Всъщност истината за технологичния процес при производството на плодовите сокове е съвсем друга. Разказа ми я мой приятел и клиент, който, вярвайте ми, разбира от тези неща. Какво значи 100% натурален сок? Изобщо не значи, че в кутията няма нищо друго, освен плодов сок, както би си помислил някой наивен потребител. Стопроцентовият натурален сок се прави от 80% вода и 20% концентрат, който вече може да е 100% натурален. Но какво представлява този концентрат? Сокът на зрелите и съвършени плодове от телевизионните реклами ли? Съвсем не. Този концентрат се прави в някоя отдалечена точка на света (обикновено на третия свят) и се прави от най-долнокачествените плодове, които не стават да ги изнесеш за продан на сергията. За няколко долара месечно работническата класа в, да речем, Шри Ланка изсмуква сока от плодовете за други цели, а останалите изцедени кори и пулпата смила на пюре. Това пюре се замразява и складира. След няколко години (колкото по-евтини ще са бъдещите натурални сокове, толкова повече ще са тези години) замразеният полуфабрикат си намира купувач в лицето на някой производител на безалкохолни напитки. Той размразява смлените кори и пулпа и ги разрежда с вода във вече споменатото съотношение 1 към 4. Наистина, новополучената течност мирише донякъде на изходния плод, но не достатъчно и не така добре, затова трябва да й се прибави есенция – „Е” еди-колко-си. Тази течност не е и сладка, затова трябва да се подслади със захар, фруктоза или аспартам (Е951), всяко от които си има свое специфично очарование, но взети заедно, всички те значително увеличават калориите. В половин литър плодов сок се съдържа равностойността на 13 чаени лъжички захар. Нашата течност не е приятна и на цвят. Ако не вярвате, замразете кори от портокал във фризера, на следващата година ги размразете и залейте с вода и кажете дали ви харесва цвета. Ето защо към стопроцентовия плодов сок производителят прибавя и оцветител – някакво друго „Е”.  Накрая, понеже водата все пак си е вода, идва ред на любимата ми съставка. За да се сгъсти сокът и да заприлича наистина на плодов, му се добавя т.нар. гума. Например гума арабика (Е414) се слага не само в „натуралните” сокове, за да изглеждат още по-натурални, но и в храната за кърмачета. Накрая нашият 100% натурален сок е готов за магазина, откъдето ще си го купим, ще го отнесем вкъщи и, знае ли човек, може да му сложим и бучка лед, преди да отпием с притворени очи глътка неподправена природа. И наистина, замразената плодова каша в онези 20% концентрат, от който е направен сокът ни, наистина е 100% натурална. Няма лъжа, няма измама.

На етикетите на един от натуралните сокове, които се продават в България, гордо пише: „Аз знам какво пия”.

Наистина е въпрос единствено на добра воля да знаеш какво пиеш, защото го пише от другата страна на етикета на бутилката със 100% натурален сок:

• Вода
• Пюре от кайсия (25%)
• Захар (D)
• и/или глюкозо-фруктозен сироп (G)*
• регулатор на киселинността – лимонена киселина
• стабилизатори
• гума арабика и естер гума
• оцветители: оцветители: бета-апо-8-каротенал и бета-каротин;
• аромат

Да, добре е да знаеш какво пиеш. Дори това да не е точно сокът от приказните плодове, които растат на приказното дърво на дядото на Юрген Раух. Наздраве!

Приложение:

1. Реклама с дечица в градината на мечтите;

2. Дървото на дядо Раух.

Tweet

Изпълнена в черно и червено, за да е по-зловеща в съботния ден, листовката повдига някои въпроси. Защо Столична община върши работата на Гражданска защита? Защо, вместо да строи метро, да озеленява градинки, да извозва боклук и дори, ако щете, да събира рекет от паркирали автомобили, общината се е загрижила за форсмажорните събития? Ще кажете, защото много обича гражданите си. Но явно не обича всички свои граждани, а само тези, които четат вестниците на Любо Пъпката. Другите да горят в пожари и да се давят в наводнения. Но пък за сметка на това че не обича повечето от своите граждани, обича много от гражданите на други общини в страната, защото вестникът, в който е избрала да вложи листовката си, е с национално разпространение.

Интересно как ли ще ни предупредят за опасност от скъсване на стената на язовир „Искър” – с рекламна страница в сп. „Плейбой”? Или с клип в Jazz FM радио? Медия планирането е една от стихиите на публичната администрация. Ако трябва да открият процедура за някаква поръчка и по условия трябва да обявят тази процедура в национален вестник, те избират например в. „Транспортен глас” – ведомствено издание на министерство на транспорта, което по едно време беше приватизирано, а сега не знам дали въобще съществува. Обаче национален ли е? Национален е. Вестник ли е? Вестник е. Искате да участвате, обаче не сте чули за поръчката? Сърдете се на себе си – никой не ви е виновен, че не четете в. „Транспортен глас”.

