Сама по себе си защитата на интелектуалната собственост и правата на онези, които са вложили капитали за създаване на някое произведение на изкуството, независимо от естетическата и информационната му стойност, е благородна на пръв поглед. Че и на втори поглед е благородна, ако наистина целта й е да помогне на художника, сценариста или музиканта да спечели достойно от труда си. Обаче дали актове като АКТА си поставят единствено тази цел и дали изобщо си я поставят или целят нещо съвсем друго, от което поетите с резпилени перчеми и нежни сърца си нямат и хабер? Що се отнася до България, възмутително и тревожно е пълното информационно затъмнение, при което се подписа АКТА. Никой не разбра за какво става дума: нито обществеността, нито компетентните институции, нито неправителствените организации, нито даже самите министри, както личи от протоколите от заседанията на МС, когато се е вземало решението България да подпише. Дали за пореден път става въпрос все за онази некомпетентност, неадекватност, пълна незаинтересованост и отчайваща неспособност да се вниква и в най-елементарни проблеми? Или пък сме свидетели на тихичко и самодоволно потриване на ръце, задето Европа най-сетне ни дава повод на нас, в България, да цензурираме интернет и да преследваме хората, които пишат там – стара мечта на не едно наше правителство? Като затворят пак някоя библиотека или интернет медия, ще кажат: „Спазваме европейското законодателство, нищо не можем да направим”. А междувременно, докато го спазват, ще следят на воля сайтове, блогове, електронни пощи и социални мрежи. Сама по себе си АКТА не е страшна. Страшно е какво може да отприщи и още по-страшно е, че има хора, които знаят какво ще се отприщи и искат то да се отприщи, за го превърнат във власт, богатство и политическо влияние.

Очевидно е, че през последните няколко десетилетия интернет промени революционно начина за обмен на информация, мисли и идеи. Днес хората четат много повече, научават много повече и много по-бързо споделят помежду си. Това безспорно е много важно човешката свобода и за съхраняването и развитието на гражданското общество. Пиратстването на музика и филми е малка част от този процес и не бива борбата срещу него да застрашава и поставя под съмнение цялата система на свободен обмен на информация, мнения и възгледи. А рискуваме да стане така, точно както, когато пръскаме против комари, освен комарите избиваме всички останали насекоми наоколо, които нито ни смучат кръвта, нито са се провинили с нещо друго към нас.

Това, от което имаме нужда, не е регулация, цензура, следене и преследване в интернет. Имаме нужда от нов регламент. От нов законодателен фундамент за авторското право, подчинен на изцяло нова философия, която отчита необратимото наличие на интернет с всички негови характеристики и особености. Защото, ако със сила се опитаме да ограничим информационните потоци между хората в световната мрежа, ще превърнем проблема от юридически в хуманитарен и цивилизационен. Да вземем само електронните книги. Ако се ограничи четенето на книги в интернет, милиони хора изобщо ще спрат да четат книги. Ако се ограничи четенето на електронни вестници и списания, милиони хора изобщо ще спрат да четат вестници и списания. Огромни маси ще израснат със съмнителна култура, без критичен поглед и с изключително слаба мотивация да се развиват и конкурират, да постигат успехи и да създават ценности. Безспорно, те ще бъдат лесни за манипулиране, но същевременно биха били и бомба със закъснител. В момента и без друго хората, които създават реални блага са не повече от 20% и с труда, упоритостта, образованието и квалификацията си хранят всички останали. И на останалите никак не им е зле от тази работа, даже искат все повече и повече защото имат право на социална солидарност и защото са потребители, чиито права не бива да бъдат нарушавани. Да, но тази приказка си има край и той ще дойде толкова по-скоро, колкото по-скоро легне мракът над душите и умовете на хората. А този мрак не е легнал още в нашата семпло потребителска епоха, само защото има медии, включително и интернет, които помагат на хората лесно да се информират за събитията и за мнението на други хора по повод тези събития. Особено важен е интернет, защото в момента той е най-достъпното пространство на плурализъм и свобода на възгледите, много по-големи от тези в конвенционалните електронни и печатни медии. Така че нека го запазим като такова пространство, а по-незначителните проблеми да решаваме с оглед на този водещ принцип. Мисля, че свободата на словото е по-важна от печалбите на холивудските компании. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Изглежда подобни мисли са отприщили и патоса на Велислава Дърева и са я подтикнали да излее страстта си на страниците на „Дума”.  Вижте само как бичува тя със слово:

И вие, лекари! Извинете се на простака, който ви нарече убийци!
И вие, академици! Извинете се на безграмотника, който ви убива всеки ден!
И вие, археолози! Извинете се на профана, който ви нарече саботьори, понеже не различава некропол от кенеф!
И ти, нагла опозицио! Извини са на наглеца, който те обвинява в наглост!
И ти, народе! Извини се на простофила, когото ти овласти – да те управлява и унижава!

