Тази сутрин ме поканиха в TV7 заедно с Комитата и Асен Генов, за да обсъждаме идеята на Искра Фидосова новият избирателен кодекс да контролира не само българските електронни и печатни медии, но и Интернет – сайтове, форуми и блогове. Не възнамерявах да споделям мнението си по този въпрос, но изглежда ще трябва да го направя. Извън това, че за мен всеки опит да се контролира и регулира словото е опит да се добие власт над него, с която после да се злоупотребява, не намирам дори за необходимо да се обсъжда идеята за такъв запис в избирателния кодекс, защото тя е прибързана, глупава и недомислена. Единственият начин да контролираш Интернет е да го забраниш изобщо. Иначе най-много да се изложиш.
С цел обаче по-доброто изясняване на въпроса искам да предложа на инициаторите на идеята един кратък ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК:
КЛЕВЕТА – невярна информация, която накърнява достойнството на този, за когото се разпространява. Управляващите много се страхуват от клевети и компромати в блоговете и социалните мрежи и затова искат отрано да си вържат гащите законодателно. Макар че не всеки компромат е клевета. Компроматът, както сочи името, е материал, който компрометира някого, изнасяйки за него информация, от която той се срамува и не би искал да става обществено достояние. Но тази информация може и да е вярна. Ако кажеш за някой обществено мъж, че е импотентен, това във всички случаи е компромат, но е клевета само в случай че не е вярно. Така например клевета би било следното съобщение:
На 20 юни тази година в село Крива ръкойка министър Симеон Дянков изнасили бабичка и й открадна пенсията.
Обаче съобщението:
Симеон Дянков е неадекватен политик, слаб финансист и компрометиран министър.
Това съобщение е лично мнение и ще бъде престъпление, ако някой тръгне да преследва автора му за него. За съжаление обаче, струва ми се, тези, които искат да променят избирателния кодекс в посока към контрол върху текстовете в Интернет, се страхуват повече от втория вид „клевети”.
АНОНИМНОСТ – лично действие без разкриване на самоличността. Четем: „За първи път в закон ще бъде вкарана забрана за анонимни материали по време на изборни кампании.” Няма да навлизам в разсъждения как точно е възможно това, само се питам кой и каква отговорност ще носи за анонимни текстове в Интернет. Моят блог е отворен за всеки, който иска да коментира (с изключение на един-двама досадници и руските порно спамове), така че под всяка статия могат да се появят всякакви коментари, много от които анонимни и много от които вероятно неприятни за вносителите на предложението за законодателна промяна. Ако някой иска да държи мен отговорен за тях, това е все едно вестник „Труд” да отпечата на първа страница снимка на Искра Фидосова, после някой да си купи вестник, с флумастер да нарисува на Фидосова мустаци и брадавица на носа и после да залепи страницата на ъгъла на Витошка и Патриарха. Каква е в този случай вината на в. „Труд” за този анонимен акт на комуникация?
ЮРИСДИКЦИЯ – ето тук идеята на Фидосова се разбива и аз не мога да си обясня как тя не го вижда, при положение, че е юрист. Всяко престъпление се дефинира с територията, на която е извършено, и с него се занимават властите, които имат юрисдикция над тази територия. Коя е територията на Интернет? Кой има юрисдикция над нея? Как предлага Фидосова да се постъпи с човек, който е ”наклеветил” ГЕРБ в условията на предизборна надпревара, но този човек живее, да речем, в Холандия и е публикувал „клеветата” във Facebook, при което текстът физически е попаднал на сървър в Индия? Кой ще го преследва и с какво ще го накаже?
ПОЛИТИЧЕСКИ АВТОРИТЕТ – уважението, което политическите субекти успяват да предизвикат към себе си. Трудно е да се даде рецепта за това как да предизвикаш уважение към себе си. Но има много лесни начини да предизвикаш неуважение. Единият от тях е да не държиш на думата си, да казваш днес едно, утре друго, после да се отмяташ и от него и накрая човек да не може да разбере имаш ли изобщо собствено мнение. Така ще стане и с предложението за контрол върху Интернет в избирателния кодекс. Пак ще има „ама това беше само идея”, „подведоха ни” и „искахме да кажем друго”. Държавното ни управление обаче има едно много ценно качество, заради което трябва да си го обичаме – когато измисли някоя титанична глупост, после се отмята. А можеше и да не се отмята…
Tags: анонимне, блог, избирателен кодекс, интернет, клевета, контрол, право на отговор, социална мрежа, фидосова
има ли запис от предаването?
Може би на сайта на телевизията.
