Днес човешките органи са обект на грозна търговия, но някога, във времената на чисти идеали и развито социалистическо общество те са се подарявали. Доказателство за това намираме в една звънка осмомартенска песен, която (цитирам по памет) гласи следното:
Мила мамо, аз не знам
що ли мога да ти дам.
Нямам нищо аз в зори,
не набрах цветя дори.
Утрото е по-мъдро от вечерта, а, както се вижда, и по-бедно. Затова песента намесва мотива за подаряването на органи:
Имам само две очи (продължава песента)
топли слънчеви лъчи.
Мила мамо, вече знам:
тях аз мога да ти дам.
Извън всякакво съмнение е, че няма по света майка, която не би се трогнала, ако получи за 8 март очи. Но детската щедрост не свършва тук. С елегантна торакотомия песента ни известява какъв е следващият подарък за празника:
Имам и едно сърце,
скрито в моето телце.
Мила мамо, вече знам:
аз и него ще ти дам.
На това място поетът млъква. Дали защото перото му е пресъхнало или защото социалистическата майка не бива да се разглезва с прекалено много подаръци, па били те и по случай светлия празник на жената-работничка, това нам не е съдено да знаем. Можем само да гадаем какъв е краят на песента (въпрос, който на времето вълнуваше и режисьорката Иглика Трифонова, макар и по повод друга песен), а поне според мен песента продължава по следния начин:
Имам малък панкреас,
него ти дарявам аз.
А за обич като знак
приеми и тоз далак (тук много се колебах между „далак” и „гръбнак”)
Ще ти подаря без страх
мъничкия си стомах
и накрай в комплекта влиза
сочната ми хипофиза.
Така песента безспорно получава своята завършеност и аз вярвам, че ще се запее по ясли и забавачки.
Послепис:
Предупреждавам всички, че това, което прочетохте току-що, може да не ви хареса!
Послепослепис:
Посвещавам тези мисли на Нети Пунчева и Митко Тучков, които снощи ни отвлякоха с жена ми Виктория в турския ресторант „Гюлюм”, където, в пълно съответствие със степента на интелектуалното си развитие, се отдадохме на беседа за една друга осмомартенска песен:
Цветето, цветето ти закичи
редом с медала си златен,
та отдалеч, отдалеч да личи
колко си, мамичко, знатна.
и по-точно на беседа върху емоционалния заряд на римата „златен / знатна” и, съвсем между другото, на това коя част от тялото на Гаргантюа е имал предвид баща му, като е казал, че е много голяма.
Някак интуитивно ми идеше да ревна: “Хеви Метъл, копелеее”, след като прочетох лиричната публикация:)
Първото оптимистично след-изборно четиво:)
Данке, за което:)
Хахаха, нямам думи просто…
И аз искам да кажа едно голямо ТАНК Ю.
Бай дъ лоок оф ит, нашият калчъръл лайф ще се ривайвва сега.
O, obyrkal sam bukwi4kite s 4ujdi.
Sorry…
[...] Патология на детската соц-песен [...]
Имам и един бъбрек,
/ще оставя другия за лек/
ти вземи го, мила мамо
аз с един ще карам само!
Донт фак юр мада, мада фака Донке ле, доооонт фааак юююр мадааа, доооонт фааак юр мадаааа
\m/
Колкото е смешно, толкова е и зловещо и поради това – тъжно
Соц. поезията е с огън в нея – трябва да служи за подпалки
ЕЕЕЕЕЕЕЕ, това наистина е зловещо! В любовната лирика също има раздаване на органи и пряко- с думички в текста, и косвено – с подтекста :).
Разби ме напълно с това съобщение! аз отдавна ти прпоръчвам да пишеш чалга хитове – ще ти отнемат малко време, само трябва да се лишиш от 80 % от лексиката и знанията си. шъ тъ позлатят в Планета, да знайш. Ключовите думи и изрази са “пиленце”, “свирка”, “ще се раздам докрай” и т.н. Римите сам ще ги намериш:-))
Ето и от мен –
“На ТеКеЗеСе-то председател драг
чичо Дичо Гетов първи е на крак”
…..
“И сред цветистата ливада
спокойно кравата пасе
в голямото говеждо стадо
на тяхното ТеКеЗеСе”
….
“Да крепне в ширната родина
народът мирен и щастлив.
И десет хиляди години
другарят Сталин да е жив”".
Няма как да не споменем и Красная Плесень, Маленький мальчик и другие пионерские куплеты: http://plesen.net/alb/8.htm – Брутални ЕксСъветски Пионерски Песни.
Девочка рано со школы пришла,
У мамы напиться спросила она,
Мама дала ей стакан кислоты,
Год не росли на могиле цветы,
А-а, стакан кислоты,
А-а, на могиле цветы.
Понеже мернах “мама” “поезия” и други такива красиви неща, си припомних едно велико произведение на моя двоен кум Валентин Колев.
Запазена марка е. Само го споделям.
Осмомартенско
Три букви искам да ти кажа само:
Д, Т и Б, обична мамо.
Жалко, че постовете не могат да се редактират след субмит, та да си оправя запетайките. Виждаш, че се натягам да те впечатля с ерудиция и чувство за хумор. Но, майтапа настрана, с удоволствие ще се превърна от почитател в съратник. То, от 2 часа съм ти почитател, дано съм и съратник по-дълго. Мечтая отдавна за човек като тебе, с когото може да се говори за много неща и то, наистина несериозно!
А, сетих се нещо!
“Първи май ни донесе обувки, сандалки,
за да тропкат краченцата малки.”
Геният е Петър Караангов.
Така поне съм запомнил…
Сега поне има блогове и тям подобни, където може човек да се изтропа…
Тропотът на простотията е повсеместен, затова, има матреал, и то не “лош”. Това му е хубавото.