Колко е просто, само трябва да се сетиш! Щом върлуват подпалвачи, да се забрани пренасянето на запалителни вещества! В този ред на мисли ясно се очертава и начинът за противодействие срещу детската престъпност: забрана на ражданията и задължителност на абортите. Отвличанията ще спрат, като се инкриминира притежаването на микробуси и крайградски вили, защото най-често жертвите ги отвличат с микробус, а после ги държат в някоя крайградска вила. Телефонният тероризъм ще изчезне след инкриминирането на БТК и мобилните оператори, а данъчните престъпления ще се пресекат веднъж завинаги с окончателното закриване на икономиката – кауза, за която се работи всеотдайно.

Ето как епидемията от подпалени автомобили ражда прогресивни и решителни идеи за управлението на обществото. Не знам кой пали колите, но това е мащабно организирана акция, в която няма нищо дребно-хулиганско. Този, който ги пали или иска да дискредитира властта, или да й направи голяма услуга. Ето, днес ще забраним носенето на бензин в бутилка. Утре ще създадем специална дирекция към МВР, която да се бори с носенето на бензин в бутилка. Понеже ще е цяла дирекция с голям щат (бюджетът на МВР може да си го позволи), няма да се бори само с това, но и с други противообществени явления. Например с медиите, които внушават съмнение и несъгласие с линията на управлението. Или пък с опозиционните партии, но наистина опозиционните, а не с „патериците”, които създават удобната, макар и малко нескопосано нарисувана, картина на плурализма у нас.

Ако не друго, мисля си, че горящите автомобили скоро ще хвърлят светлина върху много нови и важни неща. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

=====================

Маринус ван дер Любе (на нидерландски: Marinus (Rinus) van der Lubbe) е холандски комунист, обвинен в подпалването на Райхстага на 27 февруари 1933 година. Встъпва в холандската комунистическа партия през 1925-та. През 1933 година заминава за Германия за да се бори с дошлите на власт национал-социалисти. Според официалната версия в нощта на 26 срещу 27 февруари 1933 подпалва няколко обществени сгради, след което е заловен. На Лайпцигския процес се държи доста неадекватно и не отговаря на зададените въпроси. Нацистите го смятат за агент на Коминтерна, а комунистите за нацистки провокатор. Маринус Ван дер Любе е осъден на смърт.

Tweet

Но кои в конкретния случай са потъпканите права, кой е народният юнак и как той оправя нещата? В последния си доклад по въпросите на правосъдието и сигурността Европейската комисия наред с другото разкритикува и практиката МВР да получава частни дарения, включително и от осъдени и следствени. Според доклада тази практика поставя под съмнение независимостта на полицейското разследване. Тоест хората искат дипломатично да кажат, че под формата на дарения се взимат подкупи за осигуряване на желан резултат от следствието, а може би и за други услуги, които властта предлага „под масата”. Към това мнение на ЕК премиерът категорично се присъедини с думите: „много бързо те трябва да се очистят от тази практика… не можем да компрометираме системата… дарения – дарения, режем, щото пише”. Кратко и ясно. Но ако всичко това показва кои са потъпканите права (тези на МВР да получава дарения) и кой е народният юнак, то как последният оправя неправдата? Много просто.

„Даренията ще се компенсират с пари от следващия бюджет – колкото трябва – толкова”* – каза премиерът и с един замах реши проблема (интересно откъде знаят колко ще са даренията догодина, та да ги заложат в следващия бюджет). Дали обаче г-н Борисов си дава сметка какви хоризонти за реформация на корупцията разкрива с това свое решение, какво приложение във всички сфери на обществения живот би могло да има то? Защо трябва да се ограничаваме само с „даренията”, а не компенсираме от бюджета например и „почерпушките”, които получават пътните полицаи от нарушителите? Вместо всеки път, когато сядаме зад волана, да се притесняваме имаме ли достатъчно банкноти по 10 и 20 лева, в случай че ни спрат с превишена скорост, не е ли по-добре да имаме корупционни книжки, които да даваме на катаджиите? Спират те с радара и ти казват: „Караш с 80, а е разрешено с 60. Какво ще се правим сега?”. „Ами, да измислим нещо” – предлагаш. „Мисли” – окуражават те органите на реда. „Да взема да почерпя” – произнасяш следващата формула и тогава, вместо да се криете зад коли и храсталаци, вадиш корупционната книжка и полицаят нанася в нея сумата, срещу която би бил склонен да те пусне, без да ти напише акт. После се подписвате и двамата, а в края на месеца министерство на финансите превежда рушвета към КАТ от бюджета. И за да има още повече закон и ред, може да се дефинират нещо като клинични пътеки и да се знае: без колан 20 лв., говориш по GSM – 30, превишена скорост – 50, пиян – по 100 за всеки промил над разрешените и т.н. Спират те в нарушение и гледат: по коя пътека си? Ходене по малка нужда край пътя без светлоотразителна жилетка. Попълвате книжката, пускат те, а бюджетът реимбурсира.

