Великден 2011 година. В Симеоновград група младежи плющи карти и малко преди полунощ тръгва към църквата да се чука с шарени яйца, защото така се прави. В това време пеперудата от теорията на хаоса трепва с крилца в другия край на Симеоновград и там баща дава автомобила си на своя син, който пък го дава на пияния си приятел, защото онзи отскоро имал книжка и не си бил начесал още крастата да шофира.

Улицата е тясна и изкъртена – парите за ремонт са откраднати. По средата зее шахта – капакът й е откраднат. Тъмно е – този, който се грижи да бъде светлина, е пиян. Пиян е и младият водач на МПС и надува колкото душицата на МПС-то дава. Отскача от дупката, препъва се в шахтата и като сляпо торпедо се сурва по тротоара. От осмина, тръгнали да се чукат с шарени яйца, убива шестима. Изтерзаната родина отново е в траур. Търси се виновник. Бащата? Синът? Пияният шофьор, кметът, полицията, президентът, правителството? Глобалното затопляне?…

„Комунистите воюват със войната, комсомолците на стража бдят…”

Злините най-често се вършат или за пари, или от простотия. Днес нашият хилядолетен народ е скован от невиждана простотия, която е издигнала парите в религия.

Всички тези младежи, които се избиват пияни или дрогирани, които не знаят кой е Кирил Христов или Светослав Минков, които успяват да издържат само половин час в джаз-клуб и бързо тичат във фолк-дискотеката да си „оправят вкуса”, всички тези, които мечтаят да бъдат като семейство футболист и манекенка с малки кученца в ръце, които дават „светско” интервю за пернишка телевизия – всички те са нашите деца. На нас, пионерите и комсомолците от предишното поколение.

„Комунистите родината изграждат, комсомолците след тях строят…”

И когато ни се случи нещо лошо, нека не бързаме да обвиняваме кмета, президента, премиера или глобалното затопляне (макар че последното винаги си заслужава да бъде обвинявано). Нека си признаем, че настоящето ни е такова, защото в миналото сме били пионерчета със светло бъдеще. Възпитавали са ни в безбожие и икони са ни били Павлик Морозов, Митко Палаузов и ястребинчетата. Учили са ни, че българските интелектуалци са буржоазни реакционери, предприемчивите и трудолюбивите – изедници, а жилавите и упорити селяни – кулаци.

Както Св. Константин Философ* се е изпотявал, когато му се е налагало да спори с простаци, така ние трябва да се изчервяваме, когато възпитаваме простаци. Магистралите и субсидиите за селските райони са важни. Но по-важна е мисълта за следващото поколение. За внучетата на пионерчетата и комсомолците. За да ни има в бъдещето в що-годе човекоподобен вид, трябва да градим поколенията отсега. Но преди да съградим идните поколения, Картаген, разбира се, трябва да бъде разрушен.

_____________________

* Св. Константин Философ – един от двамата братя Кирил и Методий, на чийто празник се преяжда с агнешко.

P.S. Ето и спомен за още една песен от детството.

Tweet

Първата новина е, че някакъв човек от село Кортен влязъл с пищов в сливенска банка, ранил охраната и се заключил вътре.

Втората новина е, че нашият премиер ратифицира пакта „Евро +”, с което се узаконява ESM – постоянният спасителен фонд на Еврозоната, в която ние, така или иначе, не сме. Така се променя Лисабонският договор, според който спасяването на фалирали страни е незаконно (и според мен такова трябва да си остане, защото спасяването на фалирали субекти превръща самото фалиране в доходен бизнес – вж. американските инвестиционни банки).

От една страна човекът от Кортен, Сливенско, имал приятелка, която се залюбила с друг, който пък бил вардянин в местния клон на банката, та затова онзи го гръмнал – не защото бил вардянин, а защото се залюбил.

От друга страна с подписа на премиера автоматично започваме да дължим 300 милиона, задето в Гърция чиновниците години наред са си раздавали по 14 заплати, а в Португалия, Испания и Ирландия са вършили и аз не знам какво, но със сигурност, неща, които не ни засягат и за които не сме виновни.

От една страна цели телевизионни емисии се посветиха на атентатора от Кортен и заради него даже забравихме войната в Либия и взривовете в японските атомни централи, но пък разбрахме, че в банката работела бременна жена, която, за щастие, него ден не отишла на работа, та затова не била взета за заложничка. Негримирани репортерки с разтреперани брадички предаваха на живо от пустите сливенски улици, защото не ги пускаха да снимат банката, в която така или иначе нямаше нищо за снимане, а ние притаили дъх се кокорехме в Телевизора да следим „кризата със заложниците”.

