Седя над чаша уиски и чакам да стане време за обяд. Всеки ден тези часове са мъчителни и тласкат човека към размисъл. Уискито е The Glenrothes Select Reserve с не много лед, за да не се разводни торфения аромат с лек нюанс на ванилия, а размислите се въртят около умората от промените и ежедневните изненади. Аз съм стар човек, годините навяха сребро в брадата ми и с все по-голямо неудовлетворение посрещам новостите, които ме предизвикват да ги осмислям и да градя сценарии за взаимодействие с тях. Може да се каже, че ме обзема консерватизмът на зрялата възраст и от него няма да мога да се опазя, както се опазих от левичарството на младостта.
Макар че в своето политическо мислене и поведение съм по-скоро прагматик и подкрепям всяко , независимо чие действие, което води към цели, които според мен са полезни и правилни, винаги съм симпатизирал на синята идея. Може би защото през годините повечето действия, които одобрявам, са били предприемани именно от сините – реституцията, приватизацията, евроатлантическата ориентация, валутния борд. Пък и онтологически аз принадлежа към хората, които създадоха СДС (университетски преподаватели, интелигенция), макар никога да не съм бил активист, какъвто никога няма и да бъда.
Затова сега си казвам: нещо не е наред, хармонията някак убягва и дразни стаеният консерватор, като му вгорчава сутрешното уиски. Някак не мога да видя Синята коалиция и ГЕРБ в един организъм. Безспорно ГЕРБ беше единственото възможно решение и заслужено получи доверието, на което се радва. Безспорно още в началото на управлението си ГЕРБ дава категорични сигнали, че ще управлява по начина, по който се очаква от него и че поне на първо време няма да се отклони от предизборните си намерения. При това положение на Сините не им остава нищо друго, освен да го подкрепят в усилията му, защото и те искат да се прави това, което се прави и което се прави не без заслугата на тяхното управленско наследство и на политическия фундамент на тяхната програма и идеология. Но достатъчно ли е това за тях, добро и полезно ли е за тях?
Обикновено като се каже „а”, хората очакват да се каже и „б”. Като видят малко дясно, хората искат да видят още повече дясно, истинско дясно с адекватни основи в обществото и политически субекти, способни да го развиват в полза на всички. В този смисъл, мисля, че в България е време за сериозен консерватизъм. Консерватизмът е разположен не толкова по оста на качественото разграничаване между политическите субекти, колкото в парадигмата на нравствените категории на обществата. Както Левски е иконата на републиката в нейния антично римски смисъл на законност, справедливост и просперитет, така Петко Славейков е патриархът на българския консерватизъм. Възраждането на българската нация не е станало по горите покрай хайдушките чевермета, а е станало в Цариград в сърцата и умовете на духовните ни реформатори, колкото и да са ни убеждавали в противното през последния половин век след 1944 година.
И така, сипвам си още една капка уиски, защото е рано за обяд, и се питам: какво ще стане, ако Синята коалиция осмисли членството си в ЕНП и се преориентира към европейските консерватори, напускайки т.нар. „ЕНП формат” в нашия парламент? Няма ли това да е добре за всички? Евроконсерваторите ще получат повече гласове в европарламента. Освен това ще получат и по-авторитетно представителство в България, което вече няма да се осъществява единствено от земеделеца Яне Янев. Синята коалиция и РЗС ще направят нова парламентарна група и ще започнат да следват нов, по-ясно дефиниран политически курс, както в национален, така и в европейски план. Сините ще добият по-ясна и по-интересна физиономия, защото истинското дясно е консерватизмът, а истинските десни в България са те. Ще получат и по-широка перспектива за развитие, защото иманентно ще станат субектът, който ще трябва да направи следващата крачка напред в правилната посока, когато дойде време политическият проект на ГЕРБ да се изчерпи и налице да се появи необходимостта от смяна с нещо ново, което ще продължи започнатото. С други думи, напускайки формата на ЕНП и създавайки силна консервативна група с РЗС (която съвсем скоро безспорно ще бъде доминирана от тях, а не от РЗС) Сините ще се спасят от опасността да поемат негативи от управление, което не е тяхно, и второ, не по-малко важно, ако им се наложи да гласуват „против” някое предложение на управляващите, никой няма да може да ги обвини, че гласуват заедно с БСП и ДПС, защото те ще представляват друга, качествено различна и противоположна по политическата си ориентация парламентарна опозиция. Да, мисля, че идеята Сините да станат консерватори не е лоша.