В случая с апокалиптичната листовка на общината нещата обаче не стоят точно така. Тук не се обявява поръчка, тук тя вече е обявена и в момента се усвоява. Някой креативен талант, приближен до висшите общински етажи, е мислил дълго каква кампания да измисли, която хем да е рекламна, защото той има рекламна агенция, хем да не е, защото общината всъщност няма какво да рекламира. И е измислил да е социална кампания. Социалните кампании са такива кампании, в които рекламодателите се рекламират, като искат да останем с впечатлението, че ни казват нещо важно и полезно за нас. Или пък както е в случая с апокалиптичната листовка, кампанията иска да ни остави с впечатлението, че е изхарчила част от нашите местни данъци и такси, за да ни каже на нас, които сме платили тези данъци и такси, нещо, което ние много искаме да научим и което ще ни бъде много полезно. Друг е въпросът дали някакви набързо нахвърляни инструкции от компетентността на Гражданска защита са точно това, което искаме да получим от комуникацията на общината с нас. Много по-хубава според мен би била например една кампания под наслов „Разполагайте винаги с точно пари, за да не затруднявате „Паркинги и гаражи” да ви търсят ресто, като ви закопчаят колата на улицата”. Но пък мен кой ли ме и пита…

Понеже животът е многолик и едно нещо никога няма само едно измерение, то от кампанията на общината сигурно ще има и други ползи. През същия този уикенд, когато излезе готическата черно-червена листовка, председателят на предизборния щаб на ГЕРБ и вътрешен министър Цветан Цветанов обяви 48 кандидатури за кметове. Четирийсет и деветата номинация, тази за кмет на София, направи „устно”, потвърждавайки очакванията на всички, че това отново ще бъде Йорданка Фандъкова. Остава ни да видим дали вестниците на Любо Пъпката ще се погрижат за предизборната кампания на г-жа Фандъкова така ревностно, както общината се е загрижила за оцеляването на читателите на вестника в условията на пожар, земетресение, наводнение, ядрен взрив и химическо отравяне. И как тази грижа ще съжителства мирно с грижата за кметската кампания на г-н Софиянски, за която подозираме, че въпросните вестници също имат траен ангажимент. А може би в един момент просто двете кампании ще прелеят една в друга. Знае ли човек? Ще поживеем и ще видим. Мисля, че ни чака интересна есен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Друг път ще се спрем по-подробно на въпроса как точно лазят тръпките. Сега за нас е по-важно да подчертаем, че нито в това заглавие, нито в откъса текст под него се споменаваше нещо за жлези или кардинали. Това обстоятелство сгъсти облака загадъчност около внезапно връхлетялата мистерия. Сякаш космически лъч се спусна от центъра на галактиката, повдигна ръката ми и я накара да кликне върху връзката. След секунда вече бях в сайта на Маг Селена – нали я знаете – онази същата, която е „квалифицирана от специална комисия като екстрасенс-инструктор от международна категория”. Пред мен се разкри текст и като го прочетох, вече бях сигурен, че в тази вселена няма нищо случайно и че именно извънземните по високотехнологичен начин са облъчили мозъка ми, без да разбера, и така са провокирали интереса ми към щитовидната жлеза, за да мога сам да навържа верига от причини и следствия и в крайна сметка да попадна на статията от Амитак Станфорд, написана на 18 март 2005 – точно шест години, един месец и един ден, преди да ми се разкрие.

Амитак Станфорд само привидно е жена. Всъщност тя е извънземно, пратено тук, за да следи изкъсо друго извънземно, което по принцип се казва Иклук, но ние го познаваме повече като Хитлер. Освен това и като Аарон, братът на Мойсей, а също така Йоан Кръстител, Крал Артур и Кирок, който и да е той. В момента Иклук се подвизава като някой си Джозеф Чапалон, доктор по медицина. Но колкото и да е зловещ този Иклук, той е само частица от нещо много по-голямо, за което се разказва в статията от сайта на Маг Селена (този сайт също е и на Маг Живин, авторитет в областта на висшата и приложната магия, носител на „престижни награди за постижения и цялостна дейност”, но да се занимавам с него тук, просто нямам нито астрални, нито ментални сили). Статията разкрива истината за света и онези, които го управляват. И тази истина е следната.

На Земята в момента не просто има извънземни, но направо бъка от тях. При това те не са един вид, а са толкова разнообразни, че барът с извънземните от Star Wars може да им носи куфарите по разнообразие и причудливост. Разбира се, ние не можем да ги разпознаем, защото те използват телата на хората като дрехи, които обличат – това е много трудно и изисква сериозна предварителна подготовка. Макар че самата Амитак Станфорд, доста прилича на извънземно, тя всъщност е извънземно, маскирано като земно. Всички останали извънземни постъпват по същия начин и затова ние не подозираме, че са сред нас и от векове управляват Земята и човечеството. Аз например може и да не съм прав, но не разбирам, защо, след като управляват Земята и човечеството и то от хилядолетия, трябва да се маскират на онези, които управляват. В края на краищата свинарите не се превъплъщават в тела на свине, за да бъдат свинари, нито пък овчарите се превъплъщават в тела на овце, за да бъдат овчари. Ето това не разбирам. Но пък и как може да се очаква от един скромен земен интелект като моя да прозре цялата красота и сложност на извънземните неща!