Браво, Велислава! Браво, Дърева! Силни слова и смела, гневна позиция! Но аз съм малко смутен. Не е ли човекът, когото бичувате така яростно, и той  човек от народа, какъвто беше вашият партиен лидер от 1956 до 1989? Не е ли той рожба на пролетариата – исторически най-прогресивната класа и „гробокопач” на капитализма? Не е ли в крайна сметка той ваш партиен член? И не е ли евентуален ваш бъдещ коалиционен партньор в управлението на страната? Искрено се опасявам, че можете да изпаднете в гузното положение след година-две вашата партия да управлява заедно с „простака”, „безграмотника”, „профана”, „наглеца” и „простофила”. С жив интерес ще следя какви статии ще публикува  тогава на страниците си в. „Дума”. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Най-важната черта от вашия характер?

Вертикалната черта, която го разделя на две части – лява и дясна. Или източна и западна – въпрос на терминология.

Качеството, което най-много харесвате в един мъж?

Вратовръзката от осморно пресукана копринена нишка, червена подплата и ръчната тропоска  с дебел червен конец от задната страна.

Качеството, което най-много харесвате в една жена?

Да е красива и желана от всички мои приятели и същевременно да живее с убеждението, че е създадена да задоволява моите прищевки.

Какво цените най-много в своите приятели?

Това, с което биха се разделили с най-голямо нежелание в моя полза.

Най-големият ви недостатък?

Прекалената скромност, която ми пречи да се наслаждавам на съвършенството си.

Любимото ви занимание?

Да пия уиски от плоско шише, докато карам с мръсна газ тежък джип през детски летен лагер.

Най-голямата ви мечта за щастие?

Хм, не знаех че мечтите се степенуват по размер… Но мечтата ми за щастие е да умра и да се окаже, че задгробният живот е в родната ми махала, но без селяните.

Кое е най-голямото нещастие?

Я! Ето че и нещастието можело да се степенува по размер! Най-голямото нещастие е най-голямото отсъствие на щастие, доколкото отсъствието може да бъде по-голямо или помалко. Но щом мечтите могат да са по-големи или по-малки, то отсъствията също трябва да могат.

Какъв бихте искали да бъдете?

Боклукчия или пожарникар с бронзов загар, плочки по корема и голяма пишка.

В коя страна бихте искали да живеете?

В Бруней, но само при условие че съм султан.

Любимият ви цвят?

Пембе.

Любимото ви цвете?

Мечтата на туриста – онова с месестите листа, за което се твърди, че е най-подходящо за употреба след голяма нужда на открито в лоното на природата.

Любимата ви птица?

Пуйков лешояд.

Любимите ви автори-прозаици?

Коварен въпрос. Ако кажа Марсел Пруст, ще излезе, че се правя на интересен. Ако кажа Ваня Щерева, всеки веднага ще се сети, че не съм чел нищо от нея. Затова, в името на краткия и стегнат изказ, ще отговоря: Братя Грим – фолклористи и романтици, мили за всяка консервативна душа. При това без нищо, ама абсолютно нищо детско в текстовете си.

Любимите ви поети?

Ето пак коварен въпрос. Моят любим поет е само един – Шекспир. Преди много години една астроложка, на която платихме да си купи професионален софтуер за хороскопи, направи моя и ми каза, че много приличал на Шекспировия – разпилян из всички домове на генитурата и абсолютно неопределен. Истината е, че не чета много поети. Понякога чета поетеси, но го правя воден единствено от някакво странно перверзно чувство.

Любимите ви литературни герои?

Хер Воланд, Бегемот и Фагот. Зейфод Бийлблбпокс и андроида-параноид Марвин, четиримата танкисти и кучето. Особено кучето.

Любимите ви литературни героини?

Лолита и баба Илийца.

Любими композитори?

Ха сега, де! Както казва Бетовен в един филм за себе си: „Има хора, на които Бог им нашепва. На мен ми крещи!” Ето затова Бетовен ми е любим. Но по-любим ми е Моцарт, защото ако Бог говори на Бетовен, то Бог говори на нас чрез Моцарт. Много сериозен ли стана отговорът на този въпрос?

Любими художници?

