Разбира се, най-лесният начин да обявиш конкурс си остава критерият за ниската цена – печели кандидатът с най-евтиното предложение. Но специално в рекламата цената и качеството са в отчайващо права пропорция. Колкото е по-евтина една кампания, толкова по-компромисна и дори долнопробна е тя. А когато се прекрачи една определена граница на долнопробност, от кампанията вече няма никаква полза и парите за нея, колкото и да са малко, си остават хвърлени на вятъра.

Понякога се мъча да си представя как би изглеждало усвояването на еврофондовете в условията на ЗОП, ако действието се развиваше в ресторант. Мъча се да си го представя и накрая успявам. Заведението се нарича:

РЕСТОРАНТ НА КРАЯ НА ЕВРОПА

Аз съм Държавата, а народът (в т.ч. частният бизнес) е келнер, раболепно пречупил гръбнак до масата, на която съм седнал и със сумтене прелиствам менюто.

- Тройка кебапчета с гарнитура и една бира!

- Веднага! – откликва келнерът и понечва да се втурне да изпълни поръчката.

- Чакай! – вдигам строги управленски взори от менюто. – Няма ли да си записваш?

- Че какво да записвам? Всичко запомних: тройка с гарнитура и бира. Лесно е.

- Да, но не е само това. Има и друго.

Келнерът, неконфликтен по природа, вади тефтерчето и се приготвя да записва.

- Най-напред искам да ми докажеш, че вашата кръчма е сервирала точно такива тройки кебапчета с гарнитура на стойност не по-малка от 350 хиляди лева за всяка една от предходните счетоводни години.

- …дни-те го-ди-ни… – записва, въртейки език, келнерът.

- Да ми донесеш поне три референции от клиенти, които са яли кебапчета при вас и им е харесало. Освен това искам пълен списък на хората, които работят в кухнята, къде са учили, какво са завършили, колко кебапчета са изпекли по други поръчки от други маси. Иначе няма как да си поръчам кебапчета от вас. Бъркането на лютеница с пресен лук е предимство и има 10% тежест при оценяването. Записа ли?

- Да – отговаря келнерът и отгръща нова страничка в тефтерчето.

- Стигаме до най-важното. Спецификациите! Искам пълно описание на кебапчетата: от каква кайма са, колко е телешкото, колко е свинското, откъде е, от плешката или от бута, сол, кимион, сланина, всичко. Иначе няма как да поръчам. Същото и за гарнитурата. И за бирата. Това е важно за методиката и за обективните количествени критерии, по които ще оценявам кебапчетата преди да взема окончателно и официално решение. Всяко нещо носи точки.

Келнерът скрибуца с химикалката в тефтерчето, а аз незабележимо преглъщам, защото вече съм гладен.

- Заедно със спецификациите на кебапчетата – продължавам да диктувам – трябва да ми представиш и ценова оферта с разбивка.

- Ами то в менюто си пише…

- Да, но няма обосновка на цената, а трябва да има, защото аз съм Държавата и си имам правила, по които поръчвам кебапчета. И накрая трябва да ми подпишеш няколко декларации: че не ми дължиш данъци, че не си сервирал кебапчета на организираната престъпност и сивата икономика и че не си в конфликт на интереси с другите келнери и лелката на тоалетната.

- Това ли е всичко?

- Почти. Остава да ми внесеш и една парична гаранция за добро изпълнение на поръчката, която аз после, ако ми се усладят кебапчетата и не се оригвам много от бирата, ще ти върна. Това го има в договора, който ще подпишеш при подаването на документите. Клаузите не подлежат на преговори и промяна.

- А плащането?

- Е-е-ей, всички за плащането мислите! Плащането накрая. Надявам се до два-три месеца, ако всичко е наред, не ни мине котка път и от министерство на финансите нямат нищо против, да финализираме и плащането. Но ако се забавим повече от година, няма да се плашиш. Ще ни отстъпиш доброволно 10% от цената и тогава ще ти платим по-лесно.

