Наскоро няколко случайни попадения в Интернет ми припомниха Въпросника на Пруст, който, признавам, преди време съм попълвал дори и аз в пристъп на слабост и умопомрачение. Ето какво пише в световната мрежа за този въпросник: „Пруст отговаря на този тест през 1890 г. Тестът на английски език (An Album to Record Thoughts, Feelings, &c) е включен в албума на приятелката му Антоанет, дъщеря на бъдещия френски президент Феликс Фор. По онова време този тип въпросници са на мода, която идва от Великобритания. Ръкописът с отговорите на Пруст е открит през 1924 г. и продаден на търг през 2003 г. за сумата от 102 000 евро. Известният френски журналист Бернар Пиво го използва в предаванието си “Апострофи”, в популярното американско телевизионно ток шоу Inside the Actor’s Studio го използва и водещият му Джеймс Липтън.” Всъщност Въпросникът на Пруст е голяма глупост. Като ученик в прогимназията съм попадал на много по-предизвикателни лексикони на свои съученички. Не мога да си спомня как точно беше отговорил Пруст, та да се продадат отговорите му за над 100 хиляди евро, пък и ме мързи да си направя съответната справка. Вместо това ще дам своите отговори, така че, когато умра ил’ загина, ако някой успее да им вземе нЕкой лев – берекет версин! Ето моите отговори на въпросите от въпросника на Пруст:
Най-важната черта от вашия характер?
Вертикалната черта, която го разделя на две части – лява и дясна. Или източна и западна – въпрос на терминология.
Качеството, което най-много харесвате в един мъж?
Вратовръзката от осморно пресукана копринена нишка, червена подплата и ръчната тропоска с дебел червен конец от задната страна.
Качеството, което най-много харесвате в една жена?
Да е красива и желана от всички мои приятели и същевременно да живее с убеждението, че е създадена да задоволява моите прищевки.
Какво цените най-много в своите приятели?
Това, с което биха се разделили с най-голямо нежелание в моя полза.
Най-големият ви недостатък?
Прекалената скромност, която ми пречи да се наслаждавам на съвършенството си.
Любимото ви занимание?
Да пия уиски от плоско шише, докато карам с мръсна газ тежък джип през детски летен лагер.
Най-голямата ви мечта за щастие?
Хм, не знаех че мечтите се степенуват по размер… Но мечтата ми за щастие е да умра и да се окаже, че задгробният живот е в родната ми махала, но без селяните.
Кое е най-голямото нещастие?
Я! Ето че и нещастието можело да се степенува по размер! Най-голямото нещастие е най-голямото отсъствие на щастие, доколкото отсъствието може да бъде по-голямо или помалко. Но щом мечтите могат да са по-големи или по-малки, то отсъствията също трябва да могат.
Какъв бихте искали да бъдете?
Боклукчия или пожарникар с бронзов загар, плочки по корема и голяма пишка.
В коя страна бихте искали да живеете?
В Бруней, но само при условие че съм султан.
Любимият ви цвят?
Пембе.
Любимото ви цвете?
Мечтата на туриста – онова с месестите листа, за което се твърди, че е най-подходящо за употреба след голяма нужда на открито в лоното на природата.
Любимата ви птица?
Пуйков лешояд.
Любимите ви автори-прозаици?
Коварен въпрос. Ако кажа Марсел Пруст, ще излезе, че се правя на интересен. Ако кажа Ваня Щерева, всеки веднага ще се сети, че не съм чел нищо от нея. Затова, в името на краткия и стегнат изказ, ще отговоря: Братя Грим – фолклористи и романтици, мили за всяка консервативна душа. При това без нищо, ама абсолютно нищо детско в текстовете си.
Любимите ви поети?
Ето пак коварен въпрос. Моят любим поет е само един – Шекспир. Преди много години една астроложка, на която платихме да си купи професионален софтуер за хороскопи, направи моя и ми каза, че много приличал на Шекспировия – разпилян из всички домове на генитурата и абсолютно неопределен. Истината е, че не чета много поети. Понякога чета поетеси, но го правя воден единствено от някакво странно перверзно чувство.
Любимите ви литературни герои?
Хер Воланд, Бегемот и Фагот. Зейфод Бийлблбпокс и андроида-параноид Марвин, четиримата танкисти и кучето. Особено кучето.
Любимите ви литературни героини?
Лолита и баба Илийца.