От друга страна според поетия от правителството ангажимент, в бъдеще ще сме задължени да откликваме в размер на над 6 милиарда евро, ако някоя страна-членка на еврозоната си позволи да се поразпищоли, да похарчи повечко пари за заплати и спасяване на свои банки и в крайна сметка – фалира. Тогава ще се изправят такива богаташи като българите и румънците и ще спасят тамошните чиновници.

От една страна на другия ден се разбра, че човечецът от Кортен не е никакъв злодей, не е искал никакви пари и се остави да го арестуван и отведат. Сега вече медийният интерес спокойно можеше да се прехвърли към подписките, които приятели и съученички организираха в негова подкрепа и да се занимава с това през следващите няколко дни.

От друга страна като изражение спрямо БВП, нашето задължение спрямо фалиралите европейски страни е 17%. Докато много от богатите членове на ЕС се ангажират с по-малко от 5% от техните брутни продукти. И сега на нас ни остава или да се откажем от влизане в еврозоната, или да продължим да клатим глава като кученце на задното стъкло на москвич и да повтаряме „да, да, да…” на всичко, което ни кажат чужденците. Да повтаряме и да си плащаме.

Ето това са двете новини напоследък, които ме карат да се чувствам раздвоен. Слава Богу, че втората не е толкова важна колкото първата и не ни засяга чак в такава съдбоносна степен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Но въпреки безупречното състояние на документацията, шефът на БДЖ „остава в готовност да си подаде оставката”. Какво точно означава това? Рей Бредбъри би се изразил: „оставката е занимание самотно”. Какво значи оставката да ти е в джоба? Или я подаваш, или не я подаваш. Ако началникът ти я поиска и ти я подадеш, то това не е оставка, а чисто изритване. Оставката е акт на самопреценка за несправяне и за лично недостойнство да заемаш поста, на който обществото те е сложило. За такова нещо няма готовност. Когато изпиташ въпросното недостойнство, подаваш си оставката, за да спасиш останалото си достойнство.

Често сравняват държавата с кораб в бурното море на кризата. На мен тя повече ми прилича на влак в тъмните и опушени тунели под Балкана.

Tweet

И понеже съм човек, който обикновено си спазва обещанията, готов съм с отговора за рекордните температури през изминалото лято. Обработих малко над 800 дневни температурни максимума. Взех ги от 13 европейски столици, подбрани така, че да са представителни за всички климатични типове на континента. Столиците са: Лондон, Париж, Берлин, Виена, Москва, Прага, Брюксел, Стокхолм, Хелзинки, Рим, Мадрид, Атина и София. Защо точно 13? За да е фатално. А защо и София? Глупав въпрос!… Ограничих се върху месеците юли и август, защото, ако ще търсим летни температурни рекорди, трябва да ги търсим само там. Ден по ден извадих рекордите за периода 1993 – 2010. Използвах базата данни на Weather Underground от Англия. Това, което ме интересуваше, не бяха температурите, а колко пъти е имало температурни рекорди на конкретната дата във всяка една от годините, които изследвах. Тоест за мен беше важно да видя, че, примерно, 10 от температурните рекорди за юли в Прага са през 2006, без да ме интересуват конкретните стойности (макар че в таблицата, която прилагам, ги има и тях). Така най-обективно се определя коя година е по-топла от друга, а не по еднократните стойности и номинала на отделните рекорди. Иначе би значело да направим заключението, че ако най-дебелият човек е мексиканец, то мексиканците са най-дебелите хора на света. Което очевидно не е така. Мисля, че методиката ми е добра и съм сигурен, че ако някой си направи труда да вкара в моята база данни всички регистрирани в Европа температури през това лято и ги съотнесе към температурните рекорди за предишните 15 години, ще получи същата картина.

