Из публичното пространство кучешката тема се носи на фАндъци, които вятърът на безумието търкаля като топки тръни в някой каубойски филм. От една кратка публикация в Интернет става ясно, че Йорданка Фандъкова най-сетне е взела кучкарите в твърдите си даскалски ръце и те вече ще бъдат подложени на абсолютно заслужени репресии, ограничения на местата и времето, в които могат да се появяват, ще се създаде специална полиция, която да проверява ветеринарните паспорти и да глобява, за което, разбира се, кучкарите ежегодно ще трябва да си плащат на общината, сякаш всичко това е някаква услуга, която им се предоставя. Във Виена също си плащат данъци за животните, но там това им дава право да влязат навсякъде и по всяко време с тях. Лично аз съм виждал осиновени бездомни кучета със стопаните си в сладкарница „Сахер”, където стари баби с диаманти пият кафето си. Нека това се има предвид следващия път, когато на някой му се прииска да използва заклинанието „по цял свят е така”.
Защо се ограничава времето и мястото за разхождане на кучета? Това е или дискриминация, или наказание. Ако е дискриминация, то нещата са много лесни, защото си има международни съдилища, които да ни защитават от нея. Ако е наказание, то нека помислим кой и за какво бива наказван. Моето куче е научено да не цапа, не напада нито хора, нито други животни и е безкомпромисно обучено и дисциплинирано. За какво провинение тогава следва да бъда наказан аз, като ограничават движението ми по време и по място? Разбира се, могат да ми възразят, че има кучета, които цапат и нападат, затова ще страдат всички, покрай сухото ще гори и суровото. Тогава, ако приемем, че бутилките от бира в тревата, пластмасовите чашки, торбичките, фасовете и картоните от пица са изхвърлени от хора, нека забраним и на хората да припарват в парковете. На всички хора – покрай сухото гори и суровото. Ако ще ме наказват, да кажат за какво ме наказват и да го докажат. В противен случай ще считам, че ме дискриминират и ще предприема съответните действия да се защитя.
А на кметицата ще обясня само няколко неща:
Госпожо кметице, в голямата си част кучкарите са активни и финансово състоятелни членове на обществото, следователно са добри данъкоплатци на държавата.
В голямата си част те са и имотни хора, следователно са добри данъкоплатци и на общината.
Повечето хора, които се грижат за животни, са емоционално богати, морални, интелигентни и отговорни. Тях точно ли искате да отблъснете като политик?
И накрая, в чисто оперативен план, не мислите ли, че имате много по-важни нерешени въпроси, на които трябва да посветите усилията си? Поне един милион души живеят в София, без да плащат местни данъци и такси, но ползват инфраструктурата на града и изхвърлят отпъдите си тук. Улиците са в окаяно състояние и аз се чудя как застрахователите на автомобилите не са ви разчекнали от съдебни дела. Да не говорим за паркирането и градоустройството, в които дейността на общината е престъпна и като казвам престъпна имам предвид пренебрегването на решението на Върховния съд относно заплащането на синята зона в центъра, както и хилядите нарушения при издаване на строителни разрешения и изпълнението на безумни строежи.
Искам най-приятелски да ви кажа и още нещо. Когато затруднявате притежаването и отглеждането на домашни животни било чрез искане на повече пари за това, било чрез другите репресии, които сте измислили, ще постигнете само едно: много хора, които по причина че не искат да се конфронтират с вас, вече ще са крайно затруднени да се грижат за животните си, просто ще ги изоставят, като по този начин ще увеличат проблема ви с бездомните популации. Да не говорим, че никой няма да се реши да си осинови бездомно животно, а вие трябва да поощрявате такива хора, а не да ги преследвате, защото те решават ваши проблеми.
Никой политик и никое управление, което решава проблемите си (особено финансовите) като тормози хората с все нови и нови данъци, такси и ограничения, от които следват глоби, не е свършило добре.
Преди около месец минах през общината в Младост за да заплатя 23 лева данък за боксера, който развеждам в кварталната градинка. Тъй като получавам заплахи за саморазправа постоянно, от разни лелки, майки с деца и прочее нехаресващи и според мен страдащи от различни типове невроза граждани се позаинтересувах къде срещу въпросният данък би трябвало необезпокоявано да се появявам с кучето ми. Беше ми отговорено, че ограничения не съществуват, както и няма конкретни забрани кой градинки са предназначени за разходки на деца и кой за кучета. Въпреки това войната за територия е факт! Да чуя думите на млада майка, която твърдеше, че все още прохождащото и дете има фобия от животни беше голям шок. Почнах да се замислям след като вече новите поколения почнаха да изпитват стрес в ежедневни ситуации като например да срещнеш домашно животно какви ще са човешките отношения в следващите 10-20 години.
Стамболов, имаш много яко куче! (не се сдържах)
Много странно мнение. И типично по български гледаш само и единствено от своята си камбанария.
Още по-интересно е, че то се гради на ОЧЕВАДНО лъжливи основи:
“Госпожо кметице, в голямата си част кучкарите са активни и финансово състоятелни членове на обществото, следователно са добри данъкоплатци на държавата.” Това НЕ е вярно
“В голямата си част те са и имотни хора, следователно са добри данъкоплатци и на общината.” Това НЕ е вярно
“Повечето хора, които се грижат за животни, са емоционално богати, морални, интелигентни и отговорни. Тях точно ли искате да отблъснете като политик?” Това пък откъде го измисли??
Най-елементарен е фактът, че 99% от кучкарите ей така, straight forward са в перманентно нарушение на законите… 1) не плащат такса за кучетата си и 2) никога не водят кучетата си с намордник – в последните 10 години в София съм видял 2 (две) кучета с намордник и 1 (един) случай, при който стопанина си изчисти след кучето.
+ тия работи с Виена ги разправяй на някоя баба на село – просто пред нормални хора, които са наясно с положението в “Европата” не минават.
Да!!!! Престани да лъжеш най-нагло!!! Ние сме нормални хора, които сме наясно с положението изобщо и навсякъде по света. Не са диаманти, а сапфири ЯСНО ЛИ Е
Имам каракачанка. Живея в къща с двор. В София. През две къщи живее един самотник. Той много обича кучетата. Има няколко, май и той не знае колко. Когато се разгони някое наоколо настава стълпотворение от кучета от квартала. Дворът му не е ограден – твръди, че няма пари – и затова кучетата свободно отговарят на повиците на природата си. По два пъти в годината се раждат между 6 и 10 кученца. Оцеляват по две-три. Обичам животните и не бих извикала онази служба за събиране на кучета. Но все пак трябва да има правила. Иначе този човек е превърнал имота си в развъдник за кучета.
И напълно разбирам хората, които се плашат от кучета, особено от моето. А за малкото дете с фобия – синът ми беше тъкмо проходил, когато на плажа, докато си играе край водата върху него откъм гърба му скочи немска овчарка и го претърколи, така че той се оказа под нея. Овчарката явно искаше да си играе. Изненадата за сина ми беше огромна. Месеци наред се борех със спомена, който създаде това куче. Само си представете изненадата, безпомощното положение по гръб под нещо рунтаво с огромни зъби на 10 сантиметра от лицето му. Тогава той беше 80 сантиметра висок.
