Излъчване на живо. За съжаление много хора, които искат да дойдат на срещата, няма да могат, било защото не живеят в София, било защото имат по това време служебни ангажименти. За тях, стига по време на диспута да са пред компютрите си, съм се погрижил срещата да се излъчва на живо в SULLA.BG.

Обратна връзка. В залата ще имаме и постоянна връзка със страницата на събитието във Facebook, така че, ако някой иска да се изкаже, ще го видим на голям екран.

Смятам форматът да е следният: пред публиката сме петима души – аз, двамата кандидати и началниците на щабовете им. Днес ще обработя въпросите от форума, ще ги разпечатам на фишове и ще ги тегля на случаен принцип от урна. Господата Кисьов и Прошков ще се редуват при отговорите, като няма да могат да избират въпросите, на които ще отговарят. Залата ще има думата за въпроси. Кандидатите ще получат в печатен и електронен вид всички въпроси, за да могат да отговорят и на онези, за които няма да стигне времето. Пълните отговори ще бъдат публикувани на SULLA.BG.

Това е. Утре ще се видим. Малко съм притеснен, защото толкова много хора са заявили желание за участие, че не знам как ще ги побере залата, може би ще трябва да вадим монитор отвън. А сградата на София Прес, за разлика от Картаген, не бива да бъде рушена.

Tweet

Наесен ще има избори. За президент и за кмет. Признавам, че на мен са ми по-интересни изборите за кмет. Познавайки правомощията на президента, за мен е достатъчно той най-сетне да бъде интелигентен, образован и възпитан човек, за да представя добре страната ми пред останалия свят. Към кмета си обаче имам повече изисквания. Той ще бъде градоначалник на любимия ми град, градът на моите родители, баби и дядовци. Убеден съм, че той трябва да е от десницата, тоест от Синята коалиция. Ще подкрепя нейния кандидат, но на този етап все още не знаем кой ще бъде той. На 12 юни това ще се реши на предварителни избори между Владо Кисьов от СДС и Прошко Прошков от ДСБ.

Познавам ги и двамата. Владо Кисьов завинаги ще свързвам с покойния си прекрасен приятел Сашо Божков. Прошко Прошков завинаги ще свързвам с прекрасния си млад приятел Дани Митов, който в момента учи иракчаните на демокрация. Един от тях двамата ще е кандидат на Синята коалиция за кмет на София и аз съм щастлив, защото с чисто сърце ще гласувам за всеки от тях. Но преди това, на 12 юни, трябва да се реши кой ще е той – Владо или Прошко. Затова ми хрумна следното:

Каня Владимир Кисьов и Прошко Прошков на предизборен диспут

Каня също всички читатели на блога ми на този диспут. Той ще се състои на 8 юни в 13:00 часа в залата на „София Прес” на улица „Славянска”. На него ще помолим кандидатите да споделят с нас вижданията си по важни за града ни въпроси. Аз сега ще споделя важните за мен, а ще помоля и вас да споделите вашите, за да оформим за няколко дни един списък и да го представим на кандидатите. Поемам ангажимента да обработя всички коментари в блога и да ги представя на кандидатите за кмет на Синята коалиция, за да ни запознаят с вижданията си по тях. И така, за мен е важно следното:

Децентрализация. Районните кметове на София трябва да бъдат избираеми, а не назначаеми. Не искам хора, които не живеят в района ми, да ми налагат кмет. Искам, освен това, местните данъци, които плащам в щедри размери, да отиват предимно за района, в който живея.

Електронно управление. Ние сме заети хора. Искам да мога да общувам с администрацията в над 50% от случаите по Интернет. Искам електронните услуги за гражданите да бъдат поне на нивото на Испания.

Еврофондове. Макар че столиците на европейските държави са в най-неблагоприятно положение по отношение на централното финансиране, мисля, че нашата може да се пребори за полезни проекти, особено в областта на културата и инфраструктурата.

