Великден 2011 година. В Симеоновград група младежи плющи карти и малко преди полунощ тръгва към църквата да се чука с шарени яйца, защото така се прави. В това време пеперудата от теорията на хаоса трепва с крилца в другия край на Симеоновград и там баща дава автомобила си на своя син, който пък го дава на пияния си приятел, защото онзи отскоро имал книжка и не си бил начесал още крастата да шофира.

Улицата е тясна и изкъртена – парите за ремонт са откраднати. По средата зее шахта – капакът й е откраднат. Тъмно е – този, който се грижи да бъде светлина, е пиян. Пиян е и младият водач на МПС и надува колкото душицата на МПС-то дава. Отскача от дупката, препъва се в шахтата и като сляпо торпедо се сурва по тротоара. От осмина, тръгнали да се чукат с шарени яйца, убива шестима. Изтерзаната родина отново е в траур. Търси се виновник. Бащата? Синът? Пияният шофьор, кметът, полицията, президентът, правителството? Глобалното затопляне?…

„Комунистите воюват със войната, комсомолците на стража бдят…”

Злините най-често се вършат или за пари, или от простотия. Днес нашият хилядолетен народ е скован от невиждана простотия, която е издигнала парите в религия.

Всички тези младежи, които се избиват пияни или дрогирани, които не знаят кой е Кирил Христов или Светослав Минков, които успяват да издържат само половин час в джаз-клуб и бързо тичат във фолк-дискотеката да си „оправят вкуса”, всички тези, които мечтаят да бъдат като семейство футболист и манекенка с малки кученца в ръце, които дават „светско” интервю за пернишка телевизия – всички те са нашите деца. На нас, пионерите и комсомолците от предишното поколение.

„Комунистите родината изграждат, комсомолците след тях строят…”

И когато ни се случи нещо лошо, нека не бързаме да обвиняваме кмета, президента, премиера или глобалното затопляне (макар че последното винаги си заслужава да бъде обвинявано). Нека си признаем, че настоящето ни е такова, защото в миналото сме били пионерчета със светло бъдеще. Възпитавали са ни в безбожие и икони са ни били Павлик Морозов, Митко Палаузов и ястребинчетата. Учили са ни, че българските интелектуалци са буржоазни реакционери, предприемчивите и трудолюбивите – изедници, а жилавите и упорити селяни – кулаци.

Както Св. Константин Философ* се е изпотявал, когато му се е налагало да спори с простаци, така ние трябва да се изчервяваме, когато възпитаваме простаци. Магистралите и субсидиите за селските райони са важни. Но по-важна е мисълта за следващото поколение. За внучетата на пионерчетата и комсомолците. За да ни има в бъдещето в що-годе човекоподобен вид, трябва да градим поколенията отсега. Но преди да съградим идните поколения, Картаген, разбира се, трябва да бъде разрушен.

_____________________

* Св. Константин Философ – един от двамата братя Кирил и Методий, на чийто празник се преяжда с агнешко.

P.S. Ето и спомен за още една песен от детството.

Tweet

Ако някой все още се чуди с какво да избърше прасенцето, киселото зеле и баклавата, когато напуснат организма му след светлите празници, вече може да спре. Прозорливи и бдителни експерти по маркетинг са помислили за него и са създавали продукта MILDE* CHRISTMAS – руло тоалетна хартия, което, развивайки се, нашепва витлеемски и назаретски предания. Признавам, че не съм виждал продукта в разгънат вид, но няма да се учудя, ако между перфорациите на хартията се редуват образите на Влъхвите: Балтазар, Каспар, Мелхиор; Балтазар, Каспар, Мелхиор; Балтазар, Каспар, Мелхиор…

Думата „Christmas” произлиза от Christ’s Mass – Христова Меса, Христова Литургия. Сигурно някога са писали месите на хартия, по-мека в сравнение с хартията на другите богослужебни текстове и именно тази традиция се мъчат да възродят по празниците рекламодателите и рекламистите. А може пък нещата да не са толкова сложни и хората просто да искат да направят нещо, за да отбележат празника. Може би не става дума тук за някаква меса, а просто за Рождество Христово – клозетна хартия „Рождество”, мека книжка „Коледа”: тази книжка мека / служи на човека / дупе да си бриши / да му не мириши…

Тогава не трябва нещата да спират дотук. Вече броя дните до пролетта, когато Милде ще ни зарадва с тоалетна хартия „Възкресение Христово” или за по-търговско – Милде „Великден”. Разбира се конкуренцията сигурно ще отговори с не по-малко меки и уютни тоалетни хартии с мамещи имена като „Преображение”, „Богоявление” и „Успение” – всеки да си бърше задника според моментното си духовно разположение и трансцеденталните си нагласи по принцип.

А ето и една идея от мен (аз, макар че съм аматьор, обичам маркетинга и рекламата и се надявам някой ден да изкарам някой лев от това), една идея за най-предприемчивите търговци на стоки от първа необходимост – шампоан три в едно: шампоан, балсам и лосион – с напредничавата търговска марка „Отец, Син и Свети Дух”.

============================================

*MILDE – това е марката тоалетна хартия, която нашумя с рекламата, в която млада мома с рунтави вежди смята да си изтрие дупенцето с малко бяло зайче.

автор: sulla категория:
прочетен: 1301 коментари: 17
последна промяна: 25.12.2008 19:30

Tweet