Така че да не заклеймяваме хората и отношението им към едно или друго. Правилата са, за да може отношенията между хората да се уреждат компромисно.
А между другото на оградените детски площадки в Лондонските паркове има табели, че кучешките изпражнения може да предизвикат различни болести, включително слепота. Познайте дали на някой му хрумва да влезе с куче на площадката?!
Стари софиянци – аристократични кучкари vs. Новософиянци, мразещи кучетата поради селския си произход
Твърде плоско.
Моето куче не цапа и ака в тоалетната, след което си пуска водата.
Още по-плоско.
Тъпата майка типаж “форумка на БГ мама с анална отливка на незнамквоси” е виновна за това, че разни джукели си врат влажните муцуни в децата по градинките.
Баси уфсътъ, не е разбрала, че кучетата не са по-малко ценни от децата.
Най-плоско.
Малко релеф, моля!
Такааааа … аз като по-глупавичка от гжафандъкова, чета:
НАРЕДБА за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община, приета от СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – (Решение № 5 по Протокол № 46/18.12.2002 г. на Столичен общински съвет
В този документ просто бодат очите ми няколко текста:
Раздел II
Отглеждане на животни домашни любимци
Чл. 2. Принципи на отглеждане на животни домашни любимци:
(1) Всеки, който отглежда животно домашен любимец или се грижи за такъв, е отговорен за неговото здравословно състояние.
(2) Всеки, който отглежда животно домашен любимец или се грижи за такъв, е длъжен да му осигурява условията, грижите и вниманието, съобразени с естествените му нужди според вида и породата му, а именно:
1. Да му осигурява необходимите количества храна и вода съобразно неговите физиологични нужди.
2. Да му осигурява необходимото пространство и движение.
….
(3) Едно животно не може да бъде отглеждано като домашен любимец, ако:
1. Условията, посочени в ал. 2 от този член, не са изпълнени;
Тъй като около моят скромен дом на улица Витошка (съзнавам вината си и моля за прошка всички от Люлин, Обеля, Младост и други неизвестни за мен столични пространства) та, тъй като според гжафандъкова около нас, не съществуват подходящи места за разходка на почтения ми кокершпанол, то съгласно алинея 3 във връзка с алинея 2 на същия чл2 от цитираната наредба, означава, че аз нямам право да имам куче…, но тъй като де факто имам, а де юре не би трябвало, питам се аз, какво да правя де лонги ….
Продължавам с текстовете от наредбата:
Чл. 5. (1) При присъствие на животно домашен любимец на обществено място собственикът е длъжен:
1. Да не оставя животното домашен любимец без надзор и да осигурява постоянен и непосредствен контрол върху поведението му.
2. Да не допуска контакт на потенциално болно, опасно или отровно животно домашен любимец с други животни и хора.
3. Да не допуска нарушаване на обществения ред от животното домашен любимец.
4. Да не използва животното домашен любимец за комерсиални цели – просия, фотография, игри на късмета, хазарт, платени демонстрации на дресура и др.
5. Да носи със себе си регистрационните документи – ветеринарномедицински паспорт за бозайниците, а за кучетата и идентификационен медальон.
6. Да почисти мястото след дефекация на животното домашен любимец.
(2) Забранено е разхождането на животни:
1. На територията на детски градини и училища.
2. На територията на здравни заведения.
3. На територията на детски площадки.
4. На територията на градските паркове и градини за времето от 9,00 до 18,00 часа. Тази забрана не се отнася за местата, специално определени за целта със заповед от кмета на района.
(3) Собственикът на куче е длъжен:
1. Да го води винаги на повод не по-дълъг от 2 метра. Свободно пускане на кучето е разрешено само на специално предвидени за целта места.
2. Да води кучето винаги и навсякъде само на повод и с намордник, АКО е агресивно.
3. Да не подтиква към нападение кучето срещу хора и животни, освен в условията на неизбежна самоотбрана.
4. При пътуване със средствата на обществения транспорт да води кучето на къс повод и с намордник или в транспортен кафез.
От горното е очевидно, че няма как кмета да налага лични забрани, след като общинския съвет вече е приел регламент. Просто казано, ако се въведат специални алеи за кучета, то това би било ограничение, противоречащо на нормативен документ и следователно не следва да се спазва.
Последното, което вече не само боде очите ми, а спонтанно повдига и лявата ми вежда в неизразимо очудване е:
Раздел IV
Административно-наказателни разпоредби
Чл. 14. Контролни органи по смисъла на Наредбата са кметът на СО, кметовете на райони и населени места, упълномощените от тях длъжностни лица, Столичният инспекторат и председателите на домсъвети.
Чл. 15. Контролните органи по чл. 14 извършват проверка само на писмени сигнали за нарушения по смисъла на настоящата Наредба. Проверките се извършват съгласно чл. 7 на Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите (ДВ, бр. 52/1980 г., изм., бр. 68/1988 г. и бр. 55/2000 г.).
Чл. 16. (1) За констатирани нарушения по настоящата Наредба на нарушителите се налагат глоби от 20 лв., а при повторни нарушения до 200 лева.
Иначе казано гжафандъкова като нищо може да цъфне на вратата ми с кочан за глоби и надлежно да ме глоби с 20 кинта, ако някой съсед ме натопи. Ето как днес се сдобих с нова мечта ….
Практически ограничение на времето в денонощието, когато човек ще има възможност да разходи кучето си в тревните площи – пълен абсурд. Абсурдът се засилва от факта, че на всякъде е пълно с бездомни кучета!
Стамболов е прав, че по света няма такива неща.
Градът ни има много по-сериозни проблеми, с които кметицата би трябвало да е ангажирана (поне на този етап), което Стамболов много на място е споменал в статията. Напълно съм съгласен. Да се юрнеш да регистрираш животните, без изобщо да са регистрирани първо хората живеещи в този град е ДИВОТИЯ.
Определението “окаяно състояние” пасва идеално за София – въпреки че според Бойко, градът е в “перфектно състояние”.
Не съм съгласен с автора, но понеже повечето от несъгласието ми е покрито от по-горните, ще се “хвана” за едно:
Аз, като един виден “провинциалист”, не мога да се съглася че не плащам данъци и такси. Притежавам собствено жилище в София и всяка година си плащам чинно данъка за него, както и такса смет.
Останалите “провинциалисти”, които живеят на квартира, също плащат косвено същите неща. Защото тази квартира си има собственик, който ги плаща. А те, плащайки наема, покриват тези задължения на собственика.
Иначе за пореден път темата “провинциалисти” vs. “софиянци”. И за пореден път – същите откровенно грешни неща. Обаче много се харчат и харесват от “истинските софиянци” :) .