Любими композитори?
Ха сега, де! Както казва Бетовен в един филм за себе си: „Има хора, на които Бог им нашепва. На мен ми крещи!” Ето затова Бетовен ми е любим. Но по-любим ми е Моцарт, защото ако Бог говори на Бетовен, то Бог говори на нас чрез Моцарт. Много сериозен ли стана отговорът на този въпрос?
Любими художници?
Карандаш и Шмиргела. Само заради псевдонимите им. Всъщност, Карандаш е избрал псевдонима си, защото „карандаш” на руски (съветски) значи „молив”, но всъщност Caran d’Ache е швейцарска марка гъзарски писалки. Ако цензурата едно време знаеше това, сигурно художникът Карандаш щеше да лежи в лагер.
Кои са вашите герои в реалния живот?
Аз нямам герои в нереалния, та камо ли в реалния живот!
Кои са вашите героини в историята?
Индира Ганди и Ева Браун.
Любимите ви имена?
Телефонка, Проститутка и Богиня Бухалска. Има такива имена. Освен това: Тано Цолов, Пеко Таков, Мако Даков, както и Цоло Вутов, за когото се твърди, че понастоящем бил много богат.
Какво най-много мразите?
Не мразя нищо. Омразата ерозира нравите и вгорчава питието.
Кои исторически персонажи никак не харесвате?
Хан Аспарух, защото ни е въвлякъл във всичко това.
На кой военен подвиг най-много се възхищавате?
На саможертвата на Матросов, геройски загинал, закривайки с тялото си картечната амбразура на врага. Неговият пример трябва да последват всички комунисти по света.
Коя реформа най-много харесвате?
Реституцията.
С какво бихте искали да ви е дарила природата?
Със сграда в центъра на Лондон.
Как бихте искали да умрете?
Във всеки случай не като Матросов.
В какво състояние на духа се намирате в момента?
В отегчено. Що се отнася до състоянието на тялото, бих го определил като приятно малцово опиянение.
Кои грешки можете да простите?
Мога да простя всичко, дори и простотията. Макар и с известно усилие…
Вашият девиз?
Рибата се вмирисва откъм главата, човек – откъм краката.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Tags: въпросник на Пруст, литература
“…когато умра ил’ загина…” като стигнах до това място в текста си помислих, че има някакъв дефект на екрана ми или нещо изцапано и аха да си повредя устройството с нокът, забелязах не без гордост, че има на какво да те науча :) (ако не ми се разсърдиш, де)
Та ако искаш да си сложиш ударение на която и да е буква ползвай copy/paste от дума, на която ударената е желаната от теб ето тук http://slovored.com/accent/ . Например в твоя случай да речем “ку̀че” – “у̀мра ил’ загина” :)
А отговорите ти на въпросника няма да коментирам, защото мисля, че не се нуждаят от това. Чудя се дали очакваш някой да ги коментира :)
Уви, не се получава. Не, не очаквам коментар. Дори малко се плаша от него… :)
От кога слагате ударения на съгласните, чоджум?
Съгласните не ги удрят, ударите ги отнасят гласните – тъй е в правописа, тъй е (обикновено, но не винаги) и в живота :)
Пък и апострофът си е апостроф, ударението – ударение.
Това е апостроф, къзъм. Показва пропуснат звук :)
в някои езици, като във френския примерно а и в други, в които писмената система не е съобразена с фонетиката им има и ударения и апострофи и сирконфлекси и тилди, но бедният Пруст не е виновен за това:)))
Е, анджак, нали и аз това казвам Sash-ому.
Ашколсун бе Иване! :)
Ама тва за “Любимото ви занимание?” беше мнооого грубо ;)
Само ако някой повярва, че това наистина е любимото ми занимание. Ако бях казал, че любимото ми занимание е да бродирам гоблени под нежните звуци на влюбена виола, докато вдишвам аромата на момини сълзи – какво, ще кажете, че е мноооого нежно ли :)))
Не бе, просто можеше да пишеш в скоби, че лагера не е задължително да е населен ;)
Както казва един мой приятел, че обичал да пуши в банята под душа… но не е казал, че душа трябва да е пуснат :)))
Цветето с месестите листа се казва лепян :)
Ето как човек непрекъснато се обогатява…
:)
Или “лопен” – може би зависи от диалекта. А някъде го чух като “дупелист”, което лично на мен много ми допада :)
навремето му викахме в младежката секция на хор “Планминарска песен”: “мечтата на туриста”
В родния край на майка ми(Шопско) точно лопен му казват. А за хората без работа викат “на лопен пика, та му дрънка” т.е. “занимава се с глупости”. И въобще това растение е силно застъпено във фолклора :)
Мисля, никой няма да отрече, че “дупелист” е най-хубаво!