И така, резултатът от изследването е, че NASA не позна. 2010 година се нарежда на трето място, ако отчитаме аномалиите в Москва, и на четвърто, ако не ги отчитаме. И в двата случая отминалото лято си е лято като лято, с нищо не забележимо и с нищо не шокиращо. То е било рекордно топло само през юли в Хелзинки и, разбира се, през юли и август в Москва. Някой любител на темата за световната конспирация би могъл да каже: „Ето, тези жеги и пожари около Москва тази година бяха толкова необичайни и локални, че руснаците с право твърдят, че някой е използвал срещу тях климатично оръжие. Но кой може да е този някой? Едва ли Непал или Бряг на слоновата кост. Очевидно американците. Тогава пророчествата на NASA от май месец не добиват ли ново измерение? Не можем ли да ги тълкуваме хем като предупреждение за това, което се готви да се направи, хем като застраховане – един вид, ние предупредихме, че климатът ще се държи странно, така че обвинявайте планетата, а не Пентагона”. И наистина, от таблицата и диаграмите може да се види, че през това лято Москва е температурно явление, което не се връзва с нищо друго. Жалко, че не съм привърженик на конспиративната теория – иначе щях да напиша съвсем друга статия.

Иначе много ясно може да се види, че най-гореща напоследък е била 2003 година. Тя е шампион по рекорди за месец август, докато за юли шампион е 2006 година. За София пък и през двата месеца най-гореща е била 2007. През ХХІ век има два пъти повече шампиони отколкото през ХХ, но това, разбира се, не означава, че сегашният век е два пъти по-горещ от предишния. Напротив, температурите варират съвсем равномерно и предсказуемо и катаклизъм на хоризонта все още не се наблюдава. Впрочем много интересна е следната констатация. 2010 безспорно е сред топлите години, но през 2009 няма нито един рекорд. 2009 е първата от 13 години насам, през която не е отбелязан температурен рекорд. Пак 13 и пак намек за климатично оръжие! Ех, NASA, NASA… Не трябваше да допускаш литератор да прави статистически анализи!…

Така. Да видим какво ни чака оттук нататък. След най-жаркото и изпепеляващо лято, независимо дали се е състояло в тези апокалиптични мащаби или не, ни очаква – какво? Разбира се най-лютата зима от 10 века насам! „Идващата зима ще бъде най-суровата за Европа през последното хилядолетие, а огромни ледници могат в недалечно бъдеще да покрият континента”, предупреждават руски учени. Ха, така! Империята отвръща на удара. Огнената Америка и ледената Русия! Дали пък руснаците не са изобретили някакво климатично оръжие, което, за разлика от американското, кара на замръзване? И ако да, то защо пак на горката Европа ще го прилагат? Не знам. Но знам, че през следващия месец май пак ще пиша за отминалата зима, както сега пиша за отминалото лято. И няма край, и няма край…

Благодарности на моя приятел Людмил Кържилов, Управител на DARIK-Web (в т.ч. и на VREMETO.bg)

Електронната таблица можете да изтеглите от ТУК.

Tweet

Но ако все пак историята не се забрани, то трябва много да се внимава в нея да не се промъкне коварното вероучение. Например какви са тези Кирил и Методий и какви книги са превеждали? Съвсем невъзпитателно е да се твърди, че те са духовници и че са превеждали Библията. И после кой е този Патриарх Евтимий? Тук децата вече знаят: това е „Попа”, където се събираме да се друсаме. Ето това е правилна интерпретация на историята, а не разни опиуми за народите. Правилна интерпретация на историята е и това да се обясни на младежта, че няма никакъв дякон Левски, а всъщност става дума за ПФК „Левски”.

Сериозно трябва да се преосмислят и т.нар. „културни ценности”. Не, няма да забраняваме Микеланджело, защото децата, които не са учили религия в училище, няма да знаят, че статуята „Давид” изобразява Цар Давид от Библията, известен с победата си над Голиат (Първа книга „Царства”; 16-31), ще си мислят, че това е някакъв ренесансов нудист, ако изобщо се обременят с определения като „ренесансов” и душите им ще останат незасегнати от отровата на религията. Няма да забраним и празника „Вяра, Надежда, Любов”, защото децата ще знаят, че това просто е именният ден на баба Верче, на баба Надка и на баба Любка. Веднъж въоръжени с тези знания, идващите поколения много лесно ще узреят за идеята, че е по-целесъобразно „Александър Невски” да се преустрои в МОЛ, а Рилският манастир – в спа курорт.

Но ако няма да се преподава в училищата религия, не е ли добре вместо нея да се преподават други предмети? Например „Миене на клозети в Германия”. Или „Джебчийство във Виенското метро”. Все дисциплини с практична полза и ясно приложение, които ще отворят пред древния ни народ вратите на общия европейски дом.

