Всичко, в т.ч. и гласувено, трябва да се прави със стил. За това и въпросът, който стои пред мен в деня за размисъл, е не за кого да гласувам, а в какъв стил да го направя. Това може да е например:

Гласуване в стил „ПРАГМАТИКА”

Ще гласувам за Мартин Заимов. Ако той стане кмет, ще имам най-голямо влияние в общината, защото го познавам, познавам повечето от съветниците в листата му, както и много от хората, които го издигат. Следователно при неговото управление ще имам далавера, тоест неговата кандидатура изразява моите лични интереси.

Гласуване в стил „РОМАНТИКА”

Ще гласувам за Бойко Борисов. Възбужда жените, пък и не забрани употребата на алкохол в деня за ръзмисъл. С тази своя постъпка към спечелените вече сърца на столичанки прибави и черните дробове на мъжете им. Пък и харесвам вижданията му по въпроса за бездомните кучета. Това не е ли достатъчно, за да гласувам? Ако не е, да добавим, че е против комунистите и турците.

Гласуване в стил „ДЕВИАНТА”

Ще гласувам за Бригадир Аспарухов. Тъй както Тулуз-Лотрек се е вълнувал от контракциите на сфинктера при облекчаващи се върху стъкло танцьорки, така и аз се вълнувам от извратената фантазия за това как Бригадир Аспарухов става кмет на София. Така че ще гласувам за него. Пък и след всеки кандидат на БСП винаги се тълпят екзалтирани бабички, а екзалтираните бабички са страшно секси, нали?…

Гласуване в стил „ХЕРАЛДИКА”

Ще гласувам за Антония Първанова, както ще гласувам и за всеки друг, когото Царят посочи. Всемогъщи прави Боже, молим царя ни пази! Дай му сили, за да може зли поврази да срази!

Гласуване в стил „ЛЕЖЪР ЕНД СПОРТ”

Ще гласувам за Тити Папазов. Ще го направя с компромис. Бих предпочел, разбира се, да мога да избирам между него, Димитър Пенев, Стоичков, Кондьо, защо не Азис или пък някой от „Биг брадър”…

Гласуване в стил „ЕКСТРАВАГАНЦА”

Ще гласувам за Юлиана Дончева. Нея ще избера за кметица, а за общински съветници ще избера Кристина Димитрова и Агент Тенев. Ще гласувам така, защото искам да съм единствен и неповторим.

Не мога да се сетя в какъв стил трябва да гласувам, за да гласувам за Слави Бинев. Може би в стил „поп-фолк”, но пък, доколкото чувам, неговите чалга заведения вече май не били толкова актуални в средите на ценителите. Стилът не е и „неофашизъм” – голяма грешка е да се определят атакистите като фашисти. Това е обида към паметта на фашизма. Дали пък да не гласувам за Слави Бинев в стил „ортодокс”. Архонството му го позволява. Но пък ако поставим акцента само върху него, ще пренебрегнем общата многоплановост на кандидатурата му. Ето защо няма да гласувам за Слави Бинев, което прави избора ми с едни кандидат по-лесен.

автор: sulla.blog.bg

прочетен: 1420 коментари: 9

Tweet

Симпатично русо момиче с големи сини очи ме спря тази сутрин на входа за парка на НДК откъм „Витошка” и „Патриарха”. Бях тръгнал да разходя своето симпатично германско овчарско куче, както правя всеки ден. На входа на парка пък стоеше разпънатата предизборна шатра на Мартин Заимов, както стои през последните дни. Аз, като обитател на идеалния център на София, ежедневно бивам излаган на всякакви рекламни, промоционни и агитационни въздействия и може би затова съм такъв – малко странен и меланхоличен.

Момичето ме попита: „Вие „За” или „Против” запазването на зелените площи сте?”. След това ме прикани да изразя мнението си, като пусна бюлетинка в урна. На двайсетина метра от нас симпатично момче обработваше по същия начин друг минувач. Разбира се, не пуснах никаква бюлетинка в никаква урна, но ми стана приятно да видя как античността е жива и в наши дни. Жива с практическата употреба на силогизмите в предизборните кампании. Как, запитах се, ще бъдат поднесени резултатите от тази кампания „ Гласувайте „За” или „Против” зелените площи”? Разбира се, посредством строен силогизъм. Ето така:

1. 99% от анкетираните са „За” запазването на зелените площи.

