Не, не можем да споделим радостта на Гръцката комунистическа партия от класовото осъзнаване и активната борба на средните и дребни фермери в родината на Сафо и педагогиката. Гръцкият селски пролетариат ни пречи и ние, независимо от възторга на гръцките комунисти и от необяснимото бездействие на местната жандармерия, трябва да предприемем нещо. Трябва да го предприемем, защото сме против неправилното паркиране на трактори по пътищата, особено в близост с границите на други държави.

Въпросът обаче е какво да предприемем. Най-лесно е да кажем: това лято кракът ни няма да стъпи в Гърция, ще ходим на море другаде. Тогава на следващата година вместо трактори, на Кулата със сигурност ще се наблюдават червени килимчета и бъклици с узо. Ние обаче няма да направим така, защото така е много лесно и не е достатъчно възпитателно за гърците. Ще направим иначе, а именно:

Ще отидем всички в Германия и оттам ще си купим големи туристически каравани. За да не изкарваме караваните празни от Германия, ще натоварим в тях няколко каси бира (пауланер или радебергер) и различни вюрстхен. После ще минем през Австрия и Италия, откъдето ще се заредим с джолан, червено зеле, спагети и моцарела. От Хърватска ще си купим разни пресни адриатически рибки. В Сърбия ще натоварим лозева ракия. От Румъния ще се запасим с по няколко туби бензин, а в Турция ще напазаруваме баклави, кадаиф и кадън-гюбек. Запасени по този успокоителен начин, вече ще прекрачим гръцката граница, за да се насладим на плажовете на тамошното беломорие. Ще се насладим, обаче няма да похарчим нито стотинка в тъпите гръцки магазини и тъпите гръцки кръчми. Ще ядем само това, което сме си донесли. Ще ядем и ще серем. Ще серем на плажовете, ще серем в маслиновите горички, ще серем на античната археология, ще серем даже и на солунската митница. Когато изядем всичко, ще изпием по една лъжичка морска сол, донесена специално от черно море, за доизсерем останалото и ще се приберем обратно. Немските каравани ще зарежем в Гърция, за да можем по-късно да ги обявим за откраднати. Това е.

Tweet

В цялата работа се наблюдава и още едно неустоимо изкушение, което иде да ни тласне към покупка на новата ароматизирана на анасон българска водка. Това е името Зорбас от едноименния, вярно американски, филм на гръцка тематика с участието на Антъни Куин и с музика от композитора-бивш комунист Микис Теодоракис (дали пиякис узакис всекис денякис?). Тоест гръцкия остров, табладжиите, циганинът с бозукито, бабичките на балкона и фолк-туристката с изкуствените цици, види се, не са достатъчни да ни убедят в гръцкостта на българския евтинджос, та се налага и да го кръстим на най-известния грък в негръцките очи – Алексис Зорбас. Маркетингът е безмилостен, когато е изправен пред задачата да осъществи продажби! Но кой в случая е маркетинговият гений? Коя е българската компания, навлязла така смело в гръцки води? Това е СИС Индърстрис, известна на публиката като Винпром „Карнобат”. Нали помните: „Време е да заколим прасето с една карнобатска гроздова”, клипът в който се разнасяше отрязана свинска глава в чиния. Силна атака на стръмните естетически върхове!…

Вдъхновен от размаха на рекламната кампания и от дързостта на продуктовата политика, аз реших да се опра на вече установената схема и да предложа нови продукти и кампании на винпром „Карнобат”. Схемата, припомням, е следната: взимаме дадена национална напитка, умаляваме името й граматически и я кръщаваме на известен човек от съответната националност: узо-узаки + Зорбас = Узаки Зорбас – éла, éла. И така, предлагам следните нови напитки:

Шнапсхен Адолф Хитлер – ком, ком!

Граппина Джузепе Верди – виени, виени!

Ан пти коняк Д’Артанян – виен, виен!

Уан литъл уиски Робин Худ – към, към!

Водочка Иван Грозни – иди сюда, иди сюда!

Разбира се, всичко това ще се произвежда тук, в България, от винпром „Карнобат” по познатия начин: купуваш украински дървесен спирт на цистерни, омекотяваш го леко в графитна инсталация и му добавяш есенция според настроението си и според маркетинговата политика на фирмата – коняк, уиски, ракия, узо… После пускаш рекламата и чакаш купувачите: éла, éла!…

Tweet