Градоустройство. Тежка тема. С две ръце ще подкрепя кмета, който ще сложи край на порочната практика на Стуци Янев и Петър Диков, която е на път да съсипе Мусманова София, разпродавайки я на парче на съмнителни предприемачи. В последните години беше унищожена половината от емблематичния за София квартал Лозенец. От квартал-градина се превърна в гето с блокове. Освен това, построените в центъра сгради в повечето случаи нямат изискуемите (грозна дума) подземни паркинги. Това съсипва централните квартали, руши инфраструктурата и изнервя гражданите. От друга страна, прекрасни сгради от 20-те години в кварталите около Женския пазар са оставени да се разпадат. Като капак, завземат се нови зелени площи за строителство.

Археология. София е древен град. Приблизително на 6000 години. Мои приятели италианци дори са се скандализирали от узнаването, че София е по-древна от Рим. България е на трето място в света по археология. След Италия и… не, не Гърция, а Турция, защото по-голямата част от елинистичното наследство в днешни времена се пада на територията на Турция. Мисля, че София, за която Император Константин Велики е казал: „Сердика е моят Рим!”, е достойна да бъде една от перлите на Европа. И мисля, че това е във възможностите на нашия кмет.

Ето тези неща очаквам аз от своя кмет. Зная, че те са малка част от всичко, което очакват софиянци от него. Затова си позволявам за първи път да ви помоля вас, които четете скромния ми блог, да споделите тук какво очаквате от кмета на София. Напишете ми кои са вашите приоритети. Аз поемам ангажимента да сумирам мненията ви, да ги оформя като въпросник и да ги представя официално на двамата претенденти за кандидат на Синята коалиция. Приемам, разбира се, мнения от симпатизанти на всички останали политически субекти, включително и от тези на ГЕРБ, независимо дали ме мислят за социалист или гербер.

Ще се радвам да ви видя на 8 юни, сряда, от 13:00 часа в залата на „София Прес” на ул. „Славянска”. Ако някой ви пита, кажете: „От страна на Сула сме”. Ще ви пуснат. После ще обсъждаме тук. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Аз пък предлагам друго. Да се преразгледа коренно административната структура на София (а и на Пловдив и Варна), като се изхожда за удобство от допускането, че общината се управлява различно от държавата. Държавата се грижи за националната доктрина и всички произтичащи от нея приоритети, докато общината е по-скоро доброволно сдружение на собственици. И това се признава официално, защото иначе не би следвало данъците на хората да се определят като функция от цената на имотите им. Ако продължим в този ред на мисли, ще трябва да признаем правото на онези, които плащат повече данъци да искат с тези данъци да се решават техни комунални проблеми, а не комунални проблеми в кварталите на онези, които плащат по-малко данъци. Защото се получава така, че ние ще си плащаме щедро и прещедро за дядовите си апартаменти и магазини, но кмета на София го избират с гласовете от Люлин, Младост, Момкова, Момина махала, Модерно предградие, Бакърена и Чугунена фабрика. Гласове на хора, които даже не са родени тук, а много от тях все още се водят по регистрация в родните си места и в столицата не плащат нищо. И като се възцари избраникът на Сульо, Пульо и Чугунена фабрика, той ще ми назначи на мен районен кмет, за да нямало било разнобой в политиката!

