Иван Стамболов » путин

На близкоизточния фронт нищо ново

Sulla — Fri, 12 Nov 2010 13:06:22 +0000

Сложна. Сложна задача постави сирийският президент Башар ал Асад пред нашата държава. От нас се очаква хем да отворим пред Сирия дверите на Европейския съюз от позицията си на негов заслужил член, хем, в качеството си на непреодолим международен фактор, да озаптим Израел да не се вихри много-много из Близкия Изток. Но изглежда тази задача е детска игра за нашата държавна глава г-н Първанов, защото тя (главата) добави и бонус: освен всичко останало, ще изнасяме и електроенергия за братския сирийски народ. Г-н Първанов знаел, че сирийците имали проблем с електричеството, а пък ние, понеже нямаме, ще помогнем. Обаче ето я и първата пречка. Все още си нямаме достатъчно атомни централи, а пък г-н Първанов, поне докато е държавна глава, не може да си построи, колкото и да му се иска и каквото и да е обещавал. Трябва да помоли да му я построи главата на правителството г-н Борисов, с когото, между другото, не са в чак толкова лоши отношения, колкото им се иска да изглежда. За късмет, напоследък г-н Борисов излъчва недвусмислена симпатия към проекта Белене. Може би в него вижда част от мечтата си да постигне поне една стотна от постигнатото от г-н Тодор Живков, тоест, ако през 1990 сме били най-отчайващо бедни в Европа, да успее да ни направи 100 пъти по-бедни. Очевидно за г-н Борисов няма да е никак трудно, преследвайки собствената си мечта, да сбъдне и мечтата на президента да си има АЕЦ и да изнася ток за Сирия. Но ето я и втората пречка. Срещу г-н Борисов се готви атентат, който може да сложи прът в колелата му (доколкото г-н Борисов има колела), преди да е построил АЕЦ-а. Дори се разбра и цената, която са готови да платят лошите (мафиоти и работодатели) за атентата – 400 хил. евро. За щастие, едва ли заплахата е сериозна. Едва ли даже има някаква заплаха – по-скоро става дума за амбициозен, но леко нескопосан опит на правителствения PR да предизвика съчувствие към управлението. Но дори и да има заплаха, г-н Борисов лесно може да се укрие в някой от имотите на знаковите си фигури г-н Цветан Цветанов и г-н Андрей Иванов. Оттам, необезпокояван, ще построи Белене, а ако пък нещо от енергетиката не му е ясно, ще наеме за консултант г-н Доган.

Въобще, външната политика на България е ясна. На базата на енергийната си интимност с Русия, заради която Путин ни идва на крака, ще електрифицираме азиатски и африкански „демокрации”. Те пък щи ни се подмазват и ще си въобразяват, че като се отъркват о нас, се отъркват о Европейския съюз. В наше лице, дето се вика, ще виждат трамплин към слугинския вход на Европа, макар че аз продължавам да не съм сигурен дали слугините използват трамплин, когато се прибират от пазар. Какво ще спечелим от всичко това ли? Ами, и аз не знам! Може би че ще станем свидетели на окончателния и необратим исторически триумф на прогресивните сили по нашите земи… Опазил Бог!