Корупционната книжка можем да използваме и в отношенията си с държавната администрация, общините, лекарите и с възложителите на обществени поръчки. Ще си вършим работата по втория начин и за всичко ще плаща бюджетът. Е, вероятно ще се наложи данъците да се поувеличат малко, но какво значение има това, когато ще построим земния рай! Всичко ще бъде толкова прекрасно, че даже и Картаген няма да има нужда да бъде разрушаван!

_____________

*  „Борисов добави, че няма значение за колко пари става въпрос, “дори да са милион-два“. Контриран, че става въпрос за много повече пари (6 млн. евро само за три месеца), той бе категоричен: “Колкото са, толкова“, цитира го Mediapool”.

Tweet

Абсолютно същата беше реакцията на Бойко Борисов, когато го попитаха по националната телевизия как ще коментира факта, че Синята коалиция най-сетне възнамерява да гласува вот на недоверие срещу правителството. Премиерът изглеждаше обиден, но и много уплашен. Толкова уплашен, че падна до положението да се подмазва на Волен Сидеров. Каза, че Волен бил достоен мъж, двамата с когото са постигнали много през годините и че този мъж никога не би се наред до онези, които ще гласуват недоверие на правителството. Нещо като: „Моля ти се, бате Волене, да не вземеш сега да гласуваш против мен!”.

Освен това премиерът посочи и най-доблестните и достойни депутати. Знаете ли кои са те? Онези отцепници от различни парламентарни групи, които напоследък нашумяха с начина, по който търгуват квотите си държавна субсидия налво-надясно из парламента, подменяйки вота на хората, които са гласували за тях и наричайки себе си „независими”. И знаете ли защо именно те са най-достойните? Защото последователно подкрепят Бойко Борисов. Не политиката на кабинета му, нито резултатите от управлението, а именно ГЕРБ и персонално Бойко Борисов, защото така били обещали от самото начало. А що се отнасяло до субсидията, която върви с тях, ГЕРБ я дарявал за благотворителност, защото на ГЕРБ държавна субсидия не му трябвала, каза премиерът. Интересно тогава как се финансира една партия на власт, щом с лека ръка може да презре държавната субсидия? Хубав въпрос, с който си заслужава човек да се занимае отделно.

Какво ще се случи според премиера, ако правителството падне след вота? Щяло да има коалиция между БСП, ДПС и Сините, която щяла да излъчи правителство, неспособно да управлява. Питам се, защо именно този сценарий провижда премиерът. Защо не приеме на пръв поглед много по-логичния, според който на едни предсрочни парламентарни избори ГЕРБ ще спечели 20-25%, ще се коалира с десните партии, за каквато се представя и той, и ще състави едно доста по-експертно, по-реформаторско и по-компетентно правителство от сегашното. Отговорите са два: или Бойко Борисов знае, че на предсрочни избори ще се представи толкова зле, че няма да е в позиция да оглавява никакви коалиции, или сценарият „широка дясна коалиция” наистина е по-логичен, но само на пръв поглед.

Що за дясна партия е ГЕРБ? Тя няма нито идеология, нито философски фундамент, на който да се гради някаква идеология. Управленията на Ивайло Бърдоквата и Александър Стамболийски са имали повече идеология. ГЕРБ е креатура на олигархични интереси, дошла на власт единствено експлоатирайки вековната нагласа на българите все да чакат Дядо Иван, който ще накаже всички „маскари” и ще реши проблемите на държавата до обяд на следващия ден след изборите.

От тази гледна точка е абсолютно обяснима позицията на премиера да е сам, нацупен и обиден срещу всички – той идейни допирни точки няма с никого. Но аз се страхувам, че не е само това. Страхувам се, че простата сметка на Бойко Борисов е да стои на власт колкото може по-дълго време, за да се подготви смяната му от политическия проект на Георги Първанов. Страхувам се, че това може би вече е договорено. И тогава вече играта на леви и десни, на либерали и консерватори ще бъде обезсмислена от старата българска драма на русофилите и русофобите, защото Първанов, като откровен проводник и застъпник на руските интереси в България, ще я направи отново актуална (доколкото е спирала да бъде такава през последните повече от 130 години).

