неща в последователност: 1.) Луда крава; 2.) Птичи грип и 3.) Свински грип. Как ще се развият нещата от тук нататък? Ще ви кажа.

След пилешкия и свинския грип и лудата крава идва агнешкия грип. Той поразява посредством два щама: гергьовски вирус и вирус курбан. Лекува се с тамифлу. Ще тръгне от България по Великден. Симптомите са подут стомах, повишено отделяне на газове и леко разстройство с несмлян пресен лук от дроб-сърмата в съставката. Преди българите да разберат какво става, гърците и румънците ще тръгнат с маски по улиците, а CNN ще съобщи, че имало и един заразен американец, май… Това ще доведе до спешна среща в Швейцария и гласуването на половин милиард за предотвратяването на надвисналата пандемия. Само за начало.

След като се уморим от новините за агнешки грип, ще има известно затишие и тогава ще гръмне новината за рибешкия грип. Той ще удари главно шарана по Никулден, но няма да подмине лаврака, ципурата и фагрито. Симптомите са лека хрема и заглъхване в ушите, което преминава, ако преглътнем силно два-три пъти. Добрата новина, лъчът надежда в лепкавия мрак на световнта паника ще бъде утехата, че грипът се лекува. Лекува се с тамифлу.

После ще последват епидемии както по някои мекотели и ракообразни (стриди и скариди), така и по някои колбаси. Грипът по пресния шпек, добил популярност под името „луд салам”, ще доведе до официалната забрана на неговата продажба, тоест до изсушаването му и пускането му в магазинната мрежа под формата на сух шпек. Болни ще има. Иначе каква пандемия ще е?! Болни ще има, ще има и умрели. Те ще бъдат трима. Първият ще се казва Никанор Потапович Ерменчук и ще почине след като е ял луд салам и е пил водка, прегазен от московското метро. Втората жертва ще бъде жена от далечен и многолюден Мумбай, известен в недалечното минало като Бомбай. Тя също ще почине от луд салам и по-точно от разкъсване на вътрешностите след неговата употреба с еротична цел. Чашата нa световната търпимост обаче ще прелее след узнаването за трагичната съдба на третата жертва. Това е Дебора Обама (съвпадението в имената е случайно), 180-килограмова вашингтонска регулировчица от афроамерикански произход. Един ден след уморителния наряд младата Обама ще се прибере в участъка и ще седне да хапне хляб и салам. Дали защото саламът ще бъде луд или пък вече ще се надига и мрачната сянка на хлебния грип, дали защото Дебора от години ще е била затлачена от холестеролови плаки или пък защото имунната й система ще е била отдавна разбита от поглъщане на понички, но след четвъртата щафета пресен шпек, Дебора Обама ще се хване за сърцето, ще припърха и ще притихне със салам, щръкнал от устата като някоя невероятна чърчилева пура. Стига! Стига – ще каже световната общественост и ще приветства гласуването на няколко милиарда за борба с лудия салам. А доколкото лудостта на салама прилича по симтпомите си на грип, то тя ще се лекува с тамифлу, така че „надежда всяка тук недейте да оставяте!”.

И сега, когато бъдещето на световните пандемии за следващите няколко години ви е ясно, ще ви оставя да се наслаждавате на свинския грип. Разбира се, за всеки случай не купувайте хремави суджуци, но иначе пържоли си яжте. Т-т-т-това е всичко, приятели!

P.S. Новина от последните минути (28.04.2009; 16:04), програма “Хоризонт”: Един човек в Гърция е изпратен на изследвания, но няма данни да е носител на вируса на свинския грип. Дали пък в държавата Бутан ученик не е върнат от училище за неизрязани нокти? Дали това не е сигнал за нова опасност?!

Tweet