Карандаш и Шмиргела. Само заради псевдонимите им. Всъщност, Карандаш е избрал псевдонима си, защото „карандаш” на руски (съветски) значи „молив”, но всъщност Caran d’Ache е швейцарска марка гъзарски писалки. Ако цензурата едно време знаеше това, сигурно художникът Карандаш щеше да лежи в лагер.

Кои са вашите герои в реалния живот?

Аз нямам герои в нереалния, та камо ли в реалния живот!

Кои са вашите героини в историята?

Индира Ганди и Ева Браун.

Любимите ви имена?

Телефонка, Проститутка и Богиня Бухалска. Има такива имена. Освен това: Тано Цолов, Пеко Таков, Мако Даков, както и Цоло Вутов, за когото се твърди, че понастоящем бил много богат.

Какво най-много мразите?

Не мразя нищо. Омразата ерозира нравите и вгорчава питието.

Кои исторически персонажи никак не харесвате?

Хан Аспарух, защото ни е въвлякъл във всичко това.

На кой военен подвиг най-много се възхищавате?

На саможертвата на Матросов, геройски загинал, закривайки с тялото си картечната амбразура на врага. Неговият пример трябва да последват всички комунисти по света.

Коя реформа най-много харесвате?

Реституцията.

С какво бихте искали да ви е дарила природата?

Със сграда в центъра на Лондон.

Как бихте искали да умрете?

Във всеки случай не като Матросов.

В какво състояние на духа се намирате в момента?

В отегчено. Що се отнася до състоянието на тялото, бих го определил като приятно малцово опиянение.

Кои грешки можете да простите?

Мога да простя всичко, дори и простотията. Макар и с известно усилие…

Вашият девиз?

Рибата се вмирисва откъм главата, човек – откъм краката.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Колко е просто, само трябва да се сетиш! Щом върлуват подпалвачи, да се забрани пренасянето на запалителни вещества! В този ред на мисли ясно се очертава и начинът за противодействие срещу детската престъпност: забрана на ражданията и задължителност на абортите. Отвличанията ще спрат, като се инкриминира притежаването на микробуси и крайградски вили, защото най-често жертвите ги отвличат с микробус, а после ги държат в някоя крайградска вила. Телефонният тероризъм ще изчезне след инкриминирането на БТК и мобилните оператори, а данъчните престъпления ще се пресекат веднъж завинаги с окончателното закриване на икономиката – кауза, за която се работи всеотдайно.

Ето как епидемията от подпалени автомобили ражда прогресивни и решителни идеи за управлението на обществото. Не знам кой пали колите, но това е мащабно организирана акция, в която няма нищо дребно-хулиганско. Този, който ги пали или иска да дискредитира властта, или да й направи голяма услуга. Ето, днес ще забраним носенето на бензин в бутилка. Утре ще създадем специална дирекция към МВР, която да се бори с носенето на бензин в бутилка. Понеже ще е цяла дирекция с голям щат (бюджетът на МВР може да си го позволи), няма да се бори само с това, но и с други противообществени явления. Например с медиите, които внушават съмнение и несъгласие с линията на управлението. Или пък с опозиционните партии, но наистина опозиционните, а не с „патериците”, които създават удобната, макар и малко нескопосано нарисувана, картина на плурализма у нас.

Ако не друго, мисля си, че горящите автомобили скоро ще хвърлят светлина върху много нови и важни неща. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

=====================

Маринус ван дер Любе (на нидерландски: Marinus (Rinus) van der Lubbe) е холандски комунист, обвинен в подпалването на Райхстага на 27 февруари 1933 година. Встъпва в холандската комунистическа партия през 1925-та. През 1933 година заминава за Германия за да се бори с дошлите на власт национал-социалисти. Според официалната версия в нощта на 26 срещу 27 февруари 1933 подпалва няколко обществени сгради, след което е заловен. На Лайпцигския процес се държи доста неадекватно и не отговаря на зададените въпроси. Нацистите го смятат за агент на Коминтерна, а комунистите за нацистки провокатор. Маринус Ван дер Любе е осъден на смърт.