И тъй като вече стана време за обяд, а аз съм толкова консервативно настроен, че не мога да си позволя да пропускам такива мероприятия, особено когато в тях участват верни другари, оставям изложените по-горе мисли да отлежат и отивам да сложа нашийника на кучето. Първо ще минем през градинката на „Св. Георги”, а после ще седнем в градината на бирария „Ники”, за да видим какво са сготвили днес. А мислите нека отлежават като добро малцово уиски – нито много, нито малко, а точно колкото трябва в поне два вида дъбови бъчви, едните от които да са бъчви от шери, купени на старо от тъпите американци, които си мислят, че вече нищо не става от тях.
Наздраве:
Стамболов
Tags: герб, европейски парламент, консерватори, парламент, синя коалиция
България е все още слаба държава, за да споделя консервативния евроскептицизъм. Докато ЕС има какво да ни даде, според мен ще е по – добре да сме в ЕНП, за да усетим евро – солидарността. На консерватизма му трябва време, за да узреее в България, за него трябва да се работи много, но това е различно от формата на участието ни в европейското законодателно тяло.
Пълниш ми душата! Щастлив съм, че имаи други, които миспят по подобен начин. Единсвената ми забележка е фактологична: Петко Славейков не само че не е консерватор, а е най-отявления либерал и антиконсерватор в учердителното събрание. Повече по темата: http://pnikolov.blog.bg/politika/2008/08/21/osnovi-i-principi-na-bylgarskoto-konservativno-svetouseshtan.225156
Виж, т.нар. “трето поколение” – консервативната десница между двете войни припознава като свой идеен вдъхновител Пенчо Славейков и неговата “Кървава песен”.
Днес имам статия за Национализма и консерватизма.
Поздрави!
Само не мога да разбера защо на това, за което ти говориш, му се вика консерватизъм. Всъщност за България то ще си е едно много смело новаторство, ако изобщо някога се състои. Уви, аз не го усещам да се задава – поне не в близко бъдеще.
И ако в бирария “Ники” ти сервират онзидешен таратора в супник, вече окончателно ще си консервясал. В крайна сметка на кого му пука за съдържанието, ако етикетът е спазен?
Съжалявам, но не успях да разбера коментара. Иначе в “Ники” се грижат много добре за мен, не се притеснявайте :-)
Исках да кажа, че в момента обсъждаме формата, а би трябвало да обърнем първо внимание на съдържанието. Дали ще сме при консерваторите или в ЕНП няма значение, докато не можем да предложим алтернатива, която да привлече съмишленици.
И тази грозна фириономия не е моята, аз съм много ведър и разумен човек и на младини са ми сервирали супата в супник :)
Много интересна идея, но същността й е погрешна. Членството на българска партия в някаква европейска фамилия е по-скоро символно действие, насочено към другите елити в страната, няма никакво отношение към средния избирател, който си няма представа какво са ЕНП, консерваторите или социалистите.
Синята колалиция може и в 18 консервативни мрежи да влезе, пак няма да отлепи повече от 7% на изборите. Само ще загуби структурна подкрепа от фондация Конрад Аденауер, например.
По реалистичен план е да започне в бъдеще някакво “нормализиране” на ченгетата в герб и постепенното приемане на истински десни ценности.
НЕ ВЛИЗАМ В СПОР
Само излагам някои факти и виждания.
Що е консерватизъм ? На френски – conservatisme, от латински conservo. Навсякъдде се тълкува като:
1. Пазене на стари порядки, склонност да се пазят установените порядки в живота.
2. Враждебност и невъзприемчивост на новото и прогресивното, назадничавост.
В различните страни от 19 век и до днес претърпява известни метаморфози, но запазва първоначалните идеи . Възниква почти по едно и също време в Прусия и Великобритания. Да не забравяме и , че не само консерваторите ” седят в дясно “.
След като вече 55 години в България липсват традициите на старите партии, изграждани десетилетия, с потомствена интелигенция, всичко което е унищожено и съсипано на 9 септември 1944 г., след като още мечтаем за изграждане на истинско гражданско общество в България и след като самите партии в дясно се лутат и търсят своята идентичност да претендираме в момента за ” сериозен консерватизъм ” в българския политически живот е меко казано малко рано. Не мога да изкарам в съзнанието си политик в България, който действително да съпреживява и отстоява автентичните консервативни идеи. Тук не говоря за ” самообявяващите се” консерватори – те не носят духа на консерватизма в съвременния му вид.
Аз наблягам на домашна кайсиева и гроздова или гроздова и кайсиева и вероятно затова повече ме интересува дали крадат или не крадат, а не в коя европейска партия членуват и какъв цвят костюм носят син/жълт/червен. Но който е любител е разбирач на скъпо уйски, кво му пука дали крадат – важното е на каква платформа го правят.
