Отговорът на въпроса „Защо гладуват в Етиопия?” е прост. Гладуват, защото никой не ги стимулира да ядат. Никой не организира комуникационна стратегия и рекламна кампания, която да разясни колко хубаво нещо е яденето. Да каже, че то е не само полезно за организма и приятно за сетивата, но и важно средство за постигане на обществено уважение – аз се храня, следователно съм достоен член на обществото. Бедата е, че етиопците нямат като нашето Министерство на финансите, което да отдели милион и половина лева за рекламна кампания, която да каже на етиопците да спрат да гладуват и да започнат да ядат. Ето защо етоипците гладуват.
Има една такава обществена поръчка под № 00210-2010-0010 в Агенцията за същите такива, обявена от Министерство на финансите. Заглавието на поръчката, предоставено от възлагащия орган е:
Разработване на стратегия и реализация на кампания за стимулиране на вътрешното потребление в подкрепа на фиска
Тоест държавата ще похарчи милион и половина за рекламна кампания, резултатът от която трябва да бъде да се стимулират хората да потребяват. Види се, държавата с прискърбие е разбрала, че хората не обичат да потребяват, че не са досттъчно мотивирани за това. Мразят да си купуват храна, мързи ги да си купуват дрехи, не им се занимава с глупости като това да купуват лекарства, да ходят на заведения и на почивки, да образоват децата си, да четат книги, да ходят на театър и на кино. Не желаят да придобиват жилища и да се возят в леки автомобили. Затова трябва да бъдат стимулирани* да потребяват. Оставям настрана стряскащия термин „вътрешно потребление в подкрепа на фиска”, защото той е енигматичен и крие много въпроси като например каква е далаверата на фиска от това, че съм си купил салам (задължително от вътрешния пазар) и ако има далавера, то не е ли малко алчно от страна на фиска да иска да има интерес от всеки залък, който хората изяждат. Дори и кейнсианците настояват за увеличение на потреблението в интерес на потребителите и бизниса, а не в полза на фиска, но очевидно сме станали вече толкова социалистическа държава, че дори кейнсианството ни е тоталитарно. Оставям този термин настрана и се мъча да си представя какви конкретни реклами ще включва кампанията за „стимулирането на потреблението”. Ето телевизионен клип в който главно действащо лице е героят на нашето време – бивш квартален и настоящ политически функционер, той има открито пролетарско чело и чуплив алаброс, отметнат гордо назад. Излиза от фурната, притиснал до гърдите си ръчен хляб, от който се вият нишки ароматна пара. Героят на нашето време отчупва дебел крайшник с лапите си челични, отхапва от него, замижава блажено (от което се появяват ситни бръчици по обветреното му лице) и търкайки корема си с кръгови движения казва: „Вкусно! Купи си и ти!”. Или пък: Героят на нашето време се е прибрал след уморителен управленски ден, потребил е ракия, салата и мусака, потребил е турски сериал по телевизора, потребил е и няколко бири, пък е решил да си легне, за да потреби и Героинята на нашето време. Разпищолва бархетната й нощница, а тя свенливо посяга да загаси нощната лампа. „Недей! – сгълчава я Героят – Ние потребители на електричество ли сме или лукови глави! Ще те онодя на светло, защото трябва да потребяваме вътрешно в полза на фиска!”. Няма. Няма такава публика, която да остане безучастна към толкова мощна рекламна кампания в подкрепа на стимулирането на потреблението. Няма такава публика, която, след като я помолят толкова културно, да не преосмисли безотговорното си поведение и да не се хвърли да потребява като луда. Но ако случайно се окаже, че има такава публика и че ако въпреки щедро изразходения милион и половина, хората продължат да не потребяват, стискайки дребнаво окаяните си стотинки, тогава не остава друго, освен нещата да се вземат от ръцете на Министерство на финансите и да се дадат в ръцете на Министерство на вътрешните работи. Нашата полиция ни пази. Пази ни дори от самите нас, когато изпаднем в тежки моменти на умопомрачение и престанем да потребяваме, с което пречим на търговците да плащат данъци на правителството и то, горкото, се оказва принудено да отчете нов дефицит в бюджета и да се черви пред чужденците. Дойдат ли нещата при МВР, за него вече не е проблем. За 24 часа ще обяви национална операция „Непотребяващите”, която ще се състои в арестуването на всички притежатели на спестовни влогове (щом спестяват, значи не потребяват) и национализирането на влоговете. Във всеки махленски бакалия ще се инфилтрира полицай, който ще стои скрит зад вратата и ще арестува всеки минувач по улицата, който подмине магазина, без да влезе в него и да потребява в подкрепа на фиска. Така потреблението ще скочи и при работодателите ще се влеят свежи пари, които те с песен на уста ще преведат до стотинка на държавата под формата на данъци, такси и глоби. А откъде работодателите ще вземат пари за следващи заплати, с които работниците им да потребяват и да дават за данъци на търговците? Това си е работа на работодателите. Но ако обичат да намерят, иначе ще ги вкараме в затвора…
_______________________________________________________
* Както едно време пишеше в сп. „Космос”, знаете ли, че: думата „стимулирам” идва от „стимул”. Стимули са се наричали заострените колове, които римляните са слагали в защитните изкопи на полевите си лагери.