Tweet

Още Омир е казал, че всеки човек има нужда от богове. Ако се отрече от боговете си, у него се отваря празнина, която той търси да запълни с нови богове. Нима не беше религиозно чувството към троицата Маркс, Енгелс и Ленин? Убедеността в тяхната непогрешимост, вярата в рая (комунизма) и изобщо широката употреба на думата „вяра” – в правотата на партията, в историческата победа на пролетариата? Нима манифестациите не бяха шествия с хоругви и икони? Нима в мавзолеите не се пазеха мощи? Не можеш да отнемеш религиозното чувство на хората, можеш да отнемеш само религиозната им вяра. Това направи социализмът и затова е безбожен. По подобен начин действат и другите тоталитарни системи – не могат да изкоренят религиозното чувство, затова подменят символите му. Загубата на религиозна вяра отваря пътя на много „модерни” религии. Любимата ми сред тях е (не знам как да преведа думата на български) тъй нареченият environmentalism. Това е религията на крайните атеисти и еко-активсти, които, както всички други хора, също не могат без религиозно чувство и техните светини са Майката Земя, Капитан Планета и други такива схематични олицетворения на елементаризираната и „модернизирана” идея на пантеизма, която исторически всъщност е една от първите форми на езичеството, запазена също така и в някои средновековни ереси. Еколози, сциентолози и всякакви телевизионни проповедници се мъчат да създават нови религии, като обаче ги лишават от тяхната трансцедентална основа и по този случай започват да приличат на лъжепророците, за които предупреждава Апокалипсисът. Между другото, наскоро попаднах на интересна мисъл: знаете ли защо ислямът заплашва да надделее един ден над християнството? Не само защото демографските процеси в ислямските страни са взривоподобни, но и защото мюсюлманите в мисленето си имат понятие за Бог и задгробен живот, докато все повече западни хора мислят за удоволствие и потребление. За какво да даде живота си западният човек, ако вярва, че животът му е най-важното нещо на този свят?

Всъщност, като стана дума за демография, авторитетни британски и американски статистически проучвания сочат, че в западните общества, където християнството е в упадък, населението намалява. Това е следствие от дезинтеграцията на обществото, резултат от същите причини. Оказва се, че когато не изповядват една религия – християнството – хората в тези общества не откриват нищо общо помежду си, започват да се групират по други принципи и да се капсулират в тези нови групи. Увеличават се в пъти и десетки пъти абортите, извънбрачните раждания, броят на децата, които живеят само с един родител, броят на младежите, които не желаят да учат и да се квалифицират, хомосексуалните съжителства, наркоманията и престъпността. Едно проучване по тези въпроси в Съединените щати показва, че ужасяващо голям процент от младежите, които кандидатстват в армията (понеже не могат да имат друга професия поради необразованост) не могат да отговорят на въпроса: „Ако 2 + Х е равно на 4, то на колко е равно Х?”. Нищо чудно, че близо половината, ако не и повече, от американците са зависими за оцеляването си от някаква форма на социално подпомагане, най-често Food-step (помощи за храна за сметка на бюджета, които някои сочат като основна причина за безпрецедентното затлъстяване на американците, но това е друга тема). Тоест обществата, които са се отдръпнали от християнството, страдат от социална и културна дезинтеграция и от заплахата да се стопят демографски след няколко поколения. Не е нужно да вярваш в „белобрад старец с чиния на главата” и да „палиш свещи като неграмотна бабичка”, за да видиш, че това не е добро и със сигурност не е желано като резултат в тези общества. Не нужно и да стигаш до тези изводи по друг начин, защото статистиката ги показва ясно.

Някои смятат, че големите цивилизации създават големите религии. На мен обаче ми се струва, че по-скоро големите религии създават големите цивилизации. Например, западната цивилизация (към която според мен трябва да се причисли и голяма част от православието, независимо от теориите на Хънтингтън) е християнска. Ако спре да бъде християнска, ще спре да бъде и единна цивилизация. Всички ценности на модерния либерализъм произлизат от християнството – и толерантността (към ближния), и гражданските права, и институциите, и законността. Колкото и да подскочат атеистите, индивидуализмът и хуманизмът произтичат също от християнството, защото човек е ценност и фокус на вниманието, единствено защото е образ и подобие. И ако сега някой мисли иначе, то нека бъде сигурен, че през Ренесанса са мислели точно така. Главната задача на културата е да търси и предлага общ знаменател между отделните индивиди. А религията е онази част от културата, която успява да намери общ знаменател между огромни групи от индивиди. Именно на тази основа се раждат и развиват цивилизациите. Защото е важно да има поне няколко важни въпроса за света и вселената, по които хората да си говорят на един и същ език, с едни и същи понятия и да се съгласяват с казаното.

Ето защо си мисля, че на фона на тези кротки разсъждения, войнстващите атеисти трябва да проявят малко повече смирение или, ако думата „смирение” ги дразни, да я заместят със „съмнение”. Съмнение в собствената им безпрекословна правота. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

P.S. И в този ред на мисли: един “атеист”:

Tweet

Какво му е лошото на социализма? Имам предвид какво й е лошото на социалистическата идея, а не на социалистическия обществен строй, защото какво му е лошото на обществения строй знаем всички и през близките десетилетия няма да имаме възможността да забравим. Социалистическата идея проповядва солидарност на онези, които имат, към онези които нямат и обратно (при марксизма винаги трябва да има „и обратно”). Социалистическата идея проповядва загриженост и справедливост и това не само не е лошо, но е и прекрасно. Наистина, идеята за диктатура на пролетариата донякъде компрометира кротката и слънчева картина, но ако отнесем тази идея не към социализма, а към комунизма, то социализмът си остава неопетнен.