Ето затова, според мен, на Бойко Борисов и през ум не му минава да обмисля вариант за широка дясна коалиция след предсрочни избори – защото, първо, никак не е десен и, второ, си има съвсем друга визия за бъдещето. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Според правителствени източници, преди около месец от ГЕРБ решили да поръчат проучване, което да им помогне да се държат адекватно на предстоящите избори – аз горещо приветствам всеки опит на ГЕРБ да се държи адекватно, само да има повече такива опити. Поръчали го на три агенции: на държавната НЦИОМ, на MBMD на Мира Радева (която, докато беше Янова, май познаваше повече) и на „Маркет линкс”, която, както се знае, е на Румяна Бъчварова – началник  на кабинета на премиера. Главният въпрос бил какви са шансовете на Бойко Борисов да спечели един евентуален балотаж в президентските избори.

Речено – сторено. Първите две агенции добросъвестно заработили хонорара си и ушили нови дрехи на царя. Той отново бил облечен в народната любов и тя му стояла съвсем по мярка и нямало как да е иначе, защото била ушита по поръчка. Третата агенция обаче, онази на шефката на собствения му кабинет, дала съвсем други резултати, според които Бойко Борисов няма никакви шансове на балотажа, независимо срещу кого ще се изправи. Очевидно жената е решила да каже истината, защото загрижеността й е била по-голяма от желанието да види началника си радостен и засмян. Но така попаднала в положението на вестоносеца, комуто отсичали главата, когато се явял пред трона с лоша новина.

И ето, сега четем, че премиерът е поставил в пълна изолация началничката на кабинета си и не я допуска до себе си. В момента тя само обработвала пощата и чакала да види каква ще е съдбата й. Явно гневът на управниците към лошите новини е нещо трайно и характерно за тях. Така на 22 юни 1941 висшите съветски партийци не посмели да събудят другаря Сталин преди обичайния час, въпреки че Вермахтът вече е бил навлязъл десетки километри навътре в страната.

И както се казва накрая: каква е, деца, поуката от приказката за новия рейтинг на царя? Поуката е, че има хора, които не задават въпроси, а поръчват отговори. Докато поръчват отговори на въпросите „красив ли съм” и „умен ли съм”, няма нищо страшно. Но аз се боя, че нашите управляващи поръчват и отговорите на въпросите за състоянието на икономиката, за живота на хората, за това какво е мнението на другите държави за България. Може тази история да не е вярна, защото не се появи в много медии. Може обаче и да е вярна, защото се твърди, че именно заради нея Бойко Борисов се е отказал да се кандидатира за президент. Защото наистина първо отсичат главата на вестоносеца, но после се замислят и за вестта, която е донесъл. Както и да е, след още няколко месеца, през които се надявам да отидем и на море, всичко за рейтингите, подкрепите и електоралните нагласи ще стане ясно. Ще стане ясно и това колко познават и колко не познават социологическите агенции в прогнозите си. Мисля, че тогава въпросите ще получат истинските си отговори, а освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

На такава кампания станахме свидетели в края на отминалата седмица. Събитието представляваше интервю с лелята на Бойко Борисов. Доколкото успях да разбера, жената била разказала спомени за своя племенник в сутрешния блок и разказът явно е бил толкова важен за обществото, че намери място в централната новинарска емисия. Нещо повече, тази важна за всички тема получи продължение, като в неделя породи друг журналистически материал (цитирам по памет): „По повод рождения ден на премиера разказваме къде е прекарвал летните си ваканции мъничкият бате Бойко”. Ако щете, вярвайте.

Наистина, интервюто с лелята на министър-председателя е медийно събитие. То показва просточовешката страна на личността му и намира своето полагащо се място в потока на новините, точно както и биографичният филм за Тодор Живков „Човек от народа” имаше преди години своето полагащо се място в киносалоните, казармите и трудовите колективи. Само дето по онова време не се обръщаше чак толкова внимание на рождения ден на Тодор Живков. Но пък тогава я нямаше и тази свобода на словото.

Сигурно вече пристъпяте от крак на крак, нетърпеливи да ме попитате колко струва една такава кампания и можете ли, например вие, също да си я позволите. А аз, като стар PR, ще ви отговоря. Мога да ви уверя, че цялата тази акция не е безплатна. Особено в телевизии, където подозирам, че и синоптиците си плащат, за да четат прогнозата за времето. Въпросът е кое колко струва. Представете си ресторант и меню. Цените са горе-долу следните: 1. Спомени на акушерката. Какво красиво бебе е бил клиентът и с каква голяма… пъпна връв се е родил – 15 хил. лв.; 2. Мъничкият клиент е лидер на първолаците. Всички му викат „батко” – 20 хил. лв.; 3. Интервю с класната на клиента от гимназията. Чак сега признава, че не е била безразлична към мъжествеността му – 18 хил. лв.; 4. Репортаж как клиентът прерязва лентата на 60-сантиметрова магистрала между входа на министерски съвет и улицата, по която идва колата на НСО – 12 хил. лв. Ако кампанията съвпадне с рожден, имен или друг някакъв ден – 20% утежнение. Ако съвпадне с предизборна кампания – 50% утежнение. Обещания за отблагодаряване „после” не се приемат, защото не се изпълняват. Макар да си мисля, че обещанията трябва да се изпълняват, а Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

