Ако се съди по начина, по който избира бизнес партньорите си, Обществото, изглежда, е пълен идиот. Когато Обществото поиска някой да му свърши нещо, възлага му поръчка, която е известна като Обществена поръчка, защото я поръчва именно Обществото. Това става по специален Закон за обществените поръчки, който би трябвало да гарантира избора на най-доброто изпълнение на поръчката. И както малцина са се върнали от отвъдното, за да разкажат какво е там, не са мнозина и преживелите конкурс за обществена поръчка, а тези, които са го преживели, се затварят в себе си и не искат да говорят за това. За да се подготвиш за участие в такъв конкурс, трябва да впрегнеш десетина работника и да отделиш десетина дни за снимане на трудови книжки на ксерокс и подписване на стотици страници с „вярно с оригинала”. Трудът за участие в конкурса за Обществена поръчка е в пъти по-голям от труда, необходим за изпълнението на самата поръчка. За да си го представят незасегнатите от тази материя хора, можем да го оприличим с купуването на локум на клечка. С това дребно уточнение обаче, че в случая купувачът на локума е Обществото. И така, в началото на всичко Обществото известява всички за желанието си да си купи локум на клечка. Прави го, като принуждава всички локумджии, които се чувстват готови да го доставят, да си закупят дебели папки с изисквания. После локумджиите започват да доказват, че наистина са локумджии, че захарта за локума е от правилния вид цвекло, а клечката е от правилния вид дърво, че клечката е забита в локума точно под онзи ъгъл, под която го е пожелало Обществото, че напречното сечение на локума е с обявената от Обеществото изискуема повърхност и т.н., и т.н. Всичко щеше да е чудесно, ако накрая спечелеше най-добрия локумджия и доставеше на Обществото най-вкусния локум, но обикновено печели някой роднина на чиновника, който от името на Обществото провежда конкурса за локум на клечка, и много често този роднина даже не е и локумджия. Още по-лошо е, когато спечели локумджия, който си е платил или ще си плати на онези, които същото Общество си е избрало да го управляват.
Наскоро приключи един конкурс за обществена поръчка в Комисията за защита на потребителите (КЗП). Поръчката беше за рутинна и много лесна за изпълнение информационна кампания, имаща за цел да запознае хората с някакви електронни услуги, които ще предлага КЗП на сайта си (да оставим настрана факта, че КЗП беше решила да рекламира тези услуги доста време, преди да ги предостави – явно си има сериозни съображения за това). Тази поръчка странно съвпадна по време със слуховете, че ще изритат шефа на Комисията Дамян Лазаров, въпреки че се бил усетил навреме и направил остър завой към ГЕРБ, енергично демонстрирайки верноподаническа лоялност. Точно по тази причина Дамян Лазаров заяви, че конкурсът изобщо не го интересува и не иска да го занимават с него, но в последствие това се оказа толкова вярно, колкото и слухът, че ще го изритат от агенцията.
На конкурса се явиха 13 рекламни агенции. Спечели една, но не след съпоставяне и конкуренция между конкретни предложения за провеждане на информационната кампания, а чрез формално отстраняване на другите 12. Тук трябва да се отбележи, че самото Общество в лицето на КЗП беше обявило, че за него най-важно ще е съдържанието на предложенията, след което НЕ пожела да се запознае с 12 от 13 такива предложения, само защото намери дефект в някое от стотиците безумни формални изисквания, които предварително беше заложило. Ето впрочем част от мотивите за отстраняването на 12-те конкуренти от пътя на 13-тия победител:
1. П2П ЕООД – списъкът на документите е със зачерквания и поправки, тоест не че изискуемите безумни документи не са налице, не че не са описани в списък, ами този списък е поправян, което поставя под съмнение бъдещото изпълнение на поръчката;
2. РА Крес ЕООД – не са предоставени някакви декларации за собственика на дружеството. Той едва ли ще се занимава лично с провеждането на кампаниите, но Обществото приема, че като не е декларирал нещо, то качеството на клипа ще се продъни, а листовките ще станат грозни и не толкова шарени.