Какво им е лошо на социалистите, в частност на професионалните династични социалисти, какъвто е Станишев? Както казва един мой приятел, забележителен консерватор, като дете Станишев си е играл с децата на Борис Велчев по плажовете на Евксиноград и сега му е все тая дали ще е премиер или не. Той е функция на средата си и повечето му въпроси се решават от само себе си, от самата тъкан на средата и без никакво осъзнато усилие. Средата му го държи на определено ниво и не му дава да падне под него. Станишев е от хората, родени и обучени да управляват тази древна, но революционна земя.

Защо тогава човек като мен, който уважава морала, традицията и йерархията, не е социалист? Отговорът е: заради поне две от нещата, които проповядва социализма.

Социализмът проповядва безбожие. Не се връзвайте на телевизионни репортажи, в които Първанов, Станишев и прочие люде се черкуват, кръстят се и смирено гледат в небесех. Социализмът се основава на „диалектическия материализъм” и ако се отрече от него, значи не е вече социализъм. А диалектическият материализъм учи, че човек е еволюционно постигнатият връх на всичко и от него няма нищо по-висше. Интелектът му е жлезиста секреция, а душата му даже и това не е. Душата му е категория на религията, а религията е опиум за народите. Да, социализмът учи на безбожие, но безбожието унищожава морала, отнема смирението, а с него и мъдростта. Хората спират да се обичат, защото не гледат един на друг като на Божии творения, а като на самотни и озлобени венци на еволюцията, в каквито в крайна сметка наистина са се превърнали. Понеже човекът е създаден така, че да има вродено понятие за Бог и безсмъртие, когато те му се отнемат, той търси да ги замести с нещо друго – вещ, идея, народ, държава или човек – и по този начин си прави кумири. Култът към личността на Сталин (в частност Червенков и Живков) е форма на правенето на кумир, заради което Мойсей се е смразил с брат си. Има съвременни живи български политици, които много хора също ги издигат в култ, но и това е правене на кумири. От него не е произлязло нищо добро. То ражда само вражда и омраза.

Социализмът проповядва и равенство. За религията не знам, но ако има някакъв опиум за народите, то това е социалистическото учение за равенството между хората. Хората не са равни и слава Богу, защото неравенството между хората е основният двигател на прогреса. Стремежът на човека да става по-добър, по-способен, по-богат и по-щастлив би бил абсолютно неразбираем и изобщо нямаше да съществува, ако всички хора бяха еднакво добри, еднакво способни, еднакво богати или еднакво щастливи. Има милиони хора, по-глупави от мен, както и милиони по-умни. Милиони по-грозни и милиони по-красиви, милиони по-зли и милиони по-добри. Стремежът да постигаш е стремеж да изпъкваш и да печелиш уважението и възхищението на себеподобните си. Хората са равни само в една ситуация и в още една би трябвало да са равни, но не са. Би трябвало да са равни пред закона, но понеже обективно не са еднакви, според способностите и талантите си успяват да не са равни и пред закона. Хората са равни единствено пред Бог и то са равни в отговорността, която всеки носи за спасението на безсмъртната си душа. Но понеже социализмът е безбожен, то не може да приеме и обясни единствения случай, в който е възможно проповядваното от него равенство.

Ето защо не съм социалист: защото социализмът проповядва безбожие и равенство. Второто е лицемерие, а първото – откровено зло. И двете правят хората нещастни. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Учуден съм от драмата с пенсионирането в България, защото от всичко, което чувам по медиите, излиза, че единствената мечта на българите е да се пенсионират колкото може по-бързо и всеки опит да се отсрочи тази заветна дата във времето ги изпълва с чувство за обругана справедливост. Всички хора от предишното поколение, които познавам, когато им дойде време да ги пенсионират, изпаднаха в паника, че вече няма да работят това, което обичат, че по цял ден ще се чудят какво да правят и, не на последно място, че доходите им чувствително ще намалеят. Те биха работили работата си и десет години след навършването на пенсионната възраст и в това има логика, особено ако погледнем повишаването на качеството на живот и увеличаването на средната му продължителност през последните десетилетия. Следователно интересът на хората би бил да бъдат колкото може по-дълго време активни, обществено състоятелни и по-богати. Така е логично. Логично е хората да се ръководят от интересите си. Обаче дали дефинираме истинските интереси, когато разсъждаваме по тези въпроси?