И на последно място, г-н Сулла… моля Ви, простете ни, че сме във Вашия град. Обещаваме другия път да се регистрираме в имиграционната служба (и-то не е правописна грешка тук). А ако няма такава служба, съветваме Ви да се обърнете за промяна в Конституцията на РБ. Справка Чл. 6. (1) и чл.6 (2); Чл. 14. (Семейството и децата са под закрилата на държавата, не кучетата, котките, хамстерите или едрия, рогат добитък). Търсих да намеря и нещо за свободното пребиваване на хората, но не намерих (тъй че може и да имате шанс за софийското гражданство отново).
Дончоооо, пиле, много ми е забавно като почнат такива като тебе да се “разпознават” без да е имал тях предвид “авторът”….Не става дума за “провинциалистите”, които имат собствени жилища като тебе или живеят на квартира като леля ти…Става дума за един фургон в “Люлин” примерно, за който ми разказваха днес, в който фургон живеят към 16 души, също “провинциалисти”, работещи на близкия строителен обект от 1 година, които използват за тоалетна околните входове и детските площадки, пълнят кофите за боклук с отпадъци от храна, хвърлят си найлоновите пликчета където им падне и не плащат НИКАКВИ ама НИКАКВИ данъци…Впрочем те според мен не плащат данъци и на мястото, от което са дошли, някъде в България…така че твоите комплекси, са си само твои и не се разпознавай зорлем в написаното, моля….Ти, Дончо, с ръка на сърце ми кажи, тези 16 души ли цапат повече или едно домашно куче, което е надлежно изкъпано, обезпаразитено, ваксинирано и възпитано да не си върши работата във входа, под носа на живеещите там???
Но тъй като темата е за кучетата, бих попитала гу-жата кметица, Първо как ще забрани на бездомните кучета да ходят по градинките в уречения от нея час, колко ще ги глоби, ако акат на улицата и т.н….Второ да я попитам, тя дали е виждала куче да се изхожда върху пясъчник, в който си играят децата, щото аз не съм…обаче съм виждала много бездомни котки да го вършат, щото те точно акат и пикаят в пясъчници, както съм виждала и много млади майчета да си гасят фасовете от цигарите в същия тоя пясъчник, в който си играят децата им и да си хвърлят нааканите памперси по полянките, с извинението – амаааа тва е детенцеее…и съответния овчи поглед, като че ли памперса на детенцето мирише по-малко от акото на кучето или възрастния човек – глобата в тоя случай каква е за котките и за майчетата?…и Трето…каква е глобата за пияниците, наркоманите, клошарите и т.н, които не само акат в градинките, ами и се въргалят там, заедно с прилежащите им спринцовки и бутилки…и тях ли ще глобяваме..аз гласувам за това с две ръце да ги глобяваме, ама как да стане, м!!!
Естествено, че най-лесното е да събираш повече и повече пари от хора, дето по принцип си плащат данъците и искат да бъдат изрядни – дай да ги натоварим с колкото може повече, че да има за всички горе-изредени отпадъци на обществото социални помощи…Това обаче в нормалния свят се нарича ИЗНУДВАНЕ и РЕКЕТ!
Гу-жата явно не си е научила урока – че гъз глава затрива, власт, която рекетира нормалните граждани и си затваря очите за отрепките, щот и те имали права…аааа, и са гласоподаватели също…та такава власт не е прокопсала никъде.
Мога да кажа само: жалко за гу-жата кметица -детска учителка…Умните хора се оправят, ВЪПРЕКИ безумните наредби, закончета и т.н…и ВЪПРЕКИ такива недоразумения като нея…
Поредният бул-шит в тая държава, аман…
Понеже собствениците на кучета много обичат да коментират как било в Европа, ето и резюме на британското законодателство по въпроса:
http://www.defra.gov.uk/wildlife-pets/pets/dangerous/index.htm
Разликата между Лондон и София е ясна – в Лондон правилата се спазват, съответно не си спомням кучета да са ме нападали там (всъщност никой не си е позволявал да ги оставя да ме приближат). А в София джогингът в Борисовата градина е екстремен спорт…
@Дончо
Въвеждането на мечтаното от Сула софийско жителство е възможно – по принцип е необходимо София да се отдели от България, след което софийското правителство да денонсира договора за присъединяване към Европейските общности и voila.
Знаех си, че заклинанието “по цял сват е така” е неустоимо :)
Ами нали има диалог с автора – след като авторът е поставил въпроса за това как е в Австрия още в първия параграф на произведението, защо да не обсъдим и тази перспектива? А и “цял свят” е преувеличено – все пак 2.5 млрд. души има само в Китай и Индия – глобално погледнато вероятно в България не е чак толкова зле?
Ако все пак сте разгледали линка сигурно бихте се съгласили, че изискванията към собствениците на кучета са съвсем разумни: 1) собственикът на кучето не трябва да позволява то да бъде опасно извън контрол; 2) собственикът трябва да почисти след любимеца си.
Така че опитайте се да погледнете на въпроса по-безпристрастно. Представете си например как бихте реагирал вие ако собствениците на влечуги решат да ги изведат да се поизпънат и попекат на слънце. Седите си вие в парка и изведнъж един тигров питон закачливо ви приближава, а собственикът му ви подвиква от петдесетина метра “Спокойно, спокойно, той само иска да ви подуши”? Или бягате си вие в парка и една змия започва да ви преследва, а собственикът й обвинително ви заявява, че тя имала природен рефлекс да преследва жертвата си? (стриктно погледнато змиите по принцип не преследват хора – прекалено големи сме за ядене, но за целите на дискусията нека забравим това за момент).
Хахаха започва да те преследва тигров питон, това ме развесели :-)
Както в Австрия, така и навсякъде по света, и у нас, можеш да се оплачеш от поведението на някой идиот, неговото куче, котка, змия – или от двамата вкупом. Особено по отношение на т.1 и т.2.
Разликата е, че в Австрия на идиота няма да му се размине. Да се спазват правилата (от хора и животни) му е майката, а не да се забранява превантивно всяка човешка (и кучешка) дейност.
Супер, решихме проблемът с кучетата, които имат собственици (колко това ще се спазва, е друга тема).
Какво правим с бездомните, които превъзхождат домашните в съотношения 5:1?
Господине, конкретно за Виена не знам, но аз живея в западна държава (Германия) и мога да Ви кажа че тук има строго разделение за това къде се разхождат кучетата и къде не. Има кучешки полянки, има обаче и паркове където не се допускат кучета. Западняците разстилат един чаршаф и оставят пеленачетата си да лазят по тревичката. Докато аз в София на няколко пъти съм имала неприятности с дъщеря ми, която едва проходила на годинка се хвърляше с писъци към всяко появило се куче с надеждата да го докопа за козината. Според Вас може би ние трябва да разхождаме децата си на каишки, за да тичат кучетата на воля? А пясъчника в Южния парк който се напълни само за седмица с екстременти? Според Вас този пясък ще става ли за игра, ако дори приберете след това от него екстремента на кучето си? В общи линии намирам една такава наредба за доста смислена. А че София има други проблеми, има бол. Но все от някъде трябва да се почне.
Интересът ми, госпожо, се събуди от психическото състояние на дъщеря Ви, която
“се хвърляше с писъци към всяко появило се куче с надеждата да го докопа за козината”
Ако това наистина е така, моят отговор на Вашия въпрос е: да, по-добре разхождайте децата си на каишки.
