Тази сутрин някой подхвърлил писмо пред сградата, където е офисът ми. Моята секретарка, чувствителна и състрадателна дама, го видяла да зъзне на улицата и го прибрала, за да не се търкаля като сираче. И понеже смисълът на живота на едно писмо е то да бъде прочетено от някого, отворила го и го прочела. Писмото било от „Софийска вода” до Госпожа Етажна Собственост. „Софийска вода” упреквала Госпожата, че повече от година не й е осигурила достъп до имота си, за да може концесионерката да замери уредите й.
Когато в офиса се появих и аз с приятна умора в краката след тениса, Кремена ми даде писмото, за да взема съответното управленско решение какво да се прави с него.
Разбира се, най-лесно беше писмото да се върне на подателя с бележка: „Лицето ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ не е открито на адреса”. Но това не само би било едно малодушно прехвърляне на отговорността, но и би създало опасен прецедент, ако някой друг, да речем „Топлофикация”, пожелае да се свърже с Госпожа Етажна Собственост. Затова реших да съдействам, доколкото мога, на „Софийска вода”. Помъчих се да си спомня дали съм срещал такава госпожа в асансьора. Имаше една намусена дебелана, която наскоро умори глухия си мъж, но съм почти готов да се закълна, че нито собственото й име беше Етажна, нито пък фамилията – Собственост. Пък и тя, макар вечно намръщена и изпълнена с омраза към всяка форма на живот под 140 килограма, едва ли беше от госпожите, които ще отказват някому достъп до уредите си и то в продължение на повече от година.
Тогава реших, че ключът към загадката е думата „имот”. Ако открия имота на Г-жа Етажна Собственост, ще съм открил и нея самата. И така тръгнах по всички имоти в сградата, но след като ги обиколих, в нито един от тях не намерих собственик на име Г-жа Етажна Собственост. Всички собственици на имоти, че дори и наемателите, се казваха по всевъзможни други начини, но не и по този. За пръв път ми дожаля за „Топлофикация” и за нейните Сизифови усилия да открие от кого да си взима общите такси. Започвам да си мисля дали във всяка сграда не се крие по една Г-жа Етажна Собственост, която демонично отказва достъп до измервателните си уреди и пречи на организации като „Софийска вода” и „Топлофикация” да формират печалбите си от услуги, които никой друг не ползва, освен Г-жа Етажна Собственост. Личности като нея заслужават да им се устройва лов на вещици и да си плащат като попове! (Защо „народният гений”, за когото и друг път съм казвал, че го подозирам в малоумие, счита свещениците за най-типичните платци и затова казва „плаща си като поп” – това аз не знам и не се наемам да обясня).
И като казвам „дожаля ми за „Софийска вода”, имам предвид че ми дожаля до такава степен, че реших да й отговоря от името на Г-жа Етажна Собственост – малка благородна лъжа, която ще спести много мъка на този грешен свят. Ще седна и с преправен почерк ще напиша едно писъмце, нещо от рода на: „Скъпа водичке софийска, това че не съм те допуснала цяла година до уредите си, е не защото те мразя или пък защото обичам „Топлофикация” повече от теб. Не! Не съм те допуснала, защото аз самата не знам какво съм. Не съм нещо, което пие вода, нито съм нещо, което се мие. Не се отоплявам, защото не ми е студено, нито си светя, защото не ми е тъмно. Не съм лице, нито физическо, нито юридическо. А и да ти платя не мога, защото си нямам парички. Но ти, Софийска водице, ако искаш да ми видиш уредите, ела ги виж, само че аз не знам къде са ми те, нито знам дали ми се намират такива, нито дали имам право да притежавам собствени уреди. Целувам те страстно между кранчето ти за топла и това за студена вода: твоя Г-жа Етажна Собственост”. Ето едно такова писмо ще напиша, ще запечатам плика с целувка и докато пощаджията го отнася, ще взема своята черна ръчно направена китара с f-ове и седеф по прагчетата, ще си сипя една водка „Юрий Долгорукий” (макар че не обичам водка) и тъжно ще запея: „Ваше благородие, госпожа Ет. Собственность”…
Блестящо изпълнение. Моите комплименти към автора. Освен малоумното писмо на “Софийска вода”, изключително ми допаднаха формулировките за мотивацията на секретарката да отвори чуждо писмо и: “едва ли беше от госпожите, които ще отказват някому достъп до уредите си и то в продължение на повече от година.”; “Целувам те страстно между кранчето ти за топла и това за студена вода”. Явно чалгата и турските сериали не са успели да убият всяка мозъчна клетка на сънародниците ми и тук-там още има по някой последен мохикан, който не е загубил умението си да мисли и иронизира глъмавията, която ни обгражда.