3. „2А Пропаганда” ООД – за посочените стари договори са представени препоръки на за участника, а за подизпълнителя му. Очевидно фирмата доказва, че и преди е провеждала подобни кампании, за което има и договори, но видите ли, референциите към тях не са оформени както трябва.
4. Апра ООД – липсва копие от трудовата книжка на един от експертите.
5. Прима АД – участникът не е декларирал, че е закупил документацията за участие в конкурса. Как тогава участва? Мистерия… Но все пак, трябва да се отбележи: не се казва, че не я е закупил, защото вероятно има и фактура за това закупувате. Грехът му е, че не е декларирал, че я е закупил.
6. Триера Студио ЕООД – решил е, че едно лице ще отговаря за изпълнението на поръчката, а Обществото изисква тези лица да са две. Защо не го изисква, когато организира избори за президент например? Може би защото информационната кампания на КЗП е по-сложна от това да си държавен глава и не е по силите на сам човек. Как да допуснеш такъв кандидат да участие и да си направиш труда да прочетеш каква кампания предлага: хубава или лоша! Вън такива от съревнованието!
7. Консорциум за европейска информираност – офертата е в непрозрачен кашон, обаче една от папките е в полупрозрачен плик. Вън!
8. Призма 2005 ЕООД – не е представен дизайн на покана за пресконференция. Разбира се, ако Обществото не знае как ще изглежда поканата, как ще е сигурно, че поканените журналисти ще дойдат на пресконференцията? Съвсем друг е въпросът, че в конкурсните книжа няма изискване да се представи такъв дизайн, но затова участникът вероятно ще съди КЗП.
9. „Публисис” АД – не са посочени конкретните медии, където ще бъдат публикувани прессъобщенията. Нека обясня малко: когато една медийна агенция изпраща прессъобщение, тя го изпраща на всички медии от списъка си. Никоя от тях не го публикува, а го използва като основна информация за публикация в обем, форма и тема, която медията прецени.
10. Маг Адвъртайзиг ООД – не са посочили цветността на плаката и грамажа на хартията. Макар че Маг ми дължат пари, те си знаят за какво, в тяхна защита ще кажа, че тези параметри бяха зададени в конкурсните документи и всеки би ги изпълнил такива, каквито са зададени, без правото да проявява творчество и вариативност по този въпрос.
11. Консорциум „Нота бене! – Перпетуум” (това съм аз) – печатна грешка в изписването на адреса на сайта на телевизия „Евроком” – вместо eurocom някой в офиса е написал eurokom и това вече доказва, че не можем да организираме и провеждаме информационни кампании и не си струва да се чете проекта ни. Освен това Обществото чрез КЗП твърди, че порталът Дарик Нюз няма вътрешни страници, „не съществуват” – пише комисията във факса си до участниците. Тоест Дарик е един home page без никакви линкове по себе си и от който не се отива никъде другаде.
12. Агенция „Мърфи М” ООД – също не са декларирали, че са закупили документите, които са попълнили и са подали пред комисията.
Така от приказка на приказка и от участник на участник стигаме до победителя, участник № 13. Ето съображенията на комисията: подадените от участника документи единствени отговарят на изискванията (хайде, бе! хич пък една печатна грешчица ли няма, грамажът на всички хартии ли е описан?), техническата оферта отговаря на минималните изисквания и стойността не надхвърля максимално допустимите стойности. На мен ми се губи моментът в който предложената от №13 кампания се е оказала по-добра от някоя друга след сравнение между двете, а цялата процедура ми прилича на разчистване на всички конкуренти, преди да се стигнали до същинска конкуренция. Представям си каква е била офертата на №13, та комисията чак не е посмяла да допусне друга оферта и после да каже, че най й харесва именно тази на № 13. Такава комисия да се посвени да си изкриви душата, значи че нещата са били неспасяеми по друг начин. Ако бяха допуснали повечето оферти до разглеждане и да бяха изкарали, че № 13 е най-хубавата, никой копче нямаше да може да им каже, защото преценката за хубостта на една рекламна кампания и за красотата и пъстротата на плакатите е нещо твърде субективно и винаги може да се повери на правилно избран външен експерт и така комисията да си умие ръцете. Те обаче решават да разчистят всички останали по формални признаци. Това значи или че са страшно тъпи, което не бива да се изключва, или че фаворитът е бил толкова неконкурентоспособен, че дори предубедената комисия се е уплашила да го пусне даже и в пародия на състезание. А кой е участник № 13 ли? Фирмата „Си Ей Ес” ООД, за която се знае, че се занимава с рекламата на отвлечения Киро Киров на Бош, за чиято пък снаха се знае, че е депутатка от ГЕРБ. Защо е депутатка и защо точно от ГЕРБ ли? Това е въпрос към някоя друга комисия и към някоя друга обществена поръчка. Жалко само за горкото Общество.