За да омилостиви публиката, Карабас-Барабас вади най-силното си оръжие – клоунадата. И ето го Волния клоун с червен нос и огромни обувки прави цигански колелета пред картонената джамия в центъра на манежа, а оттам го замерят с тлъсти торти и кадаиф. Карабас-Барабас излиза УЖ ядосан и УЖ се кара на Волния клоун за волностите, които той си позволява УЖ без негово знание и съгласие. Волният клоун му показва среден пръст с дълго репетирано преди това движение, но публиката даже не се и засмива. Карабас-Барабас взима микрофона и УЖ сериозно заплашва, че ще прекрати спектакъла и ще пусне предсрочни билети на касата за следващия спектакъл, в който, за да няма тън-мън, самият той ще играе всички роли: и на директора на цирка, и на най-силния мъж с раирано трико и гигантска гира, и на брадатата жена, която предсказва бъдещето, и на клоуна, защото, ако беше знаел в началото, че и клоунът ще се извърти срещу него, въобще нямаше да се захваща с този цирк. Публиката обаче продължава да не вярва, че клоунът наистина се е извъртял, и с недоволно мърморене си тръгва, за да хване поне турския сериал по телевизията, че в него има повече хляб, отколкото в спектакъла на цирк „Борисов”.

За съжаление, клетото ни отечество дори не е и цирк, защото тогава поне на децата щеше да им е забавно. Не всяка глупост е смешна. Смешна е само престорената глупост, когато на глупак се прави човек, който всъщност не е такъв. Сякаш нечел анализите в медиите, че с помощта на скандал и привиден разрив с „Атака” ще предизвика предсрочни избори, премиерът вчера заплаши обществеността с предсрочни избори. Но всъщност може и наистина да не ги е чел. Както и да е. Той каза, че ако чистата му и непреднамерена душа не беше грозно подведена от Синята коалиция, РЗС и „Атака” преди две години, той изобщо нямало и да си помисля да формира кабинет. Но понеже те му били обещали да го подкрéпят в добро и зло, в радост и мъка, в здраве и болест, докато следващите избори ги разделят, той кандисал. А сега те се извъртат.

На мен пък ми се струва, че е нормално политическите субекти да подкрепят политики, а не субекти. Не може партия, влязла в парламента с гласовете на адекватни десни хора, да подкрепя субект, който провежда политика на болшевишка диктатура. И ако субектът се сърди и обижда, то проблемът си е негов. Ако му стиска да управлява, може да управлява и така – има си гласовете на отцепниците, а и може да бъде сигурен, че е почти невероятно всички останали  всеки път да гласуват като един срещу него. СДС и ДСБ да гласуват заедно със социалистите – това значи абсурдът и отчаянието да са доведени до теоретичната си крайност. Но очевидно на г-н Борисов не му стиска да продължи да управлява, защото състоянието на страната вероятно е много по-ужасяващо, отколкото ни се вижда и отколкото ни се иска да повярваме. Мисли си, че с предсрочни парламентарни избори ще активизира фолклорния вот (онзи, който е склонен всеки път да гласува за Крали Марко) и ще спечели президентските, макар да скромничи, че вероятността да се кандидатира за тях била една стотна от процента. Мисли си, че като спечели президентските, ще може да назначи служебен кабинет, начело (пази,Боже, но пък и защо не) с г-н Цветанов и още поне три месеца ще може на спокойствие да доотупа чувала. Кой знае? Може наистина да си мисли тези неща. Аз пък продължавам да си мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Едно изказване на Трайчо Трайков от тази седмица разгневи борците за правда по форуми и социални мрежи. Икономическият министър каза: „За България е по-добре да има сива, отколкото никаква икономика” и си навлече всеобщата омраза и презрение на коментиращите. Аз пък също съм на мнение, че е по-добре да има сива икономика, отколкото никаква. Забележете че това е теза, твърде различна от тезите „сивата икономика е хубаво нещо” и „предпочитам сивата икономика пред бялата”. За да бъдат коректни, критиците на министъра първо трябва да застанат на позицията „За България е по-добре да няма никаква икономика, отколкото сива”, да я защитят и тогава да заклеймят изказванията в подкрепа на обратното.