Tags: министерснтво, обществени поръчки, потребление, стимулиране, финанси




Не мога, след всичко прочетено, да не възкликна възторжено: “Да живее фиска!”
Подкрепата на фиска е 20% ДДС, което се плаща от потребителя, плюс всички данъци, мита и такси, които фиска успее да събере в процеса на стигане на потребяваното до потребителя.
ПС: прегледай четвъртото изречение.
БлагодАрим, бАщице! :)
Кое четвърто изречение да прегледам? “Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.” (Битие 1:4) – това ли?
“Да каже, че то е не само плезно…” :)
Откъде му хрумна на тоя бог че светлината е добро нещо не знам. Но “плезно” е на място.
Няма значение. Свиркай си… :)
Много добре написано – и забавно и увлекателно. За съжаление обаче темата е твърде сериозна, направо да не повярва човек за какви дивотии се харчат парите на данъкоплатците. :-((
Ами аз ще подкрепя фиска ама фиска нещо се стиска…
Когато балона гръмне, опитайте да сте по-далече от него. Ако е възможно, от другата страна на Терминал 1 и 2, или зад бариерите на ГКПП “Калотина” и “Кулата”. Всичко е чиста математика и за тези, които скоро не са отваряли страницата на БНБ, ще кажа, че външния дълг гони 40 милиарда евро.
Браво ! Попадение в десятката с темата. Сбъркани ценности пропагандирани от политици, някакви служители на някакви държавни агенции, че и журналисти. От време на време се намира някой нормален човек да се изкаже нормално, за което получава овациите на още десетина като него … и нещата си продължават по сбъркания начин. След тази рекламна кампания и последвалата подкрепа фиска направо ще се …. подриска.
Само оня е виновен, оня – Димитър Попов! Като се яви пред нацията с вид на влкмчк и като рече прокобните думи “За бога, братя, не купувайте!” (пфу, пепел ми на езика) – и направо е** ма**** на цялото потребление за десетилетия напред. И на фиска тоже, като collateral damage. Затова сме на туй дередже.
И то само защото българинът е кротък човечец – който вЕрва на авторитети, когато те вземат, та изрекат нещо, което е в съзвучие със съдържанието на джоба му (и на главата му). И като повЕрва веднъж така, го държи дълго. Дор до 45 години даже.
Ако искаме българинът да престане да вЕрва, майката му е да попилееш въпросния авторитет. Да го плюеш дълго и упоително, дорде престане да се вижда от плюнки; след което с един последен удар да го компро-МАТираш. Това работи, доказано е – както в най-новата, така и в по-старата ни история.
Ерго, рекламната кампания трябва да бъде основана на противопоставяне и отрицание. На противопопоставяне – защото, дето викаше баба ми, ако искаш някой наистина да те чуе, трябва да го стреснеш; а на отрицание – защото всякакви емпирични наблюдения сочат несъмнено, че българинът прегръща отрицанието незабавно и в масови мащаби (всички сериозни обществени реакции през последните две десетилетия са се базирали именно на него).
