Поканиха ме в една телевизия за участие в обзорно предаване. Темата е „Коя е вашата лична класация на петте най-важни събития през 2011?” и тъй като аз, естествено, нямам такава класация, но пък от суета приех поканата на телевизията, трябва да седна и да си направя. И така, кое е най-важното събитие за отиващата си година, кое събитие да сложа на първо място в личната си класация? Смятам, че то трябва да е не някое световно събитие (като катаклизмите в Япония или Арабската пролет), а българско събитие, например:
Събитие № 1 – Изборите
Те бяха забележителни, не просто защото едни избори са важно нещо в живота на обществото, а с две конкретни неща. Първото е фактическата смърт на Синята коалиция и окончателното опразване на дясното пространство откъм адекватно политическо представителство. Докато на управляващата партия й ставаше все по-трудно да мине за дясна, Синята коалиция трябваше да се сплоти още повече, да привлече всички по-големи и по-малки десни формации, да създаде едно СДС като онова от началото на 90-те години и да поиска властта, легитимирана с доверието на демократично мислещите хора. Вместо това Софиянски и Бакърджиев изскочиха самостоятелно с нова фалшива абревиатура, ДСБ и СДС зациклиха в дребнав скандал за подредбата на листата с общинските съветници, вследствие от този скандал СДС се коалира с фалшивата абревиатура на Софиянски и Бакърджиев и като рожба от тази коалиция се роди само още една фалшива абревиатура. Иван Костов пък изглежда се уплаши от стремително изгряващата звезда на Прошко Прошков и по този случай подкрепи кампанията му по един, меко казано, ексцентричен начин. В резултат от тези отношения в Синята коалиция се стигна дотам, че на президентските избори много нейни членове не гласуваха за нейния (своя) кандидат, което, поне за мен, вече е окончателният край на цялата тази история. След като един политически субект сам не си вярва, не се харесва и не гласува за себе си, как може да очаква това от избирателите, към които се обръща!
Другото, с което бяха забележителни изборите, беше тяхната брутална скандалност, за която всички говорят, но говорят равнодушно, със спокойствието на астрономи, които наблюдават далечни звезди, докато Торкемада става шеф на обсерваторията. В изборната нощ изведнъж се появиха депутати от мнозинството и то не просто по секциите, което по закон е недопустимо, но се появиха направо в зала „Универсиада”, където се предаваха протоколите. И не само се появиха, ами и с пот по отрудените чела разнасяха наляво-надясно цели чували с бюлетини. Неизвестни хора отнасяха в неизвестни посоки други чували – да, това бяха отчаяните от чакане председатели на секции, които призори се прибраха с бюлетините по домовете си, но това не прави по-известни нито тях, нито посоките, в които отнесоха чувалите. Имаше секции, в които се появиха повече бюлетини, отколкото бяха гласоподавателите, дори ако броим и онези, които в последния момент бяха отстранени от списъците, с което беше отнето правото им на участие в демократичния процес по причини, които така и не станаха съвсем ясни. Всичко това най-спокойно беше публикувано в медиите и, разбира се, не предизвика никакви последици. Настина, заведоха се съдебни дела за частично касиране, но когато някъде там, в неопределеното бъдеще резултатите от тези дела станат ясни, хората вече няма да помнят нито кога са били изборите, нито кой се е явявал на тях, нито даже имало ли е изобщо някакви избори или е нямало. Победителите на изборите така се бяха престарали с организацията на спечелването им, че накрая сякаш сами останаха учудени от резултата. Излезе, че управлението е на гребена на народната любов. Но че това май не е точно така, показва второто събитие в моята коледна класация:
Събитие № 2 – Протестите
Докато се препотвърждаваше доверието към ГЕРБ, едно изследване на Алфа Рисърч оповести, че българите оценяват 2011 като най-лоша след 1997, известна като „Виденовата зима”. Трудно ми е да разбера как повечето българи са на мнение, че не са били така зле от времето на Жан Виденов и същевременно повечето българи гласуват за официално отговорните за това положение. Тук има или нещо фалшиво, или нещо фалшифицирано. Макар да ги слагам общо в едно „събитие”, доколкото опровергават изборните резултати, протестите бяха твърде разнородни както по съдържание, така и по състав на протестиращите. Имаше чисто икономически протести като тези на зърнопроизводителите. Макар че малцина разбраха това, тези протести бяха за пари и за нищо друго. Правителството засегна плащанията с европейски пари на единица площ и тъй-като зърнопроизводителите обработват най-големи площи, техният джоб беше ударен най-чувствително. И тъй като най-лесно се организират, подкараха новите си красиви трактори, закупени със същите европейски пари, към жълтите павета. А иначе и зеленчукопроизводителите има за какво да протестират, за животновъдите да не говорим.
