Разбира се, най-лесният начин да обявиш конкурс си остава критерият за ниската цена – печели кандидатът с най-евтиното предложение. Но специално в рекламата цената и качеството са в отчайващо права пропорция. Колкото е по-евтина една кампания, толкова по-компромисна и дори долнопробна е тя. А когато се прекрачи една определена граница на долнопробност, от кампанията вече няма никаква полза и парите за нея, колкото и да са малко, си остават хвърлени на вятъра.

Понякога се мъча да си представя как би изглеждало усвояването на еврофондовете в условията на ЗОП, ако действието се развиваше в ресторант. Мъча се да си го представя и накрая успявам. Заведението се нарича:

РЕСТОРАНТ НА КРАЯ НА ЕВРОПА

Аз съм Държавата, а народът (в т.ч. частният бизнес) е келнер, раболепно пречупил гръбнак до масата, на която съм седнал и със сумтене прелиствам менюто.

- Тройка кебапчета с гарнитура и една бира!

- Веднага! – откликва келнерът и понечва да се втурне да изпълни поръчката.

- Чакай! – вдигам строги управленски взори от менюто. – Няма ли да си записваш?

- Че какво да записвам? Всичко запомних: тройка с гарнитура и бира. Лесно е.

- Да, но не е само това. Има и друго.

Келнерът, неконфликтен по природа, вади тефтерчето и се приготвя да записва.

- Най-напред искам да ми докажеш, че вашата кръчма е сервирала точно такива тройки кебапчета с гарнитура на стойност не по-малка от 350 хиляди лева за всяка една от предходните счетоводни години.

- …дни-те го-ди-ни… – записва, въртейки език, келнерът.

- Да ми донесеш поне три референции от клиенти, които са яли кебапчета при вас и им е харесало. Освен това искам пълен списък на хората, които работят в кухнята, къде са учили, какво са завършили, колко кебапчета са изпекли по други поръчки от други маси. Иначе няма как да си поръчам кебапчета от вас. Бъркането на лютеница с пресен лук е предимство и има 10% тежест при оценяването. Записа ли?

- Да – отговаря келнерът и отгръща нова страничка в тефтерчето.

- Стигаме до най-важното. Спецификациите! Искам пълно описание на кебапчетата: от каква кайма са, колко е телешкото, колко е свинското, откъде е, от плешката или от бута, сол, кимион, сланина, всичко. Иначе няма как да поръчам. Същото и за гарнитурата. И за бирата. Това е важно за методиката и за обективните количествени критерии, по които ще оценявам кебапчетата преди да взема окончателно и официално решение. Всяко нещо носи точки.

Келнерът скрибуца с химикалката в тефтерчето, а аз незабележимо преглъщам, защото вече съм гладен.

- Заедно със спецификациите на кебапчетата – продължавам да диктувам – трябва да ми представиш и ценова оферта с разбивка.

- Ами то в менюто си пише…

- Да, но няма обосновка на цената, а трябва да има, защото аз съм Държавата и си имам правила, по които поръчвам кебапчета. И накрая трябва да ми подпишеш няколко декларации: че не ми дължиш данъци, че не си сервирал кебапчета на организираната престъпност и сивата икономика и че не си в конфликт на интереси с другите келнери и лелката на тоалетната.

- Това ли е всичко?

- Почти. Остава да ми внесеш и една парична гаранция за добро изпълнение на поръчката, която аз после, ако ми се усладят кебапчетата и не се оригвам много от бирата, ще ти върна. Това го има в договора, който ще подпишеш при подаването на документите. Клаузите не подлежат на преговори и промяна.

- А плащането?

- Е-е-ей, всички за плащането мислите! Плащането накрая. Надявам се до два-три месеца, ако всичко е наред, не ни мине котка път и от министерство на финансите нямат нищо против, да финализираме и плащането. Но ако се забавим повече от година, няма да се плашиш. Ще ни отстъпиш доброволно 10% от цената и тогава ще ти платим по-лесно.

- Тоест на този етап ние трябва да ви платим за това, че вие обядвате при нас.

- Тоест, да. Все пак аз не съм обикновен клиент, а Държавата.

- Добре тогава. Значи, тройка кебапчета с гарнитура и бира. И отивам да събирам документите.