____________________________________________________________________________________________
И още коментари по темата тук
Tags: зоп, кзп, обществени поръчки
Много, много добро.
Това трябва да го дават в притурка към документите, да не се хабят да ги купуват.
Как да ти кажа нещо укорително този път!? Няма шанс! 100% си прав. И даже гледам, че не ти е било смешно. Съболезнования. Гледал съм сходни циркове и аз, а някъде в по-наивната си младост, след като на едно отваряне на документи задавах логични, но не особено удобни въпроси, после се наложи по телефона да послушам и заплахи от един от другите участници, който ме увери, че тази поръчка не само не е за мене, ами не е и за него – тя си била за онзи, който си я е правел дотогава, а останалите сме били само за масовка.
И да, Обществото наистина е много тъпо, щом е допуснало интересите му да се защитават от такива закони. Впрочем даже бих казал, че не е и само нашето общество, ами и онези, от които копираме, страдат от сходни проблеми, само че както винаги, при нас всичко е доведено до крайност.
Стряскащо…
Ех, разминаха се циганите-гробари
Преди моооого време по подобен повод бай Захари Стоянов създава великолепната думичка “шуробаджанащина”.
До сега как си печелил подобни обществени поръчки?:-)
Досега не съм печелил много обществени поръчки, работя главно на принципа на бързо и честно договаряне между частници-капиталисти. Това, което съм печелил, съм го печелил по причина че не съм имал конкуренция, понеже така е бил направен конкурсът.
Въобще не ми е до смях. Но… отдавна ми е ясно как стои ЗОП и ЗОП-аджийството. Стоях… в качеството на полубезстрастен свидетел веднъж… при поредния фойерверк… доказващ състоятелността и забележи! формалната пригодност на едното проектно предложение. Няма да влизам в подробности коя “фирма” спечели (че ще ме обвинят в ксенофобия, а аз си мисля, пък че не съм :)
Тъпо е… отвсякъде! Ама ще ми простиш закачката, ние сме си готини! И все още опитваме. И настояваме. Само не знам докога ще ни стигне хъса :)
Поради изчерпване на налудничави причини, ако имаше участник номер 14 сигурно щяха да му откажат, защото собственика на дружеството е с/без шапка.
Вица по случая:
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го на сутринта и го питат:
– Зайо, ти що си БЕЗ шапка, бе?– и бой, бой…
На другия ден отново го срещат, обаче заекът този път е с шапка:
– Зайо, ти що си С шапка, бе?– и пак бой.
Така няколко дена “Що си с шапка, що си без шапка”– и бой! След време решили да сменят схемата и се наговорили: “Утре, като видим заека, ще му искаме по една цигара. Ако ни даде с филтър– що ни даваш с филтър, ако не– защо без филтър, и пак ще го бием!”
Зайчето обаче било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари– едната с филтър, другата без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му викат:
– Ей, заек, дай една цигара!
– С филтър или без филтър?– пита заекът.
Вълкът и лисицата се спогледали, почесали се и изревали:
– А бе, заек, ти що си без шапка…
Батко Сула, ти за кого пусна юряя-то си на 5-ти 7-ми т.г.? Ако си си дал изобщо този зор де, че него ден беше бая жега…
Ако правилно разбирам, че ме питаш за кого съм гласувал на парламентарните избори, гласувах за Синята коалиция и това не е тайна. И, да, винаги си давам този зор, независимо от температурите. Не разбирам само в каква връзка ме питаш.
бюрокрация и буквоядство до дупка, така е…
Поздравления за публикацията!
Самото публикуване на тази информация е борба с корупцията и с бюрокрацията. Ако повече хора публикуваха разни подобни факти щеше да бъде по-различно.
