И оттогава до днес този Дядо Иван идва на почти равни интервали да ни избавя и да ни оправя под най-различни имена. Ту е Цар Александър от Русия, ту е съветската армия, ту е Демокрацията, ту е Международният валутен фонд, ту е валутният борд, ту е Царят, ту е Бойко Борисов.

Синята коалиция изпрати писмо до ЕНП по повод носталгичните изказвания на последния за Тодор Живков, член на чието семейство се чувствал според негови други, по-стари изказвания. Понеже напоследък НАТО и Европейският съюз са имената, под които се кланяме на Дядо Иван, то ЕНП очевидно се приема като някаква негова еманация – син, дух или нещо такова. Ако не ставаше дума за Дядо Иван, а за Дядо Коледа, спокойно можеше да кажем, че ЕНП е едно от джуджетата му, което отговаря за мъничките партии в Източна Европа, партии, които са папкали и слушкали или по-скоро – партии, които трябва да слушкат, ако искат да папкат.

На въпросното писмо еманацията на Дядо Иван – ЕНП – отговори да не я занимават с това кой на кого дърпа плитките в голямото междучасие, а да си налягат парцалите и да се оправят помежду си. На този отговор Мартин Димитров се обиди и попита ЕНП дали харесва г-н Хитлер, задето е построил много магистрали, а Иван Костов се удовлетвори от отговора, сякаш не е задавал въпрос.

Аз предлагам да се опитаме, колкото и трудно да се окаже за нас, да спрем да се надяваме на Дядо Иван, а да видим какво можем да направим за себе си сами – нито сме нито толкова тъпи, нито сме толкова слаби. Ако някой е против управлението на ГЕРБ, има си процедура в Народното събрание и тя се казва точно така – „против”. Гласуваш „против” нещата, за които ГЕРБ гласува „за” и всички разбират, че си опозиция. И не се занимаваш с ЕНП. ЕНП няма да дойде да се занимава с нас, както няма да дойде и Дядо Иван, както впрочем няма да дойде и никой друг да ни направи добро, защото не го интересува. Ако някой все пак дойде, то ще дойде да направи добро на себе си.

За в-к “Пари“, 03.12.2010

Tweet

После Светослав Малинов се опита още веднъж да аргументира твърдението си, че управлението на ГЕРБ е дясно или поне дясно-центристко. Аргументите бяха все от рода на щом членуват в ЕНП, са десни и щом за тях са гласували хора, които не са гласували за БСП, пак са десни. Накрая завърши с констатацията (цитирам почти дословно): „В момента в България управлява десницата”. Това твърдение дори не поражда въпроси. Това твърдение оставя възможността единствено за два извода:

1. Ако Светослав Малинов е по някакъв начин „десница”, то в момента управлява и е отговорен за всичко, включително и за носталгията по времената на Тодор Живков, включително и за политиката по отношение на руските енергийни проекти

И

2. Ако Светослав Малинов не управлява в момента и не се чувства отговорен за носталгията по Тодор Живков и руските енергийни проекти, то той не е по никакъв начин „десница”.

Или едното, или другото. Така излиза според него самия. И понеже съм сигурен, че интелигентен, образован и културен човек като Светослав Малинов не би се познал в нито една от двете хипотези, затова мисля, че с интервюто си по „Хоризонт” тази сутрин, на 10 ноември 2010 година, Светослав Малинов си заслужи „Златна малинка”. Дано само да се е объркал, а не да има нещо друго предвид…

Tweet

Бедите на демокрацията започват тогава

Властта се е превърнала в самоцел, а професионалните политици – в обособено съсловие, което е спряло да изразява идеите на избирателите си. То прилича на съсловието на държавните чиновници, което вече е нация в нацията. Кастите на професионалните политици и държавните чиновници започват да поставят съсловните си интереси над интересите на обществото и престават да функционират като това, за което са замислени и създадени.

Все по-често творческата енергия на политиците се насочва към сложни вътрешнопартийни интриги и остава съвсем малко за дебат с институциите и за решаване на обществени проблеми. Много от българските партии приличат на групички от по 10 души, където един е лидер, а останалите се делят на три фракции от по трима души, които враждуват помежду си, подливат си вода и коват интриги, за да се доберат до властови номинации. И това важи както за опозиционните партии, така и за партиите във властта и понякога повече за тях, защото, когато си на власт, възможностите са по-големи и интересите – по-сериозни.

Професионалните политици се делят на „парашутисти” и „кариеристи”. Първите си купуват високи партийни постове, заради което вторите ги мразят, понеже цял живот драпат към тези постове било като членове на младежки организации, координатори, организатори, сътрудници и всякакви такива щатни люде, било като активисти, които точат вратове да се издигнат от кварталните организации. Всеки по-висш функционер разполага с определен брой поддръжници сред по-низшите функционери и това е неговата разменна монета вътре в партията. Често поддръжката е на регионален принцип и се оказва, че влиянието на даден политик се определя от това колко земляци има в партията.

