Увод

Имам да пиша сценарий за клип, но съм раздвоен и се чувствам като животното Блъсни ме – Дръпни се от „Д-р Дулитъл”, което вместо предница и задница има две предници и всяка от тях изразява собствено мнение по въпроса накъде трябва да тръгне животното. По тази причина животното често не отива никъде за разлика от мен, който съм твърдо решен да отида до развръзката и финала на клипа. Темата му е „Защита на потребителите” и в частност: разясняване на функциите на Комисията за защита на потребителите към Министерство на икономиката и ползите от тях за всички нас. В рамките на 30 секунди с художествени изразни средства и комуникационна острота трябва да изредя 1.) дейностите на КЗП, 2.) административните услуги, които тя предлага и 3.) нейните териториални подразделения, които са 28 и ако отделя за всяко по една секунда, ще ми останат общо две секунди за всичко друго. Накрая трябва да предвидя внушителен финален кадър, който да извежда в писмен и устен вид поантата на изложеното дотук, без да пропусне да изобрази знамето на Европейския съюз и още няколко европейски емблеми и девизи.

И така, моят клип показва видиотено средноевропейско консумиращо семейство, което, за да не бъде обезпокоено от злонамерено вмешателство в монотонния и сладостен процес на консумацията, бива защитено от държавата и европейската администрация, изобразени в случая като голям тъмносин чадър с жълти звезди. А всъщност, ако трябваше от сърце да напиша сценарий за клип в защита на потребителите, щях да напиша нещо съвсем друго:

Изложение

Есен. Мирише на гнила шума (още не съм открил начин да предавам миризми в рекламен клип, но не се отказвам да експериментирам), гарвани грачат грозно, зловещо и цвъкат върху влажните надгробни плочи. Забили лопати в прясно изкопана купчина пръст, двама цигани чакат мъртвеца, за да го затрупат и после да ходят да пият ракия. Ето че процесията се задава с влачене на крака, хлипане и подсмърчане – още един потребител е поел самотния път към света на сенките, които имат съвсем малко нужди за задоволяване. Ковчегът е натоварен на траурен електрокар, който, макар да се старае да върви бавно и тържествено, тънко жужи с електромотора си и ситно подскача и се клатушка на малките си криви колелца.

Процесията спира. Електрокарът разтоварва печалния си товар. Вдовица припада, мъже преглъщат горчиви сълзи, а деца питат няма ли да си ходят вече. Циганите подхващат ковчега с въжета и несръчно го спускат в гроба. Глух удар в отъпканата пръст и после тишина. Изведнъж се разнася чукане и тряскане от посока, от която не би следвало да се разнася нищо. Опечаленото множество е вцепенено и настръхнало. Гарваните спират да грачат, но не и да цвъкат, само до циганите не достига нищо от натегналото напрежение, защото те са професионалисти. Още няколко удара и капакът на ковчега се отмества встрани…

Вдовицата припада за пореден път, с което става досадна и вече никой не се занимава да я свестява. От ковчега се изправя мъртвецът и объркано се оглежда наоколо. Дали е бил в клинична смърт, дали е погребан жив и сега се е свестил или просто е станало чудо и мъртвецът е възкръснал – това ние никога няма да разберем, защото преди да каже каквото и да било, циганите го пребиват с лопатите, натъпкват го обратно в гроба и делово започват да го зариват. Кадърът се размазва на безфокус и на фона на размазаните зариващи цигански фигури с бодри оранжеви букви се изписва посланието до целевата група на рекламния клип:

ВИНАГИ ПОЛУЧАВАТЕ ТОЧНО ТОВА, ЗА КОЕТО СИ ПЛАЩАТЕ!

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

_____________

Заключение

Ето между тези два клипа се разкъсвам и не знам накъде да тръгна, раздвоен като животното Блъсни ме – Дръпни се от „Д-р Дулитъл”, което вместо предница и задница има две предници, всяка със собствено мнение. Може би ще се чувствам по-хармоничен в този грешен свят на реклами и потребление,  ако съм животно не с две предници, а с две задници…

Tweet

Ето че предишната публикация „Луканка без холестерол”, надраскана за 5-6 минути, предизвика доста сериозен, смислен и уместен коментар от страна на Иво Ников, а мен ме накара да си спомня един стар експеримент и да се попитам дали да не го повторя сега в чест на новия си блог. Преди време реших да видя дали Данон ще ми върне пари, ако изпълня условията от неговата реклама. Първоначално не искаше да връща, на аз, понеже си нямам друга работа, сезирах Комисията за защита на потребителите. С размах свалям шапка на служителите в тази институция и докато щраусовите й пера метат земята, изказвам възхищението си от тях и от начина, по който накараха Данон да си плати скоропостижно.

Ето и сега сезирах КЗП по въпроса за рекламата на „Меком”. Впрочем всеки много лесно може да го направи чрез формуляр на страницата на Агенцията. И така, аз подадох следната кратка, но изчерпателна жалба, за чието движение, разбира се, ще ви държа надлежно информирани:

Tweet