Поздрави Сула… ти си истинска Сила!
[...] Госпожа Етажна Собственост Posted by admin on Monday, February 1, 2010, at 10:00 pm. Filed under недвижими [...]
Бих искала да видя лицето на г-жа Софийска Вода в момента, в който отваря писмото на г-жа Собственост :)
Явно на определени позиции в Софийска Вода работят пълни идиоти.
Ваше Благородие, госпожа наслука,
за едни си ти добра, а за други – зла.
Девет грама в сърцето, постой – не зови!
Във смъртта не ми върви, в любовта ще провърви!
Ваше Благородие, госпожа разлъка,
отдавна сме приятели – на шега – просто ей така.
Писъмце в плика. Не отваряй! Спри!
Във смъртта не ми върви, в любовта ще провърви!
Ваше Благородие, госпожа чужбина,
страстно ме прегръщаше, ала не обичаше.
В ласкавите мрежи – постой – не лови!
Във смъртта не ми върви, в любовта ще провърви!
Ваше Благородие, госпожа победа!
Значи все пак до край песента не е допята.
Престанете, дяволи, да се кълнете в кръв!
Във смъртта не ми върви, в любовта ще провърви!
Много добра идея, но се боя, че при осъществяването й може да се стигне до познатия казус:
“….Отидох си със спокойна душа и успокоени нерви. Но не случайно нашият ефрейтор казваше: „Недейте да мислите, че държавата ви зачерква от списъците си. Не, братчета, цял живот ще си спомня тя за вас.“ И наистина, след една година в полицейския участък отново се получи съобщение, с което сега искаха от мен да представя чесалото и едно одеяло. Това съобщение тръгна като опашка след мене от канцелария в канцелария, от държава в държава години наред. Нервите ми пак започнаха да се разстройват. Започна да ме преследва мисълта или да променя поданството си, или да се самоубия. Най-после взех пак съобщението и отидох в съответното поделение, интендантски склад № 3. Там заварих един друг, свръхсрочен капитан.
— Разбира се — каза той, след като му обясних всичко подробно. — Цялата грешка идва оттам, че моят предшественик погрешно е записал вашето обяснение. Откъде бихте могли да имате вие чесало? Глупости — пехотинец и чесало. А и одеялото, моля ви се, не може да не сте го върнали. Одеялото не може да се изяде, положително сте го върнали. Съвсем друго нещо е, да кажеш, канчето за храна. Именно войниците често губят канчетата си за храна или им ги открадват.
…В продължение на няколко години аз се чувствувах отлично, докато един ден в полицейския участък отново се получи съобщение, с което искаха от мен да представя чесалото, едно одеяло и едно войнишко канче. И оттогава ето вече няколко години това съобщение непрестанно ме преследва, преследва, преследва, преследва — ще ме съсипе. Насън и наяве непрестанно виждам чесало, одеяло, канче. Тия три предмета така ми се втълпиха в главата, така сраснаха с мен, че ако, не дай боже, у нас имаше аристокрация, то аз спокойно бих могъл да ги вплета в своя семеен герб — на фона на едно простряно одеяло кръстосани чесало и войнишко канче…”
(Бранислав Нушич)
няма по-голяма подигравка и със самата етажна собственост, за която и чийто закони се носят подигравки, че била измишльотина на тези които са я създали, на тези които са измислили закон за нея.