Tweet

Ако Джеймс Уат се беше драпал под перуката пред някоя каруца и си беше повтарял, че друг начин няма, сигурно никога не би изобретил парната машина. Ако Джетро Тъл малодушно бе повярвал, че друг начин няма, то ние така и щяхме да си останем без редосеялка. Така че и аз не знам дали единственият начин да построиш метро е в началото на активния сезон да блокираш центъра на столицата, но пък кой съм аз, че да коментирам начина на мислене на Общината. Общината е нашият голям и туптящ мозък и от нас се очаква да го насърчаваме да мисли от наше име, но не и да мислим за начините, по които го прави. Затова няма да коментирам мисленето на Общината или ще го коментирам, но само мъничко. Няма да гледам бурята в океана на обществения транспорт и кръстовищата, а ще я погледна в малката чашка на моята махала. Ще видя на какво е способна мисълта на общината тук, за да си направя извод на какво е способна там, отвъд моята компетентност на скромен гражданин.

Един ден преди няколко месеца в квартала се появиха дървосекачи и с триони отрязаха акациите по улица „Цар Самуил” от църквата „Свети Георги” до улица „Солунска”. Акациите бяха млади дървета, най-големите от които с обиколка на стеблото колкото талията на добре поддържана дама в разцвета на своята хубост. Жизнени и здрави, със стегната и твърда дървесина, те хвърляха приятна сянка по тротоарите. Нашата махала е хубава с това, че улиците са засенчени от чудесни дървета – липи, ясени и дори бадеми, които, когато цъфтят, ухаят като уискито в чашата на стар приятел. Докато се питахме защо изсякоха акациите по „Самуил”, ето че дойдоха други общински деятели и посадиха фиданки. Пак акации, само че дебели не повече от палеца на някой хамалин със загрубели от пренасянето на рояли длани. Посадиха ги до все още прясно отрязаните живи пънове на старите акации.

Понеже фиданките, да са живи и здрави, са доста хилави, укрепиха ги с нарочни конструкции, състоящи се от по три греди, като всяка от трите греди е поне два пъти по-дебела от фиданката, която държи посредством брезентови ремъци. Понеже общинските деятели не си дадоха труда и разходите да махнат пъновете от старите акации, от тях през целите тротоари пораснаха огромни храсталаци, по-скоро нови корони на дървета, много по-големи и по-зелени от фиданките, само че пораснаха направо на плочите, защото общинските деятели бяха лишили все още живите дървета от стебла и насила ги бяха превърнали в някакви изроди, състоящи се само от корен и корона.

Човек е любопитен и все си задава въпроса „Защо?”. Защо трябваше да се направи това с акациите по улица „Цар Самуил”? Възможните отговори са само два. Според единият всичко това е направено за благото на града и на хората, които живеят в него. Така е по-красиво, по-сенчесто и по-свежо. Според другия вариант общинари или техни близки имат разсадник и са решили да ни продадат малко фиданки. Едва ли е второто. Сигурно е първото. Но което и от двете да е, нас не ни интересува, защото в момента се занимаваме с мисленето на Общината, а не с далаверите й. И ако това е мисленето на общината, аз дами и господа, когато стоя и гледам блокираното движение на Витошка и Патрирарха, и като слушам трясъците на парните чукове, не мога сам себе си да убедя, че друг начин няма.

И още: ако това е мисленето на Общината, то разумно ли е да се надяваме, че е някакво друго мисленето на Държавата? Някои казват, че домокрацията е хубаво нещо. За мен тя е парадокс. Хората, които трябва да управляват, са интелигентните, образованите и моралните хора. Те обаче навсякъде са малцинство. А как да се развива демокрацията се решава с мнозинство. Мнозинството пък винаги е склонно във властта да възпроизведе себе си.

Tweet

Вчера в новините се появи поредната апокалиптична картина под заглавие „НАСА прогнозира най-горещото европейско лято в историята”, в която се казва:

„Предстоящото лято в Европа ще бъде най-горещото за цялата съвременна история на метеорологичните наблюдения. Прогнозата е на експерти от американската космическа агенция НАСА”