И докато тези протести бяха икономически, то протестите, свързани с пенсионната реформа, бяха чисто социални. Или поне такава беше основата им, ако не мотивацията на синдикатите, които ги организират, защото мотивацията на организаторите винаги е различна от мотивацията на организираните. Но наред с накърненото чувство за социална справедливост, при протестите срещу пенсионната реформа видяхме и едно друго чувство – чувството на обида от лъжата. В рамките на няколко месеца властта в България каза две напълно противоположни неща: първо, че пенсионна реформа няма да се прави в обозримо бъдеще и, второ, че ще се направи веднага, защото няма друг начин. Какво има между двете, освен съществена разлика? Има избори. Едното е предизборно говорене, а другото – следизборно. Ето това беше обидно за хората. Иначе, аз поне, съм на мнение, че при условия на икономически затруднения и при условие, че качеството и продължителността на живота се увеличават, пенсионирането трябва да става по-късно, което, впрочем, желаят и много от подлежащите на пенсиониране, защото то е в полза на материалното им благосъстояние.
Протестите в Катуница пък бяха етнически, колкото и да се опитваха да ги изкарат някакви други. Да, причините за напрежението, довело до тях, разбира се, са и политически, и икономически, и социални, но самите протести бяха етнически. Друг е въпросът, че до тях изобщо нямаше да се стигне, ако държавата беше действала компетентно и адекватно, но, за съжаление, в последно време нашата държава изпитва остър недостиг именно на компетентност и адекватност. Точно този недостиг доведе и до последния своеобразен предколеден протест, на който освиркаха премиера в любимата му, макар и с няколко метра по-къса и увенчана с логото на застрахователна компания, собственост на знакова групировка, спортна зала. Защото когато има тотален недостиг на адекватност и компетентност, той се чувства и в правителствения PR, въпреки респектиращото количество на специалистите, привлечени да работят за него срещу щедро заплащате.
Събитие № 3 – Изтеглянето на САЩ от Ирак
На пръв поглед това не е кой знае какво събитие, ще кажете и вероятно ще бъдете прави, защото от него надали ще има някакви преки последици в близките седмици и месеци. За мен обаче е важно, защото виждам как се сбъдва прогнозата на Самюъл Хънтингтън, направена още в средата на 90-те, че светът на 21 век ще бъде свят на цивилизациите и сложните съюзи и противопоставяния между тях. Неговата книга „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”, както и много по-новата „Завръщането на историята и краят на мечтите”от Робърт Кейган и особено „Самоубийството на една суперсила”, забележителна книга от Пат Бюкенън, която излезе в Щатите едва преди месец, но обещава сериозно да разтърси мнението на Запада за самия себе си, констатират едно – провала на Западната цивилизация в усилието й да наложи своя модел и своите ценности на всички хора и да „изнесе” либералната демокрация навсякъде по света. С това Западът трябваше да сложи „края на историята”, малко прибързано обявен от Франсис Фукуяма. Изтеглянето на НАТО от Ирак е признание, че в близко бъдеще няма да имаме свят, съставен само от национални държави с плуралистична многопартийна система, парламентарна демокрация и гарантирани човешки права и свободи. За съжаление. А може би и не, защото неизповедими са пътищата Господни.
Събитие № 4 – Ветото на Великобритания
Разбирайте, че със заглавието „Ветото на Великобритания” под №4 в класацията си слагам съдбата на еврото, ако някой е решил, че съм подминал тази тема като не достатъчно важна. Да, ветото на Англия има отношение към съдбата на еврото, но и към нещо много повече – съдбата на европейската идея въобще. В първите часове след като Камерън упражни правото на Великобритания на вето над промените в Лисабонския договор, го обвиниха че е осъдил тази идея на смърт, за да защити интересите на Лондонското сити или тъй наречената „финансова индустрия”, която съставлява 10% от английската икономика. Всъщност нещата не са толкова прости и Камерън не е толкова дребен. Ветото не беше толкова срещу идеята да бъдат обложени с данъци финансовите транзакции (може би не много лоша идея), колкото върху намерението да се наложи допълнителна централна регулация на страните-членки чрез уеднаквяване на данъчните им ставки. От самото си зараждане европейската идея е изправена пред избора между две концепции: либерално-демократичната (в случая дясната), според която съюзът трябва да осигури свободно движение на стоки, капитали и работна сила, но да остави свобода за взаимно конкуриране между държавите-членки, и социалдемократичната (лявата), според която Европейският съюз трябва да бъде централизиран, да има единна валута, единно правителство (бюрократична администрация) и единна данъчна политика. Именно последното предложение за промяна в договора по посока на единна данъчна политика е опит на лявото да спечели окончателна победа над дясното и над това Камерън постави вето. За което лично аз го аплодирам.