С все по-голяма лекота професионалните политици мигрират от партия в партия. Особено търсени са специалистите по партийно строителство, защото те знаят как се правят регионални структури. При тяхната миграция мигрират и цели първични организации с надеждата да се отъркат в далаверата на бъдещата власт. Бъдещата власт няма нищо против да им обещава отъркване, защото на нея пък й трябват структури. А това отъркване ражда нови професионални политици. И в техния кипящ, но обърнат навътре към себе си живот се забравя, че партиите съществуват, за да формулират, изразяват и защитават обществени настроения и интереси, а не да възпроизвеждат биологически и икономически функционерите си.

Аз съм десен човек. Изповядвам християнски морал и искам да съм от тези, които създават, а не от онези, които получават. Готов съм да се откажа от социална защита, стига да имам условия за честна конкуренция. Очаквам да бъда представен в обществения живот от някой политически субект, в когото припознавам ценностите си и който изразява интересите ми. В началото на седмицата Иван Костов каза, че ще гласува против бюджетите на здравната каса и социалното осигуряване, но няма да гласува против целия бюджет 2011, защото щяло да прилича на вот на недоверие към правителството и на официално излизане в опозиция. Е? Защо да не прилича? Какво страшно има в това сините да кажат, че са опозиция и че нямат доверие в правителството, при положение че всички ние, които сме гласували за тях, се чувстваме в опозиция и нямаме доверие в правителството? Или може би мислят като професионални политици, които внимателно преценяват и изчисляват текущото съотношение на силите. Не е вярно, че „с ГЕРБ е лошо, но без ГЕРБ – още по-лошо”. Зависи какво ще разбираме под „без ГЕРБ”. Не е задължително това да е Първанов или Алексей Петров. Може да е, например, служебен кабинет. Може да е коалиция с решаващо участие и ключови министри на десницата. Може да е много неща. Но нито едно от тях няма да се сбъдне, ако десницата се отказва от борбата, още преди да е започнала. Политическите партии трябва да се стремят винаги към пълната победа и чак когато не успеят да я постигнат, да мислят как да лавират в новосъздадената ситуация. Хората гласуват за партиите, за да се борят партиите за властта и когато я спечелят, да я упражняват от името и в интерес на онези, които са им дали доверието си. А не гласуват, за да им обясняват партиите, че е стратегически по-добре властта да се остави доброволно на други партии, които на всичкото отгоре са на антагонистични идеологически позиции.

Сега моментът е уникален. Веднъж на няколко години се отваря празно политическо пространство и чака да бъде заето от някого. ГЕРБ се компрометира като десен проект и сега мястото е вакантно за истински такъв. Нека Синята коалиция да се стегне, да се събере в една партия и да заеме това пространство, за да не я постигне съдбата на НДСВ, което пропусна на два пъти да излезе от тройната коалиция, поради което излезе от парламента. Нека извади напред своите енергични, интелигентни и образовани активисти на възраст между 30 и 40 години и от тях да създаде новите лидери на десницата. И, в крайна сметка, нека, когато говорим за политика, да мислим повече за ценности и по-малко да правим сметки.

Tweet

Да се поощрява ли раждаемостта?

От пръв поглед се вижда, че анкетата е манипулативна. Не би била такава, ако отговорите бяха просто „да” и „не”, но когато вкараш и обяснение на това защо си отговорил така или иначе, тогава отваряш вратата пред напиращите нюанси и двусмислици. Да се поощрява ли раждаемостта? Нека си представим отговор като „Да, но само на момичета”. Или пък „Да, но само на руси и глупави момичета”. Впрочем, както личи от анкетата по поставения въпрос хората са склонни да подкрепят варианта „да, но…”. Да се поощрява раждаемостта, НО контролирано. Какво значи „контролирано поощряване”? Все едно, няма значение, важното е че този отговор е на първо място. От друга страна само 9% от отговорилите са на мнение, че светът е пренаселен и да се пренаселва още, едва ли е най-доброто поведение от страна на „венеца на еволюцията”. Но тези 9%, както сочи и последното място, което заемат в класацията на анкетата, са на изчезване и следващата вълна на световно пренаселване ще ги заличи съвсем. Близо 1/3 от отговорилите са на мнение, че децата са богатство, следователно раждаемостта трябва да се поощрява. Наистина, това съждение би било абсолютно вярно, ако се отнасяше в права пропорция към съждението „петролът е богатство, следователно трябва да се поощрява добивът му”, но на мен „децата са богатство” ми звучи като „науката е слънце” и не мога да разбера какво точно „богатство” се явяват те: безплатна работна ръка в селското стопанство, стока за продан в Гърция, бъдещи съвестни възрастни, които ще ни гледат, когато остареем? Наследници на културата и традициите? Преносители на факлата на живота? Вместилища на Божествения Дух? Някой схоластичен счетоводител сигурно би се попитал дали едно дете (впоследствие възрастен), което допринася за обществото по-малко, отколкото обществото харчи за него, може да бъде наречено „богатство”, но схоластичните счетоводители са гадна пасмина и нас въобще не ни интересува какво биха се попитали и какво не биха! Не помня във връзка с каква статия съм пуснал тази анкета, но онзи ден чух как Кристалина Георгиева каза, че българите застаряват и надеждата ни е в раждаемостта на ромите. Както се вижда, източниците на „богатство” са неизчерпаеми.