И относно лайната. Правилно е да се изпише “ексКремент”, а не “ексТремент”. Идва от “изгарям” на латински.
http://bgoffice.sourceforge.net/cgi-bin/grammar.cgi?word=%E5%EA%F1%F2%F0%E5%EC%E5%ED%F2
http://www.google.bg/search?rlz=1C1CHMB_bgBG308BG309&aq=f&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82
Проверявай си източниците по-старателно и що се отнася до етимология, вбъдеще можеш спокойно да ми се доверяваш :)
Е да де, очевидно са фонетични дублети, което не прави моят вариант по-грешен от Вашият.
Sulla: Не, твоят “вариант” е изначално грешен. “ЕксТремент” не значи нищо. Замисляйте се за значението на думите, преди да ги използвате. Замисляйте се и за значението на нещата, които казвате, преди да ги кажете.
Когато Вие обучите дете на 12 месеца безотказно да прави това което трябва, ще Ви обявя за гениален “психолог”. Също тогава можете да правите изказвания за психичното състояние на другите хора. Дъщеря ми искаше да се закача с кучетата, защото баща ми има дакел и тя беше свикнала да си играе с него. Много малки деца искат да си играят с разхождащите се кучета, защото нямат опит, защото животните са им интересни и защото са прекалено малки да може да им се обяснят опасностите. По принцип обичам животните и нямам проблеми с тях. Проблем имам със собствениците им, които не са способни да си подредят правилно приоритетите.
А какви опасности крие това децата да си играят с животните? Намирам това за прекрасно и извънредно възпитателно.
И аз, но животните по принцип не обичат да ги пипат непознати дори възпитани и добри животни реагират зле на това.
А случайно да сте чувал, че “народната” употреба на някои думи също навлиза в езика, ако е достатъчно разпространена? То и на “масло” по принцип ударението не му е там. А до източниците – написах “Български правописен речник” в гугъл и цъкнах първото, което ми излезе като съвпадение. Не мога да знам дали е добър източник или не.
Дано не те разочаровам, но не съм привърженик на “народната” употреба.
И ако държиш да спазваш учтивата употреба на множественото число, тоест, ако искаш да ми говориш на “Ви”, правилното е да се каже “да сте чували”, а не “да сте чувал”…
Наистина ли искаш да спорим на езиковедски теми? Все пак аз съм магистър по това….
Не. Абсурдно е, защото аз съм график по образование и със сигурност не не съм дорасла за подобен спор. За “Ви” съм съгласна, тъпа грешка. За народната употреба – бих изразила скромното си и непрофесионално мнение, че осъвременяването на официалния език спрямо говоримия е начинът да се поддържа жив. Но и за това не бих спорила. Може би Вие като езиковед бихте могли и да обясните защо разпространените в интернет речници не отговарят на “официалната”според Вас употреба. Моят правописен речник е на 10 години и не ми върши особена работа. Освен да направя справка в онлайн речник, къде другаде бих могла да погледна, аз и останалите като мен, които не са езиковеди и не могат винаги да си купуват винаги най-актуалните речници?
Всъщност не съм езиковед, а специалността ми е теория на литературта. Спорът наистина изглупя и за това вината е моя. Беше ми приятно да си поговорим. Лека нощ!
мислех да не пиша, но не се стърпях.
Преди четири години синът ми беше І курс студент, в градината в студентски град в 7 часа сутринта, го нападнаха 7-8 кучета, от които няколко домашни. Стопаните им са били наблизо и си говорили. Заобиколили са го и едно от тях го е нападнало в гръб и го ухапало по бедрото. Едва тогава стопаните на домашните кучета са се намесили.
Р.Р. Държа да подчертая, че синът ми е възпитано дете, по повод коментарите Ви по-горе и с нищо нее провокирал нападението.
Р.Р. И като майка повярвайте ми много би ми се искало детето ми да остане в моя град и да е близо до мен, но в този град няма университети, а в последствие и никаква работа, така че по-добре не засягайте тази тема. Тя почти винаги е болезнена…… Както за едната страта, така и за другата……
За всичко сте прави, разбира се. Стопаните на кучетата, които са нападнали детето Ви заслужават наказание. За радост, аз и моето куче не сме били сред тях и не мисля, че заслужаваме порицание, а още по-малко – наказание. Мерките, обаче, които обсъждаме тук, правят точно това – опитват се да ме накажат за нещо, за което нямам вина. И тъй както, напълно тенденциозно впрочем, дразня читателите си като поставям всички провинциалисти под един знаменател, така и аз се дразня, когато някой поставя под един знаменател всички хора с животни. Както е несправедливо първото, така е несправедливо и второто.
Права сте и за това, че наистина е болезнена темата за разликата в стандартите между различните български градове. На мнение съм, че това е пагубно за нацията и час по-скоро трябва да се преодолее. И вярвам, че ще стане скоро благодарение на интелигентни и културни хора като Вас и мен.
С тази публикация за първи път излязохте от рамките на добрия тон и вкус. Жалко. Блогът беше приятен за четене.
Че сега неприятен ли е? Не съм нито изтрил, нито променил нищо от това, което Ви е било приятно да четете.
Една поучителна история по въпроса от САЩ:
http://kaknese.blogspot.com/2009/05/blog-post_17.html
Не ми допада логиката “аз не правя така, ерго законът е глупав”.
Според мен проблемът не е в тези, които се съобразяват със закона и имат здрав разум да пазят кучетата си от хората, околните от кучетата си и не възприемат околния свят като една голяма тоалетна.
Законът се прави за онези, които не го правят и които трябва да се научат да го правят. Явно съобразяването със закона на база “възпитание” не става, значи трябва да се приложат други мерки.
Моите уважения, но не ми дреме, че има петдесет изключения на масовото поведение “ще си правя каквото искам, ще си водя кучето където искам, ще му оставям отпадъците по улицата и градинки, няма да нося наморник или каишка, независимо, че съм в парк.на улицата и изобщо, ако някой ми каже копче, ще му се набирам, щото моите права са повече от твоите, пък и то моето куче не хапе.”
Защото хората с твоето отношение сте малцинство, а не мнозинство.
О, да, има малоумни идеи в закона, но мисля, че вместо да се мрънка срещу закона, може да се насочат по-разумни критики към липсата на кучешки градини и паркове, места където да си водиш домашния любимец по всяко време на денонощието, след като не може по детските площадки и градинки (което мен ме кефи като идея, не ме е страх от кучета, но ми се е случвало някоя ентусиазирана овчарка да ме събори докато се размотавам в парка, не от лоши чувства, от ентусиазъм.).
И ми омръзна от оправданието “ама моето куче не хапе”. Чудесно, радвам се, че е възпитано, но освен ако не му го напишеш на козината или хората с агресивни кучета не запонат да им слагат намордник (за разлика от сега), аз няма как да знам това. Нито пък искам да се убеждавам на собствен гръб дали пък собственика не греши.