Без да се правя на велик анализатор, ще засегна само три групи интереси, които правят изложената по-горе логика нелогична и правят логично всичко, което се случва в света през последния повече от половин век, макар да изглежда абсолютно нелогично. На първо място са интересите на синдикатите. Синдикатите съществуват единствено от омразата между работодателите и наемния труд, омраза, често пъти разпалвана изкуствено и нарочно от самите синдикати. Ще отворя скоба, за да кажа, че, за съжаление, през ХХ век единственият, който е на мнение, че работници и работодатели могат и трябва да живеят в разбирателство и хармония, е Хитлер. Затварям скобата. Синдикатите съществуват дотогава, докато хората, които работят и с труда си създават принадена стойност, вярват, че са прекарани и че не получават всичко, което им се полага. Синдикатите учат хората, че техните заплати не са процент от печалбата, която е реализирал предприемачът, закупил труда им, а някакво изконно право, което им се полага независимо от икономическата конюнктура. Синдикатите са типичен пример за това как се корумпират справедливите идеи.

Друго гнездо на нарушени интереси, протестиращи против увеличаването на пенсионната възраст, са професионалните безработни. Изглежда, че те взимат някакви малки пари заради това, че не произвеждат нищо, но пък се водят документално членове на обществото. Затова искат да преминат от категорията на безработните в категорията на пенсионерите, за да взимат повече пари заради това, че не произвеждат нищо. Не ме разбирайте погрешно, на всекиго може да се случи да попадне във временен колапс. Когато това се случи на наш събрат, ние сме готови солидарно да го подкрепим, докато си стъпи на краката. Стига, разбира се, да има желание да си стъпи на краката. Стига, разбира се, да няма нощ, в която да може спокойно да заспи, докато не си стъпи на краката. За съжаление, колкото по-цивилизовано и солидарно става едно общество, толкова по-голяма става и прослойката на онези негови членове, които избират за своя професия да бъдат онеправдани и да рентират в своя изгода съчувствието на баламите.

Любимото ми гнездо на нарушени интереси обаче са протестиращите против увеличаването на пенсионната възраст, които се пенсионират на 45 (или там някъде) години. За сравнение, аз съм на 48 години и се надявам с Божията помощ да мога да създавам ценности още 30 години, без да искам да се пенсионирам и някой друг да ме храни с ценности, които не съм създал аз. Познавам семейство прекрасни хора, които преди 1989 година работеха в системата на 6-то управление на Държавна сигурност. Мъжът беше личен състав или, казано по модерному, Human resources, а жената се занимаваше с нещо твърде интересно. Гледаше всякакви западни игрални филми и избираше сцени с насилие, с които после се каляваха характерите на тихите войни с чисти ръце, хладен ум и горещо сърце. Това семейство се пенсионира на възраст по-млада от моята и на жена ми в момента. След пенсионирането си направиха прилични кариери в частния сектор, работиха в транспортни фирми (близки до настоящия премиер), внасяха употребявани автомобили, купуваха и продаваха недвижими имоти и т.н. С две думи: не бяха социално слаби и пенсиите, които получаваха, само по приятен начин увеличаваха портфолиото на джобните им пари.

Много светли умове са на мнение, че в момента нашата цивилизация (Западната, надявам се) се намира в криза, съизмерима с Голямата депресия от 30-те години, преодоляна единствено с помощна на социо-икономическия проект, наречен Втора световна война. В условията на такава криза е по-важно да се произвежда, отколкото да се потребява. Всякакви бенефициенти като държавни чиновници, безработни, социално слаби, пенсионери и т.н. трябва да се поснишат малко и да изчакат по-добри времена за претендиране на правото си за социални доходи и помощи. Оставете за десетина години консерваторите да поуправляват, пък после отново се къпете в социални придобивки до следващия път. За съжаление, консерватизмът в държава като нашата, която допреди век и малко е била с над 90% селско население (към което аз по чудо не принадлежа), е твърде проблематичен. За съжаление. За голямо съжаление. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Пряката реч е похват, с чиято помощ авторът на фикционалния текст се опитва да внуши на читателя, че се предават мислите и чувствата на литературния герой в дословен и непокътнат вид, така както самият той ги мисли и чувства, без никаква намеса и манипулация от страна на пишещия. Читателят се съгласява да повярва, че е така, защото литературата е игра между двама и тези неща са допустими. Да приемем, че сега за малко ще се превърна в автор на художествена литература и ще напиша следното:

„Женицата гордо изправи обрулената си глава, изпъчи се и каза:

- Ето това е моята свободна воля! Така искам да стане и така ще стане! Сега като ви казах това, смятам да се кача на ей онзи покрив там и да скоча от него.

