- Чухте ли? Още един богаташ е фалирал! – казва леля Мария от висотата на средностатистическото си самодоволство и останалите домакини от по-скоро ниския сегмент на средната класа злорадо хихикат. Една от тях чете измисленият от създателите на рекламата вестник „ИКОНОМИЯ” за да стане още по-ясно на зрителя кои са героините на клипа – практични домакини, които въртят семейния бюджет с такава лекота, с каквато въртят и четката в клозета. Идиот ли е зрителят, че трябва да се търси такава онагледителна форма, за да бъде накаран да си купи прах за пране? Ето това е ключовият въпрос в рекламата, не някой друг.
Свидетели сме на особено ярък пример за това как телевизионната аудитория бива манипулирана и как, отнасяйки се към нея като към пълен глупак, рекламодателите я карат да се чувства умна, талантлива и просперираща: ако си достатъчно тъп да ми повярваш, че си по-голям тарикат от фалиралия богаташ, печелиш правото да се наслаждаваш на тази делюзия. Това е любим похват при рекламите на евтини стоки, при телевизионните състезания и при реалити-форматите. Единственото притеснително е, че в телевизионните състезания и „Биг Брадър” ти показват смотаняци, за да си кажеш „Ега ти боклуците! Добре, че не съм като тях!”. Докато рекламите, които ти показват смотаняци очакват да си кажеш: „Я! Смотаняци! Че то и аз съм като тях. Я да видя какво правят, та да започна и аз да правя същото”. Това поне аз не го разбирам много добре, което, естествено, не значи, че то няма своя дълбок смисъл. Сюжетът с фалиралия богаташ прилича много на габровския виц, в който дете пита баща си защо съседът яде само кебапчета, а бащата отговаря: защото го е мързяло да си насади лук. Ето така богаташът става обект на презрение поради собствената си житейска непригодност – мързи го да сади лук и не му идва на тъпия акъл да си купи Бонукс и да се пере с него като една практична домакиня. Но това заслужават богаташите – всеобщата омраза и презрение на трудещите се.
Свещена задача на всяка реклама е да накара зрителя (т.е. таргетната единица) да се разпознае в нея или да мечтае да се оприличи на персонажите й. Жилет показва неустоими самци с плочки по загорелите кореми – мечта за девойката; Чивас показва пълен застарял господин със златни очила и девойката, която може да си позволи, без да се интересува дали фигурира в мечтите й. Бонукс пък показва леля Мария и приятелките й. Защо го прави?! Те са грозни, глупави и самодоволни и това е търсено внушение. Друсат дебелите си задници в някакъв псевдо-джогинг и после превъзнесено вдишват аромата на пешкири, прани с Бонукс, за да се опияняват от неговата свежест. Те са проскубани скумрии, които надничат иззад дувара на леля Мария и като надушат уханното й пране, падат по гръб, блажено примижали, и се пребиват с усмивка на уста. Тази стилистика на хумора не е по-съвършена от боя с торти във водевилите или от детския универсален отговор на отправена обида: „…каза лайното и падна в дупката” – стилистиката на хумора в рекламите на Бонукс е точно толкова интелигентна и точно толкова естетична. Такива са и словесните образни сравнения в текстовете на рекламите – Бонукс е „прахосмукачка за петна” и запазва аромата „все едно го затваря с цип”. Това ли могат да измислят скъпо платените маркетинг-специалисти в Прогтър и Гембъл и цялата армия от копирайтъри и криейтив-директори в рекламните агенции, които работят за тях по цял свят? Едва ли. Навсякъде тази компания заема челните позиции в класацията на топ-рекламодателите. Очевидно там знаят как се правят реклами, така че тези реклами да продават продуктите. И със сигурност поръчват скъпи маркетингови проучвания преди и след кампанията на определена реклама, за да измерят до какви продажби и печалби е довела тя. Следователно от Проктър и Гембъл не мислят клиентите си за идиоти, а очевидно потребителите на Бонукс наистина са идиоти, а от компанията просто се опитват да говорят на техния език, за да изпълнят свещената задача на рекламата – да накарат аудиторията да види себе си в клиповете и да започне да подражава на персонажите. Ето това е най-страшното – да допуснеш мисълта, че в твоята китна, но измъчена от древни скрупули родина, сред твоя традиционно гостоприемен и трудолюбив народ има достатъчно на брой хора, които искат да подражават на леля Мария от рекламите на Бонукс. Страшно…
