„Един добър български продукт да се появи и да вземете да го оплюете. По-добре напишете някоя прочуствена статия за това как всички турски боклуци по Пиротска имат италиянски имена. А бар-кода на Bruschette Maretti започва с 3 800 – адски подвеждащо.”

Вторият, представящ себе си просто като Anonymous, съобщава:

Сула, верно ли не знеш че БрускетиМарети, Кубети и праховете за пране Ехо, Савекс, …, включително течният Елийз са на Ф-С, демек фикосота синтез, Шумен?! То си го пише, бе, на опаковката.

Шапка им свалям на фс, както на маркетинга, така и на географското покритие- видях ги в няколко супера в Гърция. Наистина не разбирам, къде е проблема?

Нова Бразилия да не е от кафе, или да има нещо общо с Бразилия.

Правописните грешки и в двата текста не са мои. Но друга грешка, не правописна, ме провокира да взема отношение по тези изказвания. Грешката е, че изглежда хората са останали с впечатление, че имам нещо против Фикосота, но не е така. Нямам нищо против „фс” и не оспорвам правото на Anonymous да си сваля шапката пред тях, както впрочем и всяка друга част от облеклото си, която сметне за целесъобразно. Друг е въпросът, че според КЗП виновник за италианчещите се сухарчета е „Итал Фууд Индъстри” АД, а не Фикосота, на която пък съм безкрайно благодарен за тоалетната хартия Милде, защото статията ми за тази хартия вече гони 12 000 посещения. Е, възможно е да има някаква връзка между Фикосота и „Итал Фууд Индъстри” АД, която аз не зная, но пък и не искам да научавам, защото точно в този момент не ме интересува. Но ето за какво всъщност става въпрос.

В публикацията си Un’amore grande разказвам как човек на име Константин, когото дори не познавам лично, е сезирал Комисията за защита на потребителите за подвеждащото поведение на продукт, който се представя за италиански, без всъщност да е такъв. Пак там признавам, че и аз бях сред подведените и мислех сухарчетата Марети (защото брускетата е нещо коренно различно) за италиански. Но се оказало, че не са и че КЗП е намерила за нередно да претендират, че са. Дълбоко трогнат съм, че Константин посвещава това свое усилие на мен. Дълбоко трогнат съм, че някой посвещава на мен борбата си за справедливост такава, каквато я разбира и в каквато вярва. Хората, чиито коментари цитирах по-горе, са решили неправилно, че заслугата за заклеймяването на „Марети” е моя и, още по-неправилно, че за мен проблемът е във фирмите и техните продукти. Не, не е. Доколкото изобщо има някакъв проблем, то той е в хората, които търсят и купуват въпросните продукти на въпросните фирми. А щом има търсене, фирмите трябва да са луди, ако не му отговорят с предлагане. Проблемът е в инстинкта на хората да си създават самочувствие, като претендират за неща такива, каквито те всъщност не са. Да подменят действителността с лъжа за действителност, като си мислят, че лъжата за действителност е по-добра от действителността и че като подменят едната с другата, печелят уважение и завист сред себеподобните си.

Именно този инстинкт за подмяна на действителността е превърнал сина на Рачко Пръдлето в Конт Брадлов, както пише в романа си „Нова земя” Иван Вазов. Човекът не е намерил за привлекателно да живее като Пръдлов и е станал Брадлов, при това конт. За това са помогнали случайно намерените пари на чорбаджи Юрдан, на когото пък никога и през ум не му е минавало да бъде нещо различно от чорбаджи Юрдан, но да не навлизаме точно в тези литературни дебри. За нас е интересен онзи душевен порив, който кара всяко пръдле да иска да бъде конт. Европейската история е пълна с пръдлета, които са давали луди пари да си купят благороднически титли. България и сега е пълна с всевъзможни смехотворни организации, в които пръдлетата се мъчат да открият собствена идентичност и където се надяват, че могат със случайно придобит материален ресурс да получат духовна стойност. Има „Съвет на болярите”, има Тамплиерски орден, в който членуват под формата на монаси-рицари дори и жени като (помните ли я?) Миглена Ангелова от „Искрено и лично”, има масони, има розенкройцери, има ротарианци… Всички те търсят за себе си стойност в неща, в които не могат да я имат: потомственост, приемственост, древност… Селяните масово кръщават децата си Памела, Никол, Сесил, Марио и Дейвид. Това също са пръдлета, които искат да бъдат контове. Те не знаят какво точно е да си конт, но чувстват, че е нещо различно, с което искат да заблудят другите пръдлета, че не са пръдлета като тях, а нещо повече, макар че не знаят какво точно, не знаят в какво точно съревнование са повече и не могат да го обяснят.