С тези думи женицата наистина се качи на покрива, разпери ръце и се хвърли напред. Докато падаше, извика:

- Да живее Сула! Да живее авторът на редовете, които четете!”

Както виждате, авторът на текста е всевластен господар на всичко в него, включително и на пряката реч на героите. Ако на някого сравнението с пряката демокрация се стори прекалено и пресилено, нека се замисли за разнообразието от начини, по които може да се зададе един въпрос, включително и когато това е въпрос за референдум. Например, ако не искам някое дете да си играе в снега, но пък искам решението за това да е негово, няма да го попитам „Искаш ли да си играеш в снега или не?”, а „Искаш ли да се разболееш и чичо доктор да ти бие инжекция?”. Когато са питали (не съвсем законно) българите „Монархия или република?”, никой не им е обяснил, че отговорът „република” в конкретния случай означава национализация на собствеността, Вълко Червенков, Тодор Живков, СИВ и Варшавския договор. Ако бяха попитали „Искате ли държавата да ви вземе дюкяните и нивите, да или не?”, тогава не знам колко щяха да се окажат „републиканците”. Но пък красивото на пролетарската диктатура е това, че тя щеше да направи каквото е решила, дори и въпросът на референдума да беше „Кумчо Вълчо или Баба Меца?”.

Участването на избори, включително и на референдуми, е взимане на решения. Лично аз си позволявам да взимам решения, само ако съм запознат с алтернативите и последиците от тях. Признавам, че ако сега се свика референдум за шистовия газ, например, аз няма да участвам, защото се чувствам неподготвен, или пък ще участвам, но първо ще прочета стотина-двеста страници по въпроса и най-вероятно ще питам някого, който разбира от шистов газ. В никакъв случай няма да се оставя решението ми да бъде повлияно от медийните кампании, предхождащи референдума, защото знам, че те ще искат да манипулират мнението ми. Аз ще постъпя така, сигурно така ще постъпят още десетина процента от поканените да участват в референдума. А останалите? Те вероятно ще се ръководят от съображения, сходни с онези, които ги карат да гласуват за „социален” президент, защото очакват от него да вдигне пенсиите, помощите и други нетрудови доходи и привилегии, които той е толкова способен да вдигне, колкото локомотивен машинист да приземи самолет. За съжаление обаче, голяма част от „останалите” няма да се ръководят дори и от подобна самозаблуда за личен просперитет, а решенията им ще бъдат мотивирани от страх или дребна продажност. Някои от тях, особено в по-малките селища, ще бъдат заплашени, че ще изгубят препитанието си, ако не гласуват по определен начин, а на други ще бъдат платени суми, обидно дребни, но важни за тях, за да упражнят конституционното си право по посока на плащащия. Чудесно е всички хора да участват във взимането на всички решения, но това би било възможно, единствено при условие че всички хора са еднакви. А хората не са еднакви и точно това обстоятелство движи прогреса. Когато ме лекува, лекарят ми не ме пита как да го прави, а аз не се чувствам обиден и не се сърдя, че мнението ми не е взето под внимание. То не е взето, просто защото не е компетентно и от него няма да произлезе правилно решение по въпрос, който засяга жизнено самия мен.

Ето защо, тъй както предпочитам да ме лекува лекар, а не екстрасенс, така и предпочитам представителната демокрация пред пряката. При представителната има поне някакъв шанс глупави решения да се коригират на експертно ниво. Винаги съм го казвал, казвам го и сега: България би изглеждала много по-добре с двукамарен парламент и с избирателен ценз. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

ИВАН ЙОРДАНОВ КОСТОВ…

…абе гледам някой искат да дават власта на Станишев, Любен Дилов, Пламен Орешарски.. аре бе вие сериозно ли бе? Сериозно ли не ви писна да сте senza nobilita – http://tonygospodinov.com/?p=1123

айде дайте го по-сериозно направо на бай тошо ако искате пак..

ейй мръсни комуняги бе извратиха народа…

…борка ти много си се объркал бе завалията.. само като видя Миглена Кунева..и мога да приканя да живеят другарката Пръмова – Кунева ай моля ти са..