Все пак, ако нещата бяха наистина толкова идеални и нямаше нужда от правила и контрол, защо градинките, улиците са фраш с кучешки екскременти? Някаква част (дали пък не голяма?) са от уличните кучета, които обаче никой не пипа.
При положение, че кучето ти има паспорт, разхождаш го както трябва, чистиш му… какъв точно е проблемът ти със закона?
Може да се напише една идея как би било по-разумно да звучи цялата концепция и да се занесе на съответното място. Или да се направи подписка с конкретни критики и предложения за изменения.
Все по-разумни и смислени неща от отричане на цялата концепция като цяло.
Последно… малките деца се интересуват от животни. И колкото и интелигентни или мили да са споменатите животни, малките деца са непредсказуеми и често малтретират животните без да искат (дърпат опашки, козина, пр.), без да съзнават, че това все пак е животно и че когато се почувства заплашено може да реагира. Колкото за защита на животните, толкова и за детска защита би било да не се мотаят на едно и също място, иначе този спор ще си продължи.
Не ми допада логиката “аз не правя така, ерго законът е глупав”.
Ами може и да не ти допада, обаче това е логиката на правото, още от римско време – по-добре 30 престъпници на свобода, отколкото 1 невинен в затвора – не цитирам точно, за което се извинявам. Не можеш да наказваш ВСИЧКИ, защото между тях има евентуално провинили се. По тази логика, понеже има крадци и убийци, трябва да вкараме в затвора всички граждани, така за всеки случай, защото са потенциални крадци и убийци. Законът е глупав наистина, ако слага всички под един знаменател, а тази наредба на общината прави точно това и затова е глупава. Не знам дали имаш куче, обаче аз имам и това за 50-те изключения е по-скоро в обратната посока – повечето домашни кучета са възпитани и не хапят, а не както ти твърдиш. Ерго, понеже искаме да накажем тия дето хапят и не са възпитани, тоест изключенията – дай да накажем за всеки случай всички.
Говориш за детски площадки и кучешки алеи, ама такива просто НЯМА. Ако гу-жата кметица първо оправи градинките и парковете, изчисти ги от клошарите, наркоманите и циганите и после почва да глобява кой къде се разхождал, тогава ок. И аз не желая докато си разхождам кучето, то да бъде нападано от помияри, хъскащи келяви котки или неуравновесени малки и големи човеци, цъкащи с език все едно виждат извънземно, а не куче. Това, за което говориш е чудесно, но засега е в сферата на мечтите, така че да не поставяме каруцата пред коня. Впрочем това е практиката на общинската управа от години насам – глобяват ни, че си хвърляме боклука по улицата, обаче няма кошчета, глобяват ни, че си паркираме колите неправилно, ама всъщност правилно няма и къде да се паркират, глобяват ни, че не си чистим тротоарите пред къщите от снега, а самата община изобщо не си прави труда да почисти общинските тротоари…. и т.н., и т.н. – това е дълга тема…
Та и тая наредба не е по-различна – гу-жата изобщо не я е еня нито за децата, нито за кучетата, нито за софиянци, нито за София, на гу-жата й е ясно, че такава наредба НЯМА КАК да се спазва. Целта е отново да се събират глоби и глобички и както написах по-горе да се събират от хора, дето ще си ги платят – тоест лоялните граждани. Затова продължавам да смятам, че това се нарича РЕКЕТ към данъкоплатците и няма нищо общо с грижата към никого…
Към съмняващите се за положението във Виена – идете, вижте и тогава говорете. Защото аз изпитах нещо като “културен шок” ли, не знам как точно да го определя, но за мен беше нещо необичайно ситуацията “куче в ресторант”. Миналата година бях за няколко дни във Виена с дъщеря ми. Влязохме в някакъв ресторант да вечеряме. Не бяхме забелязали, че в ресторанта има куче, установихме го след влизането на другото куче, защото те, естествено, се сджавкаха. Тя и ситуацията беше смешна – дог срещу булонка, но както и да е. На другия ден отново в някакво кафене видяхме как хората си пият кафето, а кучето чинно стои до стола им и това не притеснява никого.
Иначе не вземам страна в спора, защото имам котка и не съм толкова наясно с “кучешките” проблеми. Е, госпожата сигурно и за нас нещо ще измисли…
Една голяма разлика между София и Виена, която, за съжаление, може да се отстрани само с много години работа, е, че тукашните кучета (с много малко изключения като моето и на Сулла :-) ) не са научени да стоят до стола на стопанина и изобщо не са научени на нищо. Впрочем във Виена кучетата или не акат по улицата, или ако са малоумни и/или не са научени, стопанинът събира!
Но от друга страна, на същото не са научени и хората у нас! Така че или да ги забраним, или да направим нещо така, щото да започнат да се държат като виенчани.
За автомобилите също не трябва да има данък. Ограничават движението им до асвалтови пътища, че и пари им събират – цапали. Моя не цапа – нито “пишка”, нито “ачка” – седи си пред блока, в него си държа дърва за огрев.
Чудесно сравнение! Ако автомобил прегази бабичка – давайте да забраним автомобилите!
Човек да не изрази недоумението си от недомислиците в някоя наредба и всички с различно мнение и начин на живот ще му скочат.
Отглеждането и грижата за дете НЕ противопоставя отглеждането и грижата за животно. Така както едните го правят, така искат и другите-правилно и с мисъл за детето/животното. И някак си не е уместно да сравнявате домашни любимци-бозайници и домашни любимци-влечуги, вторите живеят при хората по принуда, защото могат и смаи да се справят с живота си, а първите по необходимост, защото човекът ги е направил зависими от себе си. Затова бездомни кучета и котки ще има винаги, докато съществуват малоумници, които им се радват от ден до пладне, а бездомни влечуги ще виждате инцидентно.
Преди да забраниш пребиваване на нещо или някой някъде си, е редно да му окажеш/покажеш подходящо за целта място. В противен случай, закона ще си остане абсурден и ще работи само на хартия.
Грижа се за детенце на година и три месеца и за шпаньол на три години и половина. Почти винаги се разхождаме заедно. Така детето общува с животното и в друга среда освен домашната.
Държавата да вземе, първо, да се справи с народеца, който създава бездомни… Дотогава си оставаме едни вечни деца – всичко да ни е позволено, а за последствията някой друг да отговаря.
В допълнение – човек узрява за любимец, когато узрее и за дете – и в двата случая е докато смъртта ги раздели. Жалко е, когато този факт не се осъзнае овреме.
Тоест влечугите са направили свободен избор да живеят при хората? Или изхвърленото на улицата куче не успява да оцелее само? Откъде тогава са се появили уличните кучета, ако домашните загиват, оставени сами на себе си? Май не – дори в началото да са беззащитни, в града има достатъчно боклуци, откъдето да си набавят храна, а и няма хищник, който да ги схруска докато са още неопитни. Така че не съм убеден в разликата между змии и кучета, която изтъквате. Но дори да допуснем, че сте права, от това как следва, че домашните змии не могат да бъдат извеждани в парковете?