2. Мартин Заимов е „За” запазването на зелените площи.

3. Следователно 99% от анкетираните са „За” Мартин Заимов.

Между другото, ако трябва да оценявам предизборните кампании като творчески замисъл и техническо изпълнение, тази на Мартин Заимов е най-добра и най-интересна. Показателно е, че това схващане се споделя и от хора, много по-млади от мен, много по-непредубедени и не така странни и меланхолични. Разбира се, и тази кампания не е съвършена и си има един голям дефект и този дефект е самият Мартин Заимов, който така и не успя да прикрие зад емоционалните си изблици и междуметия впечатлението, че никога не е бил съвсем наясно с това как е устроена и как функционира Столична община. Пък и не е намерил време да се запознае в хода на кампанията. Но, за щастие, аз не трябва да оценявам предизборните кампании и няма да го правя.

Но дори без да правя оценки, не мога да не си задам един фундаментален, не политически, не естетически или технически, а изцяло комуникационен въпрос: как си представят политическите PR-и мисловните процеси, които протичат в главата на дадена електорална единица, например в моята, от момента на облъчване с предизборна агитация до момента на изправянето на единицата пред урната и нейното гласуване според целите и замисъла на политическите PR-и. Или иначе казано: наистина ли вярват политическите PR-и, че ще ме накарат да гласувам за някого точно с тези реклами, които му правят. Например:

Ходещите единици

Видях ги онзи ден на „Попа” – изглежда за последната седмица преди изборите всички щабове са оставили най-талантливите си хрумвания. Та това бяха няколко младежа облечени като зелени единици, за да внушат, че с №1 трябва да се гласува за някаква зелена партия. Преди време имаше и антиспин младежи, които се разхождаха маскирани като презервативи, макар че като презерватив не можеш да се маскираш, а можеш по-скоро като това, върху което той се слага, точно така, както е по-логично, ако те видят с черно наметало, да си помислят, че си се маскирал като Батман, а не като черно наметало. Разбира се, антиспин младежите не са лишени от комуникационен смисъл, защото сигурно е имало и такива хора, които са си сложили презерватив, след като са ги видели. Питам се обаче, каква реакция са предизвикали зелените младежи, освен ако целтана кампанията не е, разбира се, хората да си сложат зелени единици на пишките. И наистина, виждайки тази реклама, човек остава мотивиран по-скоро да си сложи единица на пишката, отколокото да гласува, за когото там е кампанията. Затова им се чудя на политическите PR-и. Или пък тези с

SMS-ите

Аз знам, че Искрен Пецов е виновен номерата на мобилните ми телефони да попаднат в списъка на предизборния щаб на СЕК. За който не знае, тоест за преобладаващта част от аудиторията, СЕК означава „Средна европейска класа”. Това, доколкото разбрах, е формирование на бургаски музикален продуцент, а в софийската му листа лъщят личности като Кристина Димитрова и Агент Тенев. Това формирование почти ежедневно ми изпраща SMS-и със строгата повеля да гласувам за това еди-кой-си да стане кмет на Бургас. Тъй като от пет поколения насам съм гражданин на София, моят глас за кмет на Бургас не струва и пукната пара. Да ме агитират да гласувам за такъв е все едно да ме агитират да си направя преглед за рак на гърдата. Но дори да предположим, че бях бургаски гласоподавател, питам се защо от щаба на СЕК са решили, че е достатъчно да ми наредят посредством SMS и аз веднага ще гласувам така, както са ми наредили…

Антония Първанова се снима на мотор с рокери. Аз съм кучкар, но следва ли от това, че ако Слави Бинев се снима на изложба на германски овчарски кучета, аз ще гласувам за него? Кое кара PR-ите да правят такива логически връзки? Кое ги кара да си мислят, че хората, които не харесват Бойко Борисов, ще гласуват за Слави Бинев само заради това, че архонтът-евродепутат личи на безвкусен плакат, където пука с игла балон, на който пък надве-натри е скицирано лицето на Бат’ Бойко? Ето, аз не харесвам Бригадир Аспарухов. Неприятен ми е както политически, така и естетически и съсловно. Но ако Юлиана Дончева се снима на плакат как с флумастер рисува мустаци на снимка на Бригадир, това означава ли, че моят глас автоматично отива за нея? Чудя им се на PR-ите…

