Според Артър Кларк разумът ще пребъде в енергийна форма. Според Жозе Родригеш душ Сантош пък като материални носители на разума ще ни наследят машините, създадени от нас (и по-специално компютрите), когато вселената вече няма да предлага благоприятните условия, на които се радват сложните ни въглеродни молекули. Силициевите са по-непретенциозни. Общото между двамата е убеждението, че разумът ще пребъде дори и без нас, както мнозина от нас успешно пребъдват без него. Свързва ги и обстоятелството, че и двамата не са прави. Да, разумът ще пребъде в друга форма, но това няма да е нито енергиен облак, нито вселенска конфедерация на компютрите. Разумът ще пребъде под формата на аналгетик.
Това стана ясно от рекламата на ПРОАЛГИН, която от известно време гъделичка естетическите ни сетива от екрана на телевизора. Тя започва с клапа. За който не знае, клапата е онази дъска с номера на дубъла, която асистент-режисьорът трясва в началото на кадъра, та после да му е по-лесно при монтажа. Зад клапата се появява човек с малко телце, голяма глава и с прическа на системно обезличавано от властна майка момче. В бяла престилка на бял фон човечецът споделя с нас, че много трябва да внимава какво ще ни каже, за да не го накажат уважавани от него институции. Не знам защо е похабена 1/3 от рекламата с вайкания за тези институции, при положение че всички, които правят реклами на лекарства, знаят за тях и се съобразяват с техните изисквания. Ако не го правят, рекламата няма да се излъчи, така че да се обяснява в рекламата, че при направата й са се съобразявали с изискванията на ИАЛ, е все едно да ни обяснят, че са снимали клипа с камера по предварителен сценарий – то е ясно. Както и да е. Не това е важното. Не е важно и това, че, както ни съобщава обобщеният образ на фармацевта, светът вече не е същият, че вече има ПРОАЛГИН за „най-обичайните болежки”. Забележете между другото думата „болежки” – какъв път, каква широка магистрала отваря тя към душите на простоватите зрители и простоватите потенциални потребители! Впрочем същата магистрала отваря и „тарикатската” фраза „да е изгодно, да е изгодно – колко да е изгодно”, изречена с прибелване на очи. Не, и това не е важното. Ние вече сме свикнали да вярваме, че всеки продукт, който ни се препоръчва със задъхани хрипове и с опулени очи, променя света и ни дава уникалния шанс – на нас и само на нас – да придобием нещо, с чиято помощ вече няма да сме същите. Не, не е най-важното, че вече има ПРОАЛГИН, който е евтин (макар че, както се говори, добрият стар АНАЛГИН е по-евтин, но, признавам, не си дадох труда да проверя), най-важното, това, което приковава вниманието и дава храна на въображението, е в рекламния девиз на продукта:
ПРОАЛГИН – РАЗУМНИЯТ АНАЛГЕТИК.
Какъв е разумният аналгетик? Дали това е аналгетик, който се самоосъзнава, който се пита защо аз съм АЗ, който търси смисъла на своето съществуване, проектиран върху въпроса за смисъла на съществуването на Вселената, който се пита има ли Бог или Бог сме всички ние (в случая всички видове разумни и самоосъзнати аналгетици), има ли времето начало и има ли пространството край, аналгетик, който разсъждава над доброто и злото, над полезното и дължимото, над красивото и грозното, над трагичното, комичното, възвишеното и гротескното? Такъв ли е РАЗУМНИЯТ АНАЛГЕТИК? Едва ли ще разберем, защото може би именно отговорите на тези въпроси се крият в здрачната зона, за която фармацевтът с голямата глава предупреди, че няма да говори, защото го следят, „уважаваните от него институции”. Тогава възниква въпросът: кои са тези институции – Агенцията по лекарствата или Men in black? А може би са ТЕ?… Но които и да са те, за нас остава облекчението от благата вест, че дори и когато слънцето избухне и дори ако дотогава не сме успели да се разселим по други звезди и галактики, дори и да не сме създали роботи, които да ни заместят в ледения мрак на гаснещата вселена, дори и тогава разумът ще има къде да се приюти – в разумните аналгетици. Ето първият от тях вече е факт. ПРОАЛГИН – РАЗУМНИЯТ АНАЛГЕТИК.
Tags: актавис, проалгин, разумният аналгетик
Аналгин в нова опаковка и на същата цена.
А пък мен таквиз реклами ми не влияят, хапчета не съм кусвал от незапомнени времена, антибиотик не съм пил през живота си.