Но да се върнем на това, което предлагам – да се обособи един район „Център”. Мнозина ще кажат, че е трудно да се определят границите му. Да, ако слушаме агенциите за недвижими имоти, всичко е „идеален център”, обаче аз ще очертая много ясно новия район. Забиваме, значи, един въображаем пергел в народното събрание (като внимаваме да не пронижем Цецка Цачева), разтваряме го някъде до Полиграфическия комбинат и започваме да въртим. Окръжността не е идеална, но очертава адекватно границите на район „Център”: Борисовата градина, Лозенец (до телевизионната кула), семинарията, Японския, НДК, Пирогов, пл. „Възраждане”, Лъвов мост и (с известен компромис) гара Подуяне, Ситняково и там кръгът се затваря. Ето ги границите на район „Център”. Неговият кмет няма да се назначава от никого, а ще се избира при строги лустрационни изисквания към избирателите.  Всички местни данъци и такси ще остават в района. Влизането с автомобили ще е забранено, с изключение, разбира се, на живеещите и работещите в района. За живеещите ще е безплатно, а за работещите ще има тъмносиня, биеща на безнадеждно черна зона. Ако искат. Ако не искат, да идват с градския транспорт… Стоп! Градския транспорт.

Ще се намерят теоретици в областта на политиката и местното самоуправление, които ще възразят, че ако се конституира такъв столичен район, то откъде ще минава метрото и другия градски транспорт. Ами, през него, разбира се! Не ставайте смешни! Само че Столична голяма община ще трябва да си плаща на район „Център”, защото ще развива стопанска дейност, а именно градски транспорт, върху територията на района. Ще трябва също да си плащат и „Топлофикация”, „Софийска вода”, енергото и прочие заинтересовани. Ще трябва да си плаща и държавата, защото, да припомня, всички министерства са нацвъкани на територията на район „Център”. Да не говорим за разните там президенства-мрезидентства, парламенти-марламенти и министерски съвети-мъвети! Смятате, че е несправедливо такава далавера да се дава на район „Център” ли? Помислете само каква ще е далаверата, да речем, на район „Гробищен” и пак ще си говорим. А каква е далаверата на Люлин-Мюлин, Бакърена и Чугунена фабрика и т.н. ли? Ами тяхната далавера е, че ще имат избран с техните гласове кмет на голяма община, малко ли е!

Като казах кмет, та се сетих. Някой може би ще попита: добре, ще направим район „Център”, това е ясно. Но кой ще му бъде кмет? Ех, пък и вие… Ами то е ясно – аз ще му стана кмет. И тогава животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!

Tweet

Причината Синята коалиция да не се кандидатира според мен е друга и тя произтича от сметките, които си прави Иван Костов да се впише във властта след две-три години. Може би си мисли че когато (NB! – не „ако”, а „когато”) проектът ГЕРБ безславно се изчерпи, ще дойде ред на някой друг десен субект да го замести и това ще е Иван Костов. Да, но с действия като това да се подкрепя кандидата на ГЕРБ, Синята коалиция не дава заявка за себе си като за субект, който ще смени ГЕРБ, а за сателит, който ще се провали заедно с него. А може би Костов си прави друга сметка: да запази добри отношения с Бойко Борисов, та когато се наложи пореден ремонт на кабинета и когато Бойко Борисов ще е блокиран от острата си кадрова криза (той никога не е можел да намери достатъчно на брой качествени хора, чрез които да упражнява властта), Иван Костов да започне да вкарва министри. Ако е това – добре. Но Иван Костов е опитен политик и би трябвало добре да знае, че има смисъл да участваш в правителството през първите две години от мандата му, а не през вторите две, когато е натрупан негатив и всички са спрели да работят, защото са започнали трескаво да мислят единствено за следващите избори.
Както и да е. Очевидно не мога да гласувам за Синята коалиция, дори и да искам. Не мога да гласувам за десен кандидат, защото такъв няма. За кого да гласувам тогава и дали изобщо да гласувам? That is the question, както беше казал налудничавия датски принц на все същия добър стар Бил Шекспир. Да не гласувам не е хубаво. Всяко негласуване води до намаляване на избирателната активност, а ниската избирателна активност е вода във воденицата, масло в огъня и мед на сърцето на комунистите. Те си имат една постоянна маса от зомбирани пенсионери и млади кариеристи, която им дава всеки път горе-долу един и същ брой гласове и всичко се решава от това колко от другите хора са излезли да гласуват и колко не. Колкото по-малко хора са гласували, толкова по-голям процент от всички са константните бройки гласове на комунистите. Ето защо, всеки отказ да се гласува е един вид гласуване за комунистите. Затова и аз всеки път гледам да отида да гласувам. Но този път няма да гласувам за Фандъкова (защо „ФАндъкова”, като думата е „фЪндък”, според тълковния речник „малко валмо памук, вълна, козина, коса и др.”; помня един скиор, който държеше да го наричат Кочóв, а не Кóчов, но това е тема на друг разговор), та няма да гласувам за Фандъкова, защото това е все едно да гласувам Бойко Борисов да стане освен неформален лидер на ГЕРБ, и неформален кмет на София. Човек или е премиер, или е кмет, независимо дали формален или неформален. И двете заедно не са полезни дори и за самия него. Както е тръгнало, Бойко Борисов може да се откаже от премиерството, за да се кандидатира да президент. Премиер ще стане, да речем, Цветанов, а в последния момент за президент ще се кандидатира и ще спечели Лъчезар Иванов (Господи, прости мя!) и тогава Бойко Борисов ще постигне пълното съвършенство, като стане едновременно неформален лидер на ГЕРБ, неформален кмет на София, неформален премиер и неформален президент. Хайде, леко!…