В съвременния свят марките са визитните картички на хората. Кажи ми какви марки си купуваш, за да ти кажа какъв си. Марките са сигналите, които хората излъчват към другите, за да покажат какви са в материално и духовно отношение. Ако имотите ти са за 1-2 милиона, то тогава колата ти е за 100-200 хиляди, часовникът за 5-10 хиляди, костюмите за по хиляда и петстотин – две хиляди, вратовръзките за по 300 – 400 и т.н. Ако в духовен план си по-агресивен и по-„мъжкар”, носиш часовници като ролекс и брайтлинг, дрехите ти са по-скоро черути, отколкото версаче, и обратно – ако си по-мек, чувствителен и съзерцателен, носиш часовници като вашерон константен и патек филип, тъмни очила картие и костюми дзеня или валентино, ако, разбира се, можеш да си го позволиш. Всички тези неща излъчват някакви сигнали за човека, който е избрал да ги носи. Пръдлетата наблюдават това, виждат, че има някакво значение и, макар да не разбират какво точно значение, започват да го искат за себе си. Така започват да се появяват и стоките от типа „Брускети Марети”, около които се завъртя целият този разговор. Започват да се появяват стоки, чиято единствена цел е да излъчват фалшиви сигнали в трогателно наивния си опит да представят своите притежатели за по-класни, отколкото са и отколкото някога изобщо могат да си помислят да бъдат. Макар че що за класност е да ядеш италиански сухарчета вместо български? Не е ли по-важно просто да избереш по-вкусните? Изглежда пръдлетата не мислят така.

Има три вида незаслужено претендиращи стоки: фалшификати, ментета и имитации. Фалшификатите са скъпи. Те се представят за оригинала и се надяват дори и експерт да не може да установи разликата. Това са т.нар. „митничарски” или „ишлемарски” стоки – обикновено дрехи, за които се твърди, че или са задържани на митницата и после пуснати нелегално на пазара, или пък че са откраднати от фабрика, която работи на ишлеме за известна марка. Има магазин за такива неща на улица „Солунска” в София, почти на ъгъла с „Витошка”. Там за 30 лв. можеш да си купиш например фланелка на Кемъл, която в магазина струва 200. Обличаш я, показваш се гордо на улицата и заявяваш: „Аз съм такъв пич, който може да си позволи фланелка от 200 лева”. И наистина, почти невъзможно е, а често е и абсолютно невъзможно, да направиш разликата между двете.

Ментето, за разлика от фалшификата, може да те излъже, но само отдалеч. Докато фалшификатът е изработен от същите материали като оригинала, то ментето е много по-долнопробно. То е нещо като реквизит, като декор на филм, който може да излъже публиката, само като тя го види на екрана, но не и когато се вгледа в него отблизо. Такива са репликите на скъпите часовници. Купуваш за стотина лева часовник, който, ако беше истински, щеше да струва стотина хиляди, слагаш си го и очакваш някой да ти повярва, че си невероятен гъзар. За съжаление, в този случай ставаш жертва на следното: ако този, който те види с ментето, не е чувал за марката, да речем, Одемар Пиге, няма да го впечатлиш с нищо. Ако е чувал, ще знае, че не можеш да си я позволиш, и ще ти се смее.

Третият вид претендиращи стоки, имитациите, не си поставят за цел да излъжат, че са нещо друго, а само да внушат усещането, че са като него. Именно това са марките, с които се занимаваме (и забавляваме) тук и които станаха причина за всичко казано досега. Говорили сме за „шампанското” Дон Белисимо. Нито е шампанско, нито е италианско (макар че шампанското не може и да бъде италианско), струва два и шейсет и сигурно е пълна помия. Но изглежда има своята публика, която иска да се изживява като публика, която консумира вносно шампанско, по възможност италианско, защото така е по-стилно. Говорили сме и за Узаки Зорбас, което си е мастика и няма нищо лошо в това, но иска да мине за гръцко узо, защото пръдлетата ще са по-щастливи да го пият като такова, при все че едва ли е по-добро. Съвсем наскоро говорихме и за „уискито” Джон Райдър, което изглежда почти като Джони Уокър Черен Етикет. Защо животът ни трябва да е имитация? Защо ние трябва да сме имитация? Каква стойност добиваме от всичко това?