Има публикувани откъси от разговора, който беше в студиото.
Тук са събрани в едно видео, което е някъде една трета от дължината на целия разговор, но основните акценти са включени:
http://www.facebook.com/pages/Sutrin-s-TV7/128790803811033
Бягам в интернета с надеждата , там да намеря хора които не се притесняват да бъдат равни помежду си , свободни в среда от хора които са равни помежду си и свободни . Политиците не се чувстват комфортно на такова място , плаши ги …
Говоренето на глупости и cancel-ването им в последствие, беше забавно и любопитно явление в началото. Но вече започват да ме изнервят(и слава богу не само мен).
Не проумявам едно нещо – те ли са идиоти, задето си мислят, че ще им мине номера и този път, или ние сме идиоти с ъпгрейд, че въобще им обръщаме внимание!
Направих си следното абстрактно упражнение: хипотетично, ако речем, че интернет може да бъде забранен – физически и юридически – какво ли би направило правителството с така дадените му права?!
По-вероятният отговор не ми хареса.
Хипотетичният, де.
Да живее реалността ;)
Поздрави.
[...] [...]
Добре че мрежата е замислена да устоява на такива нападения. Единствения начин да се контролира мрежата е да се направи като в Китай, ама тя тогава престава да е Internet и се превръща в държавен Intranet. Ама и тогава ще му намерим колая…
Преди 1989 год. забраняваха спътниковите антени. Тези, които можеха да си доставят, ги криеха под керемидите.
Тези управляващи нищо ново не са научили и нищо старо не забравят.
Такъв им е чипът. Не могат да разберат, че не гласувахме за тях, а против другите. Дребните души, като не могат да направят нещо добро, гледат да развалят на другите работата. Затова е и този безкраен преход в перманентна криза
Като си кача сайта на Зинзибарски сървър и започна да я псувам на български, тази свиня на незнам-си-каква позиция ще може само да ме хване за хуя! ;-)
\m/
//
Аз пък се сещам за ситуация, в която един недоволен “бизнесмен” ме попита откъде съм намерил телфона му. Намерих го в Интернет, казвам му. Бе как така, ще ги съдя аз тия и прочие…
Lucius, не си забвавил и гостуването си при Иван Бедров и възмущението на североатлантик номер 1 Мони Паси, нали. И за твърдото му убеждение, че блогърите бълват “простотии”. Та наред с всичко друго министър (тогава) Паси зададе един въпрос: “Значи ли, че всяко нещо казано в нечий ефир трябва да стане достояние на цялата страна”. След таков прозрение за Интернет да не се чудим на новото желание за яхване на Мрежата.
Безумие. Пълно. Недемократично. Тотал(итар)но. Безумие.
Аз се сещам за няколко държави упражняващи постоянен и/или предизборен контрол върху достъпа до определи сайтове: с Китай, Русия и Северна Корея ли трябва да се сравнява страна членка на ЕС? Право на мнение? Право на достъп до информация? Come again?
Много добре си се аргументирал и мисля че е абсурдно за нормален, мислещ човек при това с юридическо образование да предложи и настоява за подобно безумие. Да се запише на някакъв спорт жената и да спре малко кюфтетата, лошият метаболизъм като гледам влошава и мозъчната дейност…
Ако по време на избори кажа в интернет, че Искра Фидосова е дебела, ще накърния ли така политическия й авторитет, или тя вече го е накърнила, превръщайки се в кит?
Преди няколко години Европейският съюз поиска от членовете си да криминализират говора на етническата омраза и всички скочиха като един. И не защото са терористи, а защото етническа омраза е разтегливо понятие. Да не забравяме, че Салман Рушди имаше фетва заради една прекрасна книга. Кой ще каже кое е накърняване и кое не? При подобни законодателни постановки е много лесно утре журналистическо разследване по време на избори да вкара автора си в затвора.
От друга страна имаме много долнопробни опити за манипулативни внушения по официалните медии, които не бяха накалазин. Подмятания като онова за младия милионер на Иван и Андрей пред Симеон Дянков са едно от най-големите медийни падения в историята на страната. Не защитавам Гоце, просто се възмущавам от медийната манипулация на базата на недомлъвка.
Цялата тази дискусия е нелепа. Мислил съм си често, че нещата така главоломно се развиха, че сега вече и Господ Бог не може да контролира Нета.
Че Господ е Създател, а не контрольор…
защо са спрели коментариите?
тоя сайт е наистина един от малкото където влизам доказано абсолютно анонимен ,никой не ми проверява JAWA-та нито имейла.Ако всички са такива тогава ще има анонимен интернет.