И понеже стана ясно, че няма да гласувам за Фандъкова, въпросът за кого ще гласувам и дали ще гласувам продължава да виси със страшна сила. Ако реша да гласувам, за да повдигна малко от малко избирателната активност, вероятно ще гласувам за Теодор Дечев. Познавам го. Умен човек е, зам. министър в синьо правителство, блогър не на последно място. Знам, че няма да стане кмет, но нека поне името му да се завърти по достоен начин в политическото публично пространство. Това може да се окаже началото на добра политическа кариера, която по-късно да даде добри резултати. Ще гласувам за него, макар че съм дълбоко несъгласен с една фундаментална част от платформата му. Не само несъгласен, но и омерзен, защото в нея съзирам не толкова автентична политическа визия, колкото опит за евтин флирт с един определен сегмент от целевата електорална група. Става дума за идеята му да се въведат в собственост на земята притежателите на панелните апартаменти, построени върху нея. Първо, това не е добре за тях, защото единствената реална промяна, която те ще усетят е, че ще започнат да плащат повече данъци. После, нека да сметнем какво точно ще получат. Да си представим един блок от 25 етажа, построен на около 700 кв. м земя. Има такъв блок точно на разклона за летището и „Младост” и той далеч не е типична „китайска стена”. Да речем, че този блок има по пет апартамента на етаж и всеки от тези апартаменти е с площ средно 100 квадрата, тоест 500 квадрата жилищна площ на етаж и още 200 за общи части. 25 етажа по 5 апартамента прави 125 апартамента или иначе казано 125 субекта на собственост при положение, че всеки апартамент е само на един собственик, а не на трима братя и две сестри. Да разделим 700-те квадрата земя на 125 собственика, за да видим какво се пада на всеки от тях. На всеки горд собственик на недвижимо имущество се падат по 5,6 кв.м земя и, повтарям, това не е в „китайска стена” и е само при един собственик на апартамент. Ще дойде ден панелката да трябва да се събори, защото панелките си имат ограничен живот. Какво ще правят тогава собствениците? Всеки ще си построи шахта на 5 квадрата площ? Или ще се разберат да си построят нещо заедно на общата площ? Нали се досещате как постигат съгласие 125 горди собственика, всеки от които си мисли, че всеки от останалите иска да го прецака… Извинявам се за отклонението.

И така: да гласувам или не? Туй е въпросът. Дали е по-достойно да понасям стрелите на свирепата съдба, или обнажил меч, да се опълча срещу море от мъки и в таз битка да ги зачеркна всички?….. Не знам.