Господа! За Бога, приемете уискито като литературен похват, нищо повече… :-)
Ако уискито е литературен похват, то ледът е редакторска намеса :Д
Поредния впиянчен реститут.
[...] Сините – консерватори? [...]
Завиждаш ли, пролетарий? ;)
Напълно съм съгласен с логиката на разсъжденията… може би защото и моята брада е започнала да си променя цвета в същата посока ;)
Само че, колкото и да е полезно да разсъждаваме и по такива хипотези, тяхната практическа реализация според мен не е на дневен ред. По една проста причина: преди да стигнем до това, политическото пространство в България ТРЯБВА ДА БЪДЕ КОНСТИТУИРАНО – по общоприетите в демократичния свят норми. А то още не е.
За момента имаме някакви партии с някакви залепени на тях етикети. При това етикетите са залепени така, че страничен наблюдател, незапознат със спецификата на политическите процеси у нас (особено през последните 20 години, но и преди това) лесно би ги сметнал за произволно лепнати. “Принадлежността” на родните ни политически субекти към различните европейски партии е също определена доста… ъм… свободно. Бих казал, че до голяма степен е определяна според това къде има “свободни места” и дали в съответната парламентарна група на ЕП няма да се засекат с български “колеги”, с които не могат да се траят (при това не винаги и не само поради несходство на политически възгледи).
В добавка, самите физиономии на партиите у нас са твърде конюнктурно-изменчиви – и следователно твърде мъгляви. Програмите на всички без изключение са смесица на известен процент идеи и много по-голяма част цели ad hoc, подбрани по най-разнообразни съображения. Да не говорим, че при действията за осъществяване на тези ad hoc цели много често се завива в посоки, не особено съвместими със заявената идейна ориентация. За капак, доста партии се легитимират въз основа на отношението си към проблеми с временно или частно естество, а не върху комплексни идейни платформи.
При това положение, дори и при най-добро желание да бъде установено точното позициониране на партиите по скалите “ляво-дясно”, “консерватизъм-либерализъм” и т.н., всеки непредубеден специалист в тази област дълго би се чесал по главата.
_______________________
Но най-същественото е друго. Като казвам “конституиране на политическото пространство”, нямам предвид само етикетите и/или авто-дефинициите на партийните формации. Нито дори последователността и интегритета в техните идеи и действия. Имам предвид преди всичко осъзнаването на координатната система на политическите ценности ОТ САМИЯ ИЗБИРАТЕЛ.
Политическото ни пространство може да се конституира, и политическите субекти – да се разположат адекватно в него ЕДВА СЛЕД КАТО всеки български избирател (или поне мнозинството) е наясно къде се намира САМИЯТ ТОЙ в това пространство. И то не въз основа на емоции, настроения или “про-контра” нагласи, а въз основа на ИНФОРМИРАНА ПРЕЦЕНКА.
Признак за такова конституиране би бил залезът (поради ненужност) на популизма в политическите послания – за сметка на засилен дебат по това как идеите и ценностите се трансформират в политически стратегии и тактики. А от това очевидно още сме доста далеч: хем популизмът е в разцвет, хем споменатия дебат още го няма никакъв.
Етапът, на който се намираме в момента, е много по-ранен: етап на убеждаване на обществото, че политическите механизми за управление на държавата в условия на демокрация ВЪОБЩЕ МОГАТ ДА РАБОТЯТ ИЗПРАВНО.
Едва след като обществото бъде недвусмислено убедено в това, предстои: 1) осъзнаване на ценностите, стоящи в основата на политическите класификации; 2) съпоставяне на тези ценности с реалността у нас; и 3) самоопределяне в този контекст на нагласите и убежденията на избирателя.
Тогава вече има смисъл да минем към въпроса дали дясното е консервативно, доколко, и защо. И дали лявото е либерално, и дали национализмът е антикомунизъм, а антикомунизмът – отричане на социалното; дали патриотизмът може да бъде проевропейски, и проевропейското задължително ли значи антируско; т.н., и т.н. И изобщо какво точно значат политическите етикети у нас, кои от тях имат реално съдържание и кои са просто лепенки от типа на “I (сърце) NY”.
Докато не дойдем до този етап, никоя от партиите няма стимул да се кахъри особено за точността на етикетите си. Идентификацията във вътрешната ни политическа чорба (именно чорба, не борба) е неминуемо плаваща – и никоя партия няма да се навие да се забоде твърдо и окончателно в точно определена точка на българската политическа карта, след като самата карта е още предварителна скица.