Бате Бойко (да не си помисли някой, че след всичко казано дотук, моят глас ще отиде за него), той пък не си прави труда да обещава и омайва. Той казва: „Аз гарантирам за този и този и това трябва да ви е достатъчно да гласувате за тях”. Логиката на това комуникационно поведение е ясна и всъщност правилна, защото в ГЕРБ единствената конвертируема ценност е самият Бат’ с актива на медийните си изяви. Лошото обаче е, че Бат’ в много малко от случаите познава хората, за които гарантира. Вероятно в много селища Бат’ дори си няма и хабер, че гарантира за някого. Но PR-ите му очакват, че аз, бидейки, да речем, селянин от Долно Уйно ще си река: „Бай Иване, ти тоя кандидат за кмет го познаваш, защото той и сега е кмет и не само е кмет, ами негова е и кръчмата, дето те набиха и изгониха, като се напи, и затова ти го мразиш. Но щом Бойко Борисов гарантира с подписа си (гледах го по телевизора) за него, той, Бойко, разбира повече и ще трябва да гласуваме”. Ето, според мен, на такива невчесани мисли разчитат PR-те на Бат’ и, трябва да признаем, в болшинството от случаите са прави. Но пък аз такива „ГЕРБИСТИ” съм виждал в малките провинциални градове, че не знам кой трябва да ми гарантира за тях, за да им дам доверието си!

Нищо не казахме за Тити. Той пусна няколко телевизионни реклами, изразяващи самодоволното убеждение на щаба му, че разполага с коз, с какъвто опонентите не разполагат. Ето логиката на PR-те: „Тити е треньор по баскетбол, следователно е най-подходящият кандидат за кмет на София”. На тази и единствено на тази логически неправилна конструкция се гради Титивата кампания. А това послание даже не е и силогизъм като при Мартин, защото, ако беше, трябваше да гласи приблизително така: „Добрите кметове са добри играчи. Тити е добър играч. Следователно Тити е добър кмет”. Ама кой да мисли! Кой?!

Искате ли да ви кажа за кого ще гласувам аз? Няма да ви кажа, защото не смятам, че моето мнение е важно, пък и не искам да напиша нищо, което, макар и далечно, би напомнило за някакъв вид агитация. Мога обаче да споделя четири принципа, които ще ме ръководят, когато правя избора си:

1. Всяка политическа позиция е или лява, или дясна. Ако някой каже, че не е така, лъже, за да се хареса на повече хора. Аз съм десен човек. Тоест вярвам в свободната конкуренция и в това, че за всеки човек има такава конкурентна среда, в която да спечели с талант, труд и отговорност. Десните хора се грижат за обществото, а не очакват от обществото да се грижи за тях.

2. Всеки избор трябва да е справедлив. За съжаление, понятието „справедливост” е едно от най-относителните понятия, които хорта използват в мисленето си. За справедливо приемаме всичко, което мислим че ни се полага, а несправедлива е всяка ситуация, в която не получаваме това, което мислим, че ни се полага. Несправедлива е и ситуацията, в която някой друг получава нещо, което ние мислим, че не му се полага. Но пък същата ситуация е абсолютно справедлива от страна другия човек, който пък си мисли, че всичко, което получава, му се полага. От гледна точка на изборите би следвало да се приеме за справедливо онова гласуване, при което мислим, че на избрания от нас кандидат му се полага да е кмет, а пък на нас ни се полага точно той да ни е кмет.

3. Политическите убеждения са променливи. Има само един начин човек да остане с непроменени политически убеждения и той е самият човек да не се променя въобще. Бедните студенти са по-скоро леви и са склонни към солидарност и сдружаване. Когато започнат да печелят, стават десни прагматици и подкрепят всичко, което подпомага кариерата им. Ако забогатеят истински, стават десни консерватори и се нуждаят от политика за стабилност и запазване на статуквото. Ако обаче не спечелят нищо повече от месечната си заплата, колкото и добра да е тя, то идва момента да се пенсионират и тогава отново стават леви. Това е естествено като вдишването и издишването. Някой може да го нарече конформизъм, но за мен е по-скоро адекватно отношение към света и интелигентна оценка на мястото, което заемаме в обществото в един или друг момент от живота си. Затова, мисля си, богатите общества имат десни по същество управления (да не е посмял някой да каже, че Тони Блеър беше ляв в познатия на нас смисъл на думата), а бедните общества се управляват от леви правителства или от хунти, когато левите правителства станат прекалено леви дори и за стандартите на тези бедни общества. Дай Боже все повече хора у нас да гласуват дясно, не защото PR-ите така са им казали, а защото животът им е станал по-богат и така го изисква.