Прави се и друга грешка. Към сивата икономика се причислява например контрабандата. Не, тя не е сива икономика, защото е черна. Сивата икономика не се занимава с престъпна дейност, само не си плаща на държавата това, което държавата си мисли, че й се полага. И обикновено го прави, за да може да плати на работниците си повече пари за сметка на разните видове осигуровки. Никой не казва, че това е хубаво и че от това не страда цялото общество, включително и онези 450 000 чиновници, чиито заплати се формират от принадената стойност, създадена от оставащите не повече от 750 000 работещи българи. А иначе, за да има сива икономика, е виновна единствено икономическата политика на правителството, което и да е то. Бизнесът предпочита да е на светло и ако му се предложат разумни и приемливи условия за това, ще стои на светло.

И като стана дума за цветовете на икономиката, не мога да не се замисля за цветовете на политиката. Те в преобладаващата си част са оттенъци на кафявото. От тъмно кафяво с червен нюанс на лютеница до зеленикаво-кафяво, което се е получило като към жълтеникаво-кафявото на детската пролет се е прибавил бледосинкавият оптимизъм на парламентарното мнозинство. Има хора, които се питат дали изказването на Трайчо Трайков няма да му навлече и един много по-страшен и божествен гняв от гнева на редовите коментатори – онзи на Бойко Борисов. Според мен обаче въпросът не е дали премиерът ще се разгневи от волнодумството на министъра, а дали на министъра му пука от това. По всичко личи, че Бойко Борисов ще се откаже предсрочно и от мандата си на министър-председател, за да се кандидатира за президент. Това поставя министрите му в тревожна ситуация. На кого ще ги остави! Какво ще правят самички! Затова съм сигурен, че в момента мислите им не са заети с нищо друго, освен със сметки и планове за политически живот без Бойко. И първа точка в тези планове е да го „ритнат”, когато вече няма да им е началник, за да се опитат сами да извървят пътя, който са поели, влизайки в министерските кабинети.

Съвсем друг е въпросът защо му е на Бойко Борисов да се кандидатира за президент. Политолозите правят сложни анализи какво щеше да е това, ако не стане онова, а пък стане другото и дали няма да е по-добре да стане третото. Според мен трябва да приложим бръснача на Окам и да приемем най-простото обяснение. Мотивът на Бойко Борисов да се кандидатира за президент би бил любопитството за заеме пост, който досега не е заемал, пък и да продължи живота си в политиката с още пет години, които не е невъзможно да се окажат и десет. Проблемът на гербаджиите пък е, че вече ореолът на лидера им толкова се е свил, че не ги огрява с ласкавите лъчи на популярността, тоест минаха времената, когато Бойко Борисов можеше да посочи някого и да каже: „Гласувайте за него, все едно гласувате за мен!”. Иначе казано, голяма е опасността да се окаже, че единствената що-годе избираема за каквото и да било личност от партия ГЕРБ е нейният лидер. Ах, колко недалновидни бяха депутатите на Борисов! Как пропуснаха да приемат закон, според който един човек може да бъде едновременно кмет на София, министър-председател и президент! Но, както казва електоратът, кой спал – спал! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Онзи ден, като неволно изпуснат газ, се появи новината, че шефът на НЕК Красимир Първанов е уволнен. Не просто уволнен, но изритан, защото, както побърза да го заклейми Николай Младенов по телевизията, той е „боклук”, който прави „пробив в националната сигурност”. Да, обаче премиерът каза, че не е боклук и не пробива сигурността, ами е действал в пълна координация със Симеон Дянков, който, нека припомним, за разлика от Трайчо Трайков се числи към първоапостолите. Виновен бил същият този Трайчо Трайков, защото бил избързал с обявяването на уволнението на шефа на НЕК. Ето как, с цената на това да се изплюе върху авторитета на двама свои ключови министри, премиерът очерта измеренията на истината. След което Младенов мина, както казва Dnes.bg, в „обяснителен режим”, приемайки философски плюенето по авторитета си – малка бях, излъгах са.

Красимир Първанов е имал съгласието и дори нареждането от страна на премиера за подписването на споразумението, според което до юни трябва да сключим договора за Белене, пък колко ще струва като пари и скандали – ще му мислим после. Готов съм да се закълна, че без такова изрично нареждане той не би подписал нищо, особено имайки предвид патологичната предпазливост и бездействие на скованата от страх да не сбърка администрация – просто такъв е духът на времето. И софистичните тълкувания на понятия като „мандат” и „парафирам”, което не било „подписвам”, а „приподписвам всяка страница, без да подпиша целия документ”, не променят факта, че на Първанов е било наредено да подпише споразумението от най-високо място.