Този път ще си направя труда да запомня тази прогноза и вече съм си отбелязал в органайзера датата 10 октомври, на която ще проверя сбъднала ли се е тя или не. Защото такива прогнози разчитат именно на това – никой да не провери дали са се сбъднали или не. Те разчитат на ефекта, който ще проведат само в периода, когато са прогнози в бъдеще време. Когато настъпи моментът да се провери дали са познали или не, вече никой не говори за тях. Типични представители на този вид прогнози са прокобите за края на света. През моя живот е имало няколко, като първият край на света беше насрочен за 1987 година (той по принцип бил за 2000, но хората били станали толкова грешни и порочни, че Бог решил да го изтегли 13 години по-рано). После, разбира се дойде ред на самия милениум, а сега чакаме 2012. Светът все не свършва, но докато чакаме края му, будалите харчат луди пари да се подготвят за него, от което тарикатите стават приказно богати. Особено телевизионните пастори в Съединените щати, страната от която напоследък тръгват най-големите медийни идиотщини, психози и манипулации. Далеч не толкова безобидни колкото слуховете за края на света са манипулациите за влиянието на индустрията върху парниковия ефект. Отдавна се доказа, че това влияние далеч не е толкова катастрофално, колкото го изкарват, но това не пречи на всички държави да са наложени квоти за емисии и тези квоти вече да се търгуват като ценни книжа, предимно на американските борси.

Тази година пролетта е много студена. По планините продължава да вали сняг и през май. Но на въпроса „Що за глобално затопляне е това?” неговите апологети дават следния гениален в безочието си отговор: „Студената пролет е абсолютно закономерен резултат от глобалното затопляне, защото вследствие от него ледените шапки се топят, огромни буци лед се откъртват от тях и започват да странстват по всички морета на света, като с това свое странстване охлаждат климата. Ако нямаше затопляне, те нямаше да се откъртят, а ако не бяха се откъртили, нямаше да има захлаждане”. Ако това обяснява хладната пролет по света, то аз имам обяснение за лошото време в София напоследък: миналата седмица чистачката в офиса ми реши да размрази хладилниците и да ги почисти. За целта ги изключи и ги държа 24 часа отворени, за да се стопи ледът в камерите им. Така те охладиха климата в София и причиниха влошаването на времето. Мога да свържа с глобалното затопляне и исландския вулкан. Тъй както джезвето на котлона се затопля и кипи, така и глобусът се затопля от глобалното затопляне и кипи през дупките си, които ние наричаме вулканични кратери. Толкова е просто и ясно!

Сега гениите от NASA вещаят катастрофални жеги в Европа. Правят го в момент, когато американските финансови институции саботират еврото с всички сили. Не знам дали има връзка между двете явления, но ако има: лошо, мистър Седларов, лошо… Затова ще наблюдаваме следващите четири месеца и ако се окаже, че през тях не се е случило най-горещото за цялата съвременна история на метеорологичните наблюдения лято в Европа, ще ни се наложи публично да обвиним „експертите” от NASA или в некадърност, или в злонамереност. Ако пък познаят, както е казал дядо Вазов: „Аферим, бабо, машаллах!”.

Tweet

Макар и по-пищни в сравнение със застаряващите генерали от „Любэ”, хористите от „Харлем госпел хор” са по-скромни от тях в рекламната си дейност. Появиха се веднъж-дваж по телевизията, дваж-триж по вестниците и – толкова. Не такава беше кампанията на „Любэ”. В десетки телевизионни и радио-клипове на стойност стотици хиляди левове в продължение на месеци ни се набиваше горе-долу следното: техните песни са хитове, те са любимци на Путин. И двата клипа завършват със слогана: „Кой каза, че живяхме зле?”. Кой ли? Например аз. Аз казвам, че живяхме зле, защото никой не живее добре при диктатура на простотията, дори и простаците. Наистина, шефът на Лукойл Валентин Златев, който финансира изявите на „Любэ” в България, може би не е живял зле тогава, но сигурно и той живее по-добре сега, защото, най-малкото, тогава Правец не е бил негова собственост. А и много други неща. И като ще се връщаме на баналната тема за качеството на живот тогава и сега, отново опираме до една друга голяма тема, темата за

НЕРЕЛЕВАНТНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ

И по-точно не за загубата на историческа памет, не за отсъствието на спомени, а за отсъствието на релевантност между спомените и изводите, до които ни довеждат те, до изводите, които определят решенията ни в настоящето. Повечето хора, които като деца са се парили на котлон, през целия си останал живот избягват да пипат включени котлони, защото пазят спомена за това, което им се е случило, и не само го пазят, но и успяват благодарение на него да предположат, че същото ще им се случи пак и съумяват да вземат правилното решение за себе си в настоящето. Полезното решение. Същите тези хора обаче, ако са гласували за комунисти и комунистите после са ги смазали и са ги докарали до гладно скотоподобно съществуване, същите тези хора само след няколко години са готови отново да докарат комунисти на власт. Кой каза, че живяхме зле? Луканов опразни магазините, хората се редяха на опашки за мляко в четири часá сутринта и хлопаха с празни тенджери по улиците. Като стана СЪВСЕМ нетърпимо, събориха Луканов. Събориха го и след няколко години си докараха Виденов. Кой каза, че живяхме зле? Виденов изнесе на далавера всичкото зърно на държавата и разби банковата и финансовата система. Курсът долар-лев се менеше по десетина пъти дневно. Хората работиха за заплати между един и пет долара. Когато стана АБСОЛЮТНО нетърпимо, събориха и Виденов. Събориха го и след няколко години си докараха Станишев. Кой каза, че живяхме зле? Станишев имаше лудия късмет да управлява във време, когато в България влизаха пари, имаше бюджетни излишъци, защото хората си плащаха данъците, а си ги плащаха, защото икономиката за известно време беше добре и хората имаха пари – къде от собствена предприемчивост, къде от щедро предлаганите и раздавани банкови кредити. А икономиката беше добре, не защото много произвеждахме и много изнасяхме, а защото се наливаха много пари главно в строителство от видиотени британски пишман-инвеститори и руски мутри със свободни пари от наркотици и оръжие. Е, това свърши. Не можеше да не свърши и всички знаехме, че ще свърши. През цялото си управление Станишев не правеше нищо друго, освен да краде. По тази причина сега ги няма излишъците от добрата събираемост на данъци през миналите години и няма с какво да се компенсира лошата събираемост в момента. Друг е въпросът, че и правителството, което си избрахме да смени Станишевото, не изглежда особено адекватно във финансово отношение – увеличава акцизите на цигарите, загрижено за здравето на хората, но намалява бюджета в частта здравеопазване с 450 млн. лв., макар че акцизите затова са особен вид данък, защото, когато с тях се облагат стоки, вредни за здравето, то приходите от тези акцизи отиват за здраве и за нищо друго. Помня последните месеци от управлението на Станишев. Никой в държавната администрация не работеше нищо. Или поне не работеше нищо, различно от далаверите за източване на пари през обществени поръчки. Свидетел съм как никой не обърна внимание на чуждестранни експерти, които можеха да помогнат на държавата бързо да усвои няколко милиарда от европейските фондове. Просто не им обърнаха внимание. Онзи ден бях в общината и мой високопоставен приятел там ми сподели, че хората са спрели да си плащат данъците и таксите и общината няма пари. Оттам нямат пари и общинските фирми и не могат да се разплащат с контрагентите си, контрагентите им не могат да се разплащат с подизпълнителите си, а подизпълнителите не могат да плащат заплати на своите служители и работници. Къде са излишъците? Кой каза, че живяхме зле?

Лошото е, че сегашното правителство, дори да успее да изкара докрай мандата си, в което мнозина вече се съмняват, няма да успее да го повтори. А за всички нас е важна стабилността. Важно е да се намери отнякъде едно правителство, което да изкара поне два мандата, па макар и с цената на много ремонти през тях, защото четири години са изключително недостатъчни да се развият генералните икономически и политически процеси, от които се нуждаем. Лошото е, че когато сегашното правителство се компрометира дотам, че да започнем да мислим кой ще го смени, ще надигнат глава лявогласуващите и като нищо за четвърти път ще върнат комунистите на власт. Ще ги върнат с чудовищната им корупция, с безочливите им кражби и безцеремонното незачитане на обществените интереси. Ще ги върнат може би отново в коалиция с Ахмед Доган и първата им работа ще бъде да направят още едно барбекю, да дигнат с още няколко метра дуварите на сараите, да построят още няколко джамии по европейски програми и с финансиране от европейските фондове и да основат още няколко мюсюлманско-фундаменталистки партии. Ами че лошо ли живяхме, бе?!…