Какви са рекламите?

Само 6% от отговорилите на този въпрос са на мнение, че рекламите са общо взето коректни, макар че според мен е именно така. Рекламите, дори не винаги талантливи, дори не винаги остроумни, са общо взето коректни и то не заради морала на създателите си, а защото по цял свят действат строги закони за осигуряването на това. Най-много хора пък са отговорили, че рекламите са обида към тяхната интелигентност. Това е така, защото (сега много внимавайте какво ще кажа!) хората, които четат този блог са много по-интелигентни от приетото за нормално. Но като интелигентни хора те не бива да се обиждат, защото трябва да знаят, че рекламите не са правени за тях. Колкото повече са хората, към които рекламата се обръща, толкова по-елементарно трябва да бъде идейното й равнище.

Малко повече от ¼ са тези, които смятат, че рекламите са безогледно манипулативни, а като към тях прибавим и 12-те процента на смятащите, че рекламите са понякога манипулативни, се оказва, че повече от една трета от хората са на мнение, че рекламите ни пързалят и ни карат да си въобразяваме неща, които не са съвсем така. Това е тъжна констатация, защото значи, че има много наплашени хора, чиято доверчивост се свива в черупката си при всеки шум, пък бил той и шумът от камбанките на шейната на Дядо Коледа.

Стамболов, Борисов и Станишев

Ето една шеговита и двусмислена анкета. Двусмислена, защото в по-разширен вариант въпросът би могъл да звучи по два абсолютно правдоподобни начина:

1. Кой е най-подходящ за премиер на България: Бойко Борисов, Сергей Станишев или Стефан Стамболов?

и

2. Кой пише най-хубави блогове: Бойко Борисов, Сергей Станишев или Иван Стамболов?

Всъщност има и трета възможност за разширен вариант на въпроса и тя е: „Кой е най-подходящ за премиер на България: Бойко Борисов, Сергей Станишев или Иван Стамболов?”, но отговорът все още витае в сферите на недостижимите национални идеали :))))))

Защо се издъни Паси?

Помня, че тази анкета вървеше в комплект с една конкретна публикация по един конкретен случай. Истината е, че според мен човекът изобщо не се издъни. Е, поядоса се малко, но най-големият му грях беше думата „простотия” в контекста на мнението му, че не всички неща в блоговете заслужават и трябва да бъдат цитирани по телевизиите. Разбира се, тогава ние, блогърите, провидяхме атака срещу свободното слово и опит за налагане на мракобесна цензура (а също  и чудесен повод да пошумим около себе си) и скочихме като един в защита и аз не знам на какво. Така че тази анкета също е манипулативна, защото не съдържа отговора „не се издъни”. Това е все едно социологическите агенции да направят допитване „Защо харесвате Бойко Борисов?” и на база резултатите от него да направят изводи за рейтинга на кабинета.

Ще се коалират ли ГЕРБ и БСП?

Види се, тази анкета е била публикувана в блога непосредствено преди парламентарните избори, когато въпросът за коалиция между ГЕРБ и БСП беше особено актуален. Признавам, че тогава аз бях на мнение че ще се коалират и продължавам да мисля, че щяха да го направят, ако резултатът на ГЕРБ не беше толкова голям, но в историята няма такива неща като „ако беше, щеше…”. Нещата са това, което са (с изключение може би само на совите на Дейвид Линч) и хората, участвали в анкетата, съвсем точно са си познали какво ще се случи.

Коя е любимата ви кухня?

Интересен и честен въпрос с трогателен и обнадеждаващ отговор. А отговорът ме обнадеждава, защото говори за горд патриотизъм – 39% от отговорилите казват, че любимата им кухня е българската и това е много добре. Странно защо испанската се радва на толкова малко поклонници, при положение че много прилича на българската. Толкова прилича, че в Кастилия и Леон и Кастилия – Ла Манча е почти същата. Но това е съдбата и на испанското вино у нас – непопулярно, макар и добро и много по-близко до вкусовите ни предпочитания отколкото италианското или френското. Излиза, че испанската кухня е два пъти по-непопулярна от японската. А за мен японската кухня е сурова безсолна риба, увита в нещо, което мирише на рибено масло. Бр-р-р… Но ако разликата между испанската и японската кухня е два пъти, то цели десет пъти е разликата между българската и сръбската кухня и тук вече извън всякакво съмнение долавяме тътена на оръдията при Сливница. Иначе много по-предизвикателен би бил въпросът „Колко разлики между сръбската и българската кухня можете да посочите?”, с изключение на шопската салата, за която не се знае дали принадлежи към сръбската кухня или към българската, защото още не е решен спорът шопите сърби ли са или българи. Мисля, че ако скоро този спор не се реши, най-добре е да приемем, че са македонци като всички останали и с това препирнята да се свърши.