Впрочем, ако някой си направи труда да види какви реклами на Бонукс се излъчват в други страни (труд, който не си заслужава да си прави никой), ще забележи, че те сякаш отразяват чрез обстановките и типажите си мнението на рекламодателя за хората, от които той иска да купуват рекламираните продукти. Едни са рекламите на Бонукс в Америка, други са в Европа, трети и четвърти – в Азия и Африка. Така например в клиповете за арабския свят приятелките също са махленски тетки, но от по-друго естество. Тоест дружинката на леля Мария спокойно може да бъде заподозряна, че е създадена като персонажи именно за нуждите на страните от бившия социалистически лагер и така отразява мнението на Проктър и Гембъл за облика на средната класа в тези страни. Странно мнение, но вероятно то е оформено на базата на скъпо струващ анализ, специално изготвен от огромна американска консултантска фирма. Американските компании с лекота вярват на американските консултанти и след като могат да им повярват, че ипотечните облигации не са рискови, то какво остава за „експертната” им оценка относно интелектуално-естетическия облик на средната класа в страните от Източна Европа. Това навежда на утешителната мисъл, че може би пък хората тук все пак не са чак такива кретени, на които, ако им сложиш пешкир на лицето, докато гледат футболен мач, те мигновено превключват на романтична вълна, захапват роза и започват със ситни стъпки да ухажват доскоро пренебрегваната си млада невеста, като са толкова усърдни в ухажването, че, току-виж, уважили и тъщата, която, вече се досетиха даже потребителите на Калгон, е самата леля Мария. Може би хората не са такива, а само ги мисли за такива някой рибоок американски консултант, на когото са му платили много пари, за да направи профил на потребителите по нашите географски ширини и той не се е потрудил да се запознае с въпроса, а се е доверил на общата си култура, която знаем на какво ниво е пък по техните географски ширини, че и дължини.
Но ако нашите хора не са идиоти и не усещат непреодолимо желание да подражават на леля Мария и приятелките й, то би трябвало да се почувстват малко засегнати от това, че ги смятат за такива, и да направят най-малкото, което могат да направят – да не докоснат Бонукс и с триметрова пръчка, камо ли да извадят пари да си го купят. Ама бил хубав и на добра цена. Може, но не по-лоши и на не по-лоша цена прахове има сигурно поне още 10, но те не са на Проктър и Гембъл и следователно не могат да си позволят толкова наситена реклама и затова, като ги видим в магазина, погледът ни се плъзга върху тях. Между другото, нали никой не си мисли, че парите, които се плащат за реклама на Бонукс, а това са десетки милиони, не са включени в крайната цена и не се заплащат от всеки който иска да пере „по-чисто, по-лесно и по-икономично” (или както беше там триадата на Бонукс отпреди няколко години)? И ако разбираш, че купувайки продукта, ти плащаш и рекламата му, и виждайки, че тази реклама те смята за идиот от измисления свят на леля Мария, то нали всеки си дава сметка, че е някак тъпо да плащаш на някого, за да те смята за идиот и при това гордо да ти заявява чрез телевизионната си реклама, че наистина те смята именно за такъв?
Помните ли Чичко Тревичко? Е, аз съм му правил рекламата преди много години. Винаги съм смятал, че Чичко Тревичко е в известен смисъл малоумно занимание – да си купиш парче дамски чорапогащник, пълно с трици и с нарисувано лице, да го сложиш в чаша вода и да чакаш да му поникне коса от райграс , това, дами и господа (ако трябва да перифразираме Буров), моят светъл ум отказва да възприеме. Но никога не съм си позволил да се държа към потенциалните купувачи на Чичко Тревичко като към малоумни в рекламите си. Може би затова продажбите така и не потръгнаха. И накрая – никога няма да си купя продукт, който се казва „Бор – Чвор”, ако ще да е най-вълшебният. Както е казал Чехов– у човека всичко трябва да бъде красиво, дори и името на киселото мляко, което яде. Единственият компромис с подобни словосъчетания, който съм правил, е един мой бивш дребен клиент, дистрибутор на бира и вносител на натурални сокове, чиято фирма се казваше „Веси – Меси”. Сега вече наистина свършвам. Край.