Това, което е отгоре, е подобно на онова, което е отдолу. Фундаментално убеждение на гностиците, доведено до практически постулат от алхимиците. Ако бушува буря в океана, то тя бушува и в чаша вода – казва същото, но по свой начин добрият стар Бил Шекспир. Значи ли това, че ако демокрацията периодично връща социалистите на власт, то периодично ще ги връща и историята, само че на по-дълги интервали? Значи ли, че ни предстои поредна „Аврора” и „Вся власть советомъ”? Значи ли, че иде нова Берлинска стена и нова Желязна завеса? Значи ли, че група „Любэ” пеят колкото за миналото, толкова и за бъдещето? И наглият въпрос на българските им продуценти „Кой каза, че живяхме зле?” дали не е грозно пророчество?…

През последните дни виждам по „Витошка” и около НДК хора с хирургически маски на физиономиите. Искат да надхитрят свинския грип. За свинския грип аз знам две неща – първо, ако сега се разболеете от грип, то знайте, че той със сигурност е свински, защото в момента друг щам не върлува и, второ, разликата между свинския грип и всеки друг грип, характерен за тази част от годината, е тази, че свинският грип протича много по-леко и безпроблемно и взима много по-малко жертви в сравнение с другите грипове. Обаче съвсем друго е онова, което медиите сториха с хората. Те ги побъркваха методично, казвайки кой кога и къде се е разболял и как после е умрял. Показваха се карти на България, където червената вълна на апокалипсиса заливаше нашата скромна територийца с неумолимостта на цунами. Стигна се дотам, че медиите биха отбой, но не знам дали някой вече ще обърне внимание на този отбой. В последните дни те казаха две ключови неща: ако се разболеете от свински грип и до 4-5 дни не ви мине, отидете на лекар. Ега ти смъртоносната инфекция, която за 4-5 дни минава сама! И второ: тамифлу ще се продава с рецепти, защото предизвиква резистентност у вируса. Така ли? Ами защо чакахте първо да се гласуват 12 милиона за закупуване на тамифлу и чак след това казахте, че не е особено подходящо да се приема? Какво му е на тамифлу – то си се продава без реклама, защото няма по-добра потребителска мотивация от масовата психоза.

Тъй както можем да ви накараме да ходите с хирургически маски по улиците, така можем да ви накараме да тръгнете и с червен карамфил в гъза!

Тъй както можем да ви накараме на се тъпчете с тамифлу и да се боцкате със скъпи ваксини, така можем да ви накараме и да върнете крайцера „Аврора”, Берлинската стена и Желязната завеса. Достатъчно е да ви доведем любимците на Барак Обама или пък любимците на Владимил Путин, а защо не и всички любимци наведнъж!…

Достатъчно е стотина пъти да ви попитаме от телевизията и радиото: „Кой каза, че живяхме зле?”…

Tweet

Сигурно не съм прав, но неща като тези тревожат моята наивна и доверчива душа. Миналата седмица попаднах на статия в „Стандарт”, която после намерих и в Интернет. Ще забележите, че снимката на жената от материала е огледална в книжния и електронен вариант на статията, във вестника гледа наляво, а в сайта – надясно, на едното от двете места е обърната нарочно, за да се спази естетическия принцип да гледа към текста, и ние не знаем коя от двете снимки е истинска и коя – обърната насила. Обърнато насила ми се видя и разказаното за европейските пари в статията, но кой го е обърнал и защо, не успях да разбера.

Успях да разбера, че става дума за служители на Министерство на финансите, които при предишното правителство са развили мащабна творческо-организационна дейност, започваща с разработването на схема за печелене на европроекти и свършваща с физическото усвояване на пари по тях. Извън дежурните вестникарски пикантерии за премии, трети заплати и командировки в чужбина (не знам защо за журналистите върхът на богатството, разврата и презадоволеността от неправомерното облагодетелстване е именно командировката в чужбина, наистина не знам!) статията разказва как тези служители били назначени именно да разпределят парите по европейските програми между другите министерства и хора и организации, които са компетентни да вършат работата, за която се дават парите. Вместо това чиновниците направили нещо като тритактов цикъл на усвояване:

1. Първи такт: нагнетяване – измислят някакъв проект и го възлагат. Вероятно го измислят така, както бих го измислил аз, ако сам си го възлагах: кандидатите трябва да са над 100 кг., синеоки, малкото им име задължително да е Иван, а фамилия Стамболов е предимство.

2. Такт: възпламеняване – същите хора се явяват на обявения от тях конкурс и го печелят абсолютно резонно, защото най-добре отговарят на поставените от самите тях условия.

3. Такт: освобождаване (от отговорност) – отново същите хора се явяват и проверяващи на това как се изпълнява проектът след като вече е спечелен за изпълнение от най-подходящия изпълнител.