Виж, с ракийца или друг алкохолец – дезинфекцирам вечер редовно.
И се сетих се за оня виц:
Отива една блондинка в аптеката и казва:
- Дайте ми моля ОРАЛГИН.
- Ама как така Оралгин, да не би да имате предвид Аналгин
- Не, не, боли ме главата и миналият път ми дадохте АНАЛгин, мушнах си го ама не ми помогна, сега искам ОРАЛгин ;)
Поговорката казва “Пременил се Илия, погледнал се, пак в тия.” Ако сте обърнали внимание на скороговорката в края на рекламата, там се казва, че “разумният аналгетик” съдържа Метамизол, а това е международното име на аналгина. Други търговски наименования, под които се подвизава тази субстанция са Dipyrone, Novalgin, Algocalmin и Melubrin.
Все едно да продават тоалетната хартия като “разумният висококачествен целулозен продукт за хигиенни цели”, пък който шаран се хване си е негов проблем.
Въпросът ако някой, който има алергия към аналгин и не знае за това му ново превъплъщение, си го купи, изпие го и получи алергичен шок, дали ще получи и някаква компенсация от фирмата производител или пък от наетите от нея рекламисти?
Най-много ми е тъжно-забавно, като си представя как са се събрали екип костюмарчета и мъдрят този шедьовър в рекламното изкуство. А този паразит “много-много, колко да е много” е плъзнал навсякъде. Даже и аз го употребявам, но като го видях и по телевизията, леко ми се доповръща…
Проалгин е търговско название и НЕ е ново. Произвежда се от доста време от Балканфарма/Актавис и е по-евтин от Аналгин на Софарма, която пък исторически не е произвеждала “аналгина от едно време”, просто са били по-бързи в регистрацията на името. Рекламата е доста адекватна предвид целта си и таргета си. Не, че това би променило целта на плюван… такова.. постинга ти.
А кой според теб, Пламене, е по-разумен – Проалгинът или Аналгинът? Кой е по-самоосъзнат? Това вълнува нашите умове, а не скучната информация, която ни натрапваш :)
О, извинете за натрапването, продължавайте си със самоосъзнатото самозадоволяване.
Не се докачай, де! :) Всичко е шега и пародия. Дай малко по-весело :)
“вайканията” за институциите, които са разперили уши и чакат да чуят какво ще каже експерта в бяло, имат своя резон – така се привлича вниманието на зрителя и той също разперва уши, за да чуе безценната информация, а и предварително му се внушава доверие в това, което ще бъде казано, защото, нали – няма някой да си хвърля думите на вятъра, ако знае, че го следят “отгоре”!
На вас, естествено, ви е ясна целта на подобни похвати, но кодош да става… :)
“кодош да става” е едно твърде удовлетворително определение на словесния ексхибиционизъм тук :)
Представих си го това бъдещото общество с въпросните носители на разума: разумният антипиретик Ацетилин се бракосъчетава с /благо/разумната витаминка Ц., от връзката им се пръква умно, макар и въздухарско поколение – синът Упсарин… Или Парацетамол, който си е харесал едно Фенобарби/талче/, и наоколо започват да щъкат хиперактивни, но въпреки това разумни неоседалгинчета… Естествено аристократите с изящни имена като Панадол, Тиленол и др. ще са предпочитани за зетьове пред хулигани като Ефералган, особено във вид на аморални свещички…
Но и в най-разумното общество могат да се случат издънки – някоя инцестна връзка между аспирин и ацетизал или забранена любов между адстрингент и дуфалак…
Е т’ва е готино!
:)
Много добра работа, г-н Стамболов – от предисторията, през разнищването на проалгинското мислене, до прогнозите за разумното бъдеще:-))))) Поздравления!
Пак се развеселих много. Ми да, “огилви, огилви – колко да е огилви”. Поздрав най-сърдечен.
Аман, бе, ноо сте хитри! Не мога да се вредя от вас…
Да знаете, че влизам от днес във виртуала.
Наполеонид
[...] Разумният Аналгетик [...]…
…
Много ми е странно само едно – кой измисли това идиотско име “проалгин”. Не съм нито медик, нито полиглот, но очевидно ан-алгин означава не-болка или в по-свободен превод “срещу болка” (сравни с атипичен, алогичен и т.н.). Докато про-алгин означава за-болка и поне на мен ми говори за нещо което предизвиква болка, а не я лекува (сравни с профашистки, просъветски и т.н.)
Като се замислиш, е точно така…