Първата, голяма група извънземни същества, които живеят на Земята, са „Истинските същества на Светлината”, но те съществуват само на енергийно ниво и не са замесени в битката за световно господство. Това, разбира се, ги прави още по-загадъчни. Пратениците на Светлината са наясно с плана на ануннаките, далеч по-напреднал отколкото сега се разкрива, но на този етап само щателно ги наблюдават от небето и земята. Изобщо, нещата са така сложни и заплетени, че, както казва и самото извънземно Амитак Станфорд, някои от нас може да попаднат в лабиринт. Но пък тези, които са готови за този вид прозрение, ще бъдат тласнати оптимистично от статията. Вие от кои сте?

Изобщо, извънземните, които пребивават на Земята, маскирани като човеци, се делят на две основни групи – добри и лоши, както може да се предположи без голямо усилие на фантазията. Към добрите, освен „Истинските същества на Светлината”, безплътни и енергийни, спадат и „Работниците на Светлината”, наречени „Тара-ха-тикас”. Стига, разбира се да не става дума за едни и същи същества, които обаче се проявяват ту като едното, ту като другото. Но дори да е така, добре е да се знае, че под формата на работници на светлината добрите населяват предимно Англия, Щатите, Канада и Австралия. Без обаче да ги управляват – кой ги управлява в действителност ще се разбере съвсем скоро, без обаче да станат ясни отношенията му с ануннаките.

Лошите извънземни пък от своя страна се делят на рептили и хищници (значи ли това, че рептилите не са хищни и че хищниците не са влечуги?). Тези две групи управляват света и си съперничат за абсолютно господство над него. Нещо като САЩ и СССР, Mercedes и BMW, Coca-cola и Pepsi и т.н. Половината държави са под влиянието на рептилите, тоест държавните им ръководители са дегизирани рептили, а другата половина – са под влиянието на хищниците, тоест техните президенти, крале, емири и премиер-министри са маскирани хищници. За мен остава загадка дали например в Англия лейбъристите са рептили, а консерваторите – хищншици, или пък са просто враждуващи рептилски, респективно хищнически, фракции.

Ето, впрочем, как рептилите и хищниците са си поделили основните държави.

Рептили: Русия, която ще се съюзи с Китай – традиционен бастион на рептилите, Бразилия, Италия, Иран, Индия, Исландия, Индонезия, Малайзия, Франция, Корея, Германия, Мексико, Холандия. Винаги съм долавял, че има нещо, което свързва всички тези страни, но досега все не съм успявал да го прозра докрай.

В сферата на влияние на хищниците попадат Дания, Австралия, Йордания, Пакистан, Украйна, Япония, Испания, Канада и повечето азиатски страни (очевидно обаче без Китай, Индия, Малайзия, Индонезия, Иран и Корея, които са под рептилско влияние), както разбира се и Съединените щати, където са базирани централните сили на хищниците.

Между така групираните сили предстои страшен сблъсък, който изобщо няма да прилича на познатите ни конвенционални войни, а ще бъде нещо много по-зловещо. Не разбирам само едно: за кого да викаме – за рептилите или за хищниците. Какво ще се случи със Земята, ако победят едните и какво – ако победят другите. Не ни помага да разберем дори и узнаването, че самият Исус Христос е пратеник на Светлината и „понастоящем оглавява Спасителната Мисия на Светлината”. Той за рептилите ли ще се бие или за хищниците? Не ни помага дори и следващото узнаване, че Исус Христос  не е никакъв Исус Христос , ами е превъплъщение на Истинската Божествена Майка. Но ако си мислите, че Истинската Божествена Майка е Истинската Божествена Майка, дълбоко се лъжете, тъй като Истинската Божествена Майка от своя страна е превъплъщение на Женския Бял Бизон. Тоест Исус Христос не е нищо друго освен Женския Бял Бизон. Има късмет извънземното Амитак Станфорд, че споделя това свое знание във времена, когато не може да го чуе Томас де Торкемада иначе щяхме да имаме едно весело цвъртящо на кладата извънземно.

Статията се занимава и с още няколко теми сред които са романът „Шифъра на Леонардо”, сам той шифър в шифъра, папа Йоан-Павел ІІ, обграден през целия си живот, разбира се, от извънземни, и глобалното затопляне (къде без него!), което прави особено важен съюза между Дания и Австралия. Защо го прави важен ли? Ама че сте глупави! Ами вследствие на глобалното затопляне водата ще се изпари и повече никога няма да падне под формата на дъжд над земята (но тогава няма ли да имаме огромни облаци, които да спрат слънчевата светлина и да предизвикат ледников период? Не знам и не смея да разсъждавам), та водата ще се изпари и единствената вода, която ще остане за пиене ще е под формата на лед, който защо няма да се е изпарил заедно с другата вода, не се казва. Ха сега да видим кой контролира леда. Южният полюс извън всякакво съмнение се контролира от Австралия, защото е най-близо. Що се отнася до леда в северното полукълбо, той е изцяло под контрола на Дания, защото Гренландия е тяхна. Какво стана с ледовете около северния полюс ли? Отде да знам! Защо ме питате мен, аз да не съм някое извънземно!