Tags: бонукс, леля мария, прах за пране, проктър и гембъл, реклами
Не знам. Аз туко-що научих от телевизията, че това, което искат мъжете е “свежест като след душ през целия ден”. Според мен това е малоумно.
А за рекламите с леля Мария винаги съм смятала, че са направени с присмех. Че не се очаква да се самоидентифицираш с лелката, а да се посмееш на познатите персонажи на махленските клюкарки, които разбират от всичко вярно, но поне са добронамерени. Може аз грешно да съм интерпретирала посланието.
А последната реклама на един от мобилните оператори: “дръж го под ухо”. Това не е ли повече от обратно послание? Кой ще се затича към магазина с ентусиазъм за да купи на майка си или на жена си телефон с безплатни разговори към един абонат за да може тя да го тормози през 5 минути.
борбата за Палмата на Тъпотата е жестока. и българския фирмаджия, и бълграския рекламист искат да я грабнат
комплименти, приятелю, държиш високо билото…леека бележка, туйцъка за красивото го е казал Чехов, не горкито, няма нищо, случва се, с поздрав най-сърдечен Пламен.
Прав си, разбира се. На Горки му звучеше “гордо”. В текста ще го поправя, но покаянието тук оствям за назидание на поколенията :)
А какво ще кажеш, ако някой те убеждава, че косата ще ти стане “до 80 % по-блестяща”? Как са измерили тези проценти? А се сещам и един любим цитат на моето дете (което няма да си направи труда стихотворение да научи, но това рецитира безпогрешно): “Орал Би Крос Екшън Комплийт Севън Систем” – и това е широко рекламираното заглавие на една проста четка за зъби…
Sulla, two thumbs up!
Благодаря ти, благодаря ти, че си си направил труда да систематизираш и облечеш в думи хаоса от негативни емоции, изпитвани от всеки нормален тв-зрител, попадащ на тия малоумия! Имаш “до поискване” тройка пържени кюфтета с боб и лютеница, комат ръчен хляб, и литър наливен Старопрамен в “Грозд” от мен.
BTW, Бор-Чвор е наистина уникално тъпа марка на един много приличен млечен продукт. Аз купувам от него, но винаги така, че да не ме забележат…
В този ред на мисли се сетих за фирма, държаща според мен първо място в класацията за непорсредственост и тъпота: ЕТ “Селчо”-Асеновград. Не е ли прелест?
Изключително силна първа половина на статията… но после като че ли противоречиш на себе си. Рибооки консултанти, които не разбират нищо от душевността на българина? Ама “българина” купува бонукс, та му плющат ушите, тъй че… като че ли я разбират рибооките тая пуста душевност по-добре от самите българи.
Точно това становище е застъпено в третата част – нали знаеш: теза, антитеза и синтеза :))) (както е казал Горки :D)
……А знаете ли ,”защо едни момичета са по- свежи от други” ?
“Заради новите дамски превръзки …………….. ” !
Ето това вече не го знаехме …
Много се смях. Мисля че върха на идиотията обаче са козметичните продукти. Неща като “новата ДНК формула” и “въздейства направо на вашата ДНК и я прави като нова” са не само идиотщини, но според мен са подсъдно подвеждащи. Или активия с “Бифидус есенсис актирегуларис”. Това е най-обикновен канален бацил, който фирма Danon е купила и прекръстила на “актирегуларис” за да звучи като активно регулиращ срането. Всъщност този бацил го има и в домашния прах и кучешките изпражнения и не е нужно мармот грижливо да подбира най-висококачественото планинско краве мляко…
Какво да кажем за “Чайкафарма – висококачествените лекарства” – което цялото като израз е запазена търговска марка, за да те заблуди.
Така че на фона на откровени престъпления чрез реклама, простите недолюбени тетки в критическа са си направо като ордена на жозефинките.