Това, което си разбрал не е това, което съм написала. Все пак благодаря за вниманието :-)
Интересно противопоставяне – деца срещу кучета? Имам три деца, нямам кучем или друг домашен добитък макар, че много ми се иска и ще си взема веднага, когато чаветата станат достатъчно тоговорни, за да се грижат за него.
Според мен държавата и общината трябва да работят така, щото нейните граждани /селяни и поданици също/ да се чувстват и живеят добре. Това се постига не само с едностранчиви санкции, а и с необходимия контрол. При положение, че общините в Р България не са се справили с бездомните кучета, а това е техен ангажимент не би трябвало да налагат никакви ограничения в периметъра на движение и разхождане на домашни потомци, защото се губи философията на наредбата и/или закона.
Подкрепям Сула, не може на изрядния да му се налагат рестрикции за сметка на неизрядния.
Именно. Това беше идеята. А не деца срещу кучета и провинциалисти срещу столичани (от които 90% са провинциалисти).
А и забравих – НАЗДРАВЕ!
Тази вечер си седя, пийвам си Джон Райдър Черен етикет и се чудя откъде ли са се появили бездомните кучета в София и останалите големи градове? Една възможност е това да са произлезли от уличните котки, които са мутирали вследствие на Чернобил. Друга възможност е да са били вълци и чакали, които са се преселили в градовете поради глад, тъй като през 80-те години Пенчо Кубадински и компания са избили дивеча в горите, а в началото на 90-те Филип Димитров ликвидира селското стопанство.
Струва ми се обаче, че по-вероятно днешните улични кучета да са потомци на домашни кучета, изхвърлени на улицата от грижовните си стопани. Ако приемем тази работна хипотеза бихме могли да се зачудим как е справедливо да се финансират дейностите по ликвидиране на уличните кучета? Не би ли следвало тази дейност да се финансира изцяло от таксите, плащани от собствениците на кучета – все пак тази група е създала днешната популация (и периодично й влива свежа кръв). Или следва мнозинството от домакинствата (предполагам, че около 90% от домакинствата нямат куче) да субсидират хобито на останалите 10%?
Има и други въпроси, на които се опитвам да намеря отговор, но не успявам. Така например се опитвам да си представя типичните собственици на кучета. Аз съм убеден, че те „са емоционално богати, морални, интелигентни и отговорни” граждани. В голямата си част те са „активни и финансово състоятелни членове на обществото”, „имотни хора, следователно са добри данъкоплатци и на общината”. Стига разбира се общината да не им поиска някой безбожен данък от порядъка на 100 лв./годишно, в който случай много от тях „ще са крайно затруднени да се грижат за животните си, просто ще ги изоставят, като по този начин ще увеличат проблема ви с бездомните популации” (за което, подразбира се, трябва отново да платят оставащите 90% от хората). Може би ако си сипя още Джак Райдър ще успея да си представя типичния стопанин на куче…
Този парадокс се получава от желанието ми да манипулирам Аудиторията. Обаче тя, Аудиторията, отказва да се манипулира, защото е умна, особено в онези свои части, които изострят интелекта си с “Джон Райдър” :D
Определено общината има по-сериозни проблеми. А и домашните кучета са къде-къде по-”безопасни” от бездомните псета, които се разхождат свободно и за момента успешно се изплъзват от всевиждащото око на г-жа Фандъкова. Нека почнем от приоритетите за оправяне…
[...] на куче-собствениците. Веднага се появиха реакции (тук и тук) от хора с претенциите за цивилизованост и [...]
Коментарът ми не е за предлаганите промени, а за реакцията ви, която според мен е напълно неуместна и много ме разочарова. Малко ми е дълъг поста, затова го сложих в собствения си блог, а не тук като коментар
http://www.kenanoff.com/blog/archives/1362/
Винаги съм казвал, че има много граници, които разделят хората и ги определят като едни или други: мъже и жени, богати и бедни, умни и глупави, добри и лоши. Една от най-важните граници се определя според отношението на хората към животните.
Михаил има право да се разочарова от мен, когато моето куче се изсере на тротоара или изплаши дете, или когато ме види да го водя не на каишка на места, където би трябвало да бъде водено на каишка. Но когато тези неща не са налице, Михаил може да пише не само “Смешен плач”, но и “Политическа зима”, ако му е приятно, но да не си реклрамира тези публикации в моя блог. Аз нямам нищо общо с това, което го възмущава.
Господин Кенанов,
ако нещо някога ме е дразнело в хората, това е липсата на толерантност към неща, които не ни изнасят. Какво имам предвид? Ще направя едно силно сравнение: Вие силно мечтаете за момента, в който всички гадни кучкари ще ходят след питомците си с лопатка и кофичка в ръка, но силно се съмнявам, че имате нещо против по време на семейния излет синът Ви да клекне до някое дърво и да се облекчи по спешност. Както по-горе отбелязах, сравнението между домашен любимец и собственото Ви дете е изключително силно, но, сам разбирате, че, ако аз след това нагазя горепосочените отпадъци, по никакъв начин няма да диференцирам случката като Наказание, ако е кучешко лайно и като Благословия свише, ако е лайното на сина Ви. Аз и в двата случая ще съм нагазил в лайно, защото съм категорично убеден, че няма да сте го изринал надлежно с лопатката. Ерго – за мен първопричината няма никакво значение, защото ще съм принуден да се боря с миризливите последици.
Защо го казвам? Отдавна съм забелязал Вашата непримиримост а) към пушачите и б) към кучкарите. За съжаление и двата порока са незабранени със закон, така че към настоящият момент следва да проявим малко търпимост към тях. Нека да оставим тютюнопушенето настрана, тъй като наблюденията ми показват, че там сте изключително зле с аргументите.
Аз имам куче, по подобие на красавеца на Сула то е добре възпитано, не налита на чужди хора, даже изпитва странна липса на влечение към тях. Съгласил съм се с госпожа Етажна Собственост, че трябва да изплащам режийни, все едно гледам още един човек в жилището си, правя всичко възможно да се съобразявам с околните, когато го извеждам.
До тук добре… Ама, благодарение на будни граждани като Вас, непрекъснато изпадам в добрия стар виц: “Когато е за работа – другарю Асан, когато е за маса – баф та у сиганина…”. Щом трябва да плащам някакви разноски, тогава кучето ми бива приравнявано автоматично като член на домакинство. И то възрастен такъв, защото децата плащат по-малко. Когато съм навън обаче, непрекъснато се налага да спасявам собственото си куче от налетялите го хлапета или бездомни кучета, защото то е добре възпитано, освен това е добро до глупост и по-скоро ще умре, отколкото просто да излае. Местата му за разходка биват определяни не от “места за кучета”, а от това къде са решили да пият кафе мамите днес, разхождайки наследствата… Общината е измислила нов вид плащане и регистрация. И тях ще платя, не е проблем. Лошото е, че за тези 24 /двадесет и четири/ лева годишно единственото, което ще се случи е, че Общината ще си купи индулгенция от такива като Вас и нищо повече. Нито за мен и моето куче нещо ще се подобри, нито Вие ще получите така желания от Вас обезкучен град.