Събитие № 5 – Туск и Рахой
На пръв поглед събитията са две – безпрецедентното повтаряне на управленския мандат на Доналд Туск в Полша, безпрецедентно не само за страните от бившия соц-лагер, и победата на Рахой в Испания след два мандата на социалистическия обущар (Zapatero). Събитието обаче е едно и то е, че светът сякаш най-сетне осъзна, че на власт трябва да се върне дясното, защото лявото вече няма какво да разпределя, и че дясното сякаш намери актуалната си формула, наречена малко оксиморонно „либерален консерватизъм”. Всъщност либералният консерватизъм, прегърнат и от Дейвид Камерън в Англия, и от Доналд Туск в Полша, е консерватизъм, който слага икономиката пред политиката и приема философията на свободния пазар, но остава непреклонен в областта на защитата на ценностите и авторитета на институциите. Очевидно и в двете страни това работи и хората виждат, че е добро за тях. Вярвам, че ще заработи и в Испания чрез правителството на Мариано Рахой. Той е близък идеен съмишленик на Аснар, който пък беше близък приятел на моя добър приятел Александър Божков, царство му небесно. Така че, както виждате, по това събитие съм и малко лично пристрастен, но пък това не ми пречи гръмко да аплодирам десния завой в Европа, който бележи завръщането на нормалността през добрия стар консерватизъм.
Това са моите пет събития и тях ще споделя по телевизията, макар че не знам дали ще имам време да кажа в ефир всичко, което казах тук. Сега е време да тръгвам, за да не закъснея, защото мисля, че точността е органична за десния човек. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Tags: избори, ирак, камерън, консерватизъм, обзор, протести, топ 5, туск
едно алтернативно виждане
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15626824,00.html
1. 4 годишното ми орехче роди двечки с тънка черупка и вкусни ядки.2. Затвърдихме икономията от липсата на междинно звено между мутрите и правителството! 3. Малко ли е !!!!!!!!!!!
Лично аз много бих се радвал на ваше място, защото обичам растенията.
Ако в действията на Камерън разчитаме “барикадна” защита на дясната преспектива на управление на Европа, именно бариерата, която Великобритания поставя между себе си и Германия и Франция няма ли да доведе именно до “лява” европейска интеграция извън прекия контрол на британските консерватори (което се случва към момента)? Извън полето на политическа принципност, не виждам с какво Дейвид Камерън заслужава аплодисменти. И говорейки за британския пример – ” консерватизъм, който слага икономиката пред политиката и приема философията на свободния пазар, но остава непреклонен в областта на защитата на ценностите и авторитета на институциите” – де факто насилствената приватизацията на висшите учебни заведения, широко прокламираната идея за така нареченото Big Society говорят за съвсем не-либералнен управленски поглед, което може да се забележи и в настроенията на британската публика от не-благороднически произход.
Ето, заради такива коментари си заслужава човек да поддържа блогове… :)
Надявам се казано от сърце.. :)
Разбира се, с най-голямо уважение. Коментарите в блога са разрешени именно заради ценните дискусии между различни гледни точки, които често се получават.
все си мисля, че за събитие на годината трябва да се смята нещо, което ще се помни и след 100 години, като например откриването на божествената частица и скорост над светлинната, което праща физиката на Айнщайн там където той е пратил тази на Нютон. Иначе от 5тте неща горе нищо няма кой знае какво историческо значение – избори като избори от Алеково време, протести на комунисти срещу милиционери, поредната загубена от Щатуите война, което не е новина, защото последната спечелена от тях е срещу Мексико в далечната 1848 година, поредното вето на Велобритания срещу единен европейски ред, което също не е новина в исторически план, а за реставрацията на дясната политика обяснението е много просто – лявата идеология просто фалира освен политически и икономически в цял свят.