За в-к Пари, 12. ноември 2010

“Малинка” за Светослав Малинов

Sulla — Wed, 10 Nov 2010 18:37:38 +0000

Тази сутрин, както обикновено, слушах по радиото в колата програма Хоризонт на път към моя китен и свиден тенис клуб. Вървеше интервю със Светослав Малинов. Аз го харесвам. Смятам, че трябва да бъде уважаван дори само за превода на Едмънд Бърк и предговора към него. Но това, което чух, ме изуми. Сякаш слушах началникът на пресслужбата на Министерски съвет или на партията ГЕРБ, стига да не става дума за едно и също лице – дали е така не знам и, признавам си с известно неудобство, не ме интересува. Темата беше доста обща и засягаше политическата ситуация в България и особеностите на прехода. Вероятно интервюто беше по повод годишнината от онзи 10 ноември, но не съм сигурен, защото изпуснах началото. Светослав Малинов си позволи да разкритикува Бойко Борисов заради убеждението му, че историята започва от него и че досега в обществото ни не се е случвало нищо полезно и значимо. Което е вярно. Вярно е, не че не се е случвало нищо значимо, а че премиерът си мисли така. Освен това Светослав Малинов каза, че събитията от 10 ноември 1989 са си проект на Политбюро на ЦК на БКП и едва доста по-късно хората са се усетили какво точно става, видели са, че социализмът се проваля и са започнали да осмислят своето място в тези процеси. Което също е вярно. Светослав Малинов каза и това, че действителният преход у нас започва чак през 1997 със свалянето на Жан Виденов, с което аз съм абсолютно съгласен и на което ръкопляскам. Тук обаче Светослав Малинов пропусна да каже кое накара Политбюро да стартира този свой проект, а именно, че изоставена от перестройващия се Съветски съюз, социалистическа България безславно фалира и след като натрупа огромен външен дълг, се срина окончателно. Пропусна да каже също и това, че премиерът Бойко Борисов наскоро изрази възхищение от провалилия се режим и си пожела поне мъничко да прилича на него. И за да заприлича съвсем, само след няколко дни ще повтори „големия шлем” на Първанов (помните ли го?) като подпише с Путин за АЕЦ „Белене” и „Южен поток”. Светослав Малинов не пропусна обаче да каже, че въпреки съображенията, които пропусна да каже, според него управлението на ГЕРБ е дясно. Защо е дясно ли? Ами защото ГЕРБ бил член на Европейската народна партия. По мое скромно мнение, ЕНП ще приеме за свой член всяка формация, която й донесе задоволително количество депутатски места в европейския парламент, па била тази организация дясна, лява, националистическа или сексуално-мистична. Подобни съображения изказа и водещата на предаването, която интервюираше Светослав Малинов, на което той отговори, че какво иска тя – да изведем академична дефиниция за ляво и дясно ли? Че нали, ако изведем такава дефиниция, доразви мисълта си Малинов, може да се окаже, че България изобщо не е имала дясно управление никога! Да бях на мястото на Иван Костов специално щях да го почерпя за това изказване!

После Светослав Малинов се опита още веднъж да аргументира твърдението си, че управлението на ГЕРБ е дясно или поне дясно-центристко. Аргументите бяха все от рода на щом членуват в ЕНП, са десни и щом за тях са гласували хора, които не са гласували за БСП, пак са десни. Накрая завърши с констатацията (цитирам почти дословно): „В момента в България управлява десницата”. Това твърдение дори не поражда въпроси. Това твърдение оставя възможността единствено за два извода:

1. Ако Светослав Малинов е по някакъв начин „десница”, то в момента управлява и е отговорен за всичко, включително и за носталгията по времената на Тодор Живков, включително и за политиката по отношение на руските енергийни проекти

2. Ако Светослав Малинов не управлява в момента и не се чувства отговорен за носталгията по Тодор Живков и руските енергийни проекти, то той не е по никакъв начин „десница”.

Или едното, или другото. Така излиза според него самия. И понеже съм сигурен, че интелигентен, образован и културен човек като Светослав Малинов не би се познал в нито една от двете хипотези, затова мисля, че с интервюто си по „Хоризонт” тази сутрин, на 10 ноември 2010 година, Светослав Малинов си заслужи „Златна малинка”. Дано само да се е объркал, а не да има нещо друго предвид…

Любимци от вси страни, заповядайте!

Sulla — Mon, 09 Nov 2009 15:42:01 +0000

Напоследък се чувствам толкова добре, че си играя с мисълта да призна, че се чувствам щастлив. Причината е неимоверно порасналия международен авторитет на нашата малка (макар че според мен не е толкова малка), но китна (макар че според мен не е и толкова китна) Родина. Ето, по едно и също време тук са дошли да ни почетат любимци на изтъкнати световни президенти. Любимците на Барак Обама „Харлем госпел хор” са тук едновременно с любимците на Владимир Путин – група „Любэ”. Първите – крайни вулгаризатори на християнството, защото протестантството и сектите вулгаризират католицизма и православието, а госпелът е негърският прочит на протестантството. Вторите – произведените от Путин в чин генерали апологети на социалистическото минало в стил съветска естрада, доведена до такава елементарност, до каквато не са я довеждали дори Алла Пугачова и Муслим Магумаев.