Tweet

Тази снимка е от 4 април. Направена е на кръстовището на булевардите „Витоша” и „Патриарх Евтимий”. Освен Глобул, там на бартер се рекламират също Ситроен и Сибанк, вследствие на което вишните цъфнаха, но на хората в главите им е все още „Дзън-дзън весели звънчета”, щом минат оттам. Трябва да признаем обаче, че Общината е щедра към гражданите и щедростта й с всеки изминал ден става все по-всеотдайна. Тази щедрост се измерва с паричния еквивалент на рекламата, която общината предоставя на частните украсители срещу ангажимента им да украсят улиците за радост на столичани. Ех, тази Община! Всичко е готова да направи за радостта на столичаните! Друг е въпросът, че в момента рекламата в София е безценна, защото Общината издаде една наредба за реклмната дейност, заради която рекламистите осъдиха Общината и съдът отмени наредбата. Сега наредба няма. Кметът казва, че имало проект, който обикалял за съгласуване, но същевременно се говори, че се обсъжда вариант софийската външна реклама да се даде на концесия. Ако това е вярно, то дава отговор на въпроса защо Румен Вълка си продаде концесията за боклука – явно се готви за концесионер на рекламата. Не знам колко се печели от боклук, но от реклама се печели средно по около 5-6 хиляди лева на месец от билборд (направете си груба сметка колко са билбордовете в София), без да броим огромните надпокривни конструкции, без да броим рекламата в градския транспорт и без да броим рекламата по спирките. Врочем тази вечер по телевизията изтече новината, че се е родил поредният гениален рекламно-екологичен проект: на спирките на градския транспорт ще се слагат специални кошчета за кучешки говна, в които собствениците на любимци ще изхвърлят техните екскременти чрез нарочни еднократни ръкавици, достъпни в комплект с кошчетата. Дори имало вече частен инвеститор, който бил готов да осъществи този проект за своя сметка, за което ще бъде компенсиран с прилежащите рекламни площи. Браво! Какво благородство! Представям си спирка, на спирката кошче за кучешки лайна (със себестойност не повече от 50 лева), а над кошчето – билборд с реклама на М-тел от едната страна и на „Любо-о-о!” от другата. С приход от около 2500 – 3000 лева за период (две седмици). Е, може да не е билборд. Може да е някаква по-скромна конструкция. Може дори рекламата да се слага върху самото кошче с лайната и тогава аз поне си я представям като реклама на вафла „Мура” или нещо друго за ядене. Всичко може. Само дето нещо ми се губи първоначалният замисъл. Защо кошчетата за кучешки говна трябва да са на спирките? Аз имам куче и се заклевам, че никога не съм го водил по голяма нужда на спирка на градския транспорт! Ходим в градинката. Защо тогава щедрият частен инвеститор не направи лайняни кошчета в градинките, ами ще ги прави на спирките? Защото на спирките има повече хора за облъчване с реклама и за рекламни съоръжения на спирките ще се намерят рекламодатели много по-лесно, отколкото за такива в градинките – ето защо. А това с кучешкото акане е просто повод и лустро, което да разгори ореол на благородство и обществен ангажимент. Ето, аз бих могъл с лични средства да подпомогна Общината в борбата срещу хвърлянето на хартийки в язовир „Искър”. За целта ще монтирам специални кошчета за хартийки на Орлов мост, срещу ЦУМ и пред НДК. Всички разходи ще са за моя сметка. Искам само рекламата над кошчетата. Или пък мога да украся столицата за Великден. Ще сложа на всички възлови кръстовища гигантски яйца в различни цветове и с логото на различни рекламодатели. Тези яйца ще ни радват през пролетта, през лятото ще ни хвърлят сянка, по Коледа ще ни връщат спомена за агнешко по гергьовски, а следващата пролет отново ще бъдат по великденски актуални. А, да. Забравих да кажа. Всъщност тези яйца ще бъдат контейнери, в които циганите-каруцари със специални еднократни лопати ще изхвърлят фъшкиите на конете си.

Tweet