Ако се върнем по-нагоре, за да видим в коя сфера на влияние попада Австралия и в коя Дания, ще видим, че и двете се управляват от извънземните-хищници. Ето, значи, как при един задълбочен прочит на текста на Амитак Станфорд можем да отговорим вместо нея коя извънземна раса ще победи – тази, която държи леда. Но да не избързваме. Ще поживеем и ще видим. Може пък междувременно да дойде 2012, когато ще се превърнем в енергийни същества и, знае ли човек, тогава може и да не се нуждаем от вода, следователно извънземните-хищници могат да си заврат ледовете на Антарктида и Гренландия в… с каквото там разполага извънземната им анатомия.

Ето цялата тази информация реших да споделя с вас, защото мисля, че е важно да се знае и защото съм сигурен, че не попаднах случайно на нея, а бях поканен да я открия чрез новината за щитовидната жлеза по радиото. Също така мисля, че е добре още отсега да решим кои извънземни същества ще подкрепяме, за да няма после „малка бях, излъгах са”. И освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

На Йоан Кукузел му е било още по-трудно, защото е трябвало да разчита на спонсорство единствено от страна на средновековната църква, а тя в своя идеологически апогей е била до такава степен обсебена от исихазма, че всичките й висши сановници, вместо да спонсорират Кукузел, са медитирали, втренчени в пъповете си. Фолклорът през следващите векове също не е бил подпомаган активно и съвестно, защото чорбаджиите, тези народни изедници, или са се гърчеели, или са се турчеели или просто са били стиснати и са трупали алтъни в делви и са ги зазиждали в дуварите тъй както майсторите дюлгери са вграждали сенките на либетата си, та градежът да е здрав. Затова и фолклорът ни не е нещо особено, колкото и да ни карат да се гордеем с него. И как да е хубав, като е нямало кой да му помогне, както сега се помага на „хубавата българска песен”. Именно поради това историческо отсъствие на просветени спонсори, когато Моцарт е създавал „Малка нощна музика”, нашият народен гений не е отронил нищо повече от безсмъртното:

„Крали Марко éбе

тригодишно жребе.

Он го éбе,

оно зéмя грéбе”.

Като оставим настрана че един жребец на три години си е бая кон и Крали Марко трябва доста да го е впечатлил, за да го накара да оре с копита земята от зор, песента не е нищо особено и макар да е своего рода перла в короната на блажния фолклор, не успява да заеме достойно място в световната музикално-песенна съкровищница, именно защото е безпомощна. Тоест никой не й е помогнал, както сега помага на „хубавата българска песен”.

За щастие, съвременната ни песен грижливо се подпомага и аз даже наскоро научих от кого. Слушайки радио и отдаден на безобиден дневен алкохолизъм в офиса си, попаднах на една реклама, която съвсем не започва като реклама, а като бодра песен в такт 2/4 алабреве – нали се сещате: прост двумерен ритъм „ес-та, ес-та, ес-та, ес-та…” като на германска селска сбирка, когато щастливи бауери се поклащат наляво-надясно с мазни червени бузи над тави с джолан и червено зеле с хрян и горчица. А като се напият съвсем с бира, се обръщат на столовете си и яхнали ги като дървени кончета, обикалят масата все в същия такт – „ес-та, ес-та, ес-та, ес-та…”. Това им е танцът. В този ритъм беше и песничката от рекламата, която чух по радиото, а пък текстът беше нещо от рода на: „пея за любовта, пея за младостта и за всички приятели пея”. После изведнъж песенчицата рязко спря. Толкова рязко, че се стреснах и разплисках уискито в чашата си и окапах светлия си панталон. В настъпилата тишина металически женски глас каза: “Аз съм Кичка Бодурова и благодаря на майонеза “Краси”, която помага на хубавата българска песен”. Не съм запознат с творчеството на тази жена, но откакто чух рекламата, тя ще остане за мен „Майонезената певица”!

Ето как научих кой помага на хубавата българска песен, за да е толкова хубава тя. Майонезата. Пък и ползата е взаимна, песента също подпомага майонезата, защото няма българин, който след като научи, че майонезата подпомага песента, да не се хвърли да я купува и яде, а пък в крайна сметка една майонеза се рекламира именно за да бъде купувана, мазана на филии и ядена. Само не мога да разбера дали „Краси” подпомага всяка българска песен или подпомага само песента на Кичка Бодурова. И как я подпомага – в майонеза или в пари. Сигурно ще да е в пари, защото толкова много майонеза, дори да се маже с нея от главата до петите, хубавата българска песен надали може да усвои. Пък и парите именно са помощта, която очаква не само песента, но и цялата хубава българска култура – това ще ви го каже всеки провинциален театрален деец.

Но ако майонезата подпомага само Кичка Бодурова, кой подпомага останалите? И дали ги подпомага? Аз съм сигурен, че има огромно поле за сътрудничество между стоките, които се рекламират и хубавите български песни, които се нуждаят от помощ. Например, не е трудно да се предположи, че творчеството на Веселин Маринов се подпомага къде явно, къде по-дискретно, от тоалетна хартия „Белана”. Толкова меко и човечно е то и така непроменено и жизнено преминава през годините като дълга лента от развита ролка. Песните на Лили Иванова сигурно се подпомагат пък от някой прах за пране, за да са достатъчно свежи дори и след многократна употреба – „Искаш да кажеш, че този аромат е от прах за пране, а не от парфюм?!”. За младите ни творци се грижат цели армии от кренвирши и народни колбаси, кори за баница, ароматизатори за тоалетни и омекотители за стари дрехи.