Ето това е проблемът, ако изобщо има някакъв проблем. Той не е в производителите и търговците на имитации. Проблемът е в потребителите, които са готови да ги купуват и не само са готови, но и изискват да им се предоставят. Проблемът не е в Бразилия, а е в Рачко Пръдлето, който отчаяно иска да е конт Брадлов и другите пръдлета да му кажат: „Браво!”. Той не вижда, че може да бъде достоен като Пръдлов – в крайна сметка не името прави човека, а човекът прави името – и държи да бъде достоен като Брадлов, какъвто, за съжаление, никога няма да може да бъде.

Tweet

Наскоро приключи един конкурс за обществена поръчка в Комисията за защита на потребителите (КЗП). Поръчката беше за рутинна и много лесна за изпълнение информационна кампания, имаща за цел да запознае хората с някакви електронни услуги, които ще предлага КЗП на сайта си (да оставим настрана факта, че КЗП беше решила да рекламира тези услуги доста време, преди да ги предостави – явно си има сериозни съображения за това). Тази поръчка странно съвпадна по време със слуховете, че ще изритат шефа на Комисията Дамян Лазаров, въпреки че се бил усетил навреме и направил остър завой към ГЕРБ, енергично демонстрирайки верноподаническа лоялност. Точно по тази причина Дамян Лазаров заяви, че конкурсът изобщо не го интересува и не иска да го занимават с него, но в последствие това се оказа толкова вярно, колкото и слухът, че ще го изритат от агенцията.

На конкурса се явиха 13 рекламни агенции. Спечели една, но не след съпоставяне и конкуренция между конкретни предложения за провеждане на информационната кампания, а чрез формално отстраняване на другите 12. Тук трябва да се отбележи, че самото Общество в лицето на КЗП беше обявило, че за него най-важно ще е съдържанието на предложенията, след което НЕ пожела да се запознае с 12 от 13 такива предложения, само защото намери дефект в някое от стотиците безумни формални изисквания, които предварително беше заложило. Ето впрочем част от мотивите за отстраняването на 12-те конкуренти от пътя на 13-тия победител:

1. П2П ЕООД – списъкът на документите е със зачерквания и поправки, тоест не че изискуемите безумни документи не са налице, не че не са описани в списък, ами този списък е поправян, което поставя под съмнение бъдещото изпълнение на поръчката;

2. РА Крес ЕООД – не са предоставени някакви декларации за собственика на дружеството. Той едва ли ще се занимава лично с провеждането на кампаниите, но Обществото приема, че като не е декларирал нещо, то качеството на клипа ще се продъни, а листовките ще станат грозни и не толкова шарени.

3. „2А Пропаганда” ООД – за посочените стари договори са представени препоръки на за участника, а за подизпълнителя му. Очевидно фирмата доказва, че и преди е провеждала подобни кампании, за което има и договори, но видите ли, референциите към тях не са оформени както трябва.

4. Апра ООД – липсва копие от трудовата книжка на един от експертите.

5. Прима АД – участникът не е декларирал, че е закупил документацията за участие в конкурса. Как тогава участва? Мистерия… Но все пак, трябва да се отбележи: не се казва, че не я е закупил, защото вероятно има и фактура за това закупувате. Грехът му е, че не е декларирал, че я е закупил.

6. Триера Студио ЕООД – решил е, че едно лице ще отговаря за изпълнението на поръчката, а Обществото изисква тези лица да са две. Защо не го изисква, когато организира избори за президент например? Може би защото информационната кампания на КЗП е по-сложна от това да си държавен глава и не е по силите на сам човек. Как да допуснеш такъв кандидат да участие и да си направиш труда да прочетеш каква кампания предлага: хубава или лоша! Вън такива от съревнованието!

7. Консорциум за европейска информираност – офертата е в непрозрачен кашон, обаче една от папките е в полупрозрачен плик. Вън!

