Феноменалната случка със Соломон Паси, феноменална не защото мечтаещият за НАТО направи нещо неочаквано, а защото си навлече могъщата реакция на собствениците на лични медии (блогове), изстреляла го на челно място в Google като резултат от търсения по думата „простак”,  тази феноменална случка предизвика огромен интерес и посещаемост на статиите по въпроса. Но представете си учудването ми да установя по прецизните и изчерпателни статистики на WP, че два пъти по-голям интерес и посещаемост е предизвикала темата за Часът на Земята, без въобще да броим интереса по нея в Darik News.

И затова сега, след часа на Земята, идва часът на равносметката. Изгасихме ли осветлението или не? Прави ли бяхме да направим което и да е от тези две неща? Показахме цивилизованост и солидарност или параноично се вгледахме във винаги съществуващата обратна страна на медала, където мрачни сили се готвят да употребят в своя ползва силата на нашата солидарност? Аз например не изгасих осветлението. Но пък не го и запалих, така че домът ми остана тъмен. Но остана тъмен, не защото подкрепих кампанията, а защото не бях вкъщи. Къде съм аз тогава? Какъв съм? Добър или лош, хитър или тъп, индивидуалист или колективист, доверчив или мнителен? Ако продължа да питам така, отговорът ще дойде сам под формата на психиатрична диагноза… :-)

Tweet

В събота в осем и половина ще загасим за един час лампите, за да ни снимат от космоса и да участваме в голямата мексиканска вълна, която ще спести много ток и ще направи света различен. Със спестените от тока пари ще направим огромна рекламна кампания, за да кажем на всички колко ток сме спестили. А най-хубавото е, че щом всички ние ще си загасим лампите, то всички, на които ще кажем за това, сме пак ние, така че чрез рекламната кампания ще кажем на самите себе си какво всъщност сме направили самите ние, тоест парите ще се върнат обратно при нас под формата на съобщение за нещо, което вече знаем, а това е прекрасно. Аз съм толкова вдъхновен, такова нетърпение ме е обзело, че още отсега съм загасил осветлението вкъщи и се осветявам през отворената врата на хладилника – пуснал съм го на МАХ, за да не ми се разтопи ледът. Ледът ми трябва за уискито, което пия, защото ме е страх от тъмното.

Обаче има някои неща, за които трябва да внимаваме. Помня, че в моето далечно детство в Съединените щати спря тока за 40 минути. Примерно на целия Ню Йорк или нещо такова – голяма авария. Тогава социалистическата пропаганда не пропусна да отбележи, че така е то при гнилия капитализъм. С великодушна усмивка пропагандната машина дори се пошегува, че 9 месеца след тази авария в САЩ е отчетен бум на раждаемостта, тоест сетете се сами какво са правили американците, докато са били без ток и без телевизия, хи-хи-хи… За едни обаче е майтап, но за други ярка червена лампа. Какво ще стане, питат се те, ако и през „Часа на Земята”, останали на тъмно, хората по света се отдадат на любовни ласки? Ще намалят разхода на електроенергия, но ще увеличат човешката популация. Непредвидената популация, още непроплакала, ще започне да смуче нова електроенергия за подгряване на хумана, пране на ританки и всичко останало от люлката до смъртта, което ще доведе до необходимостта да провеждаме вече не „Часа на Земята”, а „Нощта на Земята”, а за толкова време на тъмно вече цели нови народи могат да се заченат. Тук някой веднага ще опонира, че като загасят Айфеловата кула, там едва ли някой ще започне да се сношава, следователно икономията от един час тъмна Айфелова кула са е чиста икономия. Да, точно така е. Щом ще се гаси, ще се гаси.

Какво следва оттук нататък. Като докажем, че можем да угасим лампите си за един час, като сами видим на какво сме способни, ще спрем ли дотук? Не. Веднага след „Часа на Земята” ще дойде „Часът на атмосферата”. Кой е най-големият враг на атмосферата? Кой е главният виновник за парниковия ефект? Въглеродният двуокис. Как се получава той. Той се получава, когато живите същества, в т.ч. и човеците, вдишват въздух, свързват в организмите си кислорода от него и после издишват въглероден двуокис. Представяте ли си какво облекчение за природата ще бъде, ако през някоя хубава събота, в осем и половина вечерта или в друг удобен за организаторите час, всички хора по света спрат да дишат за един час! Каква свежест, какъв кислороден таймаут за всички ще е това! Ще кажете: ами те, хората, като спрат за цял час, повече никога няма да започнат да дишат след това. Чудесно! Още по-голямо облекчение за природата. Парниковият ефект ще изчезне, озоновите дупки ще се затворят до такава степен на плътност и непрогледност, че глобалното затопляне бързо ще се превърне в ледена епоха. Всичко ще замръзне. Ще замръзнат и нашите самозадушили се от солидарност тела, за да останат вечен паметник на волята ни да променим нещата. Само да не забравим да загасим лампите, преди да спрем да дишаме, че като умрем, токът да не иде зян.

Знам, знам, че в събота ще загасим лампите не толкова за да спестим ток, колкото да покажем, че сме способни да направим нещо заедно. Но не са ли това „ТЕ”? Не са ли световните финансови властелини, еврейските заговорници и синархици, които ни пробват доколко сме готови да се превърнем в зомбита, които те да командват в интерес на интересите си? Я си представете, че наистина са „ТЕ”. „ТЕ” си правят световна криза и си се борят с нея като си наливат пари в техните си банки, „ТЕ” си блъскат техните самолети в техните кули и после си гласуват милиарди за борба с всичко това. „ТЕ” в събота ще ни накарат да си загасим лампите и ако успеят, после ще ни пробват да се откажем доброволно от правото си на частна собственост. „ТЕ” са СВЕТОВНИЯТ ЗАГОВОР – загасиш ли си лампата, продаваш си душата…

Ох, мислите ми тръгнаха в една такава посока… А пък ми протече и носът, защото хладилникът, освен че осветява моят затъмнен от загриженост към планетата дом, го и изстудява. Трябва да отворя фурната и да се посгрея малко. Важното е да не палим лампите… Ш-ш-ш-шт… От космоса ни снимат!…

================

Коментарите в Darik News

Tweet