4. Всеки избор има различни последици. Не само дали този или онзи ще е кмет. Много хора казват: „Никой не ми харесва и за никого няма да гласувам”. Те обаче забравят, че всеки вот има своята положителна и своята отрицателна стойност. Винаги, когато гласуваш за нещо, същевременно гласуваш и против нещо друго. Досадно, но факт. Някой може много да харесва Мартин Заимов, но да не харесва Иван Костов и няма да гласува, за да не даде на Костов повече власт. Някой може да не харесва Бойко Борисов, но да гласува за него, защото иска сегашното правителство, ако не падне предстрочно, то поне да не повтори мандата си. Аз например харесвам Юлиана Дончева, но няма да гласувам за нея, защото жена ми ще ме бие. Такива работи…

Ето, оказа се, че е сложно да направиш избор. Защо ми трябваше да се замислям за всичко това. Има си политически PR-и, които услужливо ни предлагат готовите решения и ни спестяват време и сиво вещество. Ще взема сега да се разходя до „Попа” и дано срещна пак младежите-единици, за да видя за кого агитираха те и да ги послушам.

автор: sulla.blog.bg

прочетен: 1574 коментари: 12

последна промяна: 24.10.2007 20:34

Tweet

Мъча се да дам пример за истински избор и се сещам за избора, който прави човек в ресторанта, старателно приведен над менюто и притихнал във внимателна преценка. Тогава той наистина избира. Преценява кое ще му бъде вкусно, кое отговаря на сезона, кое ще си отива с пиенето, което е решил да поръча, кое е диетично, кое е здравословно, кое е модерно, дори и кое колко струва. Накрая поръчва и си носи последиците от избора. В този смисъл първте избори за евродепутати, както впрочем и всички останали избори, които помня, не са съвсем избори. Те приличат повече на търговия, съглашателство, публична манипулация и противопоставяне на сили, поръсени с действителни и недействителни бюлетини, независими наблюдаващи, сдружения за честни избори и медийна бдителност. Може би заради тази прилика след избори с гневен и възмутен тон се поставят въпроси, които винаги са почти едни и същи и никога не получават отговор – било защото го съдържат в себе си, било защото не си струва труда да им се отговаря, когато всичко вече е свършило. Ето някои от тези въпроси, възникнали на последните избори:

Кой какво избира?

Спомних си вица за психологията, логиката и философията* и се запитах коя от тези три науки може да обясни факта, че евроизборите у нас се решиха от Кърджали, Шумен и Разград. Ако е логиката, то значи, че населението в тези райони най-добре познава устройството на Европейския съюз, структурата на неговите институции, механизмите на тяхното функциониране и политическите цели, които си поставят в стратегически план отделните групи в Европарламента. Това е логично, тъй както е логично за изкуство да се изказват най-активно изкуствоведите. Ако пък искаме да обясним изборния феномен със средставата на психологията, ще трябва да потърсим някаква емоционална мотивация – любов към Европа, страх от ДПС, сребролюбие…

Защо моряците не избират капитана?

Вероятно защото резултатите ще са такива, каквито са, когато футболистите избират треньора. Няма гаранция, че добрият футболист ще е добър треньор, нито че добрият войник ще е добър генерал, както и че добрият лекар ще бъде добър министър на здравеопазването. Ако беше така, то за председател по въпросите на младежда трябваше да се избира най-младият младеж. Защо тогава всеки да казва кой ще управлява държавата и кой ще провежда политиката й спрямо другите държави? Това е фундаментален дефект на демокрацията, който е поправим единствено с определянето на някакъв избирателен ценз.

Да има ли тест за гласоподаватели?

Да, нужно е, ако питат мен, но никой не ме пита. Децата попълнат тестове, за да продължат образованието си. Тези тестове показват най-вече дали са адекватни на това, което ги очаква по-нататък. Ако едно дете е толкова неадекватно, колкото неадекватен е избирател, който си мисли, че Президентът „вдига пенсиите”, то не бива допуснато да продължи образованието си. Ето, предлагам блиц тест за кандидат-избиратели:

Колко са властите в България?

Кои са властите в България?

С какво се занимава всяка от тях?

Какъв е принципът на пропорционалния вот?