8. Призма 2005 ЕООД – не е представен дизайн на покана за пресконференция. Разбира се, ако Обществото не знае как ще изглежда поканата, как ще е сигурно, че поканените журналисти ще дойдат на пресконференцията? Съвсем друг е въпросът, че в конкурсните книжа няма изискване да се представи такъв дизайн, но затова участникът вероятно ще съди КЗП.

9. „Публисис” АД – не са посочени конкретните медии, където ще бъдат публикувани прессъобщенията. Нека обясня малко: когато една медийна агенция изпраща прессъобщение, тя го изпраща на всички медии от списъка си. Никоя от тях не го публикува, а го използва като основна информация за публикация в обем, форма и тема, която медията прецени.

10. Маг Адвъртайзиг ООД – не са посочили цветността на плаката и грамажа на хартията. Макар че Маг ми дължат пари, те си знаят за какво, в тяхна защита ще кажа, че тези параметри бяха зададени в конкурсните документи и всеки би ги изпълнил такива, каквито са зададени, без правото да проявява творчество и вариативност по този въпрос.

11. Консорциум „Нота бене! – Перпетуум” (това съм аз) – печатна грешка в изписването на адреса на сайта на телевизия „Евроком” – вместо eurocom някой в офиса е написал eurokom и това вече доказва, че не можем да организираме и провеждаме информационни кампании и не си струва да се чете проекта ни. Освен това Обществото чрез КЗП твърди, че порталът Дарик Нюз няма вътрешни страници, „не съществуват” – пише комисията във факса си до участниците. Тоест Дарик е един home page без никакви линкове по себе си и от който не се отива никъде другаде.

12. Агенция „Мърфи М” ООД – също не са декларирали, че са закупили документите, които са попълнили и са подали пред комисията.

Така от приказка на приказка и от участник на участник стигаме до победителя, участник № 13. Ето съображенията на комисията: подадените от участника документи единствени отговарят на изискванията (хайде, бе! хич пък една печатна грешчица ли няма, грамажът на всички хартии ли е описан?), техническата оферта отговаря на минималните изисквания и стойността не надхвърля максимално допустимите стойности. На мен ми се губи моментът в който предложената от №13 кампания се е оказала по-добра от някоя друга след сравнение между двете, а цялата процедура ми прилича на разчистване на всички конкуренти, преди да се стигнали до същинска конкуренция. Представям си каква е била офертата на №13, та комисията чак не е посмяла да допусне друга оферта и после да каже, че най й харесва именно тази на № 13. Такава комисия да се посвени да си изкриви душата, значи че нещата са били неспасяеми по друг начин. Ако бяха допуснали повечето оферти до разглеждане и да бяха изкарали, че № 13 е най-хубавата, никой копче нямаше да може да им каже, защото преценката за хубостта на една рекламна кампания и за красотата и пъстротата на плакатите е нещо твърде субективно и винаги може да се повери на правилно избран външен експерт и така комисията да си умие ръцете. Те обаче решават да разчистят всички останали по формални признаци. Това значи или че са страшно тъпи, което не бива да се изключва, или че фаворитът е бил толкова неконкурентоспособен, че дори предубедената комисия се е уплашила да го пусне даже и в пародия на състезание. А кой е участник № 13 ли? Фирмата „Си Ей Ес” ООД, за която се знае, че се занимава с рекламата на отвлечения Киро Киров на Бош, за чиято пък снаха се знае, че е депутатка от ГЕРБ. Защо е депутатка и защо точно от ГЕРБ ли? Това е въпрос към някоя друга комисия и към някоя друга обществена поръчка. Жалко само за горкото Общество.

____________________________________________________________________________________________

И още коментари по темата тук

Tweet

Увод

Имам да пиша сценарий за клип, но съм раздвоен и се чувствам като животното Блъсни ме – Дръпни се от „Д-р Дулитъл”, което вместо предница и задница има две предници и всяка от тях изразява собствено мнение по въпроса накъде трябва да тръгне животното. По тази причина животното често не отива никъде за разлика от мен, който съм твърдо решен да отида до развръзката и финала на клипа. Темата му е „Защита на потребителите” и в частност: разясняване на функциите на Комисията за защита на потребителите към Министерство на икономиката и ползите от тях за всички нас. В рамките на 30 секунди с художествени изразни средства и комуникационна острота трябва да изредя 1.) дейностите на КЗП, 2.) административните услуги, които тя предлага и 3.) нейните териториални подразделения, които са 28 и ако отделя за всяко по една секунда, ще ми останат общо две секунди за всичко друго. Накрая трябва да предвидя внушителен финален кадър, който да извежда в писмен и устен вид поантата на изложеното дотук, без да пропусне да изобрази знамето на Европейския съюз и още няколко европейски емблеми и девизи.