P.S. Сула, сори, ама избеснях… Ако съм прекалил според теб – минавай с гумата отгоре…
Първо, даже и не знаете как се събират изпражнения на куче, макар че имате такова. Не се прави с лопатка и кофичка разбира се.
Това показва желанието ви за промяна и отношението ви към околните.
Второ, детето ми е добре възпитано и за двете си и половина години живот няма никакво изпражнение на открито. Няма и да има.
Не е толкова трудно, както и не е трудно еднократното навеждане с пликче около ръката (опа, казах как се прави).
Но когато няма желание и от сто кладенеца вода се носи…
Трето – мамите имат право да си разхождат “наследствата” където си искат. Градът е за хора, кошарата е за овцете, кучето – около стадото. Ако ми приравнявате детето с кучето си имате още много възпитание да наваксвате.
Лошо… Очаквах по-сериозен отпор…
Първо: изразът за кофичката и лопатката е образен, разбира се. Ако не съм се изразил достатъчно фигуративно, моля да бъда извинен. Една от особеностите на отглеждане на куче е, че човек научава изключително бързо как точно се извършват определен вид дейности около любимеца му. Така че прекрасно знам кое как се събира, идеята на илюстрацията беше друга, ама вече се посипах с пепел.
Второ: Можем да се убеждаваме с часове как Моето куче и Вашият син са абсолютно стерилни откъм отпадъци на публично място и пак няма да си повярваме. Кой крив и кой прав се вижда в първата квартална градинка, където детските и кучешките изпражнения водят битка за надмощие и за момента определено няма ясно изразен водач.
Трето: Когато Добрата Държава е решила, че аз ще плащам данъци и такси за кучето си, то е редно Добрата Държава да ми обясни как точно ще се подобрят нещата за мен и същото това куче. Иначе данъкът е чисто и просто силно дискриминиращ, както беше навремето ергенският такъв. В така лелеяната Европа има паркове или поне места за разхождане на кучета, които са обозначени като такива и там деца и колички място нямат. Силно бях учуден да видя в Амстердам едно такова място, което на всичкото отгоре беше застлано със ситен морски пясък. Точно морски, с всичките му видове остатъци от миди, а не изровен от каналите. И наоколо беше пълно с майки с колички, пък не видях една от тях да е засегната и дискриминирана от наличието на такова пространство. Друг е въпросът, че на 300 метра от там имаше такъв детски парк (общински), на който и бившия вече Софияленд може да завиди. Кучкарите пък изобщо не напираха да вървят там, защото ще им махнат главата до кръста с глоби.
Идеята? Че е помислено за всички. Не се мисли на принципа “Тук има една групичка, от която могат да се смъкнат едни пари…”. Пак казвам – нямам против. Но какво ще получа срещу тях?
Тук има нещо нередно. Как се получава така, че най-смислените коментари, показващи богата езикова култура и висока интелигентност, се пишат именно от презрените вредители кучкари и пушачи :) Тук нещо не се връзва. Нали уж са терористи!
Сула, няма как да ти отговоря, затова отговарям на себе си. :)))
Смирено благодаря за квалификацията, обаче искам да отбележа още нещо, специално за Михаил:
Господин Кенанов, в горенаписаното няма нищо лично към Вашата персона. Вие и подобните Вам се борите за един по-добър свят, аз и подобните мене горе-долу се мъчим да вървим в същата посока. Целите ни не са генерално различни, но методите ни със сигурност са. Аз винаги съм изповядвал веруюто, че “баланс му е майката”, затова не си позволявам да говоря със самочувствието на “Последна инстанция”, а се мъча да водя доказателствен диалог. В този ред на разсъждения предлагам следното: Малко по-горе в рамките на 3 написани от Вас точки аз получих точно 3 броя лични нападки, които не намирам да са свързани по някакъв начин с кучкарската тематика. Ето защо възнамерявам да спра с “троленето” и да отговарям само на неща, които са написани по темата и подкрепени с нещо различно от “аз така искам” или “на мен така ми харесва”. На довода “В цяла Европа/САЩ/свят е така” пък вече спрях изобщо да обръщам внимание. Тъй че предлагам да продължим темата само ако имаме да кажем нещо смислено по нея. Благодаря Ви!
“Sulla
on 14/02/2010 at 17:44
Чудесно сравнение! Ако автомобил прегази бабичка – давайте да забраним автомобилите!”
Лично аз бих забранил бабичките…
Апропо, Sulla, ти събираш ли в торбичка екскрементите на хубавия си вълчак, когато го извеждаш на разходка? Пскаш ли го да тича свободно, без повод? А намордник слагаш ли му ? Cheers
C. Marius: не, да, не.
Enough said, достатъчно казано :) . Уважавам откровенността, макар и граничеща с безочие :) :)
Изглежда не съм бил разбран правилно: не само няма да си водя кучето вързано, не само няма да му слагам намордник, но няма да спазвам и новите ограничения, които обсъждахме тук, които считам за дискриминационни и които станаха причина за разгорещените ви изказвания. Всъщност именно това “искаше да каже авторът” с текста си. Дано този път съм бил достатъчно ясен.
@Дончо относно безочието, просто не си информиран.
Първо голямо куче, ако не е обучено, да го водиш вързано е вредно и опасно, защото бидейки по-силно от тебе, може да те повлече, например под колелата на автобуса. Голямо куче се води не на повод, а “на команда”, няма друг начин, освен ако ти самият не си борец или нещо подобно.
Лайна съм прибирал от местата, където контрастират със заобикалящата ги среда (например от площадката пред входа), но пак опираме до обучение, на мен не ми се е налагало да ползвам торбичка откакто кучето ми навърши на 3 месеца (т.е. отдавна). Едно интелигентно и възпитано куче може да съобрази къде да свърши тази работа по-добре от някои хора.
Друг е въпросът, че в София просто повечето места са напълно уместни за екскременти.
Забелязвам, че и авторът и коментаторите винаги говорят от позицията на собственик(стопанин).Всъщност никой не се замисля, каква би била позицията на самите кучета и доволни ли са на личното си пространство от 5 кв.м. на третия етаж в някой блок, било то на “Витошка”,”Люлин” или в Перник.Няколко минутните разходки в градинката и постоянните ограничения на повода, когато наоколо си играят няколко дузини хлапета и обратно в тясната къща(на терасата, в коридора или във върховния случай в краката на господаря).Лично мое мнение, като стопанин на няколко кучета от едри породи е, че гледането в апартамент на куче по-голямо от пинчер е ЛИЧНО наказание към животното и не е много уместно, човек да се чувства наказан, защото все пак не разхождат него.Блокът си е блок, а пък бил той и “кооперация” от преди 9ти, дворът си е двор, за където е било опитомено кучето, а пък дай Боже всекиму по-голям такъв.Изводът, че отглеждането на куче е своего рода някакъв статус символ е напълно абсурден, а че “Повечето хора, които се грижат за животни, са емоционално богати, морални, интелигентни и отговорни.” е направо нелепо.Без да искам да обидя авторът, искам да му пожелая да не иска от общината, да направи кучето му свободно и щастливо, а като финансово състоятелен, емоционално богат, морален, интелигентен и отговорен член на обществото сам да му осигури това(малко стил Кенеди).