Значи клипът трябва да противопоставя влкмчк-еската физиономия на провокатора Попов, в контраст с усмихнати (нагло усмихнати, задължително) физиономии на потребяващи.
Защо нагло? – ами защото щастливият човек никому не е интересен. Виж, самодоволният – да: всеки си казва, их мааму, как искам да бъда като тоя/тая! И да си се кефя, и да не ми пука, и всички други да го духат. Това е ролевият модел, идеалът на съвремието.
А какво точно да потребяват потребяващите в клипа – няма никакво значение. Ако ще да е пуканки от микровълнова. Важен е принципът. Тъй де, въпросът е принципен – винаги, когато нещата опират до фиска, въпросът е принципен, който не вЕрва, да пита Дянков, главният счетоводител на републиката ги разбира тия неща.
Та след като клипът се върти определено време по целия ефир, требе да се извади нещо в смисъл, че Попов е бил агент на чужди интереси. И затуй е казал прокобната фраза. Не е добре да се уточнява чии точно интереси, да не се пропъди някоя партийна аудитория (щото и червени, и сини, и пембени трябва да потребяват вкупом, нали така!). Важното е да се загатне за интереси, насочени срещу България. И е добре да го обяви някой бир парче патриот, Божо Димитров, примерно. Ако е на фона на мощите на свети Йоан, още по-добре.
В никакъв случай нищо позитивно и утвърждаващо! Ако кажеш на българина “Потребявай!”, той незабавно ще ти тегли един сиктир. Колкото и изкусително да му го кажеш, и ако ще и Максим Бехар да ти е консултант. Но ако цялата работа мине през противопоставянето и отрицанието – ето ТОВА със сигурност ще сработи.
P.S. Идеята я давам рro bono, на ползу роду. Не им ща милиона, щото ше трябва да го потребявам… =)
[...] Кампания за стимулиране на потреблението в подкрепа на фиска” се нарича поредната безумна [...]
Уважаемо Министерство на Финансите,
Притежавам предприятие за производство на брашно от борови иглички и възнамерявах да проведа рекламна кампания с цел популяризиране на нашия продукт. С радост научих за Вашата кампания за стимулиране на потреблението и си позволявам да Ви предложа да включите в нея някоя добра дума и за брашното от борови иглички.
Така в тези мрачни, кризисни времена ще мога да спестя от рекламния бюджет на моето предприятие, както и евентуално да реализирам по-високи печалби благодарение на Вашата чудесна кампания. Всички средства, които ще спечеля по този начин, обещавам самоотвержено да похарча за разнообразни потребителски стоки, като по този начин ефектът от инициативата Ви ще се мултиплицира и към държавната хазна ще потекат реки от злато.
Очаквам с нетърпение Вашият отговор.
С любов:
Ганьо Кейнсиански
Е такава глупост не бях чувал.
Дали пък процесът на избиране на изпълнител на поръчката няма да напомня един друг твой текст???
Как не се бях сетил досега да потребявам. Место една ескласа да си зема, аз полото си карам. Дано след кампанията да ми дойде акълът в главата, да запретна ръкави и да почна да потребявам, пък каквото ще да е и откъдето ще да зимам пари. И ако кампанията излезе успешна, току виж догодина спретнат нова, тоя път за по-тлъстичка сума.
Ржунимагу казват едни хорица на изток. А по повод идеята за подкрепа на фиска съвсем нямам думи.
Едно от най – добре написаните от Сула неща, които съм чел. Този път по – елегантно и още по – остро
Много точно, майсторе!
Ха дано кампанията им е успешна, та фиска леко да издриска тоя милион и половина, дето го е обещал на някоя си от PR , или консултантските хиени. Щото, така или иначе, милиончето го пиши вече взето и похарчено. Ама не на вътрешния пазар, той е за местното говедо. – Да пасе кротко по него и да дава 20% фисконадой. Милиончетата от косултации, както е известно, се харчат най-непатриотично, но пък и най-сладко другаде. Където, впрочем, и хората не са стадо…
Сула, сега го прочитам това… Човек, ти ми направи вечерта! Великолепна ирония!
Mnogo to4no i vqrno kazano, bravo na avtora!!!
[...] Стимулиране на потреблението [...]…
…