И така, моят клип показва видиотено средноевропейско консумиращо семейство, което, за да не бъде обезпокоено от злонамерено вмешателство в монотонния и сладостен процес на консумацията, бива защитено от държавата и европейската администрация, изобразени в случая като голям тъмносин чадър с жълти звезди. А всъщност, ако трябваше от сърце да напиша сценарий за клип в защита на потребителите, щях да напиша нещо съвсем друго:

Изложение

Есен. Мирише на гнила шума (още не съм открил начин да предавам миризми в рекламен клип, но не се отказвам да експериментирам), гарвани грачат грозно, зловещо и цвъкат върху влажните надгробни плочи. Забили лопати в прясно изкопана купчина пръст, двама цигани чакат мъртвеца, за да го затрупат и после да ходят да пият ракия. Ето че процесията се задава с влачене на крака, хлипане и подсмърчане – още един потребител е поел самотния път към света на сенките, които имат съвсем малко нужди за задоволяване. Ковчегът е натоварен на траурен електрокар, който, макар да се старае да върви бавно и тържествено, тънко жужи с електромотора си и ситно подскача и се клатушка на малките си криви колелца.

Процесията спира. Електрокарът разтоварва печалния си товар. Вдовица припада, мъже преглъщат горчиви сълзи, а деца питат няма ли да си ходят вече. Циганите подхващат ковчега с въжета и несръчно го спускат в гроба. Глух удар в отъпканата пръст и после тишина. Изведнъж се разнася чукане и тряскане от посока, от която не би следвало да се разнася нищо. Опечаленото множество е вцепенено и настръхнало. Гарваните спират да грачат, но не и да цвъкат, само до циганите не достига нищо от натегналото напрежение, защото те са професионалисти. Още няколко удара и капакът на ковчега се отмества встрани…

Вдовицата припада за пореден път, с което става досадна и вече никой не се занимава да я свестява. От ковчега се изправя мъртвецът и объркано се оглежда наоколо. Дали е бил в клинична смърт, дали е погребан жив и сега се е свестил или просто е станало чудо и мъртвецът е възкръснал – това ние никога няма да разберем, защото преди да каже каквото и да било, циганите го пребиват с лопатите, натъпкват го обратно в гроба и делово започват да го зариват. Кадърът се размазва на безфокус и на фона на размазаните зариващи цигански фигури с бодри оранжеви букви се изписва посланието до целевата група на рекламния клип:

ВИНАГИ ПОЛУЧАВАТЕ ТОЧНО ТОВА, ЗА КОЕТО СИ ПЛАЩАТЕ!

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

_____________

Заключение

Ето между тези два клипа се разкъсвам и не знам накъде да тръгна, раздвоен като животното Блъсни ме – Дръпни се от „Д-р Дулитъл”, което вместо предница и задница има две предници, всяка със собствено мнение. Може би ще се чувствам по-хармоничен в този грешен свят на реклами и потребление,  ако съм животно не с две предници, а с две задници…

Tweet

Ето че предишната публикация „Луканка без холестерол”, надраскана за 5-6 минути, предизвика доста сериозен, смислен и уместен коментар от страна на Иво Ников, а мен ме накара да си спомня един стар експеримент и да се попитам дали да не го повторя сега в чест на новия си блог. Преди време реших да видя дали Данон ще ми върне пари, ако изпълня условията от неговата реклама. Първоначално не искаше да връща, на аз, понеже си нямам друга работа, сезирах Комисията за защита на потребителите. С размах свалям шапка на служителите в тази институция и докато щраусовите й пера метат земята, изказвам възхищението си от тях и от начина, по който накараха Данон да си плати скоропостижно.