Какво да е уискито?

Един според мен глупав въпрос поради очевидността на своя отговор. Все едно да питаш какви да са часовниците, при положение че за всички е ясно, че трябва да са швейцарски! Въпреки това не се посвених да го задам на читателите и, ето на, получи се една не дотам категорична картина. Честно казано, очаквах диаграма като тази на анкетата за Стамболов, Станишев и Борисов, където всички да са отговорили „шотландско” с изключение на Джефри Кийтинг и Джеймс Уорлик и то по задължение и от куртоазия, защото съм сигурен, че и те се наливат със скоч. Но докато ирландското и шотландското уиски отбелязват почти равен резултат, има и цели 46 личности, според които уискито трябва да е американско! Никога няма да се оправим…

Какво мразя най-много?

Една от любимите ми анкети. Противно на много схващания, хората се разкриват много по-добре от това, което мразят, отколкото от това, което обичат. Например, ако ви кажа „обичам беззащитните” ще оставя у вас много по-блед и неопределен образ за себе си, отколкото ако ви кажа „мразя педерасти”. Какво показва анкетата. Например кучкарите са по-мразени от пушачите. Това е така, не защото кучкарите вредят на околните повече от пушачите, а защото определено излъчват повече наглост от тях, с което дразнят принудените да наблюдават зловредното им хоби. Едно е да видиш отруден водопроводчик, захапал цигара на публично място, съвсем друго е да видиш дърта реститутка с фризиран пудел в същата градинка, в която прясно размножила се мома бута в количка малко столичанче. Софиянците пък са мразени почти толкова колкото и реститутите, което навежда на подозрението, че може би има хора, за които това са двете лица на едно и също нещо. Но като цяло не ги мразят много, а и не бива – нито софиянците, нито реститутите са направили някому нещо лошо. Изглежда най-малко злини са причинили висшистите, защото тях ги мразят най-малко. Но от друга страна, мисля си, ако въпросът не беше „най мразя”, а беше „най обичам”, то висшистите пак нямаше да се класират в челните позиции, защото те зло не са сторили, но не са сторили и чак кой знае какво добро някому. Гейовете и ченгетата се движат горе-долу в пакет. Малко по-мразени са ченгетата, може би защото е по-вероятно да те пребие ченге, отколкото гей и ченге е по-вероятно да ти пречи на бизнеса, отколкото някой ведър и неангажиращ педал. Но повече от половината хора най мразят комунистите. Това мен поне ме удовлетворява напълно.

Откъде ще дойдат пари в България?

Скучен въпрос, особено при отсъствието на предложение за отговор като „от никъде”. Но попитали сме хората и те са отговорили. Отговорили са абсолютно вярно и проникновено: от данъци и глоби от населението и от пране на наркопари. Най-малки пък са очакванията парите да дойдат от чуждестранни инвеститори и от еврофондовете. Шампион обаче е отговорът „от производство и износ”, макар че според мен тук има някакво недоразумение. Това е отговор на въпроса „откъде БИ ТРЯБВАЛО да дойдат парите в България”, а не на въпроса „откъде ЩЕ дойдат парите в България”. Че какво толкова произвеждаме, камо ли пък да го изнасяме! Ние даже боба и картофите вече ги внасяме. Всъщност не съм прав. Имаме износ и то към европейските пазари. Изнасяме роми, обаче пък напоследък взеха да ни ги връщат. К’во толко’ не им харесват?…

Кой е политикът с най-голям IQ?

За мен продължава да е тайна защо наричат квотиентът на интелигентността „коефициент за интелигентност”. Коефициентът е постоянен множител на някакъв обект като вектор, функция или нещо такова. Каква е тази непромелива на IQ и каква променлива се умножава с нея, това никой не може да ми обясни. Пък и абревиатурата е именно IQ (Intelligence quotient), а не IC (Intelligence coefficient). Но както и да е…

Д-р Лъчезар Иванов, иже нарицаемый Лъчо Мозъка, събира цели 32 гласа или 4%, което за мен не е проява на нищо друго освен на чувството за хумор на анкетираните (или на коефициента им за хумор, ако някой предпочита така). Петър Димитров пък има цели 4 гласа или 1%, което вече е проява на черен хумор. Деветнайсет души смятат, че най-умният политик е Волен (или Болен, ако прочетем името му на испански) Сидеров. Не знам от колко души се състои висшият управленски орган на Атака, но няма да се учудя, ако са точно 19. Този резултат е малко по-добър от резултата на Цветан Цветанов, но пък аз мисля, че това е напълно справедливо, защото първият наистина е по-умен от втория, па макар и съвсем малко. Яне Янев е подценен. Макар и често комичен в публичните си изяви, този човек изобщо не е глупав. Напротив, намирам го за интелигентен и много добър оратор. Но, ето на, според анкетата излиза, че е по-глупав от Сергей Станишев, което не е вярно. Станишев пък се оказва малко по-глупав от Бойко Борисов, което вече може би е вярно. Милен Велчев също е подценен. Не мога да се съглася, че е с 5% по-глупав от Ахмед Доган. С почти равен резултат, макар и скромен, са Георги Първанов и Мартин Димитров. Изглежда правдоподобно. С почти еднакъв резултат са и Царят и Бойко Борисов. И това изглежда правдоподобно. Все пак интелигентността е само количествен показател, който не измерва произхода, възпитанието и културата.