Ха-ха-ха… за козметичните продукти бих искал да добавя следното:
Като започнат “…екстракт от това, екстракт от онова…”, обаче с екстракта от перли направо избиха рибата. По този случай и аз имам две предложения за реклама – “Виагра с екстракт от самурайски меч” и “Презервативи с екстракт от гуми на ТИР”.
Аферим, sulla! не съм докосвала Бонукс и с пръчка, но пък упорито купувам само “Персил”, което си е също вид фанатизъм. Но реклама не съм гледала – даже нямам телевизор (клетата аз). И като се замисля, какъв долен сегмент на средната класа съм аз, след като си нямам телевизор, на който да гледам за леля Мария
?! (гррр, не мога да му свикна още на новия лаптоп) Та, накратко, благодаря за прегледа на рекламите – както казват едни други тетки, “цун, гуш, усмихна ми деняТ” :D Наздраве!
Свежо и вярно! А за всякакви почистващи препарати съм си казал – само private label! :)
Ми да, ама като ходих да си купувам прахове вчера само ариел, бонукс и рекс имат по 10 килограма. Ариел е много скъп, така че ми остава само бонукс и рекс, каквито си и купих. Ако другите почнат да правят разфасовки по 10 кг. и нагоре ще си купувам от тях. Туй е така, щото обичам като си купя прах за пране, след това половин година да не го мисля.
Sulla, моля те, забележи, че се казва “парафраза”, а не “пЕрИфраза”.
Запазвам си правото на по-нататъшен коментар.
Перифразата (гръцки: peri, представка, “около, за, отвъд”, родствено до санскритското pari “около, за, през” [1]) е вид троп, чиято функция е с многословие (например „уред, използван за рязане на неща като например хартия и коса“) да се опише някакво понятие („ножици“). В този смисъл лексикографските дефиниции използват перифразата като основен метод на работа.
Периифразата е също косвено споменаване на обекта не чрез неговото назоваване, а с неговото описание (например «нощно светило» = «луна»).
Използва се от афазици и хора, които учат чужд език, когато при липсваща дума (например grandfather, „дядо“) предметът може просто да се опише (the father of one’s father, „бащата на нечий баща“).
и аз имам един чичко тревичко в двора.щерката поиска да и го купя.аз обичам аз плащам….но винаги подозирам че някой може да и го втълпи….някой педераст,не казвам гей,гейовете имат пари.от реклами предполагам:)
Wichra, моля те, забележи, че и двете са правилни!
парафраза
мн. парафрази, ж.
1. Предаване на чужд текст със свои думи.
2. Описателно предаване на думи и изрази, например “пишещият тези редове” вместо “аз”.
перифраза
мн. перифрази, ж.
1. Спец. Описателно изразно средство, при което явлението или предметът не се назовават пряко; парафраза.
2. Предаване на известна мисъл по смисъл, без точно цитиране.
Очакваме да се възползваш от запазеното ти право на по-нататъшен коментар.
Saludos.
¡Exacto!
Sulla, беше ми много полезен с тази отпратка към Wikipedia. Неприятно изненадана съм, че все пак съм права – доколкото е трябвало да употребиш парафраза на мястото на перифраза, което се оказва вярно. Препрочети статиите за значенията на двете думи, виж си контекста и ще се убедиш.
Jose Maria – действително не знаех, че има и дума перифраза. Но тя притежава съвсем различно значение от “парафраза”. А грешката да се казва перифраза, когато се има предвид парафраза е вече масова. От обясненията, които си дал, излиза, че двете думи са дублетни – подвеждащо.
Запазвам си и т. н.
Аз пък съм изключително приятно изненадан от твоите тримесечни усилия – не от резултата им (защото той продължава да е спорен), а от самия им факт. Не мога само да разбера, дори и да се докаже, че съм неграмотен (нещо, което няма да ме разстрои особено), какво отношение има това към рекламите изобщо и към рекламата на Бонукс в частност, за която става дума тук?
P.S. Сега е юли. В средата на октомври очаквам да ми кажеш как е по-правилно да се напише: “в частност” или “вчастност“.