Мисля че това е само една част от истината за обществените поръчки, когато печели кандидат на основание „шуробаджанак„ и този който провежда конкурса слушка и не смее да гъкне че да не му изтине столчето.
А, каква ли е истината за по-големички поръчки от рода на строеж на магистрали и пътища, строеж и ремонт на общественни сгради и т.н в какви шест цифрени числа се изразяват комисионните изплатени от спечелилите конкурса към организатора и каква ли процедурна еквилибристика се разиграва тогава.
Или пък случаят с набитото гадже на доведената дъщеря на ББ. което е спечелило общинска поръчка за нам колко си милиона за строително ремонти работи без дори фирмата му да разполага и с една кирка или невелир, а да не говорим за камион или багер. За какво му са, нали майката на гаджето има банка и набързо ще му даде кредит да си закупи квото му трябва и…въобще поръчки, може би всяка сама за себи се е уникален шедьовър, пример за корупция.
А, браво за темичката. Супер е, и, което е най-важното, е истина. До последния вопъл и знак!!! Пък и като гледам “техническите аргументи” за отстраняването на 12 кандидати (и кои!!!), да знаете, че голямо потно напъване ще да е било да се обосноват причините.
Ма да ви се чуди човек на акъла на всички вас – отстранените на етап 1 – абе вие конкурсна документация не можете да четете (между редовете), пък сте тръгнали инфокампания да правите!!! В тези прословути докумени не пишеше ли кой ще спечели предварително????!!!!
Шегувам се, разбира се!
И все пак смятам, че върхът на наглостта в обществените поръчки в същата област – информационни кампании, бяха две задания, пуснати от МРРБ и МТСП (републиканско финансиране обаче), около изборите. Те това си беше жива класика. Ето ви линк за вече изтекла поръчка: http://www.bgregio.eu/Content.aspx?menu=left&pid=94, естествено – зип файл, а от него – първото pdf-che, т.ІІІ. Ха познайте, по задание не беше ли ясно кой ще спечели. Та, класици сме си в тази област в Бг, и не от сега.
Затова смятам (разбира се, на принципа Проба-Грешка), че преди да се впрегнат ограмни количества ресурси за кандидатстване, трябва да се направи другооо: веднага след закупуването на тръжна документация, основният мисловен, връзкарско-приятелско-колегиален и т.н. капацитет трябва да се впрегне за получаване на достоверен отговор на простичкия въпрос: Има ли смисъл? кандидатстването, де!!!
Поздрави, опечален колега, неучаствал в този конкурс:))), но пил студена вода на много други.
Аз съм управител на Агенция Мърфи М и един от участниците в този абсурд – наречен конкурс. Участвала сме в няколко конкурса по ЗОП. Печелила съм 2 и то съвсем честно. Но на такава пародия не съм присъствала. Какво искате от екипа на човек, който започва пътя в йерархията от шофьор в БНР и от тогава не си е свалил здравите наколенки.
Значи, батко, въпросът ми бе риторичен. А смисълът на въпроса се крие в отговора ти. Аз уважавам твоят избор, както и избора на всеки, направил си труда да иде да гласува, но това не ми пречи да ти го кажа направо: “гласува за Костов, и получи Бойко” . Е, свиквай с нагласените конкурси – тука е така. Или, сменяй корта и партньорите (не знам къде сега играе тенис ББ, но определено не е на “Малееви”).
Добре, благодаря за разяснението и мъдрите слова.
Хора, не се давайте! Съдете ги! Обединете се и ги съдете, ако считате, че такъв модел на работа не трябва да се търпи! Аз съм на мнение, че не трябва да се мълчи за такива случаи – намерете начин да раздухате този опорочен конкурс, пишете до министъра на икономиката, министерски съвет, медии…
Аз в момента също ще водя някаква битка с тях, заради което може да понеса някакви материални щети, но считам, че злоупотреби не трябва да се търпят. При никакви обстоятелства – нали ГЕРБ обещават, нали казват, че такива неща няма да се случват? Нека го докажат!