- Е – ще каже въображаемият мой опонент, седнал срещу мен на бюрото и нахално надничащ в това, което пиша, – какво толкова! Нека и те вземат някой проект. Пък с което не успеят да се справят, ще го превъзложат на подизпълнители.

- Добре – ще отговоря аз, сипвайки се още едно малко уиски, което няма да кажа какво е, за да не ме нарекат пак „впиянчен реститут”, – ама да вземат, да вземат 100 хиляди, 200 хиляди, но това дирекция в министерство да спечели проекти за 18 милиона!… Това, дами и господа, както би казал Атанас Буров, моят светъл ум не може да го побере!

Пък и не е трудно да се договедим кои ще да са тези „подизпълнители”: ако не са за четвърти път все същите служители на министерството в лично качество, както се явяват при възлагане на конкурси, тяхното печелене и контрола по изпълнението на проектите, то ще са тяхна рода – българското семейство се слави със сплотеността си.

Представям си как е побеснял новият министър, като е прочел статията в „Стандарт”. Макар че далаверите са от времето на Станишев (респ. Орешарски), петното от скандала ще се лепне върху новата администрация, освен, разбира се, ако Симеон Дянков не разхвърля незабавно въпросните служители, но той няма да го направи, поне докато не проучи случая, докато не се консултира с Брюксел, докато не намери алтернатива на компрометираното звено… А дотогава петното ще си стои, а хората ще си казват: „И при новата власт в министерствата се правят далавери”. И понеже в статията става дума и за ОЛАФ, именно ОЛАФ би могъл с интереса си да катализира нещата, но предполагам, че и да започне разследване, нашите печеняги ще докажат, че всички процедури са законни, че буквата на текстовете е спазена, а това как са разписани проектите и как са прокарани за одобрение, за това ще стане дума следващия път…

Но пък, честно казано, много слабо ме интересува дали е побеснял новият министър или не. Все едно ми е дали ще предприеме нещо конкретно в съответствие с политиката на кабинета Борисов за борба с корупцията или ще остави нещата в областта на теорията и предизборните фрази. Стига ми печалното потвърждение на подозрението, че и този път май ще се разминем с финансирането от еврофондовете, като ни спрат за пореден път парите заради далавери. А на този етап само тези пари са ни останали.

Tweet

Еврейското посолство било „изумено”, „потресено” и „шокирано” от това, че Общинският съвет на София решил да кръсти софийска улица на името на премиера проф. Богдан Филов. Ако една дипломатическа мисия, па била тя и еврейска, толкова лесно се „потриса” и „шокира”, мисля, не е излишно тази мисия да се прегледа при психиатър. Ако вместо да се отдава на тези изпепеляващи емоции, еврейската мисия си беше направила труда да проучи кой е Богдан Филов, щеше да установи, че става въпрос за висш политик (премиер и регент) на независима европейска държава, учен с международно значение, член-кореспондент на 10 академии, действителен член на още 4, и doctor honoris causa  на университетите в Атина, Берлин, Будапеща и Падова. Автор на над 30 фундаментални научни труда и председател на Българската академия на науките.

От някакъв криворазбран комплекс за вина цивилизованото човечество се чувства длъжно до ден днешен непрестанно да се „извинява” на евреите за т.нар. „холокост”. Много нации и народи са били поставяни в лоши исторически условия, много от тях са били подлагани на откровен геноцид, включително и българите и то може би доста по-жестоко, отколкото евреите впоследствие. Арменците и до днес търсят справедливост и историческо признание за извършеното срещу тях…

Израелското посолство е „потресено” от кръщаването на улицата, но аз мисля, че ние трябва да бъдем потресени от това, че чужда държава си позволява да си въобрази, че може да има отношение по това как една община ще кръщава улиците в собствения си град. Ако софиянци, които в качеството си на ЧАСТНИ ЛИЦА са собственици на този град, решат, че искат да имат улица „Менгеле”, „Дракула” или „Терминатор”, никой не може да им каже „копче”. А да им се правят сцени за това, че са кръстили улица на един от най-достойните българи, това е вече истерично поведение на ощипани госпожици и пълно откъсване от действителността поради усещане за безнаказаност и поради просташко самозабравяне.

Искрено се надявам официалните ни власти да не се окажат толкова безгръбначни, че да се откажат от идеята да кръстят улицата „Богдан Филов”.

Tweet