Значи забрави Дучо Мундров … страшно много ме заболя …добре че беше това за детския лагер та да стихне малко моята горест
Зло да го забрави! И както беше казал бащата на една дама: “Само един Мундро може да си кръсти детето Дучо” :)
Какво лошо има в хубавите прабългарски имена? Е, не са Крумесис, Мортагон или Органа, но като за селяни стават :)
освен закоравял и отегчен мъж на средна възраст, заради интелектуалното и материално превъзходство над селяните; вълнението от близостта с някоя лолитка; възвишените материялни ценности и т.н. усещам и лиричната нотка в душата, която ликува под звуците на Моцарт :)
материяла викаш не е ценен…
Закърнял спомен от аудиториите ми нашепва, че имаше един въпросник, попълнен от Вазов и даден му от проф. Шишманов… това Прустовият ли въпросник е бил?
Трябваше да има въпрос “Любимата ви фантазия”. Аз се отказах от почти всички фантазии собствено производство след като прочетох това:
“Фантазирам си често Стоянка Мутафова гола увита в кожа на одрана немска овчарка , и ме вика по име.. Определено се побърквам от възбуда… Или често фантазирам че бера чесън на полето с Миглена Ангелова. И след това ме грабва с мръсните си напукани от селската работа ръце и започва да ме целува по изпотените гърди под жаркото слънце…”
Трябва г-н Борисов да я обяви официално за колективна, традиционна и подкрепяща българската наука, култура, индустрия и медии фантазия.
Може да се добави и това за Картаген по желание. Или нещо за СКГТ
“…в родната ми махала, но без селяните…”
Ами защо обитаваш махала, в която има селяни? В мойта махала има само англичани, които изкупиха къщите на селяните – на същите тези селяни, гдето си продадоха къщите, за да идат да живеят в твоята махала, недалеч от Орловото Мостé…
[ Последните ще бъдат първи (нейде из Библията)! ]
В родната му махала не живеят селяни, но то и хора вече не живеят. Офиси, коли, коли, ако може и по дърветата да се закичат. Почти съм убедена, че в София няма друго място с такова струпване на брой коли върху еденица площ, каквото е по “Иван Асен II”. Но като се замисля, сигурно точно селяните си докарват колите, щото там е централата на БФС-то.
И на Планета Пайъниър студио:)))
А какви са бъдещите ти творчески планове ?
Признавам си откраднах този хубав въпрос от Ани Цолова ,която го задава упорито всяка сутрин във времето за култура .
Този не просто хубав, а безспорно класически въпрос се е въртял из българските мъдии още много преди Ана Ц. е била малко сладко девойче, слушащо вечер на ВЕФа “Музикална стълбица” или “Пулсиращи ноти”…
Сори, ама лицензодателят ти не държи правата ;)
Много по-лесен ми е отговорът на въпроса за миналите, а не за бъдещите творчески планове.
За миналите аз бих отговорил : Какъв не бях ли? Какво ли не употребих!?
Тия творчески планове, ако бяха известни в момента, щяха да бъдат едни настоящи творчески планове за бъдещи творчески намерения. А “бъдещи творчески планове” е котка на Шрьодингер – ни е живо, ни е умрело, съществува само като вероятност.
Именно, докато не отвориш кутията, е и едното, и другото с еднаква степен на вероятност :) Именно затова Ланчестър казва, че незавършената творба е по-добра от завършената, а съвършената творба е незапочнатата :)))
В този ред на мисли искам да споделя,че когато ми се ака винаги ми се иска да направя нещо неповторимо , но накрая винаги е лайно ! Това май важи за политиците ,когато са в предизборна кампания и после в парламента !
Следователно, лайната са повторими :)
…..математикът би казал ” лайна в период ” !
имат леки вариации обаче в количеството и качеството:)))
благодаря за http://www.carandache.ch
Любима напитка: ПГГГБластер
ала налей ми пак от онази стара джанксанова ракия
Карандаш го блъска трамвай на 85. Воланд