И в тази анкета има безспорен шампион, който събира почти половината гласове. Това е Иван Костов. Дали наистина е най-интелигентен, дали наистина хората мислят, че е най-интелигентен или просто блогът ми се посещава от много негови привърженици – това са все въпроси, чийто окончателен отговор не ни е дадено да знаем. Сигурен съм обаче, че сред участниците в анкетата има такива, които възприемат въпроса като „Кой е най-популярният политик?” или „Кой политик заслужава да управлява?” и отговарят на тези въпроси, а не същинския въпрос „Кой е политикът с най-голям интелектуален квотиент?”. Това може да е най-порочният, продажният и некадърният политик. Стига просто да е умен. Следващия път ще пусна анкета „Кой е политикът с най-ясна дикция?” и ще видим дали привържениците на „Гергьовден” ще отговорят „Любо Дилов”.

Tweet

Три са стълбовете, на които се крепи парламентарното мнозинство на ГЕРБ, което, както всички знаят, само по себе си е недостатъчно за мъдрото управление на страната. Според мен, за да е мъдро управлението на страната, са недостатъчни много повече неща освен абсолютно мнозинство в парламента, но това е тема на друга лекция. Тоест при такава конфигурация в парламента може да се каже, че правителството се крепи на три крака: Яне Янев, Волен Сидеров и Иван Костов. Бързам да уточня, че, макар да поставям Волен Сидеров по средата между Иван Костов и Яне Янев, изобщо не се стремя да внуша, че именно Волен Сидеров е средният крак на правителството. Нищо такова, макар че, като се замисля сега, Волен Сидеров е най-къс от тримата и спокойно би могъл да виси и да се клати между другите двама. Но, млъкни сърце! Да не тръгваме по тази метафорична пътека, защото кой знае къде би могла да ни отведе!

Миналата седмица се отрони палецът, най-дебелият пръст от крака на правителството „Яне Янев” и оттогава този крак шумно куца из всички електронни и печатни медии. Предстои да видим какво ще обясни Палецът „Тагарински”, когато рано или късно се изправи да се изказва пред журналистите, но от целия случай си заслужава да се отбележат две неща: 1.) Правителството остана само с десен и среден крак и 2.) Ако е вярно, че има каузална (причинно-следствена) връзка между оттърколването от РЗС на първия министър на държавната администрация от бившия кабинет на десния крак на настоящия кабинет, крака „Иван Костов” – Марио Тагарински – ако има връзка между това и дните на интимно затопляне на отношенията между Банкя и Сирищник, тоест между премиер и президент, тогава лошо, много лошо…

Ако искаш да говориш, кажеш ли „А”, трябва да кажеш и „Б”. Искаш ли да маршируваш гордо напред, след „леви” трябва да изпълниш и „десни”, тоест след левия крак да тръгне и десния. Не знам дали „да тръгне” е правилно да кажем или „да си тръгне” – игра на преходност и възвратност, нищо повече – но не можем да не се запитаме иде ли ред и Костов да бъде изритан от негласната коалиция на Бойко Борисов или не. Засега уж няма такава индикация, но пък и характерът на Костов не е бил така мек и сговорчив още от времената му във Висшия Икономически Институт „Карл Маркс”, но знае ли човек кога може да стане неудобен даже и със сговорчивостта си? Ако и Костов си тръгне, то правителството ще се изправи пред изключително болезнената перспектива да се крепи само на средния си крак, тоест на Волен Сидеров. И тогава задължително ще се намери някой да припомни как неотдавна Волен Сидеров и Слави Бинев пукаха балони с образа на Бойко Борисов на публични места, няколко години след като същият Волен Сидеров се беше обидил на Царя, задето не го направи депутат от НДСВ в Ямболски район. Много непостоянен среден крак, колеги, много непостоянен! На такъв ли среден крак да се опреш, когато искаш да врежеш името си в европейската история на народеца си, а всички наричат средния ти крак фашист и екстремист!

И тук идва време да опрем до темата за европейските пари, но няма да го направим. Защо – ще ме попитат най-ученолюбивите колеги, – защо няма да се спираме на европейските пари, след като те са едно от двете неща, заради които дойде това правителство, па макар на три крака. Едното беше да накажат крадливите комунисти и турци и, ако може, да ги накарат да върнат откраднатото, и другото – да отпушат потоците европейски пари, та да се влеят в живота ни и най-сетне да го направят хубав и достоен. Моят живот, колеги, си е хубав и достоен, но пак нямам нищо против да се отпушат потоците от европейски пари. Но къде са тези европейските пари?! Къде са ви европейските пари, дами и господа спасителки и спасители на нацията?! От всички европейски програми има някакво анемично движение само по ОПАК и това са спечелени преди време договори на общините, които половин година по-късно така и не могат да се организират и да започнат да ги изпълняват. Всичко останало е в застой едно, защото все още не са оправени докладите по съответствията, тоест не може да се плаща нищо друго по проектите освен няколко процента аванс, и друго, защото процедурите продължават да се организират от хора, които или искат да откраднат парите, или се водят от най-разпространения принцип в администрацията: „Защо да го правя, щом мога да не го направя?”.