Оценките за фалит на левицата са прибързани – палачинката продължава да се върти и краят на историята не е дошъл. Тази година – полукомунисти не къде да е, а в Баден-Вюртемберг (!), лесни преизбирания в Бразилия и Аржентина, догодина вероятно ще се обърнат Франция и Италия.
и в изключенията има закономерност, даже в историческия материализъм има постулат, че изключенията потвърждават закономерността – например кмета на Милано – бастиона на Берлускони за сефте от 15 години беше избран от средите на левите, но колелото на историята се върти:)))
Хехе, “от средите на левите” е меко казано. Пизапия идва от Пролетарска демокрация, които през 70-те критикували Комунистическата партия за съглашателската им политика. А Вендола, лидерът на партията му, напуснал комунистите, защото през 1991 решили да се преименуват…
Някъде в събитията в Средния изток трябва да споменем и убийството на невъоръжения Осама Бин Ладен в Аботабад. Факт, който утвърждава ролята на САЩ на световен шериф, съдия и екзекутор… едновременно!
Аз не бих се заклела, че точно Осама е бил гръмнат, също и Кадафи. Колко му е да покажеш едно разпарцаливено чучело, а тези от Изтока ходят така камуфлирани в чаршафи и мустаци, че мъжко от женско не можеш отличи, камо ли Осама, ако изобщо е съществувал този човек.
Избирам да посоча събитие за годината нещо, на поглед невидимо, но всепроникващо, всепоглъщащо и лепкаво като мъгла – липсата на компетентност. Срува ми се, че точно през тази година НЕКОМПЕТЕНТНОСТТА изкристализира в най-чист вид, тя просто извира отвсякъде. Убедено твърдя, че явлението е знаково за България, но не бих подминала Европата и света. НЕзнанието и НЕсправянето с проблемите е видимо и с просто око. Разбира се, моите заключения са предимно от областта, в която работя, но сигурно може да се направи позоваване относно всяка човешка дейност.
Напълно подкрепям Веселина. Толкова тъпотия от управляващите за единица време не помня да се е изливала. И преди се крадеше и се правеха глупости, но чак такова не е било. Лошото е , че на повечето хора май им харесва. Ще излезе прав един стар човек, който ми казваше: Жоре запомни – простака е непобедим. Което не трябва да ни отказва от борбата. Друг мъдър човек казваше : Няма да е все така.
Желая на всички приятни почивни дни. Наздраве и благодаря за компанията.
Лошото е , че както каза сутринта Мишо Константинов – явлението не е локално а планетарно, весели празници:)))
Аз наистина споменах събитието в неговия планетарен мащаб. Честита Нова година на всички !
Едно от моите събития е аварията във Фукушима. Нещо, което разтърси целия човешки свят и той най-накрая /дано не късно/ започна да осъзнава какво върши и с природата и със себе си.
това е форсмажор, все едно да падне метеор над ню-йорк – изобщо не е новина на годината, която да ни спре да строим небостъргачи.
Много трудно можеш да обясниш на зелени кратуни като горната, че всъщност земетресението и цунамито не са авария. Още по-малко, че Фукушима показа изключително качество на строеж при подобни обстоятелства. Да не говорим, че цялата човешка дейност в планетарен мащаб е сравнима със сблъсък на въшка с изтребител.
Точно “качеството на строеж” и по-точно спазването на правилата при строежа са най-спорното при бедствието във Фукушима.
Форсмажорните обстоятелства са безспорни, но атомната енергетика си има строги правила, които за Фукушима не са били така задължителни както за България.
Не съм попадал на много читава информация за случката, но да закопаеш дизел-генераторните станции под околния терен, и те да се наводнят когато водата прехвърля дигата не е форсмажор а тъпо инженерно решение.
ако искате да видите тъпи инженерни решения няма нужда да се ходи до Япония, Чернобил е по-близо. Ню Йорк също.
Напротив, напротив! Сриването за броени минути на двете кули на Световния Търговски Център беше едно гениално инженерно решение. Като “Инженерно Решение” не бива да се разбира само онова, което е ИЗГРАЖДАНЕ НА НЕЩО, но и което е УНИЩОЖАВАНЕ – както самата Природа прави, за да разчисти мегдан за нещо по-съвършено.
един технически въпрос, няма ли начин четящите блога да си направят филтър и да си спестят време и нерви? това към сула и не по електронната поща:)))
Нервната система трябва систематично да се закалява. Така индивидът след време достига до онзи стадий на съвършенство, който носи името “стресоустойчивост”.