А дали пък Chivas Regal 38 Royal Salute не помага на хубавите български блогове? Я си представете, че помага!…

Tweet

Сигурен съм, че тази фраза се е промъкнала не умишлено, а от простотия, но по някаква лукава случайност се превръща в емблема не само на телевизията, но и на повечето електронни и печатни медии. Истината е въпрос на гледна точка. Официалният девиз на новините в тази телевизия е „Всички гледни точки”, но това е лицемерна лъжа. Има медии, в това число и въпросната телевизия, които имат само една гледна точка – гледната точка на финансиращия ги субект. И тази гледна точка може да се промени само с промяната на финансиращия субект. Това е тъжната истина за океана от информация, в чиито топли плитчини се плацикаме ние, жадуващите да се гмурнем в неизследваните му хладни дълбини. И тази истина не е въпрос на гледна точка, защото истината е истина и не се променя от промяната на ъгъла, под който я наблюдаваме. Гледната точка може да промени интерпретацията на фактите, но не и самите факти, не и истината.

Въпрос на каква гледна точка са истините, че София е столица на България, че водната молекула се състои от два водородни и един кислороден атом, че кучето има четири крака и една опашка и че авторът на „Под игото” се казва Иван Вазов? Въпрос на гледна точка могат да бъдат само парите от SMS-и, събрани в сълзливи медийни акции и наистина употребени за целта, за която са били събирани. Въпрос на гледна точка може да бъде и първенството на дадена (същата) телевизия по рейтинг в момент, когато предавателят й е в профилактика и програма не се излъчва въобще. Тези неща може да са въпрос на гледна точка, но те не са истина. Колкото и скандално да звучи, въпрос на гледна точка може да бъде справедливостта, но не и истината – всеки има своя правда, обаче истината е една, независимо дали я знаем или не. Истината не е въпрос на гледна точка, защото иначе попадаме в сюжета на онзи виц за еврейското училище, където учителят наставлява децата, че 2+2 е 6, най-много 7.

Не, истината не е въпрос на гледна точка, но, за голямо съжаление, въпрос на гледна точка са начините, по които тя ни се представя. И при избора на тези начини има обширни полета за творческа изява. Лесно можем да неречем кулата от слонова кост на символистите „кула от слонски кокали”, с което изцяло да променим представата за нея, без да излъжем. Това вече е въпрос на гледна точка. Ето, днес все по тази пуста телевизия, за която говорим, един от синоптиците (френетично превъзбуден младеж) каза, че имал добра новина за зрителите – днес, видите ли, щяло да има слънчево затъмнение. Що за добра новина е това аз не знам, но ето още един чудесен пример за гледна точка към истината. Каква е бутилката – наполовина пълна или наполовина празна? Въпрос на гледна точка, разбира се. Не е нужно да пипаме истината – тя си е истина. Достатъчно е да имаме контрол над гледните точки към нея. Гледните точки са онази опора и онзи достатъчно дълъг лост, с който Архимед се хвалел, че може да преобърне света.

Tweet

Всъщност, както беше обяснено от експертите на МИЕТ, нещата се свеждат главно до това да се смени онова лого, което те наричат „оранжева роза”, а според един мой приятел – историк също като Божидар Димитров, но по-млад и по-красив от него – е чалма. Целта на проекта била да се повиши ефективността на рекламата на България като туристическа дестинация чрез разработване на стратегия за бранд на страната, включително продуктови под-брандове за различните видове туризъм – морски, зимен, културно-познавателен, еко- и селски, балнео- и спа и др. Щяла да бъде разработена и стратегия за брандинг на туристическите райони у нас и поне един пилотен регионален туристически бранд. Щели да се направят и проучвания на 10 „генериращи” пазара – доколкото разбирам, това са страни, от които очакваме повече туристи. За тази работа ще се платят 2 822 900 лв. по ОП „Регионално развитие” – тоест част от парите ще платят българските данъкоплатци, а друга част (но само евентуално и то след изпълнението на проекта, когато всички документи се окажат наред) – от европейските данъкоплатци, които, види се, имат голям интерес да се рекламира българският туризъм, щом ще плащат за това.

Без да навлизаме в разсъждения какво точно значи „брандинг” и как го разбират в МИЕТ, да се опитаме да остойностим проекта и да видим дали наистина струва 3 милиона лева.