Всички знаят, че след Фукушима Русия търпи чудовищни загуби от замразени договори за строителство на АЕЦ-ове по цял свят. Това я прави нервна и тя бърза да си върже гащите поне с българските братушки, преди Европейският съюз да е приел правила за ядрена безопасност, които може би ще превърнат надеждите им в илюзии. Пък после, ако ЕС накаже България за неспазване на тези правила – голям праз! Или ще пишат наказанието към и бездруго неясната цена на централата, или ще извадят парите за него от бюджета (тоест от хорските данъци), както обикновено. Това не е проблем за политическата власт в България, да не говорим, че от друга страна се задават най-различни досадни избори, в които благосклонността на Лукойл е изключително важна.

Добре, де – всичко това е много хубаво, ама пак не стана ясно какво точно е провинението на Трайчо Трайков. Нали правителството иска подписано споразумение и получава подписано споразумение?! Трябва само да се радва! Да, ама изглежда реакцията на общественото мнение не е влизала в сметката и именно тя помрачава радостта. Общественото мнение пак ще започне да пита старите неща: колко струва Белене, безопасно ли е, приемат ли го в Европа, защитени ли са всички национални интереси и т.н. Ето къде е провинението, ето къде е ГРЕХЪТ на министър Трайчо Трайков – че не е затраял, както се очаква от името му, а се е изтървал и е произвел никому ненужен медиен шум. Ако не беше се изтървал, всичко щеше да си мине тихичко и през юни да ни уведомят: няма как, братя българи, ще трябва да подпишем договора по силата на споразумение от месец април тази година; съжаляваме, но ръцете ни са вързани! Иначе, без този ненужен медиен шум, предизвикан от Трайков, всичко си е О.К. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

В продължение на близо два часа премиерът се мъчеше да се включи с някое изречениe в професорската логорея, из която като гнили пънове се подмятаха откъслечни мисли по всички теми, които са били разисквани в медиите през последната година-две, но развити с дълбочината на квартална пенсионерска раздумка. Каза се, че Турция няма място в ЕС, защото имперските амбиции са генетично заложени у турците, че се навеждаме на САЩ, харчейки български пари за гнусната им империалистическа и петролна война в Ирак, че беше много хубаво, когато по времето на тоталитаризма се използваше безвъзмездно труда на войници и ученици в селското стопанство, че трудови войски били „великолепно звено”, защото там циганите се учели на занаят и хигиена, че Станишев е ултрадесен заради плоския данък и че най-хубавото на Бойко Борисов било това, че е политик като Тодор Живков, защото владеел изкуството на задните ходове, тоест като каже нещо, после да се отметне от него, защото бил подведен от министрите си. По едно време министър-председателят успя да вметне: „Няма ли да свършваме? Няма ли да вечеряме?”, на което Вучков отговори: „Няма да свършваме. Минаваме към моята област и ви моля по-внимателно да ме изслушате, защото съм професор и доктор на науките!”. Сякаш през последния час горкият премиер беше правил нещо друго, освен да го изслушва внимателно.

Колеги PR-и на премиера! Не се прави така. Сега всичко това ще мине под общия знаменател „информация от интервю на премиера Борисов” – и за Турция, и за циганите, и за трудоваците, и за Тодор Живков. Не биваше да допускате това унижение, ако не заради човека, то поне заради институцията. Грешно е да се мисли, че всяко появяване в медиите е добро за имиджа. Вчера откриване на светофар, днес интервю с Юлиан Вучков. Утре какво – дует с Азис? Какви послания отправи премиерът? Какво каза на публиката? Кои свои политики изложи и защити? Как в крайна сметка се показа като личност, щом заеквайки допускаше да бъде прекъсван всеки път, когато иска да каже нещо, с думите „Това сме го чували!”. Каква изобщо беше комуникационната и имиджовата стойност на това телевизионно участие и до какво ще доведе то? Единствено до безкрайно мултиплициране на случилото се в предаването за медийни изцепки „Господари на ефира”.