Отношението на коректността на твоя правопис към рекламите е, че когато един приятно грамотен автор с атрактивно въображение допуска упорстваща в появите си в журналистическите текстове грешка, той я рекламира доста ефективно. Не като намерение, разбира се, но като последици.
До средата на октомври може и “вчастност” вече да се пише, което, макар да е все още неприето, е граматически оправдано, тъй като става дума за наречие, а те се пишат слято. Exactamente също е наречие, поради което по-горе би било коректно да употребите него вместо прилагателното exacto.
Накрая, ще Ви бъда благодарна, ако ми посочите източник, който да изясни дали се казва “Добре сте ме чул.” или “Добре сте ме чули.” при обръщение в учтива форма.
Разчитам, поради което си запазвам.
Ponege taka i taka stana sredata na oktomvri …
Struva mi se, 4e imam izvestno osnovanie da svirq REFER v tozi spor. Istinata se otkriva v proizhoda na dumite i v slu4aq Sulla e napulno prav. Kogato se pribera v Rodinata OBE6TAVAM da predstavq obosnovano dokazatelstvo,napisano s AB na presvetite bratq Kiril i Metodii.
I tui kato pak ocapah foruma s “maimunica”….da kaga dve dumi i za statiqta.
Za ka4estvoto na Bonux ne moga da tvurdq ni6to,ponege i ideq si nqmam…Poradi nesgovor4iviq mi harakter nikoga ne pazaruvam taka tupo reklamirani produkti…
……….
……………..
Razbira se v givota ne stava samo da se zabavlqvame :(
Bolezneno, do stepen da ti se 6te da nameri6 puknatina v teksta i v logikata na avtora i da go napravi6 na puh i prah….
Ako uspeq, nepremenno 6te se vurna da giveq i rabotq v Bulgariq!
Do togava, na vsi4ki pogelavam zdrave i uspeh!
P.S. Abe koi be6e kazal, 4e ikonomiqta e maika na mizeriqta?
P.P.S. I mnogo molq Wichra da ne mi ska4a,az ne sum filolog!
Харесвам всичките ти постове на тема реклами! Ще ме зарадваш, а мисля и други почитатели ако поразсъждаваш някога по темата:
Как е възможно да имаш бяла (или черна) блуза много отдавна и едновременно с това да си я прал през цялото време с “НОВИЯ Первол”? Нещо не ми се връзва.
Всъщност, може да е станала бяла (респективно черна) чак когато си я изпереш с “НОВИЯ Первол”. Така по има смисъл.
Този проблем не ми излиза от главата и моля някой да ми обясни каква е логичната последователност на събитията, че ще си изгубя съня!
За съжаление, този напълно основателен въпрос надхвърля и моите умствени възможности. Най-добре е да се обърнеш към някой “немски” институт, където “нашите” професори правят “научни” изследвания, за да докажат качествата на “новата” формула.. :)))
А ето и една друга реклама, която атакува логиката, както е в твоя пример със старите дрехи и НОВИЯ припарат:
Защо при запек трябва да пием Дулколакс ПИКО, като е много по-логично да пием Дулколакс АКО?… Мистерия…
Този въпрос има интересни научни импликации, но тъй като каузалността е просто апроксимация на Реалността, можем да дадем разумно обяснение на този ефект:
Новият Первол остава нов от момента на създаването си, защото той е идея от света на Платон, следователно съществува извън времето. Така няма как да се превърне в стария Первол
От друга гледна точка, ако новостта се дефинира с изненадата, Когато и да ползвате Первол, той е нов за вас, защото всеки път, когато той свърши работа, вие се изненадвате и гледате по нов начин на него.
Пико е вид тесен и много гъст оверложен шев са зачистване и финална обработка на подгъви или други елементи на дрехата. Придава характерен красив декоративен вид на обработените така елементи.
Сигурно няма връзка с търговското наименование на препарата за облекчаване дефекацията.
… Но знае ли човек какво се таи в главите на измислящите имената на препаратите ;))
Прав си, както обикновено, а за киселото мляко – особено прав!
Аз например, кисело мляко “Герма” – убий ме няма да хапна… Винаги съм се чудела, що за болен мозък е този, който продава подобно нещо
Че какво пък му е на Герма-та?