Ето и сега сезирах КЗП по въпроса за рекламата на „Меком”. Впрочем всеки много лесно може да го направи чрез формуляр на страницата на Агенцията. И така, аз подадох следната кратка, но изчерпателна жалба, за чието движение, разбира се, ще ви държа надлежно информирани:

Tweet

Сега, когато и последната възможност изтече като пясък през пръстите, пред нас се изправя въпросът „Какво правим оттук нататък?”. Отговорът се крие в няколко кокетни текста в Закона за защита на потребителите, в сила от 10 юни миналата година. Очевидно ще трябва да се обърнем към Комисията за защита на потребителите, защото „Всяко физическо или юридическо лице, което има правен интерес, може да поиска писмено от Комисията за защита на потребителите да забрани реклама, която смята за заблуждаваща или непочтена, или неразрешена сравнителна реклама” (чл. 34(2)). А аз, катко физическо лице (макар и с известни психически странности) смятам рекламата на промоцията „Активия – предизвикателство”, ако не за „неразрешена сравнителна” или „непочтена”, то със сигурност – за „заблуждаваща” по смисъла на Чл. 38(1). И е заблуждаваща, не защото лъже, че млякото лекува запек (всъщност тя не казва нищо такова, а казва, че „ще почувстваме промяна”, при което разни жени се гладят многозначително по „издутите” си кореми), а защото лъже, че ще върне пари на всеки, който изпрати 14 капачки, а не ги връща. Това вече е доказано! А що се отнася до доказването на другото – за лекуването на запека, то не е работа на потребителя, а на производителя, защото Чл. 35(2) казва: „Председателят на Комисията за защита на потребителите може да задължи рекламодателя да докаже съдържащите се в рекламата твърдения…”.

Твърде вероятно е обаче нещата да се затлачат на ниво Комисия за защита на потребителите. Причините за това вероятно ще бъдат няколко. Сигурно Данон ще намери начин да въздейства, но пък и да се въздържи от тази простотия, може да се очаква, че държавният чиновник ще постъпи така, както постъпва винаги – защо да прави нещо, когато може да не го прави! Законът не казва в какъв срок трябва да се произнесе комисията и затова аз ще следвам вграденото си чувство за справедливост. Когато преценя, че е минало достатъчно време, през което Комисията не е предприела нищо, ще си направя удоволствието да се свържа с една моя стара позната, която понастоящем е еврокомисар по тези въпроси – Меглена Кунева. Тя, когато поиска, може да е много зла…

Обаче когато се свържа с еврокомисаря, няма да й губя времето с капачки от кисело мляко против запек, които се стискат за 15 лева, а ще повдигна въпроса за некоректната, манипулативна и лъжлива реклама въобще. Ще поискам да се сформира работна група по създаване на проект за Закон за рекламата, какъвто все още няма. Виждате ли до какво израстване на общественото чувство (иначе казано – психическо израждане) ме доведе гледането на реклами… Вие сте виновни! :-)

Tweet

Но, разбира се, аз няма да сложа точка на експеримента тук. Като отговорен член на обществото ще се обърна към Комисията за защита на потребителите към Министерството на икономиката (и енергетиката), както, вероятно, и асоциацията на Кърлев. Ще подиря сметка на Данон за подвеждаща и манипулативна реклама. А когато (сигурен съм, че накрая ще го направят) ми върнат парите за 14 кисели млека, ще ги поканя да си поговорим за пробиотиците, за бифидус есенсис, за това каква е ползата от него във вида, в който той се намира в Активиа (доколкото се намира), и за това защо японците навремето не са сключили договор с Данон, а с Ел Би Булгарикум. Но дотогава нека търпеливо да изчакаме Данон да изчерпи всички свои възможности за оправдание. Защото такива има и защото Данон няма да се поколебае да ги използва.

Това, което предполагам, че ще направят най-напред, е да оспорят пощенското клеймо на препоръчаното ми писмо с обратна разписка (!!!), с което им изпратих изискуемите капачки, а именно 5 март 2007. Те, всъщност, не могат да оспорят клеймото, защото аз надлежно съм си надиплил документ за това, ами ще кажат, че 15-те дни не се броят от моето клеймо, а от датата, когато те са си изпразнили пощенската кутия, а именно – 12 март 2007, за което също имам надлежен документ. Макар че навсякъде, всякога и всякак сроковете на неща, които се случват по пощата, се определят спрямо клеймото на изпращането, аз ще си затрая и ще изчакам и втората възможна дата – 30 март – тази, която отстои на 15 работни дни от признатото от получателя получаване на писмото. Ако и тогава нищо не се случи (според мен няма да се случи, ако не се разсмърдя осезаемо, а аз коварно и притворно няма да се разсмърдя), на Данон ще им остане една единствена възможност – да ме обвинят, че не съм изпратил това, което са искали.