Защо да не опираме до темата за европейските пари ли? Ами, колеги, няма да опираме, защото сме горд народ с развяна конска опашка над главата, сто каба гайди и десетина мускала розово масло в пояса. Не сме им приритали за европейските пари. Да си ги задържат! Имаме си други потенциални източници на благоденствие и ще разчитаме на тях. Единият източник са лихвите по кредитите. Знаем, че почти всеки изплаща някакъв кредит. Казвам „почти” злорадо, нали разбирате… Колкото по-малко плащаме, за да изплащаме, толкова по-богати ставаме, защото остава повече за нас. Ето, след като премиерът нареди на банките да намалят лихвите си, на тях не им остава нищо друго, освен да изпълнят нареждането, а на нас – нищо друго, освен да чакаме неизбежното забогатяване. И да сме благодарни. Но не на банките, а на Бойко Борисов, който им е наредил да се погрижат за нас. Друг източник за народно добруване са коледните премии, които ще раздадат частните работодатели. Те, разбира се, няма да го направят по свое желание, защото са капиталисти-скъперници, на които не им пука за кефа на наемния труд, който в частност се явява и техен гробокопач според Маркс, Енгелс и Ленин. Ще го направят отново по нареждане на Бойко Борисов. И гробокопачът ще бъде благодарен, но не на тези, които са организирали бизнеса и са отворили работните места, които той, гробокопачът, заема, а на Бойко Борисов, който е наредил на „старий вълк”* да отдели от печалбата си и да формира премии за гробокопача. Разбира се, извън всякакво съмнение е, че за да стане възможно както намаляването на лихвите, така и отпускането на коледни премии, Бойко Борисов се е погрижил предварително за печалбите и на банките, и на частните фирми. Иначе откъде те ще отчислят блага за благото на народа?… Разбира се, че се е погрижил за тях и аз, колеги, зная как. Това е станало така. Първо Бойко Борисов се е обадил на световните финансови институции и им е наредил да вдигнат кредитния рейтинг на България. После е вдигнал телефона на чуждестранните инвеститори, скръцнал им е със заби и те са се запрепъвали насам, нарамили тежките си чували с инвестиции. После е заповядал на икономическия растеж да расте по-бързо, ако обича, а на принадената стойност да позаглади косъма, защото каквато е пършива при нашата производителност на труда, за кого по-напред… И ето тук, дами и господа, опираме до обещаната в началото на лекцията тема за

Глобалното затопляне

След като се е обадил на Световната банка, Чуждестранните инвеститори и Икономическите показатели, понеже искал да е съвсем сигурен, че банките ще намалят лихвите по кредитите, а хищните частни работодатели ще отпуснат коледна премия на изсмуканите си от експлоатация служители, Бойко Борисов за пореден път е вдигнал телефона и този път е заповядал на Глобуса да се затопли. Глобусът, разбира се, се подчинил и така се е получило Глобалното затопляне, поради което и нашият премиер трябва да бъде почитан като едноличен негов автор. Всъщност именно то, глобалното затопляне, е най-великото дело на него, нашия премиер. Помислете само, колеги! Какви преимущества ни дава глобалното затопляне! То намалява необходимостта от отопление, а оттам и разходите за него. Какви ти тук енергоспестяващи крушки, какви ти алтернативни източници като например да гориш кравешки говна и от тях да правиш ток! Подгрей планетата и консумацията на ток веднага ще спадне. Няма да се изсичат гори за огрев и активистите от „Горичка.бг” ще припкат от щастие. Всъщност именно активистите от „Горичка” трябва да са първи фенове на Глобалното затопляне, защото то спасява горичките, не е ли така? Няма да има нужда от топли дрехи, защото няма да е студено. Следователно няма да се отглеждат толкова овци за вълна и като няма да ги отглеждат, тези овци няма да пърдят и да увеличават глобалното затопляне, което е лошо, защото, както се разбрахме, е хубаво да има глобално затопляне. А щом няма да има толкова много овце, няма да има и толкова много овчари. Оттам, ако прием за вярно, че овчарите са сред най-простите хора, най-простите хора ще намалеят, което ще означава единствено, че човечеството ще поумнее. Като се стопят полярните шапки, няма да има нужда от напояване на холандските ниви, защото океанът ще ги залее и вместо лалета холандците ще гледат ориз. И най-важното: като се затопли глобусът, разните там негри в Африка ще баялдисат съвсем и ще ни освободят от моралния ангажимент да им изпращаме хуманитарни помощи и калашници, за да се избиват един друг. Така ще се освободи допълнителен финансов ресурс, който ще може да се материализира под формата на тринайсета заплата за държавните чиновници. И всичко това благодарение на Глобалното затопляне, благодарение на един единствен телефонен разговор между Бойко Борисов и Глобуса!

