Comments on: Кучешко настроение

By: Sulla

Sulla — Wed, 17 Mar 2010 13:29:41 +0000

Ако искаш домашното ти да бъде оценено, трябва да отговориш, а не да се надяваш.

By: Михаил

Михаил — Wed, 17 Mar 2010 09:10:49 +0000

Ами всъщност прилично предложение, макар и малко засилено в някой части. Но определено гледането на куче изисква усилия и е добре да се знае, че си способен да ги полагаш. Трябва да важи и за котки между другото.
На въпросите:
1. Страхът от кучета не е ирационален, а предизвикан от определени (не всички и не сега) кучета. И защо никой не си разхожда питона по улиците – не съм чул някой да е бил ухапан?
2. Твоето куче и чуждото дете тръгват да падат от мост. А ти имаш една ръка в гипс и може да хванеш само едното. Надявам се че би избрал каквото и аз.

By: Sulla

Sulla — Mon, 15 Mar 2010 12:08:36 +0000

И така, след като изчакахме всички коментари, време е да направим и конструктивното си предложение, а именно:

Броят на домашните кучета трябва да бъде ограничен, всъщност по-скоро да бъде ограничен броят на хората, които имат право да притежават домашни животни. За да станеш собственик на куче, трябва да положиш определени изпити и да получиш разрешително. В процеса на получаванено на това разрешително трябва да докажеш, че знаеш какво предприемаш и че ще можеш да се грижиш качествено за животното си през следващите 15 години. Трябва да покажеш елементарни познания по кинология и ветеринарна медицина. Трябва да покажеш и доходи, които ще ти позволят да не лишаваш от нищо животното си. Разрешителното за гледане на куче трябва да се взима не по-лесно от шофьорска книжка или разрешително за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, включително и психиатричия преглед. Така кучетата ще бъдат по-малко и ше създават по-малко проблеми, да не кажа – никакви.

А иначе имам още два въпроса към опонентите във форума:

1. Ако нечий ирационален страх от кучета е причина да се ограничава моето движение с кучето ми, то, ако допуснем, че някой има ирационален страх от панталони, значи ли, че трябва да излизам, облечен в рокля?

2. Ако трябва да избирам между моето куче и детето на някой непознат, какво според вас бих избрал? – този въпрос е за домашно :)

By: Ники

Ники — Thu, 11 Mar 2010 07:03:19 +0000

Хахаха започва да те преследва тигров питон, това ме развесели :-)

Както в Австрия, така и навсякъде по света, и у нас, можеш да се оплачеш от поведението на някой идиот, неговото куче, котка, змия – или от двамата вкупом. Особено по отношение на т.1 и т.2.

Разликата е, че в Австрия на идиота няма да му се размине. Да се спазват правилата (от хора и животни) му е майката, а не да се забранява превантивно всяка човешка (и кучешка) дейност.

By: Ники

Ники — Thu, 11 Mar 2010 06:49:16 +0000

@Дончо относно безочието, просто не си информиран.
Първо голямо куче, ако не е обучено, да го водиш вързано е вредно и опасно, защото бидейки по-силно от тебе, може да те повлече, например под колелата на автобуса. Голямо куче се води не на повод, а “на команда”, няма друг начин, освен ако ти самият не си борец или нещо подобно.

Лайна съм прибирал от местата, където контрастират със заобикалящата ги среда (например от площадката пред входа), но пак опираме до обучение, на мен не ми се е налагало да ползвам торбичка откакто кучето ми навърши на 3 месеца (т.е. отдавна). Едно интелигентно и възпитано куче може да съобрази къде да свърши тази работа по-добре от някои хора.

Друг е въпросът, че в София просто повечето места са напълно уместни за екскременти.

By: Ники

Ники — Thu, 11 Mar 2010 06:39:07 +0000

Това са егати глупостите. Аз като собственик на голямо куче се старая да му осигуря колкото мога повече часове и километри разходка. По време на тази разходка ние никому не пречим, освен че предизвикваме мини задръствания от желаещите да ни видят/пипнат/погалят/снимат (и подозирам, че обектът на интерес не съм аз).

Общината иска да ме ограничи по време и пространство именно в това ми желание и следователно общината иска да малтретира мен и кучето ми.

By: Ники

Ники — Thu, 11 Mar 2010 06:30:09 +0000

Една голяма разлика между София и Виена, която, за съжаление, може да се отстрани само с много години работа, е, че тукашните кучета (с много малко изключения като моето и на Сулла :-) ) не са научени да стоят до стола на стопанина и изобщо не са научени на нищо. Впрочем във Виена кучетата или не акат по улицата, или ако са малоумни и/или не са научени, стопанинът събира!

Но от друга страна, на същото не са научени и хората у нас! Така че или да ги забраним, или да направим нещо така, щото да започнат да се държат като виенчани.

By: Иван Стамболов · Двете бузи на човечеството

Иван Стамболов · Двете бузи на човечеството — Sun, 28 Feb 2010 12:56:56 +0000

[...] [...]

By: Nusha

Nusha — Thu, 25 Feb 2010 20:10:20 +0000

Това, което си разбрал не е това, което съм написала. Все пак благодаря за вниманието :-)

By: Nusha

Nusha — Tue, 23 Feb 2010 21:19:14 +0000

Може би ще споделиш, как успяваш едновременно да оставиш кучето, за където е било опитомено, денонощно и само и в същото време да общуваш активно и постоянно с него? Кое наказва повече? – самотен в голям двор или на тясно, но постоянно сред глутницата? Питам те, защото се съмнявам, че моят би се чувствал по-добре “свободен”, но изолиран, сам със себе си. За протокола ще уточня – живея със шпаньол.
Защо да не иска от общината нещо, което му се полага като данъкоплатец – да се чувства добре там, където живее/плаща данъци?