Макар и по-пищни в сравнение със застаряващите генерали от „Любэ”, хористите от „Харлем госпел хор” са по-скромни от тях в рекламната си дейност. Появиха се веднъж-дваж по телевизията, дваж-триж по вестниците и – толкова. Не такава беше кампанията на „Любэ”. В десетки телевизионни и радио-клипове на стойност стотици хиляди левове в продължение на месеци ни се набиваше горе-долу следното: техните песни са хитове, те са любимци на Путин. И двата клипа завършват със слогана: „Кой каза, че живяхме зле?”. Кой ли? Например аз. Аз казвам, че живяхме зле, защото никой не живее добре при диктатура на простотията, дори и простаците. Наистина, шефът на Лукойл Валентин Златев, който финансира изявите на „Любэ” в България, може би не е живял зле тогава, но сигурно и той живее по-добре сега, защото, най-малкото, тогава Правец не е бил негова собственост. А и много други неща. И като ще се връщаме на баналната тема за качеството на живот тогава и сега, отново опираме до една друга голяма тема, темата за

НЕРЕЛЕВАНТНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ

И по-точно не за загубата на историческа памет, не за отсъствието на спомени, а за отсъствието на релевантност между спомените и изводите, до които ни довеждат те, до изводите, които определят решенията ни в настоящето. Повечето хора, които като деца са се парили на котлон, през целия си останал живот избягват да пипат включени котлони, защото пазят спомена за това, което им се е случило, и не само го пазят, но и успяват благодарение на него да предположат, че същото ще им се случи пак и съумяват да вземат правилното решение за себе си в настоящето. Полезното решение. Същите тези хора обаче, ако са гласували за комунисти и комунистите после са ги смазали и са ги докарали до гладно скотоподобно съществуване, същите тези хора само след няколко години са готови отново да докарат комунисти на власт. Кой каза, че живяхме зле? Луканов опразни магазините, хората се редяха на опашки за мляко в четири часá сутринта и хлопаха с празни тенджери по улиците. Като стана СЪВСЕМ нетърпимо, събориха Луканов. Събориха го и след няколко години си докараха Виденов. Кой каза, че живяхме зле? Виденов изнесе на далавера всичкото зърно на държавата и разби банковата и финансовата система. Курсът долар-лев се менеше по десетина пъти дневно. Хората работиха за заплати между един и пет долара. Когато стана АБСОЛЮТНО нетърпимо, събориха и Виденов. Събориха го и след няколко години си докараха Станишев. Кой каза, че живяхме зле? Станишев имаше лудия късмет да управлява във време, когато в България влизаха пари, имаше бюджетни излишъци, защото хората си плащаха данъците, а си ги плащаха, защото икономиката за известно време беше добре и хората имаха пари – къде от собствена предприемчивост, къде от щедро предлаганите и раздавани банкови кредити. А икономиката беше добре, не защото много произвеждахме и много изнасяхме, а защото се наливаха много пари главно в строителство от видиотени британски пишман-инвеститори и руски мутри със свободни пари от наркотици и оръжие. Е, това свърши. Не можеше да не свърши и всички знаехме, че ще свърши. През цялото си управление Станишев не правеше нищо друго, освен да краде. По тази причина сега ги няма излишъците от добрата събираемост на данъци през миналите години и няма с какво да се компенсира лошата събираемост в момента. Друг е въпросът, че и правителството, което си избрахме да смени Станишевото, не изглежда особено адекватно във финансово отношение – увеличава акцизите на цигарите, загрижено за здравето на хората, но намалява бюджета в частта здравеопазване с 450 млн. лв., макар че акцизите затова са особен вид данък, защото, когато с тях се облагат стоки, вредни за здравето, то приходите от тези акцизи отиват за здраве и за нищо друго. Помня последните месеци от управлението на Станишев. Никой в държавната администрация не работеше нищо. Или поне не работеше нищо, различно от далаверите за източване на пари през обществени поръчки. Свидетел съм как никой не обърна внимание на чуждестранни експерти, които можеха да помогнат на държавата бързо да усвои няколко милиарда от европейските фондове. Просто не им обърнаха внимание. Онзи ден бях в общината и мой високопоставен приятел там ми сподели, че хората са спрели да си плащат данъците и таксите и общината няма пари. Оттам нямат пари и общинските фирми и не могат да се разплащат с контрагентите си, контрагентите им не могат да се разплащат с подизпълнителите си, а подизпълнителите не могат да плащат заплати на своите служители и работници. Къде са излишъците? Кой каза, че живяхме зле?