Обаче статията е много хубава :)
Стилът ти е великолепен – както винаги – но предположенията ти, че гротескният образ на леля Мария ни е натрапен от някой си задокеански копирайтър с комплекс за свръхценност са, уви, погрешни. БГ домакините от ниската средна класа искрено я харесват и я смятат за най-релевантна… “И АЗ СЪМ КАТО НЕЯ” описва най-точно реакцията им – уютна им е, по мярка им е, не предизвиква дискомфорт и завист. Така е то – гетовизацията е факт.
Това, което казваш, е кошмарно :(
Все ми се струва, че копирайтерите на този вид реклами са си нашенски олигофрени. Иначе в САЩ няма кой да ти даде пари за идиотщини от рода на: “Дограмата ни хлопа” и “Искам компютри! Много компютри.”
А не е ли невероятно как хора носят Первол на изумителни за това места, като плаж, нощни заведения и т. н.
А не е ли невероятно, че “в реалния живот диарията е самотно занимание”?
Напоследък наблюдавам нещо още по- невроятно. Появява се някакъв брадат, зле облечен прошляк (по всяка вероятност от цигански произход) и започва да ни обеснява как управлява парите си по Интернет. Парите, които не е виждал и на кино…
Дулколакса / само капките обаче/ е “пико” , защото съдържа натриев пикосулфат, а таблетките не са “пико”, защото съдържат друго //бисакодил в случая/ :)))
Поздравления и от мен за статията. Аз винаги съм се изумявала от невероятните глупости и неграмотност в някои реклами. Как “любимият няма да може да престане да те обожава” ако си с определени дамски превръзки, или как “…а ние с кака СМЕ ЩЕЛИ да ги намерим” !
Относно “леля Мария” и рекламата на Bonux … тая дърта крава въобще няма вид на някоя “Мария”, а по-скоро е някоя Фатме от съседен нам Анадол. Още като видях за пръв път рекламата и веднага усетих “Анадолски полъх” от физиономията на главната героиня. Само като се вгледа човек в мутрата й и веднага съзира онези турски черти – гумбесто подпухнало лице, яки вежди и раздалечени очи – генотип “тъмен балкански субект”. Затова веднага реших, че това си е турската версия на рекламата и у нас е пробутана (за да не се влага пари за снимане наново) тук за нашите TV, защото ни смятат за същите тапънари със същият манталитет и народопсихология, само дето е преведена отгоре с бг. реплики. То си и личи превода. И в други държави има реклами на Bonux, но те са някак на по-високо и интелигентно ниво, като за нормални хора, а не за идиоти. Просто ни казват “право куме в очи”, че сме мизерници и малоумници като народ. А, че прахта е кофти…това е друга тема. За сравнение само… както у нас по едно време се продаваше за червен пипер стъргана тухла, така и тоя Bonux е като тебешир и не става за пране. Но това е друга тема вече. PS. И ние в къщи се смеехме на тия глупости… Дулколак Пико- за пикане, и Дулколак Ако- за другото… За “Бор-Чвор” също… както казва героинята : “Ох, чакай и аз да взема за мъжът ми едно мляко… че друго не признава.” – ние го перифразирахме така “Ох, я да взема и на моя чвор (съпруг) един Бор-Чвор, че друго дърво не яде… За екстрактите и презервативите – “презерватив с екстракт от старите галоши на баба ви” също става… Хайде със здраве на всички ви. И да не забравите да вземете Дулколак Пико ли, тигел ли, Ако ли… :D :D :D
Всъщност “леля Мария” се играе от румънската актриса Магда Катоне. За останалото мога да се съглася.
упс, исках да напиша ТУМБЕСТО лице… sorry…
Рекламната кампания на “Бонукс” като цяло е изключително плоска…Наскоро попаднах на билборд в центъра – 9 от 10 жени биха го закупили отново – или нещо подобно.От една страна това трябва да ни мотивира да го закупим ли?Хах…А от друга-вместо да напишат 9 от 10 клиента или потребителя,НЕ!Те задължително трябва да са жени,защото жените са тези,които перат и мъжете дори си нямат идея какво е туй животно прах за пране ;)