Могат да направят това в няколко посоки. Могат да кажат, че не съм изпълнил изпращането на капачки в количество. Тоест, че не съм изпратил точно 14 капачки. Могат да кажат, че не съм го изпълнил в качество, а именно, че капачките са скъсани и/или смачкани. Могат дори да кажат, че не съм го направил в срок. Макар че не могат – имам документи за изпращане и получаване на капачките. И ако за третото имам документи, то за първите две съм се постарал да имам десетина разнородни и безпристрастни свидетели.

Много по-интересен обаче е другият аспект на всичко това. Кой обикновен потребител би си дал труда да извърви пътя на „предизвикателството” – път, който извървях аз, единствено за да се заяждам с рекламите и рекламодателите? Признавам, че в малката си изследователска кампания бях ангажирал усилията на доста от хората, които работят в офиса ми. Ядохме Активии, гладехме капачки, събирахме сведения и инструкции по телефоните, обявени от „Активия предизвикателство”, изпращахме пратки, събирахме документи и, най-важното, направихме всички допълнителни разходи, които възникнаха покрай участието ни в инициативата на Данон и които, вярвайте, се доближават до разходите по придобиването на въпросните кисели млека от магазина. Е, кой потребител на кисело мляко, пък дори бил той и отровен от внушението, че Активиа притежава някаква лечебна стойност, ще се подложи на това! Никой, защото би изпаднал в парадокса да изгуби повече, отколкото би спечелил. Само някой, който иска да инвестира в забавление (като мен), би се хванал на хорото – или поне така си мисля аз до доказване на обратното. Така си мислят и от Данон, защото едва ли сериозно ще рекламират дейност, от която не само че не печелят нищо, но и губят. Губят, ако не друго, то поне търговската отстъпка, която са дали и която, така или иначе, са обещали да възстановят в състава на цената на дребно, на която се закупува млякото от магазина. Въбще, този номер с „ще върнем парите, ако стоката не ви хареса” е твърде лицемерен, макар че напоследък към него прибягват все по-често (Ариел). Едва ли някой наистина възнамерява да възстановява пари или поне се надява, че ще му се наложи да го прави в достатъчно редки случаи, така че загубите да са пренебрежими. Затова и процедурата по възстановяването е премерено затруднена, та дано хората се откажат – искам да припомня при какви условия възстановяват пари от Топ-шоп, където стоката не трябва да е докосвана и дори разопакована. А иначе този маркетингов подход не е нов. Той се е появил в Щатите в години след Войната, когато започва да се развива разносната търговия. Посещава ви търговски пътник с поомачкан евтин костюм и вдъхващи доверие очила с дебели рогови рамки, оставя ви стоката си, обаче не ви взима пари с обещанието после да ви ги възстанови, ако сте недоволни, а казва, че ще се върне след седмица и ако дотогава стоката ви е харесала, ще я платите. Ако не ви е харесала, той ще си я вземе обратно. Така е било в началото на рекламата, описано по вълнуващ начин от Клод Хопкинс. Но пък всичко търпи развитие. Маркетинговите идеи – също.

Както и да е. Да се въоръжиим с търпение, докато се изчерпят всички възможни срокове Данон да ми върнат парите за моите 14 Активии. След това ще проследим пренасянето на експеримента на официално ниво в Комисията за защитана потгребителите. Да, и още нещо. Данон трябва да си плати и за това, че като стана причина да напиша този кратък, но, надявам се, съдържателен текст, ме отдалечи от моя традиционен лековат и елегантен литературен стил, за да ме хвърли в тромавите публицистични конструкции, които предлагам за четене тук. И ще си плати, но още не съм решил как.

P.S. А ето какво получих от ssstto в подкрепа на инициативата: http://www.bnap.org/?p=89

Tweet