С най-добри пожелания и чувство за хумор.Ваш редовен читател, Трифон Трифонов.
Нещата отново са строго индивидуални. Сигурен съм, че моето куче, ако го изгоня от апартамента си, от диваните, от креватите и килимчетата, от играчките, с които някой непрекъснато си играе с него, от хладилника, от килера с лакомствата, от офиса си, където е всеки ден и където се радва на непрекъснато внимание и постоянно има някой, който да се занимава с него, за да го оставя да живее във вашия двор на воля (в колибка или в клетка), ще ми се обиди кръвно и няма да иска да ме погледне!
Разбира се, това е така в случаите, когато кучето е изградило навици.Въпреки това практиката ми е показала, че “апартаментно” куче, лесно свиква на воля, а обратното почти никога, да не казвам никога.На воля имам предвид свободно, а не вързано или затворено в клетка.По-скоро смяната на местообитанието е въпрос на нагласа на стопанина, а не на животното.;-)
ПП И при затворниците с “дълъг стаж” се появява синдрома, да искат да се върнат обратно в затвора.Не че навън е толкова неприятно, но в затвора им е познато и обикновено имат някой да се грижи за тях и да ги милва.;-)
ТТ
Може би ще споделиш, как успяваш едновременно да оставиш кучето, за където е било опитомено, денонощно и само и в същото време да общуваш активно и постоянно с него? Кое наказва повече? – самотен в голям двор или на тясно, но постоянно сред глутницата? Питам те, защото се съмнявам, че моят би се чувствал по-добре “свободен”, но изолиран, сам със себе си. За протокола ще уточня – живея със шпаньол.
Защо да не иска от общината нещо, което му се полага като данъкоплатец – да се чувства добре там, където живее/плаща данъци?
Това са егати глупостите. Аз като собственик на голямо куче се старая да му осигуря колкото мога повече часове и километри разходка. По време на тази разходка ние никому не пречим, освен че предизвикваме мини задръствания от желаещите да ни видят/пипнат/погалят/снимат (и подозирам, че обектът на интерес не съм аз).
Общината иска да ме ограничи по време и пространство именно в това ми желание и следователно общината иска да малтретира мен и кучето ми.
Има един ловък градски хищник ( при това доказано успешен) който би се справил по естествен път с бездомните кучета.
Това е китаеца.
Но ако общината създаде официално подобен род взаимоотношения с нашите китайци, кой пръв ще ревне, като ранена в сърцето пантера, за правата на помиярите?
Кучесобствениците.
Защото същността на демагогията е, че може да се произвежда кучешка храна от бездомни кучета, тъй като се произвежда скришом.
Но човек от далечния изток реши да се поглези …(без да е платил предварително някому) ще стане страшно, щото сме били били европейска страна.
Моят извод – тая работа с бездомните кучета и кучесобствениците много заприличва на Червото на Мьобиус. Остава само да се уточнят ролите..))))))))
Много дискусия, много нещо. А нещата са толкова прости! За да станеш детски учител, трябва преди това истински да си намразил децата (Цитирам: “разликата между педофил и педагог е тази, че първият истински и неподправено обича децата”). За да паднеш чак дотам, трябва преди това да си си отгледал биологична (генетична) ненавист към “гадините” (Май така им казват по селата. “Хайванчета” казват на тези, които давят мляко или месо.) Оттук е само една крачка до прозрението – за да станеш кмет, трябва истински да мразиш общността и да гориш от желание да я накажеш и тормозиш ежедневно. А иначе за другите проблеми – не яз съм измислил: “Сняг се сипе на фандъци”.
П.П. Отраснал съм сред домашни любимци-кучета. За най-голям и престъпен тормоз в годините преди 10 Ноември смятах картотекирането им и задължението да ги разхождам с нашийник с ветеринарната марка и паспорта им в джоба си. Това – преди да дадат картбланш на откачалките, които си направиха сафари из столичните улици. Тогава дори Любомир Левчев се възмути… Сега отглеждам един прекрасен йоркшир на две години. Не мога да разбера как това сладурче бие по авторите на Столична голяма община (или както там се казва…). Като погледна улиците на София денем, вечер тротоара пред балкона си, на който подпилите исконни врагове на домашните любимци пикаят на воля в тревата пред блока (и други неща правят, защото са го видяли от бащите си, където са живяли преди това), си мисля, че трябва да има закон за защита на столичния град от таселението му, не от домашните любимци.
Сула, не съм чел наредбата, но дали предвижда изключения за кучета водачи на хора със зрителни увреждания?
А днес 15.02.2010 г. чух по Дарик, че СГО предвиждала евтаназия за бестопанствени кучета до 6 месечна възраст. Дали има нещо вярно в това, защото не го намирам в нет-а?
Евтаназия по закон се предвижда само за доказано агресивни кучета. В момента евтаназията на други безстопанствени животни е забранена.
да се поправя : бестопанствени да се чета беЗстопанствени :)
[...] [...]
И така, след като изчакахме всички коментари, време е да направим и конструктивното си предложение, а именно:
Броят на домашните кучета трябва да бъде ограничен, всъщност по-скоро да бъде ограничен броят на хората, които имат право да притежават домашни животни. За да станеш собственик на куче, трябва да положиш определени изпити и да получиш разрешително. В процеса на получаванено на това разрешително трябва да докажеш, че знаеш какво предприемаш и че ще можеш да се грижиш качествено за животното си през следващите 15 години. Трябва да покажеш елементарни познания по кинология и ветеринарна медицина. Трябва да покажеш и доходи, които ще ти позволят да не лишаваш от нищо животното си. Разрешителното за гледане на куче трябва да се взима не по-лесно от шофьорска книжка или разрешително за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, включително и психиатричия преглед. Така кучетата ще бъдат по-малко и ше създават по-малко проблеми, да не кажа – никакви.
А иначе имам още два въпроса към опонентите във форума:
1. Ако нечий ирационален страх от кучета е причина да се ограничава моето движение с кучето ми, то, ако допуснем, че някой има ирационален страх от панталони, значи ли, че трябва да излизам, облечен в рокля?
2. Ако трябва да избирам между моето куче и детето на някой непознат, какво според вас бих избрал? – този въпрос е за домашно :)
Ами всъщност прилично предложение, макар и малко засилено в някой части. Но определено гледането на куче изисква усилия и е добре да се знае, че си способен да ги полагаш. Трябва да важи и за котки между другото.
На въпросите:
1. Страхът от кучета не е ирационален, а предизвикан от определени (не всички и не сега) кучета. И защо никой не си разхожда питона по улиците – не съм чул някой да е бил ухапан?
2. Твоето куче и чуждото дете тръгват да падат от мост. А ти имаш една ръка в гипс и може да хванеш само едното. Надявам се че би избрал каквото и аз.
Ако искаш домашното ти да бъде оценено, трябва да отговориш, а не да се надяваш.