Разбира се, трябва много да се внимава с менажирането на глобалното затопляне. Ако намалеят овцете, трябва някой друг да пърди, за да се поддържа парниковият ефект, иначе затоплянето ще се охлади и отново ще започнат да се изсичат горичките. За щастие, на този проблем решение има. Ще пърдят индийците и китайците, защото са много и се хранят главно с ориз, а от ориза се пърди. Откъде толкова ориз, ще попитате. От Холандия. Нали помните, че като ги залеят разтопените полярни шапки, те вместо лалета ще гледат ориз. Но, както казах, всичко това са деликатни процеси, които трябва да се управляват внимателно, за да не настъпи онова, за което също обещахме, че ще говорим, в началото на лекцията, а именно:

Краят на света

Според почти всички сериозни изследователи на въпроса, това ще се случи през 2012 година. Не е ясно само по какъв начин. Това, което е ясно, е, че може и да е краят на света, но няма да е краят на човека. Човекът като жилав бурен отново ще оцелее и ще продължи да краси вселената с гениалността на замисъла си. Човекът ще се превърне в някакъв особен вид енергийно същество, обаче в какъв точно вид енергийно същество, това все още никой не знае, дори най-мъдрите и просветлените, защото ще се разбере чак тогава, когато му дойде времето. Но пък хората вече започват да подготвят своята енергийност, за да са по-сигурни, че ще попаднат в списъка на достойните за трансформация. Само че, според мен, всички, които се подготвят за трансформация, хвърлят усилията си на вятъра. Това е така, защото има малка и досадна, но по съществото си фундаментална грешка в предпоставката. Думата „енергийни” погрешно се използва вместо „енергични”. В светлината на тази корекция през 2012 в спасителния списък на трансформацията ще попаднат не енергийните същества, а енергичните същества – тези, които потропвайки в ритъма я на чалга, я на кънтри, денонощно превръщат материята в енергия. Енергичните същества поглъщат огромни количества биг-бургери, дъвчат ги, гълтат ги и ги отделят, за да отворят място на нови. В този процес енергичните същества произвеждат много енергия, която им служи за две неща: да ядат още и да завиждат на неенергичните същества, като искат насила да откраднат благата, които неенергичните същества създават с мозъците си, които се нуждаят от много по-малко чалга и много по-малко пици, за да си набавят необходимата за мислене енергия: затова ги наричаме и неенерегични. Енергичните същества се плодят енергично, раждат енергични деца, които енергично крещят в ресторантите на неенергичните хора. Енергичните хора енергично питат „Каква заплата ще получавам” в случаите, когато неенергичните се интересуват „Каква работа трябва да се свърши”. Енергичните хора обичат властта, защото тя позволява на енергичността им да се разрази пълноценно. Те са енергични министри, енергични депутати, енергични активисти и цялата им енергичност е уж посветена на добруването на неенергичните, но всъщност истерично търси все нови енергийни източници за енергичността на енергичните. Енергичните хора са хищни, защото са машини за енергичност, те превръщат в енергичност всичко, до което се докоснат, а превръщането в енергичност физиката нарича ентропия, разпад на света чрез опростяване на сложните структури. През 2012 година именно енергичните, а не енергийните ще се превърнат в по-висши същества и ще напуснат този свят на толкова малко чалга и кюфтета. Лично аз, колеги, с огромно удоволствие ще седя и ще гледам трансформацията и възвисяването в други, различни от нашите, селения на всички енергични и червенобузи човеци и после с наслада ще протегна уморени нозе в опразнения от тях свят.

С това, уважаеми колеги, днешната лекция свършва. Ако сте на мнение, че няма логична връзка между трикракото ни правителство, глобалното затопляне и края на света, моля, не я четете. Не следвайте извратените криволици на моя ум, защото те не водят никъде. Недейте да си водите и записки, защото няма да ви изпитвам върху преподаденото, пък и едва ли някой друг ще го стори. Благодаря за търпението и за вниманието!

======================================================

*Смирненски, „Вълкът” 1921:

Мъглата вдига се. И цял в лъчи облян,

гърми стохилядния град,

а старий вълк – а старий свят

отива да си легне гузен и пиян.