На първо място трябва да платим на художник, който ще откъсне от душата си новото лого на България. Има мнозина млади дизайнери, които за 500 лева ще направят чудесни неща, но за нашата задача ни трябва мастит творец, съизмерим поне с автора на паметника пред НДК (една стотна от творците от времето на Тодор Живков да имахме сега!…), на когото ще платим хонорар 10 хиляди лева. Щедро, но нека остане така, защото тук имаме не само лого, но и „брандинг”, който включва и някои други неща (не много и не много скъпи, впрочем). Имаме 7 „под-бранда”. Хайде да кажем, че всеки от тях ще е на половината цена на основния „бранд”, макар че разликата ще е само в имената. Значи 7 по 5 хиляди са 35 хиляди. Маркетинговите проучвания са 10 и макар че могат да се спазарят за по 10 хиляди парчето, ние ще ги пишем по 20, тоест 200 хиляди за маркетингови проучвания на т.нар. „генериращи пазари”. Стигаме до притеснителната дейност „въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт”. Макар да съм старо куче рекламист, не се наемам да ви обясня какво точно значи това, защото и аз не го разбирам съвсем, но ако приемем, че става въпрос за производство на гайдлайн (за което се споменава и на пресконференцията), нека допуснем, че ще струва не повече от 10 хиляди лева. Има да се прави и един „пилотен регионален бранд”, който предлагам да разглеждаме като „под-бранд” и щедро да го оценим на още 5 хиляди лева. Остана агенцията, защото за този проект ще бъде обявен конкурс по ЗОП и този конкурс ще бъде спечелен от определена рекламна агенция (аз даже знам какви ще бъдат изискванията и знам кой може да ги покрие, но това е тема на друг разговор, за който тук нямаме нито пространство, нито време), та остана агенцията, на която нека с широка ръка пишем по 5 хиляди лева месечно за ангажимента й към проекта през цялата 2011 година, тоест още 60 хиляди лева и с това приключваме. Получаваме с всички завишения 320 000 лева, макар че реалната оценка на нещата не е по-голяма от 130 000. Но нека са 320 хиляди лева за 50-тина страници текст и десетина производни една от друга картинки! Остават още два милиона петстотин и две хиляди и деветстотин лева до изчерпване на проектния бюджет.

Ще се проявим като големи клюкари, ако тръгнем да гадаем каква ще е съдбата на тази разлика. Но можем да си позволим любопитството да проследим конкурса, да видим коя агенция ще го спечели и след това дали ще се появи името й като автор и организатор на някоя предизборна кампания догодина. Дали тези повече от два милиона и половина няма да се превърнат в оптимистични билбордове по кьошетата и в затрогващи телевизионни интервюта в стил „човек от народа” с избелели стари снимки и сълза в ъгълчето на окото? Но винаги е така – избирателите ги облъчват със собствените им пари.

Tweet

Дискусията беше открита от някакъв анонимен, избрал за свой аватар портрета на наркотрафиканта Ernesto Guevara. След неговото яростно изказване по адрес на българските емигранти се разрази люта свада с петолъчки по челата и пр. Разбира се, нито един коментар нямаше нищо общо с темата на статията. Стана ми интересно и реших да погледна и в други форуми.

Аз форуми не чета, може би защото съм, както ме били нарекли в някаква кабелна телевизия, „самообявил се софийски аристократ, който слуша Перголези и Хендел” (представяте ли си какъв изрод!). Ето защо ми стана особено интересно да се запозная със страстите, които се вихрят там и с които се отстояват схематични обществени и политически позиции, все едно се карат запалянковци на „Левски” и ЦСКА.

Ситуацията във форумите, в общи линии, е следната. Представете си новинарски сайт. На първата страница имаме горещи новини, политика, икономика и прогнозата за времето. Кликваме на прогнозата за времето и четем: „Днес над страната ще преобладава слънчево време с увеличение на облачността в следобедните часове. Минимална температура 8, максимална – 15 градуса”. Превъртаме по-надолу и четем коментарите под текста:

- Мръсни ченгета и комунисти! Да ги пратим при родата им в Сибир!

- Да се направи цялостна лустрация.Нали уж си против гоце!

-  А Иван Костов да не е по-добър. Те с ББ и ЦЦ са се договорили вече.

- До №2: какъв си ти бе нещастник! Изпи ли си днеска хапчетата?! Изрод! Боклук!

- Аман от хейтъри по форумите! Модераторите спят ли!

- Даааааааббббббббееее спрете ченгетата, да не шпионират горките чужденци. Хахахахахахахаха :))))))))))))))))))

- 4erveni bokluci. Si4ki ste ednakvi 6e e* maa vi 6e e*…

Това продължава поне на десетина страници и ако бъде копирано, може да се постави под всяка статия в Интернет, без някой да забележи нещо нередно. Признавам, че като четиво ме отегчава и даже омерзява понякога. Това дори не е Opera buffa и затова ще предпочета да си пусна нещо от Перголези с риск да си навлека всеобщата омраза и презрение на коментаторите.