- Тоест на този етап ние трябва да ви платим за това, че вие обядвате при нас.

- Тоест, да. Все пак аз не съм обикновен клиент, а Държавата.

- Добре тогава. Значи, тройка кебапчета с гарнитура и бира. И отивам да събирам документите.

Келнерът се отдалечава смазан, а аз оставам да чакам с куркащ от глад корем и ясното съзнание, че повече няма да го видя. Вадя от куфарчето Закона за обществените поръчки и започвам да си вея с него. Добре, че в действителност не съм Държавата, иначе щях да умра от глад. Лошото е, че ще умре от глад и келнерът, а заведението „Ресторант на края на Европа” ще фалира.

Tweet

Наскоро приключи един конкурс за обществена поръчка в Комисията за защита на потребителите (КЗП). Поръчката беше за рутинна и много лесна за изпълнение информационна кампания, имаща за цел да запознае хората с някакви електронни услуги, които ще предлага КЗП на сайта си (да оставим настрана факта, че КЗП беше решила да рекламира тези услуги доста време, преди да ги предостави – явно си има сериозни съображения за това). Тази поръчка странно съвпадна по време със слуховете, че ще изритат шефа на Комисията Дамян Лазаров, въпреки че се бил усетил навреме и направил остър завой към ГЕРБ, енергично демонстрирайки верноподаническа лоялност. Точно по тази причина Дамян Лазаров заяви, че конкурсът изобщо не го интересува и не иска да го занимават с него, но в последствие това се оказа толкова вярно, колкото и слухът, че ще го изритат от агенцията.

На конкурса се явиха 13 рекламни агенции. Спечели една, но не след съпоставяне и конкуренция между конкретни предложения за провеждане на информационната кампания, а чрез формално отстраняване на другите 12. Тук трябва да се отбележи, че самото Общество в лицето на КЗП беше обявило, че за него най-важно ще е съдържанието на предложенията, след което НЕ пожела да се запознае с 12 от 13 такива предложения, само защото намери дефект в някое от стотиците безумни формални изисквания, които предварително беше заложило. Ето впрочем част от мотивите за отстраняването на 12-те конкуренти от пътя на 13-тия победител:

1. П2П ЕООД – списъкът на документите е със зачерквания и поправки, тоест не че изискуемите безумни документи не са налице, не че не са описани в списък, ами този списък е поправян, което поставя под съмнение бъдещото изпълнение на поръчката;

2. РА Крес ЕООД – не са предоставени някакви декларации за собственика на дружеството. Той едва ли ще се занимава лично с провеждането на кампаниите, но Обществото приема, че като не е декларирал нещо, то качеството на клипа ще се продъни, а листовките ще станат грозни и не толкова шарени.

3. „2А Пропаганда” ООД – за посочените стари договори са представени препоръки на за участника, а за подизпълнителя му. Очевидно фирмата доказва, че и преди е провеждала подобни кампании, за което има и договори, но видите ли, референциите към тях не са оформени както трябва.

4. Апра ООД – липсва копие от трудовата книжка на един от експертите.

5. Прима АД – участникът не е декларирал, че е закупил документацията за участие в конкурса. Как тогава участва? Мистерия… Но все пак, трябва да се отбележи: не се казва, че не я е закупил, защото вероятно има и фактура за това закупувате. Грехът му е, че не е декларирал, че я е закупил.

6. Триера Студио ЕООД – решил е, че едно лице ще отговаря за изпълнението на поръчката, а Обществото изисква тези лица да са две. Защо не го изисква, когато организира избори за президент например? Може би защото информационната кампания на КЗП е по-сложна от това да си държавен глава и не е по силите на сам човек. Как да допуснеш такъв кандидат да участие и да си направиш труда да прочетеш каква кампания предлага: хубава или лоша! Вън такива от съревнованието!