Tweet

Причината Синята коалиция да не се кандидатира според мен е друга и тя произтича от сметките, които си прави Иван Костов да се впише във властта след две-три години. Може би си мисли че когато (NB! – не „ако”, а „когато”) проектът ГЕРБ безславно се изчерпи, ще дойде ред на някой друг десен субект да го замести и това ще е Иван Костов. Да, но с действия като това да се подкрепя кандидата на ГЕРБ, Синята коалиция не дава заявка за себе си като за субект, който ще смени ГЕРБ, а за сателит, който ще се провали заедно с него. А може би Костов си прави друга сметка: да запази добри отношения с Бойко Борисов, та когато се наложи пореден ремонт на кабинета и когато Бойко Борисов ще е блокиран от острата си кадрова криза (той никога не е можел да намери достатъчно на брой качествени хора, чрез които да упражнява властта), Иван Костов да започне да вкарва министри. Ако е това – добре. Но Иван Костов е опитен политик и би трябвало добре да знае, че има смисъл да участваш в правителството през първите две години от мандата му, а не през вторите две, когато е натрупан негатив и всички са спрели да работят, защото са започнали трескаво да мислят единствено за следващите избори.
Както и да е. Очевидно не мога да гласувам за Синята коалиция, дори и да искам. Не мога да гласувам за десен кандидат, защото такъв няма. За кого да гласувам тогава и дали изобщо да гласувам? That is the question, както беше казал налудничавия датски принц на все същия добър стар Бил Шекспир. Да не гласувам не е хубаво. Всяко негласуване води до намаляване на избирателната активност, а ниската избирателна активност е вода във воденицата, масло в огъня и мед на сърцето на комунистите. Те си имат една постоянна маса от зомбирани пенсионери и млади кариеристи, която им дава всеки път горе-долу един и същ брой гласове и всичко се решава от това колко от другите хора са излезли да гласуват и колко не. Колкото по-малко хора са гласували, толкова по-голям процент от всички са константните бройки гласове на комунистите. Ето защо, всеки отказ да се гласува е един вид гласуване за комунистите. Затова и аз всеки път гледам да отида да гласувам. Но този път няма да гласувам за Фандъкова (защо „ФАндъкова”, като думата е „фЪндък”, според тълковния речник „малко валмо памук, вълна, козина, коса и др.”; помня един скиор, който държеше да го наричат Кочóв, а не Кóчов, но това е тема на друг разговор), та няма да гласувам за Фандъкова, защото това е все едно да гласувам Бойко Борисов да стане освен неформален лидер на ГЕРБ, и неформален кмет на София. Човек или е премиер, или е кмет, независимо дали формален или неформален. И двете заедно не са полезни дори и за самия него. Както е тръгнало, Бойко Борисов може да се откаже от премиерството, за да се кандидатира да президент. Премиер ще стане, да речем, Цветанов, а в последния момент за президент ще се кандидатира и ще спечели Лъчезар Иванов (Господи, прости мя!) и тогава Бойко Борисов ще постигне пълното съвършенство, като стане едновременно неформален лидер на ГЕРБ, неформален кмет на София, неформален премиер и неформален президент. Хайде, леко!…

И понеже стана ясно, че няма да гласувам за Фандъкова, въпросът за кого ще гласувам и дали ще гласувам продължава да виси със страшна сила. Ако реша да гласувам, за да повдигна малко от малко избирателната активност, вероятно ще гласувам за Теодор Дечев. Познавам го. Умен човек е, зам. министър в синьо правителство, блогър не на последно място. Знам, че няма да стане кмет, но нека поне името му да се завърти по достоен начин в политическото публично пространство. Това може да се окаже началото на добра политическа кариера, която по-късно да даде добри резултати. Ще гласувам за него, макар че съм дълбоко несъгласен с една фундаментална част от платформата му. Не само несъгласен, но и омерзен, защото в нея съзирам не толкова автентична политическа визия, колкото опит за евтин флирт с един определен сегмент от целевата електорална група. Става дума за идеята му да се въведат в собственост на земята притежателите на панелните апартаменти, построени върху нея. Първо, това не е добре за тях, защото единствената реална промяна, която те ще усетят е, че ще започнат да плащат повече данъци. После, нека да сметнем какво точно ще получат. Да си представим един блок от 25 етажа, построен на около 700 кв. м земя. Има такъв блок точно на разклона за летището и „Младост” и той далеч не е типична „китайска стена”. Да речем, че този блок има по пет апартамента на етаж и всеки от тези апартаменти е с площ средно 100 квадрата, тоест 500 квадрата жилищна площ на етаж и още 200 за общи части. 25 етажа по 5 апартамента прави 125 апартамента или иначе казано 125 субекта на собственост при положение, че всеки апартамент е само на един собственик, а не на трима братя и две сестри. Да разделим 700-те квадрата земя на 125 собственика, за да видим какво се пада на всеки от тях. На всеки горд собственик на недвижимо имущество се падат по 5,6 кв.м земя и, повтарям, това не е в „китайска стена” и е само при един собственик на апартамент. Ще дойде ден панелката да трябва да се събори, защото панелките си имат ограничен живот. Какво ще правят тогава собствениците? Всеки ще си построи шахта на 5 квадрата площ? Или ще се разберат да си построят нещо заедно на общата площ? Нали се досещате как постигат съгласие 125 горди собственика, всеки от които си мисли, че всеки от останалите иска да го прецака… Извинявам се за отклонението.

И така: да гласувам или не? Туй е въпросът. Дали е по-достойно да понасям стрелите на свирепата съдба, или обнажил меч, да се опълча срещу море от мъки и в таз битка да ги зачеркна всички?….. Не знам.

Tweet