Tweet

Да се поиска вот на доверие от парламента за цялостната политика на правителството е може би правилен и умен ход от страна на премиера. С него той казва: „Независимо от атаките към мен, държавата иска именно аз да я управлявам и го заявява чрез най-важната от институциите си – Народното събрание”. Вместо това можеше да каже нещо много по-просто, например: „Да, гласът от записите е моят глас и да, аз казах тези неща” или пък: „Не, гласът не е моят и не съм казвал това”, но да не навлизаме в тази тема, защото тя е отвратителна както за набедените, така и за набеждаващите. Наистина, ходът с искането на вот на доверие е умен и правилен, но не е честен и принципен. Каква е логиката му: „След две години управление нещата се промениха, управляващите се промениха и затова е необходимо да се препотвърди доверието към тях. Напоследък се изнесоха доста компрометиращи материали, които разколебават доверието на обществото към управлението и това е още една причина доверието да се препотвърди”. Аз поне не се сещам за други логически причини да се поиска вот на доверие (не обсъждам техническите и политическите причини, защото те са много повече).   Дотук добре, но препотвърждаването не се иска от когото трябва. За разлика от управлението, парламентът не се е променил за тези две години. Той си е такъв, какъвто го направи гласът на избирателите през 2009. Разпределението на депутатите е същото – само РЗС е смъртно обидено от неосъществените си мечти за властта, но за тяхно голямо съжаление тази им обида не трогва никого. Следователно да се иска одобрение от този парламент значи предварително да се знае, че такова ще бъде получено от страна на мнозинството, съставено от депутатите на ГЕРБ и симбиотите им от Атака (Като Джаба и малкото изродче на рамото му от Star Wars, помните ли?). Това е все едно ако мой клиент ми каже, че не ми вярва вече, аз да събера хората от фирмата си и да им поискам доверие, за да му натрия носа.

Ако премиерът наистина искаше обективна оценка за управлението си и ако наистина е узрял до благородната идея да мине през ритуал на пречистване, преди да продължи с втората половина от мандата си, редно е да се допита не до собствените си депутати, а до избирателите. Не вот на доверие от парламента трябва да поиска, а да подаде оставката на правителството и да предизвика нови парламентарни избори (има как да го направи с влиянието си в този парламент). Да се яви на нови парламентарни избори и ако ги спечели, както му се кълнат социолозите, да състави ново правителство с нови хора. Сигурен съм, че ГЕРБ ще спечели изборите, макар и не така убедително както предния път, така че г-н Борисов няма от какво да се притеснява. Поради по-слабото си представяне ГЕРБ ще е принуден да раздели властта с други политически формации – нещо, което не направи първия път и сега страда от това. Бойко Борисов пак ще е премиер, но ключовите министерства трябва да се дадат на по-малките коалиционни партньори. Така и изкушенията и отговорностите ще са по-малки, а контролът си остава същият. Не само в кабинета, но и на всички нива на властта трябва да бъдат привлечени хора от предишни правителства, които знаят какво има да се прави и знаят как трябва да се направи, защото една от големите беди през последните години е, че всеки, който вземе властта, си мисли, че да се управлява държава е много лесно. Ето това е. Така трябва да мислят професионалните политици – стари и новопрохождащи, ако имат някаква макар и съвсем зачатъчна стратегическа визия за развитието на българското общество. А такава визия би трябвало да имат, ако не от друго, поне от инстинкт за самосъхранение, защото едно мъртво и разорено общество няма да може да ги издържа в качеството им на професионални политици… Господи! Какви скучни и сериозни неща съм принуден да пиша!…

