Comments on: Госпожа Етажна Собственост

By: lakavitsa

lakavitsa — Sat, 27 Nov 2010 14:27:03 +0000

няма по-голяма подигравка и със самата етажна собственост, за която и чийто закони се носят подигравки, че била измишльотина на тези които са я създали, на тези които са измислили закон за нея.

By: Иво Ников

Иво Ников — Wed, 03 Feb 2010 10:19:57 +0000

Много добра идея, но се боя, че при осъществяването й може да се стигне до познатия казус:
“….Отидох си със спокойна душа и успокоени нерви. Но не случайно нашият ефрейтор казваше: „Недейте да мислите, че държавата ви зачерква от списъците си. Не, братчета, цял живот ще си спомня тя за вас.“ И наистина, след една година в полицейския участък отново се получи съобщение, с което сега искаха от мен да представя чесалото и едно одеяло. Това съобщение тръгна като опашка след мене от канцелария в канцелария, от държава в държава години наред. Нервите ми пак започнаха да се разстройват. Започна да ме преследва мисълта или да променя поданството си, или да се самоубия. Най-после взех пак съобщението и отидох в съответното поделение, интендантски склад № 3. Там заварих един друг, свръхсрочен капитан.
— Разбира се — каза той, след като му обясних всичко подробно. — Цялата грешка идва оттам, че моят предшественик погрешно е записал вашето обяснение. Откъде бихте могли да имате вие чесало? Глупости — пехотинец и чесало. А и одеялото, моля ви се, не може да не сте го върнали. Одеялото не може да се изяде, положително сте го върнали. Съвсем друго нещо е, да кажеш, канчето за храна. Именно войниците често губят канчетата си за храна или им ги открадват.
…В продължение на няколко години аз се чувствувах отлично, докато един ден в полицейския участък отново се получи съобщение, с което искаха от мен да представя чесалото, едно одеяло и едно войнишко канче. И оттогава ето вече няколко години това съобщение непрестанно ме преследва, преследва, преследва, преследва — ще ме съсипе. Насън и наяве непрестанно виждам чесало, одеяло, канче. Тия три предмета така ми се втълпиха в главата, така сраснаха с мен, че ако, не дай боже, у нас имаше аристокрация, то аз спокойно бих могъл да ги вплета в своя семеен герб — на фона на едно простряно одеяло кръстосани чесало и войнишко канче…”

(Бранислав Нушич)

By: Алекс

Алекс — Tue, 02 Feb 2010 15:57:14 +0000

Ваше Благородие, госпожа наслука,
за едни си ти добра, а за други – зла.
Девет грама в сърцето, постой – не зови!
Във смъртта не ми върви, в любовта ще провърви!

Ваше Благородие, госпожа разлъка,
отдавна сме приятели – на шега – просто ей така.
Писъмце в плика. Не отваряй! Спри!
Във смъртта не ми върви, в любовта ще провърви!

Ваше Благородие, госпожа чужбина,
страстно ме прегръщаше, ала не обичаше.
В ласкавите мрежи – постой – не лови!
Във смъртта не ми върви, в любовта ще провърви!

Ваше Благородие, госпожа победа!
Значи все пак до край песента не е допята.
Престанете, дяволи, да се кълнете в кръв!
Във смъртта не ми върви, в любовта ще провърви!

By: Emil A. Georgiev

Emil A. Georgiev — Tue, 02 Feb 2010 10:22:08 +0000

Явно на определени позиции в Софийска Вода работят пълни идиоти.

By: Ogy

Ogy — Tue, 02 Feb 2010 07:30:25 +0000

Бих искала да видя лицето на г-жа Софийска Вода в момента, в който отваря писмото на г-жа Собственост :)

By: Госпожа Етажна Собственост | Строителство и ремонти

Госпожа Етажна Собственост | Строителство и ремонти — Mon, 01 Feb 2010 20:08:59 +0000

[...] Госпожа Етажна Собственост Posted by admin on Monday, February 1, 2010, at 10:00 pm. Filed under недвижими [...]

By: Anonymous

Anonymous — Mon, 01 Feb 2010 14:06:43 +0000

Поздрави Сула… ти си истинска Сила!

By: Яни Цветков

Яни Цветков — Mon, 01 Feb 2010 14:02:55 +0000

Блестящо изпълнение. Моите комплименти към автора. Освен малоумното писмо на “Софийска вода”, изключително ми допаднаха формулировките за мотивацията на секретарката да отвори чуждо писмо и: “едва ли беше от госпожите, които ще отказват някому достъп до уредите си и то в продължение на повече от година.”; “Целувам те страстно между кранчето ти за топла и това за студена вода”. Явно чалгата и турските сериали не са успели да убият всяка мозъчна клетка на сънародниците ми и тук-там още има по някой последен мохикан, който не е загубил умението си да мисли и иронизира глъмавията, която ни обгражда.