7. Консорциум за европейска информираност – офертата е в непрозрачен кашон, обаче една от папките е в полупрозрачен плик. Вън!

8. Призма 2005 ЕООД – не е представен дизайн на покана за пресконференция. Разбира се, ако Обществото не знае как ще изглежда поканата, как ще е сигурно, че поканените журналисти ще дойдат на пресконференцията? Съвсем друг е въпросът, че в конкурсните книжа няма изискване да се представи такъв дизайн, но затова участникът вероятно ще съди КЗП.

9. „Публисис” АД – не са посочени конкретните медии, където ще бъдат публикувани прессъобщенията. Нека обясня малко: когато една медийна агенция изпраща прессъобщение, тя го изпраща на всички медии от списъка си. Никоя от тях не го публикува, а го използва като основна информация за публикация в обем, форма и тема, която медията прецени.

10. Маг Адвъртайзиг ООД – не са посочили цветността на плаката и грамажа на хартията. Макар че Маг ми дължат пари, те си знаят за какво, в тяхна защита ще кажа, че тези параметри бяха зададени в конкурсните документи и всеки би ги изпълнил такива, каквито са зададени, без правото да проявява творчество и вариативност по този въпрос.

11. Консорциум „Нота бене! – Перпетуум” (това съм аз) – печатна грешка в изписването на адреса на сайта на телевизия „Евроком” – вместо eurocom някой в офиса е написал eurokom и това вече доказва, че не можем да организираме и провеждаме информационни кампании и не си струва да се чете проекта ни. Освен това Обществото чрез КЗП твърди, че порталът Дарик Нюз няма вътрешни страници, „не съществуват” – пише комисията във факса си до участниците. Тоест Дарик е един home page без никакви линкове по себе си и от който не се отива никъде другаде.

12. Агенция „Мърфи М” ООД – също не са декларирали, че са закупили документите, които са попълнили и са подали пред комисията.

Така от приказка на приказка и от участник на участник стигаме до победителя, участник № 13. Ето съображенията на комисията: подадените от участника документи единствени отговарят на изискванията (хайде, бе! хич пък една печатна грешчица ли няма, грамажът на всички хартии ли е описан?), техническата оферта отговаря на минималните изисквания и стойността не надхвърля максимално допустимите стойности. На мен ми се губи моментът в който предложената от №13 кампания се е оказала по-добра от някоя друга след сравнение между двете, а цялата процедура ми прилича на разчистване на всички конкуренти, преди да се стигнали до същинска конкуренция. Представям си каква е била офертата на №13, та комисията чак не е посмяла да допусне друга оферта и после да каже, че най й харесва именно тази на № 13. Такава комисия да се посвени да си изкриви душата, значи че нещата са били неспасяеми по друг начин. Ако бяха допуснали повечето оферти до разглеждане и да бяха изкарали, че № 13 е най-хубавата, никой копче нямаше да може да им каже, защото преценката за хубостта на една рекламна кампания и за красотата и пъстротата на плакатите е нещо твърде субективно и винаги може да се повери на правилно избран външен експерт и така комисията да си умие ръцете. Те обаче решават да разчистят всички останали по формални признаци. Това значи или че са страшно тъпи, което не бива да се изключва, или че фаворитът е бил толкова неконкурентоспособен, че дори предубедената комисия се е уплашила да го пусне даже и в пародия на състезание. А кой е участник № 13 ли? Фирмата „Си Ей Ес” ООД, за която се знае, че се занимава с рекламата на отвлечения Киро Киров на Бош, за чиято пък снаха се знае, че е депутатка от ГЕРБ. Защо е депутатка и защо точно от ГЕРБ ли? Това е въпрос към някоя друга комисия и към някоя друга обществена поръчка. Жалко само за горкото Общество.

____________________________________________________________________________________________

И още коментари по темата тук

Tweet