Tweet

Аз пък предлагам друго. Да се преразгледа коренно административната структура на София (а и на Пловдив и Варна), като се изхожда за удобство от допускането, че общината се управлява различно от държавата. Държавата се грижи за националната доктрина и всички произтичащи от нея приоритети, докато общината е по-скоро доброволно сдружение на собственици. И това се признава официално, защото иначе не би следвало данъците на хората да се определят като функция от цената на имотите им. Ако продължим в този ред на мисли, ще трябва да признаем правото на онези, които плащат повече данъци да искат с тези данъци да се решават техни комунални проблеми, а не комунални проблеми в кварталите на онези, които плащат по-малко данъци. Защото се получава така, че ние ще си плащаме щедро и прещедро за дядовите си апартаменти и магазини, но кмета на София го избират с гласовете от Люлин, Младост, Момкова, Момина махала, Модерно предградие, Бакърена и Чугунена фабрика. Гласове на хора, които даже не са родени тук, а много от тях все още се водят по регистрация в родните си места и в столицата не плащат нищо. И като се възцари избраникът на Сульо, Пульо и Чугунена фабрика, той ще ми назначи на мен районен кмет, за да нямало било разнобой в политиката!

Но да се върнем на това, което предлагам – да се обособи един район „Център”. Мнозина ще кажат, че е трудно да се определят границите му. Да, ако слушаме агенциите за недвижими имоти, всичко е „идеален център”, обаче аз ще очертая много ясно новия район. Забиваме, значи, един въображаем пергел в народното събрание (като внимаваме да не пронижем Цецка Цачева), разтваряме го някъде до Полиграфическия комбинат и започваме да въртим. Окръжността не е идеална, но очертава адекватно границите на район „Център”: Борисовата градина, Лозенец (до телевизионната кула), семинарията, Японския, НДК, Пирогов, пл. „Възраждане”, Лъвов мост и (с известен компромис) гара Подуяне, Ситняково и там кръгът се затваря. Ето ги границите на район „Център”. Неговият кмет няма да се назначава от никого, а ще се избира при строги лустрационни изисквания към избирателите.  Всички местни данъци и такси ще остават в района. Влизането с автомобили ще е забранено, с изключение, разбира се, на живеещите и работещите в района. За живеещите ще е безплатно, а за работещите ще има тъмносиня, биеща на безнадеждно черна зона. Ако искат. Ако не искат, да идват с градския транспорт… Стоп! Градския транспорт.

Ще се намерят теоретици в областта на политиката и местното самоуправление, които ще възразят, че ако се конституира такъв столичен район, то откъде ще минава метрото и другия градски транспорт. Ами, през него, разбира се! Не ставайте смешни! Само че Столична голяма община ще трябва да си плаща на район „Център”, защото ще развива стопанска дейност, а именно градски транспорт, върху територията на района. Ще трябва също да си плащат и „Топлофикация”, „Софийска вода”, енергото и прочие заинтересовани. Ще трябва да си плаща и държавата, защото, да припомня, всички министерства са нацвъкани на територията на район „Център”. Да не говорим за разните там президенства-мрезидентства, парламенти-марламенти и министерски съвети-мъвети! Смятате, че е несправедливо такава далавера да се дава на район „Център” ли? Помислете само каква ще е далаверата, да речем, на район „Гробищен” и пак ще си говорим. А каква е далаверата на Люлин-Мюлин, Бакърена и Чугунена фабрика и т.н. ли? Ами тяхната далавера е, че ще имат избран с техните гласове кмет на голяма община, малко ли е!

Като казах кмет, та се сетих. Някой може би ще попита: добре, ще направим район „Център”, това е ясно. Но кой ще му бъде кмет? Ех, пък и вие… Ами то е ясно – аз ще му стана кмет. И тогава животът ще бъде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!

Tweet

Тя е изключителна жена, наша слава и наша гордост. Чувала е, че баща й бил български комунист, заминал на гурбет във Франция през 1922 и дори вероятно ще може да покаже на картата де е България, с което ще демонстрира на бразилците внезапна обща култура и ненужни познания по екзотични теми. Тя български не знае, но пък е била партизанка, което е особено важно за нашето национално самочувствие. Тя е една от нас. Когато тя управлява Бразилия, все едно я управляваме ние. „Една новина обиколи света!” – протръбиха медиите. – „Дилма президент!”, „Дилма Русеф – желязната българка на Бразилия!”, „Дилма Русеф зарадва и Бразилия, и България”, „Победата на Дилма Русеф – повод за гордост в Габрово”, „Дилма Русеф бразилската Маргарет Тачър с габровски корени” (интересно кой ли е английският Бойко Борисов с бразилски корени), „Дилма Русеф: Чувствам се донякъде българка”… Толкова е грандиозно, че дори Яне Янев не успя да намери лоша дума да каже!

Ето го нашият политически проект! Първанов няма какво да се напъва да събира около себе си политически маргинали и верни стари кучета (или стари верни кучета – както ви се харесва). Бойко Борисов няма какво да си поръчва розови рейтингови проучвания и да ги чете на Доган за заспиване. Станишев няма какво да разчесва подопашието на белия кон, върху който си мисли, че ще се върне. Синята коалиция няма какво да се драпа по темето и да умува опозиция ли е или не и ако не дали не изглежда като такава и ако да дали е правилно разбрана. РЗС няма какво ежедневно да прави маймунджилъци, за да я забележат, а Атака не е нужно да събира подписи за изключването на Франция от ЕС, защото била бивша колониална сила с преобладаващо мюсюлманско население. Нацията ще се консолидира около Дилма Русеф и България ще присъедини Бразилия като своя задокеанска територия! Бразилците ще станат европейски граждани, а македонците ще се пукнат от яд! А ние, интелигенцията, ние, народните будители, ще се надуваме и ще се гордеем. Ще се гордеем, че сме измислили компютъра, че управляваме Бразилия и че най-гъзарските вещества на този свят са киселото мляко и розовото масло. А ако някой се сети да организира и изпращането на SMS-и по гореизложените въпроси, може и някой лев да изкараме.