Преди много години моята тогавашна фирма спечели един конкурс – за доставка на компютри за Комисията по търговия, което май е старото име на същия, хм, субект. Е, оказа се, че да участваш е тежко, но и да спечелиш поръчката е още по-тежко. Три години поддръжка при условия, каквито вероятно няма и в африканските страни. Цяла армия маймуни, които отварят, разглобяват, носят части у дома и дори буквално ТРОШАТ компонентите. Щетите ми възлязоха поне на три пъти мизерната печалба от тази поръчка, или повече.
Оттогава се заклех да не работя за поръчки на Обществото и, слава Богу, досега се справяме и без тях…
…Колко много некомпетентни на едно място…..:))))
Sulla,
виж тука: http://forum.segabg.com/topic.asp?topic_id=164213
Ех, да беше само тази “поръчка”…. Ние бяхме в онази пародия за асансьорите в народното събрание (бившия партиен дом) – чак и телевизионни репортажи имаше. Същата порнография, само дето отстранените по документи бяхме “само” 5. При нас схемата беше, че не сме представили документи. При отварянето на пликовете уж си бяха там, а после в официалния доклад на комисията ги няма! Как да докажем, че нямаме сестра?
Уж, имаше разследване, в полицията давах показания, ама засега греда. Ма, и ние сме упорити и продължаваме да се пробваме.
Хора не си губете времето тук ми ги съдете, не се оставяйте да се гаврят с Вас. От непотърсената истина най-много ме е страх.
Да ги еба в дребните душици мизерниците нагъзени в затвора да ги ебат педалите, щом ги е страх да не им изтине столчето!
Срам!
Комисията за защита на потребителите е създадена да защитава правата на държавата, а не на клиентите. Това е така наречения държавен рекет. Нищо друго. Служителите са долнопробни подмазвачи и лизачи, способни на всички видове мръсотии. Там не се приемат служители с добродетели като честност, истина и морал- там трябва да си мръсник, доносник, комунист и всякъкъв вид влечуго удобно на властимащите. В комисията са се настанили най-големите некадърници на обществото, които могат да се хранят само като секвистират житцето на някой или приложат “хуманитарно” “закона за защита на потребителите, който всъщност защитата “държавната каса” и така е написан, че 60% от клаузите доказват, че фирмите трябва да стоят наведени държащи се за палците, а другата част да плащат “рекета”- наказателните постановления и да не протестира. Това е най-тъпата архаична комунистическа структура измислена по времето на Костов- по подобие на закона от 1933 година – ЗЗД- закон за защита на държавата. Интересите и правата на потребителите се защитават от гаранциите на стоките и договорите за извършени услуги, а не от корумпираните “служители” – лапачи водещи се на работа в КЗП. Никъде в света няма аналогия на този корумпиран хамелион- напр. потърсете комисията за защита правата на потребителите в Брюксел- ще разберете че това е независима от държавата комисия която наистина защитава правата на потребителите, не се отчита пред държавните органи или министерства. Принципа по който е създадена нашата родна комисия – към министерството на икономиката и туризма или всякакакви пренаименования през през различните правителства показва факта, че е създадена да носи рекета извлечен от фирмите за дейност която те нямат права. Например- фирма продава дадена стока на която не е производител- при неизправност или авария клиентът е в правото си да обвини фирмата продавач. Това е правилно, но фирмата си защитата правата с гаранциите дадени от фирмата производител, т.е клиентът (потребител е защитен напълно за стоката си и в определения период). Въпросът тук е какви са задълженията на комисията? Абсолютно никакви. Потребителят си търси правата от търговеца и той му признава всичко което е включено в гаранцията- това е вид търговско споразумение между купувача и продавача гаратнирано от производителя. Ако е възможен ремонт- стоката се ремонтира, ако не е се подменя с еквивалентна в указния срок. При продажба на услуги- аналогично но тук има договор между клиен и потребител. При неспазване на договореностите са възможни множество вариятни които са описани в договора. Ето вижда се, така наречената Комисия за защита на потребителите и в двата вариянта не е страна на договора, така че не МОЖЕ да предявява права нито към потребителя нито към търговеца (или производителя). Оттук следват фактите, че тази пост комунистическа организация за държавен рекет е нелигитимна при търговски сделки или договори и не трябва да бъде страна в търговията и услугите.