***

Горния текст (без уводния абзац) написах още във вторник, когато на партийно събрание на ГЕРБ се реши, че кабинетът ще иска вот на доверие. Забавих неговото публикуване, за да може да излезе първо в пресата. Правя това уточнение, защото при обсъждането на вота в парламента Сергей Станишев защити абсолютно същата теза – че при съмнение за правителствената политика, доверие трябва да се потърси не от парламентарното мнозинство, гласувало за правителството, а от избирателите. Не казвам, че се е вдъхновил от мен, но искам да се разбере добре, че и аз не съм се вдъхновил от него. Виждате ли в каква абсурдна ситуация сме поставени ние, свободните десни опозиционери! Да защитаваме със социалистите едни и същи тези. Това, разбира се, не е приятно, но не е и учудващо. И бушменът, и ескимосът виждат една и съща луна и изказват едно и също мнение за нея, без от това бушменът да става по-малко бушмен, нито ескимосът – по-малко ескимос. За  съжаление, не на това мнение са в Синята коалиция. Там сякаш изпитват див ужас да не би някой да ги заподозре, че мислят като лявата опозиция и гласуват като нея. Именно затова гласуваха „въздържали се”, с което ме натъжиха и ме накараха да се почувствам съвсем самотен десен опозиционер. Какво значи „въздържал се”? Питат те примерно: „Женен ли си?”, а ти започваш да се потриваш, да се сучеш и накрая отговаряш мънкайки: „Не съм нито женен, нито неженен. Аз съм въздържал се”. Ако те попитат „Крилце или кълка?” и ти отговориш „въздържал се”, със сигурност няма да получиш нито крилце, нито кълка. Сигурно в синята коалиция си мислят, че ако се изпълни сценарият ГЕРБ да повтори един ден мандата си с по-малко депутати в парламента, най-сетне ще се обърне за помощ и съдействие към тях, за което ще им отстъпи и част от властта. Сигурно е така. Сигурно, ако Синята коалиция иска да се случи това, в момента постъпва съвсем правилно. Обаче недоволството към некомпетентното и безцелно управление на ГЕРБ рано или късно ще се трансформира в отрицателен вот и този вот ще се насочи и към онези, които сега подкрепят мнозинството и дори към онези, които не се разграничават достатъчно ясно от него. Ако СК не се определи категорично като опозиция, ще понесе последиците на електоралния отлив, включително и в лицето на самотните десни опозиционери като мен. Разбирам и другото съображение – от ГЕРБ се иска да води определена политика, да извърши конкретни неща и докато води тази политика и върши тези неща трябва да бъде подкрепян. Когато не я води и не ги върши – да бъде наказван. Но що за наказание е да гласуваш „въздържал се” в един предизвестен вот. Резултатът е абсолютно същият, какъвто би бил, ако гласуваш „против”, само че с „въздържал се” размиваш контурите на безличната си физиономия, а с „против” поне заявяваш кой си. Има въпроси, на които има само два възможни отговора – „да” или „не”. Да продължили кабинетът да управлява по този начин – ДА. Или: да продължи ли кабинетът да управлява по този начин – НЕ.  „Въздържал се” значи „нямам мнение” – поне така го разбират хората и не желаят да им се обяснява, че не са прави. И НДСВ влезе в тройната коалиция по съвсем разумни и целесъобразни причини, но никой не им го призна и сега са маргинален клуб за политически спомени. Ако Синята коалиция допусне това да се случи с нея, а то ще се случи, ако продължават в същия дух, ГЕРБ наистина ще има основание да предявява претенции за дясното пространство, ако не като идеи, то поне като електорална подкрепа, и никой няма да има право да каже нищо. Напротив, ако Синята коалиция се обяви като непримирима опозиция на сегашното управление, ще спечели подкрепата на всички, които са недоволни от ГЕРБ, но не биха се обърнали към БСП или ДПС. А това, струва ми се, въобще не са малко хора. В България, а може би и навсякъде по света, решаващи не са твърдите електорати. У нас са решаващи онези между 30 и 40 процента от гласоподавателите, които при всеки следващи избори или гласуват за някой нов избраник, или не гласуват въобще. Ето тези гласове решават съдбата на българското управление и за тях трябва да е борбата. Иначе синята бабичка или червената бабичка (казвам го с любов и усмивка, като имам предвид твърдите електорати на партиите) ще гласуват в синьо и червено независимо от качеството и стойността на кампаниите, с които ще ги облъчат. В този смисъл усилията трябва да са насочени не към тях, а към онези 30-40% променливи и негласуващи. Как Синята коалиция ще надвиши броя на сигурните си гласове с „въздържал се” по всички въпроси, които изискват гръмко и ясно „против”! Няма да привлекат към себе си нито гласове от ГЕРБ, защото който иска да гласува за ГЕРБ, ще гласува за ГЕРБ, а не за някой си, който великодушно и интелигентно го подкрепя, нито пък гласовете на колебаещите се противници на ГЕРБ, защото и те няма да гласуват за някой, който великодушно и интелигентно подкрепя ГЕРБ, против когото те са. Ще гласуват или за БСП, или, ако ги е гнус, няма да гласуват въобще. Така че какво се печели с това „въздържал се”?! Може би от гледна точка на политическото оцеляване на Синята коалиция това е правилното поведение, но аз не съм гласувал за тях, за да оцеляват политически, а за да изразяват моето мнение. Идеалният политик и в частност народен представител е онзи, който се държи, както бих се държал на негово място аз, който съм го изпратил да ме представлява. А ако при гласуването на вота на доверие в парламента бях аз, определено щях да гласувам „против”. Тогава за какво представителство става въпрос и за изразяването на какви обществени интереси. Ще го кажа за последен път. Аз искам дясно управление. Искам България да е капиталистическа страна, каквато е била през 20-те и 30-те години на ХХ век, когато е давала заеми на страни като Германия. Искам в управлението да влизат интелигентни, образовани и културни хора, по възможност с произход, различен от работническо-селски и лумпен-пролетарски. Искам възраждането на елементарни, но много важни ценности като чест, доблест и достойнство. Искам възраждането на националната гордост в отношенията ни с другите нации и тази гордост да бъде фундамент на външната ни политика. Искам да се създават блага, а не да се преразпределят и крадат. Който ми предложи такава политика, той ще спечели моята самотна дясно опозиционерска душа.

Tweet