Келнерът се отдалечава смазан, а аз оставам да чакам с куркащ от глад корем и ясното съзнание, че повече няма да го видя. Вадя от куфарчето Закона за обществените поръчки и започвам да си вея с него. Добре, че в действителност не съм Държавата, иначе щях да умра от глад. Лошото е, че ще умре от глад и келнерът, а заведението „Ресторант на края на Европа” ще фалира.

Tweet

Увод

Имам да пиша сценарий за клип, но съм раздвоен и се чувствам като животното Блъсни ме – Дръпни се от „Д-р Дулитъл”, което вместо предница и задница има две предници и всяка от тях изразява собствено мнение по въпроса накъде трябва да тръгне животното. По тази причина животното често не отива никъде за разлика от мен, който съм твърдо решен да отида до развръзката и финала на клипа. Темата му е „Защита на потребителите” и в частност: разясняване на функциите на Комисията за защита на потребителите към Министерство на икономиката и ползите от тях за всички нас. В рамките на 30 секунди с художествени изразни средства и комуникационна острота трябва да изредя 1.) дейностите на КЗП, 2.) административните услуги, които тя предлага и 3.) нейните териториални подразделения, които са 28 и ако отделя за всяко по една секунда, ще ми останат общо две секунди за всичко друго. Накрая трябва да предвидя внушителен финален кадър, който да извежда в писмен и устен вид поантата на изложеното дотук, без да пропусне да изобрази знамето на Европейския съюз и още няколко европейски емблеми и девизи.

И така, моят клип показва видиотено средноевропейско консумиращо семейство, което, за да не бъде обезпокоено от злонамерено вмешателство в монотонния и сладостен процес на консумацията, бива защитено от държавата и европейската администрация, изобразени в случая като голям тъмносин чадър с жълти звезди. А всъщност, ако трябваше от сърце да напиша сценарий за клип в защита на потребителите, щях да напиша нещо съвсем друго:

Изложение

Есен. Мирише на гнила шума (още не съм открил начин да предавам миризми в рекламен клип, но не се отказвам да експериментирам), гарвани грачат грозно, зловещо и цвъкат върху влажните надгробни плочи. Забили лопати в прясно изкопана купчина пръст, двама цигани чакат мъртвеца, за да го затрупат и после да ходят да пият ракия. Ето че процесията се задава с влачене на крака, хлипане и подсмърчане – още един потребител е поел самотния път към света на сенките, които имат съвсем малко нужди за задоволяване. Ковчегът е натоварен на траурен електрокар, който, макар да се старае да върви бавно и тържествено, тънко жужи с електромотора си и ситно подскача и се клатушка на малките си криви колелца.

Процесията спира. Електрокарът разтоварва печалния си товар. Вдовица припада, мъже преглъщат горчиви сълзи, а деца питат няма ли да си ходят вече. Циганите подхващат ковчега с въжета и несръчно го спускат в гроба. Глух удар в отъпканата пръст и после тишина. Изведнъж се разнася чукане и тряскане от посока, от която не би следвало да се разнася нищо. Опечаленото множество е вцепенено и настръхнало. Гарваните спират да грачат, но не и да цвъкат, само до циганите не достига нищо от натегналото напрежение, защото те са професионалисти. Още няколко удара и капакът на ковчега се отмества встрани…

Вдовицата припада за пореден път, с което става досадна и вече никой не се занимава да я свестява. От ковчега се изправя мъртвецът и объркано се оглежда наоколо. Дали е бил в клинична смърт, дали е погребан жив и сега се е свестил или просто е станало чудо и мъртвецът е възкръснал – това ние никога няма да разберем, защото преди да каже каквото и да било, циганите го пребиват с лопатите, натъпкват го обратно в гроба и делово започват да го зариват. Кадърът се размазва на безфокус и на фона на размазаните зариващи цигански фигури с бодри оранжеви букви се изписва посланието до целевата група на рекламния клип:

ВИНАГИ ПОЛУЧАВАТЕ ТОЧНО ТОВА, ЗА КОЕТО СИ ПЛАЩАТЕ!

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

_____________

Заключение

Ето между тези два клипа се разкъсвам и не знам накъде да тръгна, раздвоен като животното Блъсни ме – Дръпни се от „Д-р Дулитъл”, което вместо предница и задница има две предници, всяка със собствено мнение. Може би ще се чувствам по-хармоничен в този грешен свят на реклами и потребление,  ако съм животно не с две предници, а с две задници…

Tweet