Каква е разликата между лява и дясна политика?

Как се съставя и приема държавният бюджет?

Отговорите са лесни и който ги даде, да заповяда при урните. Който не може да ги даде, да си научи урока и да заповяда друг път. Защото, ако се върнем на примера за избора в ресторанта, как мога да избера риба, ако в съзнанието ми рибата е земеделско сечиво, с което боравят диригентите, които пък са вид румънци, преминаващи Дунава на лодки еднодръвки…

Защо няма връзка между права и задължения?

Един от принципите, на които се гради обществото е ползването на права след изпълнението на задължения – например според кодекса на труда правото на платен годишн отпуск може да се ползва след минимим половин година (ако не се лъжа) изпълнение на задълженията на работника по трудовия му договор. Следователно и правото да се гласува на избори трябва да се дава след изпълнението на елементарни граждански задължения. Например, образованието до осми клас е задължително. Задължително е да си плащаш данъците и осигуровките. Задължително е да не крадеш релси и кабели, а още по-задължително е да не крадеш паметници на хора, особено ако не знаеш кои са и какво са направили за държавата, в която ти не си плащаш данъците и крадеш релси и кабели. Има ли нещо странно в това да не се разрешава да упражняват правата си на хора, които не са изпълнили своите задължения?

Да отпада ли кандидат, който купува гласове?

Въпросът е интересен, защото става дума за гласове, подадени доброволно и с ясното съзнание на гласоподавателя, макар че това е гласоподавател, който в повечето случаи не може да попълни теста и има неизпълнени граждански задължения. Никъде не е казано какъв трябва да е мотивът ми да дам гласа си – дали е желанието да променя статуквото, дали е грижата за добрия живот на децата ми или пък е литър олио и три замразени пилета. Един предлага европейска перспектива, друг – маратонки. Един ще създава условия за частната инициатива, друг дава десет лева. Един иска да федерализира Европейския съюз, друг хвърля стотина кебапчета на скарата, отваря буре евтино вино и надува чалгата. Избирателят избира сам.

На тези избори аз видях два документирани случая на купуване на гласове – единия за 5, другия за 10 лева. И какво от това? Последва ли нещо? Знае се, че хора гласуват от страх. Следва ли нещо от това? Разбира се, че не следва. Няма и да последва. Защото проблемът отново е в това, че всеки има право да гласува и така се създават групи от избиратели, върху които може да се въздейства по тези варварски начини.

Та на въпроса да отпада ли който купува гласове… Не, защо да отпада. Той агитира. Агитира на езика на тези, които агитира. Проблемът не е в него, а в това, че тези, които агитира (купува) имат право да гласуват (имат какво да продават). Катаджията, който те пуска срещу пари, се интересува дали ше стигнеш жив, закъдето си тръгнал, точно толкова, колкото избирателят, който продава гласа си за бутилка олио и три замразени пилета, се интересува кой ще управлява държавата и ще я представлява пред другите държави.

Какво да се направи?

Вариантите са два: фантастичен и реалистичен. Фантастичният вариант за подобряване на избирателната система е следният в няколко точки:

1.     Променя се конституцията и се установява президентска република;

2.     Въвежда се имуществен и образователен ценз за Президента при строго съблюдаване на неговото чисто криминално минало;

3.     Президентът въвежда избирателен ценз, който дава право да гласуват само на хора завършили задължителната степен на образование и изпълнили всички свои елементарни задължения към обществото. Това може да му коства мандата, но, ако отговаря на имуществения и образователния ценз, няма да му пука.

4.     В условията на нов Закон за изборите се съставя нов Парламент, който ограничава правомощията на Президента, но не толкова, че да се превърне в смешен фигурант, принуден да върши задкулисни машинации, за да спаси достойнството си.

5.     Във властта започват да се редуват интелигентни и материално обезпечени хора. И този, който иначе би спечелил литър олио и три замразени пилета, сега печели много повече и то без да му се налага да гласува.

А ето го и реалистичният вариант – гласуването да се превърне от право в задължение. Тогава поне ще знаем, че съотношението на силите е такова, каквото е, и че е представено в институциите с истинските си пропорции. Тогава вече можем да си правим изводи що за народ сме, народ ли сме изобщо и на кого да се сърдим, ако от нещо не сме доволни.

В цялата работа има и бонус. Когато гласуването стане задължително, циганите все ще намерят начин да не гласуват…

Tweet