Защото у нас етикетите (и то далеч не само политическите) са съществен инструмент за оцеляване. По-точно казано, такъв инструмент е умението да варираш с етикетите си според обстоятелствата.
У нас все още най-привлекателните етикети са “Ново” и “Намаление”, а не тези на известни марки. Дори в бутиците по “Витошка”. Политическият пазар няма как да изпревари икономическия по степен на развитие.
За етикетите… Много ми хареса това за етикетите на българските партии в последния коментар, защото много добре описва реалността. Положението при тях е същото като при българските алкохолни напитки. Отвън пише уиски – вътре Black Ram менте. Отвън пише узаки – вие си мислите – узо. А всъщност всичкото е менте :-)
За съжаление, в идеологически план единствената ясна основа на СДС още от създаването му е антикомунизмът и антитоталитаризмът, останалото е мешавица. Все пак СДС представляваше обединение на либерали, радикали, християндемократи, социалдемократи и прочие, а в това, което остана от СДС днес, май и до ден днешен хората не са наясно какви са. В този смисъл, отделянето на СДС от ЕНП и преминаването им към евроконсерваторите би било дори малко непочтено – нека първо си решат собствената криза на идентичността, че тогава да се ориентират дали да вървят с торите или с християндемократите. Другото си е чиста проба политическа търговия.
За РЗС пък дори не съм сигурна правят ли разлика между либерализъм и консерватизъм в идеен план.
Целият консерватизъм на РЗС произтича от мерака на европейските консерватори да се отделят от групата на ЕНП и да сформират самостоятелна парламентарна група. По правило, за да го направят, трябва да имат представителност във всяка страна-членка. И те ти ги наш’те пишман-консерватори…
@ zabravanka:
“За съжаление, в идеологически план единствената ясна основа на СДС още от създаването му е антикомунизмът и антитоталитаризмът, останалото е мешавица.
. . . . .
в това, което остана от СДС днес, май и до ден днешен хората не са наясно какви са.
. . . . .
нека първо си решат собствената криза на идентичността
. . . . .
За РЗС пък дори не съм сигурна правят ли разлика между либерализъм и консерватизъм в идеен план.”
Точно този тип неща имах предвид. С уточнението, че според мен кризата на идентичността няма начин да се реши “отвътре” в политическите партии, докато техните избиратели не са наясно със собствената си политическа идентичност.
Политиката не е бразилски сериал, в нея УЧАСТВАШ (щеш не щеш), а не я гледаш само на телевизора когато ти е кеф. Така че не е достатъчно само “силно да любиш и мразиш” по един час на ден с дистанционното в ръка. Напротив, именно това сапунено отношение към политиката трябва да изчезне, за да можем да седнем да си приказваме нормално и ползотворно на политически теми.
Защото все още огромната част от политическия дебат в България (и между политици, и между избиратели) се състои в мерене на разни работи. И още по-зле – мерене на въображаемия/желания размер на разните работи. Което привлича фенове, но не и съмишленици; респ. врагове, но не и опоненти. А между фен/враг и съмишленик/опонент има огромна разлика. Партия, базирана на фенове, колкото и бързо да набира подкрепа, рано или късно е осъдена на нерадостна участ (пример: НДСВ).
Ясно е, че при такива условия едно политическо пространство, колкото и съвестно да се опитваш да го структурираш и дефинираш, винаги ще си остане мешавица. Политическите полюси – по която и да е ос – НЕ СА аналози на “Левски” и ЦСКА, те са нещо съвсем друго. И политическият запалянко трябва да отвикне от агитките и да се превърне в избирател. Иначе няма да стане.
Друг е въпросът, че на много фактори (както във, така и извън политиката) това не им е изгодно. То си личи кои са: тези, които правят всичко възможно да настървяват партийните агитки до максимум. Може би първо тези фактори трябва да изчезнат (чети: да бъдат изритани) от сцената, за да се кротнат нещата и нацията да тръгне по пътя на едно нормално политическо развитие.
Напълно съм съгласен, в Ники е добре. Ще се посещава пак.
Уважаеми г-н Стамболов, моля ви,пишете по-често! Обожавам да ви чета!
Впианчен реститут е жестоко! Бих казала само – дай боже всекиму
Иначе по-скоро аз (макар да мисля, че са ни доста сходни възгледите, с изключение на някои, неспоменати тук) бих се определила като либерал в съвременния смисъл. А това у нас се възприема като закоравял консерватизъм.