Костов е най-добрият политик, който България е имала и ще има. Костов е голям, а комунягите и до ден днешен, като чуят името му се насират…

…Е аз с факти говоря тия препратки към библията ми се струват някак логични, щото един вид ти като гласуваш за някой апропо той ти е кумир за политика и за тва си даваш гласа.

А ако някой мисли, че в България съществува по-добър политик от Иван Костов да заповяда да ми обясни, щот’ ази съм непросветен…

…офф не си виновен ти от други свят съм аз.. яворов го е казал още. аре стига глупости, сляп да си ще видиш ,че такава кампания против политик, която продължава и до ден днешен не е имало никогиш никъде. Пък за комунягите..да си пеят не ми пречат. Тя битката отдавна е спечелана и на думи и на дела. Венсеремос! Ще победим, честна пионерска !

(Сега забележете промяната в стила – б.м.) Колкото до правителството 1997-2001, ще цитирам следното; когато Иван Костов стана министър-председател на Република България завари:

1. Месечна инфлация 300%.

2. Обезценена национална валута 3000 лева = 1 долар

3. Валутен резерв на страната около 200 милиона долара, като при ниво 1,2 милиарда долара, Луканов обяви спиране на плащанията по външния дълг защото резерва е паднал „… под нивото на възможния минимум“.

4. Растяща безработица, достигаща да 16 % официално и над 25% реално заради неработещите, но нефалирани предприятия.

5. Средна работна заплата 35 000 лв.=12 долара.

6. Средна пенсия 18000 лв = 6 долара.

7. Тотална изолация чрез Шенгенския списък заради високата корупция и престъпност в България по това време.

8. Прекъснати връзки със светоните финансови институции – МВФ и СБ.

9. Дългове към външни кредитори – над 13 милиарда долара.

10. Пълен блокаж на държавата и разгул на „бригадирското движение “ на мутрите. Който не плащаше рекет, нямаше право на бизнес. От рекета бяха „освободени“ само назначените от БКП/БСП“ бизнесмени“.

2.Какво остави след себе си Иван Костов? Ето какво:

1. Месечна инфлация 0,2 % – годишна 3%.

2. Национална валута – 2 лева = 1 долар.

3. Валутен резерв – 3,7 милиарда долара

4. Ниво на безработица под 15% с тенденция към ускорено спадане, което стана през следващите години.

5. Средна заплта 250 лв = 125 долара.

6. Средна пинсия 130 лв = 65 долара.

7. Премахване на Шенгенската изилация и свободно пътуване из Европа.

8. Възстановени връзки със световните финансови институции – МВФ и СБ, както и с Европейската банка. В резултат нарастнало доверие на външния свят към България и рязко увеличаване на външните инвестиции.

9. Външен дълг на България- намален до 9,5 милиарда долара.

10. Прогонване на мутрите от живота на народа и държавата. Започва възстановяване на държавността и повишаване на обществената дисциплина.

Започна да има ред.

Така че е добре да си спомните всичко това, да си дадете сметка, кой нямаше интерес от такова развитие на държавата и затова започна да ви пълни главите с измислените „престъпления по време на управлението на ОДС“…

…оп не беше за тоя блог ама да.. на много полета се боря за Костов ейй..

Да, на стотното (Ctrl+V) ръката може да трепне, ръката може да сбърка. Но не това е учудващото. За мен учудващото е че толкова голям, влиятелен и значим политик като Иван Костов прибягва до подобни услуги в Интернет, за да гради имидж и да формира обществено мнение. Искрено ми се иска да вярвам, че тази акция се прави без негово знание, защото ефектът от нея със сигурност е обратен. Костов е оставил достатъчно следи в българската история и политика. Създал е мнение за себе си и не се нуждае от анонимна подкрепа по форуми и блогове и от уж спонтанно народно преклонение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Ето защо, една често пъти лицемерна свръхтолерантност към различни етнически малцинства изважда махалото от равновесие и закономерно предизвиква появата на ксенофобия. Лицемерната свръхтолерантност се проповядва от т.нар. “леви либерали”, които след края на студената война обявиха и края на историята, защото решиха че западната цивилизация и в частност либералната демокрация е победила окончателно и светът вече ще се развива по нейния начин и по никой друг. Разбира се, следващите 20 години доказаха, че това е дълбоко погрешно и че сега светът е много по-разединен и то на цивилизационен принцип, което значи преди всичко на религиозен и културен.

Освен това обсъдихме и новината, че в Будапеща кметът назначил за директор на някакъв театър човек, който определял себе си като антисемит. По този повод Боян Захариев от “Отворено общество” разказа интересни неща за традиционно силната ксенофобия в Унгария.

Предлагам откъс от предаването с нашето участие.

Tweet