Лошото е, че сегашното правителство, дори да успее да изкара докрай мандата си, в което мнозина вече се съмняват, няма да успее да го повтори. А за всички нас е важна стабилността. Важно е да се намери отнякъде едно правителство, което да изкара поне два мандата, па макар и с цената на много ремонти през тях, защото четири години са изключително недостатъчни да се развият генералните икономически и политически процеси, от които се нуждаем. Лошото е, че когато сегашното правителство се компрометира дотам, че да започнем да мислим кой ще го смени, ще надигнат глава лявогласуващите и като нищо за четвърти път ще върнат комунистите на власт. Ще ги върнат с чудовищната им корупция, с безочливите им кражби и безцеремонното незачитане на обществените интереси. Ще ги върнат може би отново в коалиция с Ахмед Доган и първата им работа ще бъде да направят още едно барбекю, да дигнат с още няколко метра дуварите на сараите, да построят още няколко джамии по европейски програми и с финансиране от европейските фондове и да основат още няколко мюсюлманско-фундаменталистки партии. Ами че лошо ли живяхме, бе?!…

Това, което е отгоре, е подобно на онова, което е отдолу. Фундаментално убеждение на гностиците, доведено до практически постулат от алхимиците. Ако бушува буря в океана, то тя бушува и в чаша вода – казва същото, но по свой начин добрият стар Бил Шекспир. Значи ли това, че ако демокрацията периодично връща социалистите на власт, то периодично ще ги връща и историята, само че на по-дълги интервали? Значи ли, че ни предстои поредна „Аврора” и „Вся власть советомъ”? Значи ли, че иде нова Берлинска стена и нова Желязна завеса? Значи ли, че група „Любэ” пеят колкото за миналото, толкова и за бъдещето? И наглият въпрос на българските им продуценти „Кой каза, че живяхме зле?” дали не е грозно пророчество?…

През последните дни виждам по „Витошка” и около НДК хора с хирургически маски на физиономиите. Искат да надхитрят свинския грип. За свинския грип аз знам две неща – първо, ако сега се разболеете от грип, то знайте, че той със сигурност е свински, защото в момента друг щам не върлува и, второ, разликата между свинския грип и всеки друг грип, характерен за тази част от годината, е тази, че свинският грип протича много по-леко и безпроблемно и взима много по-малко жертви в сравнение с другите грипове. Обаче съвсем друго е онова, което медиите сториха с хората. Те ги побъркваха методично, казвайки кой кога и къде се е разболял и как после е умрял. Показваха се карти на България, където червената вълна на апокалипсиса заливаше нашата скромна територийца с неумолимостта на цунами. Стигна се дотам, че медиите биха отбой, но не знам дали някой вече ще обърне внимание на този отбой. В последните дни те казаха две ключови неща: ако се разболеете от свински грип и до 4-5 дни не ви мине, отидете на лекар. Ега ти смъртоносната инфекция, която за 4-5 дни минава сама! И второ: тамифлу ще се продава с рецепти, защото предизвиква резистентност у вируса. Така ли? Ами защо чакахте първо да се гласуват 12 милиона за закупуване на тамифлу и чак след това казахте, че не е особено подходящо да се приема? Какво му е на тамифлу – то си се продава без реклама, защото няма по-добра потребителска мотивация от масовата психоза.

Тъй както можем да ви накараме да ходите с хирургически маски по улиците, така можем да ви накараме да тръгнете и с червен карамфил в гъза!

Тъй както можем да ви накараме на се тъпчете с тамифлу и да се боцкате със скъпи ваксини, така можем да ви накараме и да върнете крайцера „Аврора”, Берлинската стена и Желязната завеса. Достатъчно е да ви доведем любимците на Барак Обама или пък любимците на Владимил Путин, а защо не и всички любимци наведнъж!…

Достатъчно е стотина пъти да ви попитаме от телевизията и радиото: „Кой каза, че живяхме зле?”…