Не мисля, че японците са глупаци, и особено блестящи с “тъпи” инженерни решения. По-скоро е тъпо да се коментират от пиедестала на собствената “компетентност” неща, които не познаваме.
А най-висока “стресоустойчивост” показват именно най-некомпетентните – т.е. към какво съвършнество ни води това?
Капитана
Не съм много сигурен, че коментара ти по събитие номер четири е в правилната посока, или поне моето мнение леко се различава.
Според мен едва ли Камерън е имал точно това наум. По-скоро е нещо като ехо на съпротивата на англичаните да възприемат чуждо мнение, метричната система и всичко, което не е тяхна имперска следа от мисъл. Ако Гринуич не беше в Англия, щяха да имат и съвършенно различна система за отчитане на времето.
Също така не смятам, че единната данъчна система е ляво ориентиран подход за стабилизация.
От друга страна, както казва Веселина, некомпетентността извира отвсякъде, та може би чрез този пост го доказвам.
“Изтеглянето на НАТО от Ирак е признание, че в близко бъдеще няма да имаме свят, съставен само от национални държави с плуралистична многопартийна система, парламентарна демокрация и гарантирани човешки права и свободи.”
Много е цинично, но това никога не е било основната цел, а само медийно прикритие. Щатите капитализираха своите многогодишни инвестиции в района – и сега продължават да капитализират с присвояването на иракския петрол. Като се поставят от двете страни на везната веднага е видно кое е било целта им. С първата война в залива ликвидираха всички не-американски инвестиции в Ирак. С втората обраха всичко, което считат, че им се полага. А то е ужасно много! Кувейт все още си изплаща освобождението и възстановяването. Колко ли ще изплаща Ирак?
Капитана
Дори и най-простите действия преследват много повече от една цел и имат по много повече от един резултат. Какво да говорим за една война в Близкия Изток! :)
тази точно последната се води от 5000 години и надали има икономически съображения за нея, познавайки региона:)))
Прочитайки внимателно и статията и коментарите, по съвсем скромното ми мнение, авторът и коментиращите не са обърнали внимание на едно фундаментално и много важно събитие от тази година – провалът на “демокрацията” и на свързания с него “пазар” с всичките им атрибути. За някои техни елементи става дума в статията и коментарите, но те са производни на тези две фундаментални основи на сегашния ни обществен живот. Кое става по демократичен начин, а не по до болка познатият ни, “имаш ли вуйчо владика, става поп”, или печелиш “обществената поръчка”? Второ важно събитие за българите е ” скоропостижната гибел” на тази част от българската интелигенция, която директно подкрепяше, с де що може, идването на власт на това ръководство на държавата ни, а с нея се оттече и останалата й част. Интелигенцията, с изключение на нищожно малки островчета, се дезавуира в очите на обикновените хора, за които нейните думи и поведение вече са без тежест. Може да посочите пример за друга оценка на някои от съставни й части, за да ме опровергаете, но ми се струва, че ще се затрудните. Тази интелигенция и нейното мнение вече са без тежест и за тези, на които така усърдно помагаше. За тях тя е тази, която може да бъде използвана и да се намери “на разклона до Търново”! Е, кой уважава “намерените на разклона”?! Трето важно събитие е събуждането на младите хора. Може да не са всички на местата на протестите, но “маята на недоволството” вече действа и “тестото” втасва. Винаги е било така, това което предстои, принадлежи на тези идващи млади хора. Така е било “с бастуните” по времето на ” Българския Великден” и още колко пъти …! Останалото, което се случи през 2011 г. е без съществено значение, нима е събитие избирането на “ирландска овчарка” за президент на страната ни, то е нещо друго …!
Да ви е честита (на всинца ви) новата 2012-та и – дай Буда! – по време на нейния мандат се сетим да измислим нов вид демокрация, която да не рухва толкоз лесно от самосебе си!
Пиши Иване, пиши! Белким някой тъпа глава проумее нещо!Успешна 2012 г., напук на душманите!!
14 разузнавателни служби в Щатите плюс десетки аналитични звена в Пентагона,Външно и Белия дом са пълни нещастници и неграмотници пред прозренията на гениалния,български,форумен пич,който докато си сърба кафето, пренарежда световната шахматна дъска!!!
Събитие е не земетресението в Япония, събитие е силата,показана от този невероятен народ след трагедията.А у нас събитие е,че ядохме боя,сега ядем солта и май ни идва акъла…