В-к “Пари“, 5 ноември 2010

Tweet

И понеже съм човек, който обикновено си спазва обещанията, готов съм с отговора за рекордните температури през изминалото лято. Обработих малко над 800 дневни температурни максимума. Взех ги от 13 европейски столици, подбрани така, че да са представителни за всички климатични типове на континента. Столиците са: Лондон, Париж, Берлин, Виена, Москва, Прага, Брюксел, Стокхолм, Хелзинки, Рим, Мадрид, Атина и София. Защо точно 13? За да е фатално. А защо и София? Глупав въпрос!… Ограничих се върху месеците юли и август, защото, ако ще търсим летни температурни рекорди, трябва да ги търсим само там. Ден по ден извадих рекордите за периода 1993 – 2010. Използвах базата данни на Weather Underground от Англия. Това, което ме интересуваше, не бяха температурите, а колко пъти е имало температурни рекорди на конкретната дата във всяка една от годините, които изследвах. Тоест за мен беше важно да видя, че, примерно, 10 от температурните рекорди за юли в Прага са през 2006, без да ме интересуват конкретните стойности (макар че в таблицата, която прилагам, ги има и тях). Така най-обективно се определя коя година е по-топла от друга, а не по еднократните стойности и номинала на отделните рекорди. Иначе би значело да направим заключението, че ако най-дебелият човек е мексиканец, то мексиканците са най-дебелите хора на света. Което очевидно не е така. Мисля, че методиката ми е добра и съм сигурен, че ако някой си направи труда да вкара в моята база данни всички регистрирани в Европа температури през това лято и ги съотнесе към температурните рекорди за предишните 15 години, ще получи същата картина.

И така, резултатът от изследването е, че NASA не позна. 2010 година се нарежда на трето място, ако отчитаме аномалиите в Москва, и на четвърто, ако не ги отчитаме. И в двата случая отминалото лято си е лято като лято, с нищо не забележимо и с нищо не шокиращо. То е било рекордно топло само през юли в Хелзинки и, разбира се, през юли и август в Москва. Някой любител на темата за световната конспирация би могъл да каже: „Ето, тези жеги и пожари около Москва тази година бяха толкова необичайни и локални, че руснаците с право твърдят, че някой е използвал срещу тях климатично оръжие. Но кой може да е този някой? Едва ли Непал или Бряг на слоновата кост. Очевидно американците. Тогава пророчествата на NASA от май месец не добиват ли ново измерение? Не можем ли да ги тълкуваме хем като предупреждение за това, което се готви да се направи, хем като застраховане – един вид, ние предупредихме, че климатът ще се държи странно, така че обвинявайте планетата, а не Пентагона”. И наистина, от таблицата и диаграмите може да се види, че през това лято Москва е температурно явление, което не се връзва с нищо друго. Жалко, че не съм привърженик на конспиративната теория – иначе щях да напиша съвсем друга статия.

Иначе много ясно може да се види, че най-гореща напоследък е била 2003 година. Тя е шампион по рекорди за месец август, докато за юли шампион е 2006 година. За София пък и през двата месеца най-гореща е била 2007. През ХХІ век има два пъти повече шампиони отколкото през ХХ, но това, разбира се, не означава, че сегашният век е два пъти по-горещ от предишния. Напротив, температурите варират съвсем равномерно и предсказуемо и катаклизъм на хоризонта все още не се наблюдава. Впрочем много интересна е следната констатация. 2010 безспорно е сред топлите години, но през 2009 няма нито един рекорд. 2009 е първата от 13 години насам, през която не е отбелязан температурен рекорд. Пак 13 и пак намек за климатично оръжие! Ех, NASA, NASA… Не трябваше да допускаш литератор да прави статистически анализи!…

Така. Да видим какво ни чака оттук нататък. След най-жаркото и изпепеляващо лято, независимо дали се е състояло в тези апокалиптични мащаби или не, ни очаква – какво? Разбира се най-лютата зима от 10 века насам! „Идващата зима ще бъде най-суровата за Европа през последното хилядолетие, а огромни ледници могат в недалечно бъдеще да покрият континента”, предупреждават руски учени. Ха, така! Империята отвръща на удара. Огнената Америка и ледената Русия! Дали пък руснаците не са изобретили някакво климатично оръжие, което, за разлика от американското, кара на замръзване? И ако да, то защо пак на горката Европа ще го прилагат? Не знам. Но знам, че през следващия месец май пак ще пиша за отминалата зима, както сега пиша за отминалото лято. И няма край, и няма край…

Благодарности на моя приятел Людмил Кържилов, Управител на DARIK-Web (в т.ч. и на VREMETO.bg)

Електронната таблица можете да изтеглите от ТУК.

Tweet